№ 662
гр. Сливен, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20242230102839 по описа за 2024 година
Предявен е иск, имащ за предмет спорно и претендирано право за
обезщетение за репарация на имуществени вреди на деликтна основа – чл. 45
от ЗЗД.
Твърди се, че на 02.04.2024 г. ищецът прибирайки се за вкъщи
преминал върху дъска, която е поставена върху изкоп на пътното платно, с
дълбочина около 1 метърпо повод на извършвани ремонтни дейности.
Излага подрнобности, относно механизма при който пострадал, като
сочи, че стъпил върху дъската, която се разцепила на две, след което паднал в
изкопа. В резултат на това получил контузия на лявата си подбредрица и
обилно кървяща рана, по предната повърхност на същата, която довела до
обилно кървене. Поради силните болки, които е изпитвал не могъл да стане от
земята, като извикал на помощ съпругата си, за да го вдигне от земята и да го
вземе. Веднага след това със съпругата му потърсили медицинска помощ, а
именно обърнали се към хирург - д-р Коларов, който обработил и превързал
раната му, като му предписал и антибиотично лечение.
Във връзка с постъпилите увреждания, настъпила и временна
неработоспособност с продължителност на 14 дни, за което четири дни са
1
отпуснати от първия представен по делото Болничен лист и десет от
представения втори Болничен лист.
Сочи, че от подлагането му на 3 прегледа се установило,че раната на
лявата подбедрица е с дължина около 7-8 см и с ширина 2 см., както и покрита
със секреция. Цялата подбредрица била силно отточна, а кожата била
разкъсана, кървяща и зачервена. Твърди се, че ищеца е повишил температура
от изпитваните болки. Раните му пречили на нормалното подвижване и
изпаднал в тежко здравословно състояние.
Излагат се твърдения, че след приключването на лечението ищецът се
наложило отново да посещава лекарския кабинет, като състоянието му не се
подобрило напълно, а напротив получил и алергична реакция.
Твърди се, че във връзка със случилото се ищецът се дистанцирал от
социалната си среда, освен това бил възпрепятстван да извършва една от
любимите си дейности, а именно не можел да спортува. Така също се твърди,
че това оказало негативни последици върху психиката му, защото станал
неспокоен и напрегнат. Загубил е апетита си, факти които са го насочили към
психотерапия.
Твърди, че вината за този инцидент носи Общината, тъй като поради
наличието на дълбок изкоп на пътното платно, за което отговорност носи
Община Сливен, на осн. чл. 2, ал.1, т.5 от ЗОО, освен това считат, че и третите
лица носят отговорност.
Предвид гореизложеното, моли съда да се постанови решение, с което
да се осъдят Община Сливен и третите лица да заплатят на ищеца сумата от
5 000 лв./ пет хиляди/, като частичен иск от общо 15 000 /петнадесет хиляди/
лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на непозволено увреждане.
Претендират за присъждане на направените по делото съдебни
разноски.
При условията на чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответната Община, с който оспорва изцяло механизма на процесното
произшествие. Оспорват обстоятелствата за причинно-следствена връзка, като
считат че това се основава на неправомерното поведение на ищеца.
Оспорват изцяло предявените искове по основание и размер, като
2
считат, че обстоятелствата, на които се базират предявените искове не
отговарят на истината.
На първо място, посочват че участъкът, в който е пропаднал ищецът
представлява платно за движение на улица „Владислав Очков“ № 13 в гр.
Сливен, което е предназначено единствено за движение на пътни превозни
средства и забранено за движение за пешеходци.
Основават твърденията си на чл. 108 от ЗДвП, като посочват че
пешеходците са длъжни да се движат по реда на този закон, като прилагат и
скица на горепосочената улица, в която са изградени платна и тротоари и от
двете им страни. Следователно ищецът бил длъжен да се движи по тротоара,
но не и да се движи по пътното платно.
Твърдят, че ищецът е допуснал нарушение на чл. 108 от ЗДвП, което е в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с вредоносния резултат.
Също, сочат че осветлението на улицата е функционирало напълно, поради
което вина за настъпилата увреда не следва да носят.
Считат, настъпване на случайно събитие, което се дължи единствено на
неправомерното и неблагоразумното поведение на ищеца, който е вървял не
по тротоара, а по пътното платно, при евентуална употреба на алкохол и/или
при евентуален физически сблъсък с други лица. Като считат, че Община
Сливен не следва да отговаря за вредите настъпили, единствено и само по
вина на ищеца. Прави се и възражение за съпричиняване в размер на 95%, тъй
като ищеца бил невнимателен и вървял не по тротоара, а по пътното платно,
като е употребил алкохол, в резултат на което е действал неадекватно на
обстановка, и е претърпял инцидент.
Правят възражение за прекомерност, относно размера на исканото
обезщетение, считат че извършващият ремонта Електроразпределение Юг“ и
ЕТ „Иван Славов“следва да отговарят.
Освен това, изтъкват, че изкопът е бил част от СМР по строеж за
„Външно ел. захранване на жилищна сграда на три етажа в УПИ VI- 281 в кв.
411 по плана на кв. „Ново село“, гр. Сливен, имот с идентификатор
67338.528.281 по КК, ул . "В. О." № 13Б- изтегляне на нов ел. кабел НН тип
NAY2Y 4x185мм в изкоп с дълбочина 190.3 м от съществуваща
разпределителна касета №1 (на северната граница на УПИ I-2, кв. 429) на ТП
„Туберколозна болница“, на север през ул. „Цанко Церковски“ с о.т. 1504- о.т.
3
1505 и по източния тротоар на ул . "В. О." с о.т. 1504- о.т. 1497 о.т. 1486 на
запад през ул . "В. О." с о.т. 1487- о.т. 1486 и на север до ново ел. табло
ТЕПО. Разрешението за строеж било дадено на „Електроразпределение
Юг“ и на строителя ЕТ „Иван Славов“. Във връзка с това, считат че ищеца
следва да се търси отговорност от тези трети лица, а не от Община Сливен.
Оспорват претенцията за разноски като неоснователна поради
неоснователността на главните искове.
На основание чл. 219, ал.1 от ГПК е привлечено на ответната страна
като трето лице- помагач дружеството „Електроразпределение Юг“ и ЕТ
„Иван Славов“, тъй като са извършвали в района строително- монтажни
работи и освен това било дадено разрешение от „Електроразпределение Юг“
за ел. табло.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник, който
моли съда да уважи изцяло исковите претенции. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответната Община – Сливен, се представлява от пълномощник, който
моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и
недоказан. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Третото лице помагач ЕТ „Иван Славов – Иван Славов“, редовно
призовано се представлява от пълномощник, който моли съда да отхвърли
предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира за
присъждане на разноски.
Третото лице помагач „Електроразпределение юг“ ЕАД, редовно
призовано се представлява от пълномощник, който моли съда да отхвърли
предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира за
присъждане на разноски.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Не е спорно, че на 02.04.2024 г. ищецът Р. Л. Н. прибирайки се у дома
премина през дъска пред жилището, в което живее, поставена върху изкоп на
пътното платно с дълбочина около 1 метър, направен във връзка с извършвани
ремонтни дейности от ЕТ Иван Славов и „Електроразпределение юг“ ЕАД.
4
Установи се механизма на причинения инцидент, като се доказа, че
ищецът стъпвайки върху поставена върху изкоп дъска, същата се е разцепила
на две, а той паднал в изкопа, и получил контузия на лявата си подбредрица.
От представената медицинска документация се установи и доказа, че в
резултат на това е получена дълбока травматично-разкъсна и обилно кървяща
рана по предната повърхност на крака с обилно кървене. Указана е
потърсената медицинска помощ от хирургично отделение в МБАЛ д-р Иван
Селимински от д-р Коларов, като в представените амбулаторни листи и друга
медицинска документация се установи и доказа настъпилото причиняване на
вреда на ищеца.
Във връзка с постъпилите увреждания, настпъпила и временна
неработоспособност с продължителност на 14 дни, за което четири дни са
отпуснати от първия представен по делото Болничен лист и десет от
представения втори Болничен лист.
По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинската експертиза
като вещото лице д-р Х. констатира описаните в исковата молба травми, като
установява, че раната е по предната повърхност на подбедрицата, като е
стигнала до костта без да я засяга костта, а кожа е липсвала. От представената
медицинска документация се установява, че ищецът е получил направление
от личния си лекар, след което посещава хирурга д-р Коларов. Същият е
констатирал, че раната е силно замърсена, обработва я и поставя стерилна
превръзка. При първия преглед 14:20 ч. има амбулаторен лист, с който е
изписан антибиотик Ципрофлоксацин и е поставена антитетанична
профилактика – инжекция против тетанус. Има направени разходи на
стойност 120 лв. за антибиотици и медикаменти и 70 лв. са заплатени на
психолог и на д-р Тома Чаушев 60 лв. за съдебно-медицинско удостоверение.
Вещото лице е констатирало, че има данни за наличие на инфекция, което е
наложило удължаване на възстановителния процес и е удължило
допълнителната обработка на раната с общо 20 дни.
Експертът е категоричен, че няма правено изследване за наркотично
вещество и алкохол по повод на изложените възражения от Община Сливен,
поради което направеното възражение за съпричиняване не следва да бъде
уважено.
По делото са разпитани и свидетели, които установяват, че действително
на мястото на инцидента в продължение на две седмици е било разкопано до
такава степен, че хората са били поставени в ситуация да прескачат изкопи,
вървейки по дъски и други подобни съоръжения. В деня преди инцидента
свид. С. споделя, че нейния мъж се прибирал от работа, като ден преди това е
нямало поставена дъска по която да се преминава, а след това са поставили
5
някакъв „талашит“ по който да се преминава, тъй като по никакъв друг начин
не са могли да излязат от кооперацията си. Освен това обяснява, че всеки ден е
имало различни работници и това е продължило с месеци. В деня на самия
инцидент видяла ищеца Р. като паднал, не е разбрала дали се е счупила
дъската, но е видяла падайки и чула виковете му. Видяла го в трапа, след което
видяла и съпругата му и дъската, която се счупила, която била тънка. След
този инцидент сложили по-голяма дъска. Споделя, че два дни преди този
инцидент нейния съпруг се е разправял с човек, който е извършвал ремонта.
Споделя, че след лечението е виждала ищеца с рани, куцайки дълго време
месец, два, три е годил с превръзки. Знае, че е пил антибиотик заради
последвала инфекция и се е наложило да стои в къщи и работи хоум офис.
В същата насока са и показанията на съпругата на ищеца, която макар и
заинтересована описва същия механизъм на инцидента, като предходната
свидетелка. Уточнява, че раната била много дълбока, кървяла силно и не
можело да бъде зашита с дължина около 9 см. и дълбочина 4 см. Освен това се
наложило да му поставят инжекция против тетанус, като интензивните болки
и страдания продължили над месец, а в дълбокия ров в който паднал имало
положени кабели и предстояли да бъдат полагани такива. Дълбочината била
около метър, широчината 70 см. и тези ремонти продължавали с месеци. До
такава степен било разкопано, че не е било възможно да се движи по тротоара.
След инцидента съпругът и не спял от болки, наложило се да отварят
отново раната приемал е антибиотик и имал две седмици болничен.
По повод на направените възражения, че Общината не е пасивно
легитимирана страна, тъй като е възложено извършване на ремонт от страна
на търговец ЕТ Иван Славов – Иван Славов и Електроразпределение юг е
допусната съдебно-техническа експертиза, която да установи и докаже
местонахождението на изкопа и виновния правен субект. По делото е
приобщена съдебно-техническата експертиза, която не е оспорена, като
вещото лице е установил, че ищецът е паднал в изкоп върху тротоара, който
понастоящем е ремонтиран и завършва с касета – табло на ЕВН.
Понастоящем също се установява, че асфалта е нарязан и са сложили кабели
под тротоарните плочки. От данните от снимковия материал по време на
инцидента е установил, че за обекта на 29.03.2024 г. е открита строителна
площадка и е дадена строителна линия, съгласно одобрените проекти от
Общината в съответствие с изработения за целта трасировъчен план и при
условие на издаденото разрешение за строеж. Линията на трасето е с дължина
190 м. и началото е съществуващата разпределителна касета № 1 (на северната
граница на УПИ I-2 кв. 429 на ТП „Туберкулозна болница“ на север през улица
„Цанко Церковски“ по източния тротоар на ул . "В. О." и на север до новото
6
ел. табло ТЕПО на източната граница на захранвания имот за жилищна сграда
на три етажа в УПИ VI, като пресичанията на улицата се осъществява с нови
ПВЦ тръби. Прехода от източния тротоар от улицата е осъществен на около
метър от южната граница на УПИ VI-281, кв. 411. От материалите по делото и
от справка в Общината е установил, че действително с разрешение за строеж
№ 111/16.08.2023 г. за техническа инфраструктура Община Сливен като
собственик на терена е разрешила на „Електроразпределение юг“ ЕАД да
изгради обект „Външно ел. захранване на посочената жилищна сграда“. От
снимковия материал вещото лице е установило, че възникналия инцидент е
именно там в южната граница на имота. Вероятно ищецът е паднал точно в
тези изкопи, които са се намирали изцяло на тротоара на около 50 см. от
уличната регулация, т.е.е в близост от външната страна на оградата на имота и
изцяло върху пространството на тротоара. Представил е скица с обозначен
червен контур къде се е намирал изкопа.
По този повод са разпитани и свидетели по почин на
„Електроразпределение юг“ ЕАД, които действително признават, че в
направения изкоп са положени кабели и след което е монтирано ел. табло.
Твърдят, че е имало обозначения за преминаване, но нямат спомен дали
изобщо е имало обезопасителна лента и сигнализация за временно
създадените мостчета за преминаване от тях. Нямат спомен от какъв материал
е било така нареченото мостче.
Следващия свидетел по почин на другото трето лице ЕТ „Иван Славов-
Иван Славов“ признава, че са изпълнявали външно електрозахранване
възложено им от „Електроразпределение юг“ ЕАД със заявка, като е следвало
да създадат трасе около 300 м. за полагане на кабел. Обяснява ,че така
нареченото мостче представлява дървена плоскост, като твърдят, че всичко е
изпълнено съобразно правилата за безопасност и имало обезопасителна лента
и освен това са поставени знаци за сигнализиране, че се извършва ремонт на
уличното табло, а в конкретния случай на тротоара, като всеки ден са
проверявали дали има поставени обезопасителни ленти.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупна
преценка и анализ на всички събрани доказателства: писмените цени като
относими, допустими и неоспорени, а гласните като
убедителни, преки и непосредствени, а също и безпротиворечиви, с
7
изключение на част от доказателствакта касателно налице ли е обезопасителна
лента и съответните знаци сигнализиращи за извършения ремонт.
Приема заключенията по назначените експертизи съдебно-медицинска и
съдебно-техническа експертизи, като обосновани, ясно и неоспорени.
Така приетото за установеното от фактическа страна, мотивира
следните правни изводи:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, вр. с 45 ал.1 от
ЗЗД и сумата от 5 000 лв., частично предявен от общо 15 000 лв.,
представляващо обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат
от непозволено увреждане при преминаване на изкоп върху тротоара на ул .
"В. О." № 13 в гр. Сливен на 02.04.2024 г.
Искът е допустим, а преценен по същество - частично основателен.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази
отговорност има гаранционно-обезпечителен характер.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.
Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна
отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от
деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината
на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата. За да
бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
наличието наследните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на
работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице -
пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда -
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
8
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с
него (така - ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл.
45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Противоправността не подлежи на доказване,
доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна
преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка
на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав
трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата
за разпределение на доказателствената тежест.
Съгласно разпоредбите на § 7, т. 4 и т. 7 от ПЗР на ЗМСМА, общинска
собственост са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата, зеленитеплощи за обществено ползване,
мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура
на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната,
съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само
територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на
търговски дружества.
Според § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
От събраните по делото гласни доказателства несъмнено се установява
наличието на предпоставките на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, ангажиращи
обезпечително-гаранционната отговорност на ответника, а именно:
противоправно бездействие на лица, на които ответникът е възложил работа,
представляваща неизпълнение на нормативно изискване за ремонт и
поддържане на общинските тротоари и пътища на територията на гр. Сливен,
включително и чрез обезопасяването на процесните изкопи (чрез поставяне
на обозначителна табела, обезопасителни ленти и осветление) при
изграждането на техническа инфраструктура, за която Общината е дала
разрешение, като собственик на терена на Електроразпределение юг ЕАД –
Пловдив за изграждане на външно ел. захранване на жилищна сграда по плана
на посоченото УПИ в кв. "Н. с. гр. С. ул . "В. О." № 13 Б; причиняване на
9
телесни увреждания на ищеца, изразяващи се в описаните по-горе контузно
разкъсни рани на лявата подбедрица, в резултат на попадане в необезопасен
изкоп в резултат на което са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от настъпилите увреждания за които е бил необходим
период на възстановяване около два месеца.
Доказа се, че освен претърпените болки и страдания, ищецът е бил
поставен в невъзможност да поддържа обичайните си социалните контакти и в
обективно препятствие, водещо до прекратяване на физическата си активност,
въпреки съществуващото му хоби.
На следващо място безспорно се установи и доказа от събраните
писмени и гласни доказателства, че ищецът е преживял обичайните за този
вид инциденти, негативни емоции, болки, уплаха, стрес. Следователно следва
да се има предвид и обстоятелството, че настъпилото увреждане е от
характер, който не е довел до трайно разстройство на здравето, а ищецът се е
възстановил физически от увреждането изцяло, като не е установен дефицит
във функциите на левия крак, като не са настъпили и усложнения в
причинната връзка с инцидента.
При съобразяване на изложеното, относно характера и тежестта на
увреждането на здравето на ищеца, претърпените от него болки от физическо
естество след увреждането, периода и начина на лечение както и
продължителността на търпените болки, причинените неудобства в битов,
личен план, негативните емоционални изживявания – болки и страдания и
съобразно съществуващото в страната обществени и икономически условия
към момента на настъпване на вредите, настоящия съдебен състав намира, че
за опреД.е на обезщетение в размер на 3000 лв. ще бъде постигнат справедлив
баланс между претърпените вреди и причиненото измерение на нуждата от
обезвреда, съобразно принципа въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Не се доказа вина от страна на ищеца, поради което направеното
възражение за съпричиняване следва да бъде отхвърлено.
Съдът счита, че искът за непозволено увреждане за причинените болки
и страдания е основателен и доказан, но до размера на 3000 лв. от частично
предявения иск от 5000 лв., поради което в останалата част до пълния
претендиран размер следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
10
Тъй като е предявен до размер на 5000 лв. следва да се произнесе до
5000 лв. тъй като са доказани вредите болки и страдания че е справедлив
паричен еквивалент за болките и страданията до 3000 лв. до който следва да
го уважи, а до пълния претендиран размер съдът счита че иска е недоказан и
неоснователен. Следователно предявеният иск за непозволено увреждане е
доказан по основание до размер от 3000 лв.
Съдът не следва да присъжда законна лихва, тъй като такава не е
претендирана, видно от петитума на исковата молба.
С оглед изхода на процеса, съдът следва да осъди ответната страна да
заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената част
в размер на 1200.00 лв., от които държавна такса в размер на 200 лв.,
възнаграждение за единия експерт 400 лв.(поради това, че Общината е внесла
депозит за другия експерт) и 600 лв. за адвокатско възнаграждение съобразно
чл. 38, ал. 2 от ЗА от Наредбата за минималните размери за адвокатски
възнаграждения.
Ищецът следва да заплати на ответната Община направените по делото
разноски, съобразно направеното възнаграждение за хонорара, които
изчислени съобразно отхвърлената част на иска възлизат на 240 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, с Булстат *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. "Ц. О." № ., представлявана от кмета Стефан
Н. Радев, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Л. Н., ЕГН ********** от гр. Сливен, ул . "В.
О." № . със съдебен адрес: гр. С., ул. "Г. С. Р." № ., офис . чрез адв. Д. от АК –
Сливен, сумата от 3000 лв. (триста лева), представляваща обезщетение
представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени на
02.04.2024 г. в гр. Сливен, ул . "В. О." № . в резултат на непозволено
увреждане от попадане в необезопасен изкоп, като в останалата част до
пълния претендиран размер ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, с Булстат *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. "Ц. О." № ., представлявана от кмета Стефан
Н. Радев, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Л. Н., ЕГН ********** от гр. Сливен, ул . "В.
11
О." № . със съдебен адрес: гр. С., ул. "Г. С. Р." № ., офис . чрез адв. Д. от АК –
Сливен, направените по делото разноски в общ размер на 1200.00 лв., от които
държавна такса в размер на 200 лв., възнаграждение за единия експерт 400 лв.
(поради това, че Общината е внесла депозит за другия експерт) и 600 лв. за
адвокатско възнаграждение съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗА от Наредбата за
минималните размери за адвокатски възнаграждения.
ОСЪЖДА Р. Л. Н., ЕГН ********** от гр. Сливен, ул . "В. О." № . със
съдебен адрес: гр. С., ул. "Г. С. Р." № ., офис . чрез адв. Д. от АК – Сливен, ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА СЛИВЕН, с Булстат *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. "Ц. О." № ., представлявана от кмета Стефан
Н. Радев направените по делото разноски в размер на 240 лв., съобразно
отхвърлената част на иска.
Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи ЕТ
„Иван Славов – Иван Славов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. "С." № ., представлявано от управителя И. С. К.в и
„Електроразпределение юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37.
Решението може да бъде обжалвано пред СлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12