Решение по дело №353/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ... И. И., в качеството й на пълномощник на Агенция „Пътна инфраструктура“, срещу Решение №12/07.03.2025г. по АНД/НАХД №20/2025г. по описа на Великотърновския районен съд, с което решение е отменен електронен фиш №********** на АПИ, с който на „Логит“ ООД от [населено място], за нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл. 179, ал. 3б, вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и необоснованост – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърден електронният фиш. Претендира за присъждане на разноски за производството.

Ответникът по жалбата – „Логит“ ООД от [населено място], чрез пълномощника си по делото оспорва подадената жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира за разноски.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С Решение №12/07.03.2025г. по АНД/НАХД №20/2025г. състав на Великотърновския районен съд е отменил електронен фиш №********** на АПИ, с който на „Логит“ ООД от [населено място], за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3б, вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3 от същия закон е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че процесният електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като за нарушение, извършено преди изменението в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП/ред. ДВ бр. 13/13.02.2024г., в сила от 13.02.2024г./ не може да бъде издаден електронен фиш.

Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но не по изложение от съда съображения.

 

От обективна страна по делото е прието за установено, че посредством електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е било установено нарушение с №0F3BB6C6F6FD1F54E063041F160A0875, изразяващо с в това, че на 17.01.2024г. в 23,05 часа на път I-3, км 25+271 се е движило ППС товарен автомобил „МАН ТГЛ“ с рег. №[рег. номер], без да е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, като посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване по пътната мрежа. Собственик на превозното средство е „Логит“ ООД. Нарушението по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е извършено на 17.01.2024г., към който момент е била в сила разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, ред. доп. ДВ бр. 6682023г., в сила от 01.08.2023г., която е предвиждала издаване на електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. С редакцията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДВП, обн. ДВ бр. 13/2024г., в сила от 13.02.2024г. текстът в алинеята „чл. 179, ал. 3“ добива вида „чл. 179, ал. 3-3б“, т.е. допълнени са и други състави на нарушения, които се санкционират по посочения процесуален ред. Тълкуването на последвалите законови редакция на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е довело въззивния състав до извод, че преди редакцията на разпоредбата, обн. ДВ р. 13/2024г. за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не е било допустимо издаване на електронни фишове. Този извод не се споделя от касационната инстанция.

Действително в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в редакциите реди цитираната по горе доп. ДВ бр. 13/2024г., е направено препращане единствено към нарушенията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но от друга страна, правилото по чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП съдържа изрична регламентация за електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП. В подкрепа на горното е и разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, към която препраща самият чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, който предвижда, че електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение но чл. 179, ал. 3-Зб, както и разпоредбата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, където изрично е посочено електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – ал. Зб, сред които се включва и настоящото нарушение по чл. 179, ал. 36 от ЗДвП. Всичко това свидетелства, че редакцията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е редакционна поправка, чрез която законодателят е целял да внесе яснота относно приложимостта на разпоредбата спрямо посочените състави на административни нарушения, като се отстранят неясноти в правоприлагането, както в конкретния случай.

Отделно от това, разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е процесуална, тъй като съдържа отделен състав на административно нарушение, а визира процесуален ред, по който се реализира административнонаказателнта отговорност. Поради това установеният процесуален ред/чрез издаване на електронни фишове/е приложим за всички установени нарушения, дори да са били извършени преди влизане в сила на посочената законова редакция.

В случая обаче е изтекъл шестмесечният срок за издаване на електронният фиш, който изпълнява ролята на наказателно постановление като акт за реализиране на административнонаказателна отговорност, съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административно-наказателното производство. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.

В конкретния случай от снимковия материал, който е основанието за издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на АПИ на датата на извършването му – 17.01.2024г. От приложените пред въззивния съд доказателства е видно, че процесният електронен фиш е издаден по образеца, утвърден със Заповед №РД-11-983/13.09.2021г. на АПИ на 19.12.2024г. и връчен на ответника по касация на 30.12.2024г. Следователно в случая електронният фиш /като аналог на наказателното постановление/ е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението, който срок е изтекъл на 17.07.2024г. Разпоредбата на чл. 34, ал. З от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове за провеждане на административната процедура е задължително. Издаването на електронен фиш или наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове, е съществено нарушение поради наличието на абсолютни процесуални пречки за продължаване на производството и е достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.

Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, настоящия състав приема то да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Настоящият състав присъжда такива в претендирания размер на 600 лв., независимо от възражението на касатора, действителната фактическа и правна сложност и материалния интерес по делото, както и явяване на процесуален представител на ответника пред касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №12/07.03.2025г. по АНД/НАХД №20/2025г. по описа на Великотърновския районен съд, с което решение е отменен електронен фиш №********** на Агенция „Пътна инфраструктура“.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати да заплати на „Логит“ ООД от [населено място] разноски по делото в размер на 600/шестстотин/ лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.