Решение по дело №7970/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 248
Дата: 14 юли 2021 г.
Съдия: Мирослав Георгиев Георгиев
Дело: 20211110207970
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. София , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СТАНИМИРА П. ДЕЛИЙСКА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
Административно наказателно дело № 20211110207970 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на М. ИВ. Б. срещу наказателно постановление
(НП) № 21-4332-009396 от 17.05.2021г., издадено от началник група в Отдел
„Пътна полиция” към Столична дирекция на вътрешните работи /ОПП –
СДВР/, с което:
- на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, за нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 20 лева.
- на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева
и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.
С жалбата твърди, че по неговия автомобил не е имало щети и няма как
да е имало значителни щети и по другото МПС, поради което поддържа, че
ако е имало съприкосновение между двата автомобила, то е било много леко
и не го е усетил. Счита, че не е посочено коя хипотеза по чл. 40, ал. 2 ЗДвП е
1
нарушил и, че няма умисъл за нарушението на чл. 123, ал. 1 ЗДвП, както и, че
е налице противоречие между описанието му и правната квалификация. Моли
за отмяна на НП.
Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата по
съображенията в нея. В писмени бележки моли НП да се отмени. Твърди, че
не се доказва субективната страна за нарушението по т. 2 от НП и
алтернативно моли за отмяна на НП в тази му част.
Наказващият орган не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:


ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят управлявал л.а. „БМВ Х1 ХДрайв” с рег. № ............ На
09.02.2021 г. жалбоподателят бил паркирал автомобила в гр. София, на бул.
„Симеоновско шосе” пред магазин „Била”. Около 18:30 ч., жалбоподателят се
качил в автомобила, извършил движение на заден ход, без да наблюдава през
цялото време мястото зад автомобила и допрял в предницата паркирания зад
л.а. „Мерцедес” с рег. № ...........,в който била св. К.. Ударът бил много лек и
жалбоподателят не го усетил и потеглил. От удара на л.а. „Мерцедес” били
огънати предната решетка и номера. Св. К. повикала полиция. Пристигнали
полицаи от ОПП – СДВР, които изготвили протокол за ПТП, била съставена
докладна записка за случая. Св. К. им съобщила номера на другия автомобил.
Материалите били предадени на св. П. – младши автоконтрольор в ОПП –
СДВР. Той призовал собственика на автомобила и се явил жалбоподателят,
който заявил, че няма щети по автомобила му и не знае за такова ПТП. Св. П.
приел, че жалбоподателят е сторил ПТП, като е нарушил правилата за
движение назад по чл. 40, ал. 2 ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП - тъй като
2
не спрял да установи последиците от ПТП. Съставил срещу него акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 950752 от
02.04.2021 г..
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на
показанията на св. К. и П., както и въз основа на събраните по делото писмени
и веществени доказателства.
Показанията на св. П. носят информация за съставянето на акта. Същият
не бил свидетел на ПТП и се е запознал със случая само чрез преглед на
съставените от посетилите мястото на случая служители на ОПП - СДВР
документи – протокол за ПТП, скица, докладна записка и декларация от св.
К.. Предвид това, показанията на св. П. са изцяло с производен характер.
Показанията на св. К. са с най-съществено значение за изясняване на
фактите, влизащи в предмета на доказване. Тя е очевидец на ПТП и
показанията й дадоха възможност да се установи механизма на същото. Този
свидетел описа мястото на случая, местоположението на двата автомобила,
маневрата, извършена от другия водач. Съдът кредитира изцяло показанията
на св. К., които намира за непротиворечиви в своята цялост. Заявените от нея
обстоятелства намират опора в декларацията, попълнена от нея, като е видно,
че твърденията й и вписаните в нея данни съвпадат. Показанията й се
подкрепят и от другите писмените материали – протокол за ПТП и скица,
както и показанията на свидетеля П.. Предвид това, съдът намира, че се
установява, че е имало съприкосновение между двата автомобила и то се
дължи на поведението на жалбоподателя.
Съдът приема, че това съприкосновение е било много леко. Този извод
следва от данните за щетите по автомобила „Мерецедес”, които са минимални
и се изразяват в огъване на броня и номер т.е. касае се не за удар, а по-скоро
за натиск от единия автомобил върху другия. Следва да се отчете и казаното
от св. П., че се касае за лек допир между двете МПС, което е преценил на база
3
описаното в протокола и снимките от автомобила на жалбоподателя. От
последните е видно, че няма никакви следи от удар. Видно е и, че за
автомобила не са били предявявани след процесната дата застрахователни
претенции по застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите” и
„Каско”. Поради това, съдът прие, че допирът е бил лек и жалбоподателят не
го е усетил и затова не е слязъл да види какво се е случило.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП в частта за това
нарушение, не са допуснати съществени процесуални нарушения - спазена е
формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими
реквизити. Налице е съответствие между описанието на деянията и правната
им квалификация.
НП и АУАН са издадени от компетентен административен орган - със
заповед № 8121з – 515/14.05.208 г. на министъра на вътрешните работи
началника на сектор в ОПП - СДВР е оправомощен да издава НП, а младшите
автоконтрольори – да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП.
В НП нарушението е описано ясно, точно и със всички съставомерни
признаци. Правната квалификация е съответна на описанието.
Относно нарушението на чл. 40, ал. 2 ЗДвП е ясно коя хипотеза се има
предвид.
По същество:
За нарушението по чл. 183, ал. 2, т. 11 вр. чл. 40, ал. 2 ЗДвП:
Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗДвП по време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности..
Санкционната норма на чл. 183, ал. 2, т. 2 ЗДвП предвижда наказание
4
„глоба” в размер от 20 лева за водач, който нарушава правилата за движение
назад. С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил нарушение на
правилата за движение назад, тъй като предприемайки такава маневра е
следвало да наблюдава непрекъснато пътя зад автомобила си. Той не е сторил
това и по този начин е причинил ПТП, като от обективна страна е осъществил
нарушението.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено при форма на вината непредпазливост – не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.

За нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 вр. чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП предвижда, че водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. Установи се, че е настъпило ПТП.
Жалбоподателят не слязъл от автомобила, за да установи последиците от
него. Ето защо, от обективна страна е извършил нарушението.
Той обаче не е разбрал факта на ПТП, поради това, не е съзнавал, че има
такова задължение. Поради това, не е извършил деянието от субективна
страна.

ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Наказанието по чл. 183, ал. 2, т. 11 вр. чл. 40, ал. 2 ЗДвП е с фиксиран
размер и не съществува възможност за намаляването му.

Предвид изложеното, НП следва да се отмени в частта за нарушението по
чл. 175, ал. 1, т. 5 вр. чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а в останалата част да се
потвърди.
5
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-4332-009396 от 17.05.2021г., издадено от началник
група в Отдел „Пътна полиция” към Столична дирекция на вътрешните
работи в частта за нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 вр. чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП.
ПОТВЪРДЖАВА НП № 21-4332-009396 от 17.05.2021г., издадено от
началник група в Отдел „Пътна полиция” към Столична дирекция на
вътрешните работи в останалата част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София - град в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6