№ 1137
гр. Варна, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нейко С. Д.
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Нейко С. Д. Гражданско дело №
20253100101215 по описа за 2025 година
Предявени са искове от С. Р. Д. и Н. М. М. срещу КОНПИ за заплащане
по 100 000 лв. на всеки от тях, представляващи обезщетения за претърпените
от ищците неимуществени вреди: уронване на достойнството и доброто име
на всеки от тях, стрес и страх, в резултат на незаконно образуваното
производство по отнемане на имущество, като по искането е образувано гр. д.
№ 1816/2020 г. на ВОС, отчасти прекратено, поради отказ и отчасти
отхвърлено, окончателно с определение № 5460 от 26.11.2024 г. по
касационно гражданско дело № 284/2024 г. на ВКС 3-то гр. отд., 2-ри с-в, по
чл. 2а от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 26.11.2024 г. до окончателното
изплащане на сумите.
Ответникът оспорва исковете и твърдението на ищците, че са се
разделили, заради производството по отнемане. Сочи, че актовете в
производството са законосъобразни т.е. липсва противоправност, както и че
срещу ищците е водено наказателно производство, което е причинило
страданията и стреса.
По същество страните поддържат становищата. Представят бележки.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на исковете.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за
установено следното:
Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По действията на ответника:
Производството за отнемане е образувано с решение на ответника от
05.02.2020 г. Проверката обхваща периода от 25.04.2009 г. до 25.04.2019 г.
С определение от 07.02.2020 г. по ч. гр. д. № 390/2020 г. описа на ВОС
(л. 50) е допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху иззети парични
средства и върху сметки.
1
Исковата молба е подадена в съда на 24.07.2020 г.
С определение № 527/10.02.2021 г. производството е спряно до
приключване на дело С-319/2019 г. на Съда на Европейския съюз, образувано
по отправено с определение № 8181 от 02.04.2019 г. по гр. д. № 704/2017 г. по
описа на СГС преюдициално запитване.
С определение № 4025/12.11.2021 г. делото е възобновено.
Проведени са открити заседания на 27.01.2022 г. (л. 204-214 от гр. д. №
1816/20 г. ВОС) и на 21.04.2022 г. (л. 293).
С определение, постановено на 16.06.2022 г. (л. 307) производството е
спряно по общо съгласие, а с определение от 20.12.2022 г. е възобновено (л.
313).
Делото е отложено, поради внезапно заболяване на пълномощника на С.
Д. (л. 320). На 27.04.2023 г. на делото е даден ход по същество (л. 345).
С решение № 574/15.05.2023 г., постановено по гр. д. № 1816/2020 г. по
описа на ВОС исковете са отхвърлени.
Съдът е приел, че съжителството между ищците е продължило за период
от шест месеца преди да се роди детето и десет месеца след като се е родило
т.е. около 16 месеца по данни от показанията на свидетеля Р. Д. или ок. 18
месеца по данни от показанията на свидетеля И.Т..
Искът срещу Н. М. е отхвърлен само на това основание.
Искът срещу С. Д. е отхвърлен, защото съдът е приел, че липсва
значително несъответствие.
Пред въззивния съд е проведено едно открито заседание
С решение № 189/03.11.2023 г. постановено по гр. д. № 309/2023 г. по
описа на ВАпС, решението на ВОС е потвърдено. Въззивният съд е приел, че в
проверявания период С. Д. и Н. М. са придобили имущество на стойност по-
ниска от предвиденото в закона минимално значително несъответствие.
С определение № 5460/26.11.2024 г., постановено по гр. д. № 284/2024 г.
по описа на ВКС РБ решението на ВАпС е частично обезсилено, поради отказ
от исковете. Съдът не е допуснал касационно обжалване на решението в
останалата част.
С определение от 12.2024 г. по ч. гр. д. № 390/2020 г. описа на ВОС (л.
54) обезпечението е отменено.
По противоправността:
Съдът приема, че противоправността се разглежда на плоскостта на
крайния резултат от проведеното срещу ищците производство (в този смисъл
е поС.ната практика по ЗОДОВ, вкл. конкретно за производството по отнемане
– решение № 50203 от 1.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3589/2021 г., IV г. о.,
ГК).
В обобщение съдът приема, че действията са противоправни.
По твърдяните вреди:
В показанията си (л. 124, гръб) и двамата свидетели сочат, че запорите са
оставили ищцата и детето без пари, а ищеца и поради задържането му – без
възможност да им помогне. И двамата ищци понесли това тежко.
2
Съдът приема, че ищците са претърпели страдания от налагането на
обезпеченията и предявяването на исковете за отнемане.
Съдът приема, че неимуществени вреди могат да бъдат и неоценимите в
пари последици от засягане на имуществени блага (изрично К., А.
Облигационно право. Обща част. С.: Сиби, 2001, с. 351).
Срещу ищеца С. Д. по същото време е водено наказателното
производство, което му е причинило стрес и страдания.
В показанията си свид. Р. Д. сочи, че синът му повече страдал от това, че
останал без средства. Свободата е най-висша ценност според КРБ.
Представата за това също е субективна, но следва да се приеме, че обективно с
обвинението е застрашено по-висше благо.
По причинната връзка:
Приемало се е, че ако лицето е могло, но не е подало искане за
разпореждане с имуществото с цел да удовлетвори неотложната си нужда от
парични средства, причинната връзка между действията на комисията и съда
по искане и съответно налагане на обезпечителни мерки и причинените на
лицето имуществени вреди от невъзможността да се разпорежда с
имуществото се прекъсва, тъй като причиняването на вредите се дължи само
на поведението на това лице (решение № 172 от 13.11.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 2993/2019 г., III г. о., ГК).
Съдът приема, че такива разрешения са издавани само в изключителни
случаи и процесният не би попаднал сред тях.
Причинната връзка не е прекъсната.
По обстоятелствата от значение за размера на обезщетението:
С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2а ЗОДОВ, от който
произтича отговорността на държавата за вреди критериите за определяне на
обезщетението за неимуществени вреди са: предмет, продължителност и
интензитет на проведеното производство, данните за личността на лицето –
възраст, обществено и социално положение, отражение на производството
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяване и
публичност на производството, причиняване на здравословни увреждания,
както и всички обстоятелства, произтичащи от характера на производството
по отнемане (решение № 50277 от 21.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4334/2021
г., IV г. о., ГК).
Следва да се отчита също, че за разлика от наказателното производство,
където действа презумцията за невинност и цялата доказателствена тежест се
носи от прокуратурата, в производството по отнемане проверяваното лице
следва да установява всички твърдени от него обстоятелства, от които черпи
права (решение № 94 от 23.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4316/2019 г., III г. о.,
ГК).
По продължителността на производството:
Производството по отнемане е продължило повече от четири години и
девет месеца. Цената на исковете е почти 300 000 лв. С. Д. и Н. М. не са се
явявали в откритите заседания. Въпреки, че са носили тежестта на доказване,
те не са били особено затруднени.
Отражение върху личния, обществения и професионалния живот на
3
ищците:
В показанията си (л. 133) свидетелката Р.Ж. сочи, че ищцата била много
подтисната след образуване на производството, а свидетелят Р. Д. – че ищецът
започнал да пие повече.
Двамата се разделили още след раждането на детето, но отношенията им
се влошили след образуване на производството за отнемане. Ищецът не
намерил какво да прави в страната и заминал да работи в чужбина.
Ищцата работела като гримьорка.
Съдът приема, че производството по отнемане е влошило отношенията
на ищците като родители, но не е повлияло върху други аспекти на живота им.
Съдебна практика по размера на обезщетението:
В сходни случаи са определяни обезщетения в размер от 5000 лв. до
10000 лв. (определение № 5192 от 13.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1509/2024
г., IV г. о., ГК, определение № 2393 от 16.05.2024 г. на ВКС по гр. д. №
5045/2023 г., III г. о., ГК и определение № 1413 от 26.03.2024 г. на ВКС по гр.
д. № 3232/2023 г., III г. о., ГК).
Съдът приема, че справедливият размер на обезщетенията в процесния
случай е под средния: по 7000 лв. за всеки от ищците. Исковете за горниците
до претендираните по 100000 лв. са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Възнагражденията са в рамките на предвидените по Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Възражението за
прекомерност е неоснователно.
Ответникът следва да заплати на ищците по 182 лв. – част от платените
възнаграждения на адвокат, съразмерно уважената част от исковете.
Съдът приема, че разноските за платена такса не се дължат съразмерно
на уважената част на иска, а съобразно специалната разпоредба на чл. 10, ал. 3
ЗОДОВ – изцяло (определение № 1248 от 29.12.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5518/2015 г., III г. о., ГК).
Ищците следва да заплатят на ответника 279 лв. от възнаграждение в
размер 300 лв., съразмерно отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество да заплати на С. Р. Д., ЕГН ********** и на Н. М. М., ЕГН
**********, съдебен адрес за двамата: Варна, бул. "Владислав Варненчик" №
106, офис 6, ********** чрез адв. П. Д. от ВАК, по 7000 (седем хиляди) лв. на
всеки от тях, представляващи обезщетения за претърпените от ищците
неимуществени вреди: стрес и страх, в резултат на незаконно образуваното
производство по отнемане на имущество, като по искането е образувано гр. д.
№ 1816/2020 г. на ВОС, отчасти прекратено, поради отказ и отчасти
отхвърлено, окончателно с определение № 5460 от 26.11.2024 г. по кас. гр. д.
№ 284/2024 г. на ВКС 3-то гр. отд., 2-ри с-в, на основание чл. 2а от ЗОДОВ,
4
ведно със законната лихва от 26.11.2024 г. до окончателното изплащане на
сумите, както и по 182 (сто и осемдесет и два) лв. на всеки от ищците – част от
платените възнаграждения на адвокат, съразмерно уважената част от исковете
и 10 (десет) лв. платена държавна такса, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от С. Р. Д. и Н. М. М. с. ЕГН, с. а.
срещу КОНПИ за заплащане горниците над присъдените суми по 7000 лева до
претендираните суми по 100000 (сто хиляди) лв. на всеки от тях,
представляващи обезщетения за претърпените от ищците неимуществени
вреди: уронване на достойнството и доброто име на всеки от тях, стрес и
страх, в резултат на незаконно образуваното производство по отнемане на
имущество, като по искането е образувано гр. д. № 1816/2020 г. на ВОС,
отчасти прекратено, поради отказ и отчасти отхвърлено, окончателно с
определение № 5460 от 26.11.2024 г. по кас. гр. д. № 284/2024 г. на ВКС 3-то
гр. отд., 2-ри с-в, на основание чл. 2а от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от
26.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА С. Р. Д. и Н. М. М. с. ЕГН, с. а. да заплатят на КОНПИ
сумата 279 (двеста и седемдесет и девет) лв. юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5