Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 26.11.2018г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет
и шести октомври две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1924/2018г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между страните съществуват
облигационни отношения във връзка с ползване от ответника на услуги за
доставка на електроенергия по клиентски *за обект с абонатен *, намиращ се в *.
Изтъква се, че за времето от 30.10.2013г. до
26.02.2014г. ответникът е ползвал електрическа енергия и е следвало да
заплати такса за възстановяване на захранването на
обща стойност от 262,64 лв., за което ищецът е издал фактури за периода от 13.12.2013г. до
12.03.2014г. Ищецът твърди, че в резултат от неизпълнението на
ответника, за него е възникнало и правото да претендира обезщетение за забава в
общ размер на 106,21 лв., считано от
падежа на всяка фактура до 23.05.2018г. Навеждат се твърдения, че
претендираните суми са дължими от ответника, поради което се отправя искане до
съда да постанови решение, с което същият да бъде осъден да ги заплати, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното
изплащане на задължението както и направените по
делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор чрез назначения му особен представител, в който оспорва основателността на предявените
искове. Излага становище, че липсват доказателства,
че ответникът е уведомен за претендираните от ищеца вземания, които се явяват
погасени по давност. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
За периода от 13.12.2013г.
до 12.03.2014г. ищецът издал фактури по партидата на ответника с клиентски
*за обект с абонатен *, намиращ се в *, във връзка с
ползването на услуги за доставка на електроенергия за времето от 30.10.2013г.
до 26.02.2014г. на обща стойност от 262,64 лв., от които 243,64 лв. за
потребена електроенергия и 19 лв. за такса за възстановяване на
електрозахранването. Фактурите следвало да бъдат заплатени за периода от
10.01.2014г. до 10.04.2014г., като поради непогасяване в срок на задълженията
по тях ищецът начислил на ответника обезщетение за забава в размер на 106,21 лв., считано от падежа на всяка
фактура до 23.05.2018г.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването на основанието, от което
произтичат претендираните вземания за главница и лихви, техния размер, че
ответникът е имал качеството на потребител на електрическа енергия за процесния
период и обект, и че реално му е доставил посочените в процесните фактури
количества електроенергия. Въпреки това, същият не е представил доказателства,
от които да се установява съществуване на облигационно отношение свързано с
продажбата на електрическа енергия за обекта, намиращ се в *, реалната доставка на количествата енергия посочени
във фактурите, издадени за времето от 30.10.2013г. до 26.02.2014г. и предпоставките за
начисляване на такса за възстановяване на захранването по фактурата от 18.02.2014г. Липсват и доказателства
за процесния период ответникът да е бил собственик или ползвател на обекта, за
който ищецът твърди, че е предоставил услуги за доставка на електроенергия.
Приложените по делото фактури са частни диспозитивни документи и се ползват
само с формална доказателствена сила като установяват, че съдържащите се в тях
изявления принадлежат на ищеца. От гореизложеното се достига до извода, че за
периода от 30.10.2013г. до 26.02.2014г. ответникът не е имал качеството на
потребители на електрическа енергия, поради което не дължи заплащане на
претендираните от ищеца суми за ползвани услуги във връзка с доставка на
електрическа енергия по процесните фактури както и обезщетение за забава
считано от падежа на всяка една от тях до 23.05.2018г. При това
положение предявените искове по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. В допълнение на изложението следва
да бъде посочено, че и при доказване на реалната доставка на предоставените от
ищеца услуги до обекта на ответника, претенциите отново ще са неоснователни
поради погасяването им по давност тъй като от падежа на фактурите до
предявяването на исковете е изтекъл по-голям срок от предвидения в чл. 111, б.
„в” от ЗЗД.
При
този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски се явява
неоснователна.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля
като неоснователни предявените от *, ***,
срещу П.Б., ****, искове по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно заплащане на сумата от 262,64 лв. /двеста
шестдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ - главница, представляваща цена на ползвани услуги за доставка на електроенергия за
периода от 30.10.2013г. до 26.02.2014г., за които са
издадени фактури за периода от 13.12.2013г. до 12.03.2014г. по партида с клиентски *за обект с абонатен *,
намиращ се в *, и относно заплащане на сумата от 106,21
лв. /сто и шест лева и двадесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава,
считано от падежа на всяка една от фактурите до 23.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2018г.
до окончателното изплащане на задължението.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: