Определение по дело №723/2025 на Административен съд - Пловдив

Делото е образувано по искова молба на Н. Н. А. срещу Административен съд гр.Пазарджик с правно основание чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ и цена на иска 2000 лева, заедно с мораторна лихва считано от 24.11.2020 г. до 21.03.2025 г. в размер на 200 лева, както и законна лихва считано от 21.03.2025 г. до окончателно изплащане на задължението. Твърди се причиняване на неимуществени вреди от влязло в сила Определение № 1777/24.11.2020 г. по адм.дело № 972/2020 г. по описа на Административен съд гр.Пазарджик, потвърдено с Определение № 69/13.01.2021 г. по КЧАД № 5/2021 г. по описа на Административен съд гр.Пазарджик. Сочи се, че с оставянето без разглеждане на жалбата му срещу Заповед № Л-3361/13.08.2020 г. на главния директор на ГДИН и прекратяването на адм.дело № 972/2020 г. на Административен съд гр.Пазарджик е претърпял болки и страдания, унижение, изтезаване, нечовешко отношение, чувство за малоценност.

В допълнителна молба от А. е направено искане, да бъде освободен от заплащане на държавна такса и да му се назначи служебен защитник.

Във връзка с това искане, от Началника на Затвора Пазарджик е изискана и е представена Справка вх. № 6302 от 11.04.2025 г., в която е посочено следното:

Лишения от свобода Н. Н. А. е сключил два договора за цесия, като е прехвърлил всичките си бъдещи вземания в полза на майка си Г. М. А., въз основа на което с платежно нареждане са й изплатени 3029, 37 лв. както следва:

- Изпълнителен лист № 160/2014 от 10.02.2016 година по АД № 160 по описа на Административен съд гр. Стара Загора за 2014 г. е преведена сумата от 2504. 74 лева;

- Изпълнителен лист № 112/2014 от 10.02.2016 година по АД № 112 по описа на Административен съд гр. Стара Загора за 2014 г. е преведена сумата от 524. 63 лева или общо 3029. 37 лв.

Въз основа на изпълнителен лист от 12.10.2020 г., издаден по адм. дело № 806 по описа на Административен съд Пазарджик за 2018 г., по личната партида на А. по набирателна сметка в Затвора Пазарджик са преведени 274, 51 лв.

На 26.05.2021 година във връзка с Изпълнителен лист от 17.10.2017 година по АД № 2329/2014 година и Изпълнителен лист от 17.10.2017 година по АД № 503/2014 година по описа на Административен съд гр. Пловдив е преведена по партидата на лишения от свобода А. сумата от 865, 38 лева от Затвора [населено място]. С банково бордеро на 28.05.2021 година сумата е удържана и изплатена на държавен съдебен изпълнител при Районен съд гр. Ардино,

На 14.09.2021 година по ИД № 20195110400041, Държавен съдебен изпълнител при Районен съд гр. Ардино връща по набирателната сметка на затвор [населено място] сумата 140, 39 лева, като надвнесена сума по запора. Същата сума е удържана и преведена по две изпълнителни дела, както следва: по ИД № 20195110400039, наложен върху постъпващите по личната партида суми - за 0, 89 лева; по ИД № 20195110400040, наложен върху постъпващите по личната партида суми - за 139, 50 лева.

При така наличните данни, съдът счита че действително е налице основание за освобождаване от държавна такса за производството на ищеца Н. Н. А.. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК предвижда, че съдът освобождава от такси и разноски онези физически лица, за които е признато, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. От доказателствата по делото е видно, че ищецът към момента на депозиране на исковата молба и в предходните месеци не е разполагал с никакви средства, от които да е имал възможност да задели суми за провеждане на исковото производство. Ето защо ще следва същият да бъде освободен от внасяне на дължимата държавна такса от 10 лева за образуване на делото.

Що се отнася до оспореното искането за предоставяне на правна помощ следва да се отчита разпоредбата на чл. 23 от Закона за правната помощ, като в случая липсва предвидена от закона задължителна адвокатска защита. В този случай, предвид това, че се касае за исково производство от административен характер, преценено следва да бъде наличието на втората съвкупност от предпоставки, а именно дали страната по делото разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.

В случая, от една страна са налице доказателства за това, че ищецът, като страна по административното дело не разполага с имущество, което да бъде източник на доходи, които да послужат за заплащане на адвокатското възнаграждение, а желае да има такъв.

Не е доказано и наличието на третата кумулативна предпоставка за предоставяне на правна помощ – "интересите на правосъдието да изискват това". В конкретния случай не се установява затруднение в подаване на исковата претенция, поради което и настоящата инстанция счита, че не следва да се назначава служебен защитник на ищеца.

При преценка основателността на искането за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство настоящият състав взема предвид и предмета на делото, заедно с фактическата му и правна сложност. Доколкото вредите се претендират в резултат на бездействие на орган на съдебната власт да приложи сочените европейски норми, то на ответника се пада тежестта да докаже, че е действал законосъобразно.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА Н. Н. А. от заплащане на държавна такса, дължима в производството по исковата му молба срещу Административен съд, [населено място] по адм. д. № 723/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Н. А. за предоставяне на правна помощ.

Определението в частта с която се отказва предоставяне на правна помощ не е окончателно и подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок пред Върховния административен съд.