№ 17999
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110112320 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
В Софийски районен съд е подадена искова молба от Л. Л. К., чрез адв. И. Н.,
срещу "Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК за признаване недължимост на следните суми: 2305,13 лева – главница
за потребена топлинна енергия за периода м.02.2009 г. – м.04.2011 г., 399,14 лева –
мораторна лихва върху посочената главница, за които в полза на ответника е бил
издаден изпълнителен лист от 06.01.2015 г. по ч.гр.д. № 1583/2012 г., 83 с-в на СРС и е
било образувано изпълнително дело № 1699/2015 г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова,
поради погасяване на правото на принудително изпълнение за вземанията с изтичане
на предвидения в закона давностен срок.
Ищецът твърди, че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист и е бил
взискател по горепосоченото изпълнително дело. По същото не били извършвани
изпълнителни действия, нито били удържани принудително суми за погасяване на
процесните вземания. Делото е трябвало да бъде прекратено, но въпреки това ЧСИ
незаконосъобразно е поддържал неговата висящност. Моли съда да констатира
изтичането на погасителна давност за принудително събиране на вземанията и да
уважи предявения иск по чл. 439 ГПК, като присъди и разноските, сторени в
производството.
Ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна. Посочва, че в
случая давността за процесните вземания е била многократно прекъсвана, тъй като
взискателят регулярно подавал молби по изпълнителното дело, освен това бил
оправомощил ЧСИ с правата по чл. 18 ЗЧСИ. Позовава се на съдебна практика по
приложението на чл. 439 ГПК, като счита, че давността за процесните вземания не е
изтекла. Позовава се и на спирането на давността за периода на извънредното
положение по силата на ЗМДВИП. Моли за постановяване на решение, с което съдът
да отхвърли иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на
дружеството.
1
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание са
настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право –
в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност,
както и наличие на правен интерес от провеждане на исковете. Последният с оглед
субективните предели на изпълнителния титул, с който оттветникът разполага и
предвид актуалната съдебна практика по приложението на чл. 439 ГПК, съдът приема,
че е налице.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти,
на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения
и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства,
довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
С оглед становищата на страните съдът приема, че помежду им не е спорно, а и
това се установява от приобщените в настоящото производство материали, че по
ч.гр.д. № 1583/2012 г. по описа на СРС, 83 с-в, е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение, влязла в сила на 24.06.2014 г. с влизане в сила на съдебното
решение по в.гр.д. № 11033/2013 г. по описа на СГС, II-Г състав.
Спорният в настоящото производство въпрос е дали правото на принудително
изпълнение за вземанията, за които в полза на ответника е бил издаден
изпълнителният титул, е погасено с изтичането на петгодишна погасителна давност,
респ. настъпили ли са обстоятелства, които да са довели до спирането или
прекъсването на същата, преди тя да е изтекла.
Установява се от приетото в препис изпълнително дело № 1699/2015 г. по описа
на ЧСИ Сия халаджова, рег. № 863 в регистъра, воден от КЧСИ, че на 13.05.2015 г.
взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е подал молба за образуване на
изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист срещу
длъжника Л. К.. С молбата взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши
изпълнителни действия за събиране на вземанията, като на основание чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ на органа по изпълнението е възложно да определи способа на изпълнението
срещу длъжника.
Въз основа на запорни съобщения от 27.05.2015 г. по нареждане на съдебния
изпълнител са наложени запори върху вземанията по банкови сметки на длъжника,
разкрити в „Обединена българска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД,
„Банка ДСК“ ЕАД, „Юробанк България“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Централна
кооперативна банка“ АД, „Общинска банка“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
По изпълнителното дело липсват предприети други действия, насочени към
събиране на процесните вземания.
Едва на 26.10.2021 г. съдебният изпълнител е изпратил до длъжника съобщение,
съдържащо предупреждение, че вземането ще бъде принудително събрано, вкл. чрез
налагане на възбрани, запори на вземания, опис на движими вещи.
С молба от 10.01.2025 г. длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да
прекрати производството по изпълнителното дело.
2
Същото е прекратено с постановление от 21.01.2025 г., като между страните не е
спорно, че актът не е обжалван и е влязъл в сила.
Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната.
Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия -
чл. 116, б. "в" ЗЗД, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде
прекъсвана многократно /ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК- т. 10/. Давността се
прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя
да се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от
този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху
определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране
или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до
постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица.
Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност,
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за
доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне
непогасен остатък от дълга, извършването на разпределение /ТР № 2/26.06.2015 г. на
ВКС, ОСГТК - т. 10/.
В конкретния случай след влизане в сила на заповедта за изпълнение съдът
приема, че давността за вземанията е прекъснала с налагането на запори върху
банковите сметки на длъжника със запорните съобщения от 27.05.2015 г. Следва да се
посочи също така, че давността за вземанията е спряла да тече до постановяването на
ТР по тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС на 26.06.2015 г., след която дата е започнал да тече
нов петгодишен срок.
На следващо място, давността за процесните вземания е спряла да тече за
периода на извънредното положение, както основателно възразява ответникът с
отговора на исковата молба. Съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., за срока от тази дата до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Цитираната разпоредба
е ясна – със същата за времето на извънредното положение е спряно течението на
давностните срокове. Направеното от законодателя пояснение относно това кои
срокове спират, а именно "с които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти", по мнение на настоящия състав на съда цели да поясни, че
нормата е приложима както за погасителната давност, така и за придобивната давност.
Аргумент в подкрепа на така направеното тълкуване е и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от
същия закон - по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна
не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения,
запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху
медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи
и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за
издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови
възнаграждения. С оглед обстоятелството, че е налице забрана за предприемане на
обезпечителни и изпълнителни действия, то законодателят е предвидил относително
реципрочна мярка за защита на правния интерес и на кредиторите, а именно спиране
3
течението на погасителната давност за времето до отмяната на извънредното
положение, като последицата е приложима за всички давностни срокове, водещи до
погасяване правото на принудително изпълнение за вземания на частноправни
субекти, какъвто е и ответникът в настоящото производство.
Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИДЗЗ (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Ето защо и за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.
давностния срок е спрял да тече. Течението му се е възобновило отново, считано от
22.05.2020 г. или същият е спрял за период от 2 месеца и 8 дни. Този давностен срок
следва да се прибави към 5-годишният срок, започнал да тече на 26.06.2015 г. С други
думи погасителната давност за вземанията е изтекла на 03.09.2020 г.
По отношение на доводите, че перемпцията е без правно значение за давността,
следва да се посочи, че в продължение на период от повече от две години взискателят
не е поискал, а съдебният изпълнител не е предприел никакви действия за събиране на
вземанията по изпълнителния лист.
Съдът в настоящия си състав, съобразявайки и цитираната по-горе практика на
ВКС относно правното значение на действията на взискателя, изразяващи се в искане
за прилагане на конкретен изпълнителен способ след настъпила перемпция, не приема,
че по прекратено изпълнително производство органът по изпълнението (с оглед
основните правила и принципи на гражданското производство, в т.ч. и на
изпълнителното такова) може служебно да извършва валидни правни действия, които
да пораждат съответните процесуално и материалноправни последици. В случая след
като изпълнителното дело е перемирано, то и действията, предприети от ЧСИ
Халаджова без да е налице искане от страна на взискателя, не са валидно извършени,
още повече към този момент давността вече е била изтекла, а изпълнителното
производство прекратено по силата на закона.
В обобщение на изложеното, съдът намира предявения иск за основателен, с
оглед което и същият следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК възниква за ищеца. Ищцата е била освободена от задължението за внасяне
на държавни такси, с оглед което и ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва
да бъде осъден да внесе по сметка на СРС сумата 121,74 лева.
Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Същото
искане е основателно, а с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото,
срочното му приключване в едно открито съдебно заседание, в което страните не са
ангажирали нови доводи, не са представлявани и не са заявили искания, не на
последно място съобразявайки цената на предявения иск, определя в размер на сумата
400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. Л. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. Б., срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
4
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, иск с правно
основание чл. 439 ГПК, че Л. Л. К. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата
2305,13 лева – главница за потребена топлинна енергия за периода м.02.2009 г. –
м.04.2011 г., както и сумата 399,14 лева – мораторна лихва върху посочената главница,
за които в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист от 06.01.2015 г. по
ч.гр.д. № 1583/2012 г., 83 с-в на СРС и е било образувано изпълнително дело №
1699/2015 г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова, рег. № 866 в Регистъра, воден от КЧСИ,
поради погасяване на правото на принудително изпълнение за вземанията с изтичане
законоустановения давностен срок.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 6
ГПК в полза на Софийски районен съд сумата 121,74 лева – държавна такса по
уважения иск.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. в полза на адвокат И. А. Н. , САК, с адрес: гр. Б., оф. 6, сумата 400 лева –
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищеца Л. Л.
К. в първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5