Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 117
гр.Свищов, 9.05.2019 г.
Свищовският районен съд в публично заседание
на 10.04.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕНКА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Петя Братанова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. 94 по описа за 2019 г., за да се произнесе взема предвид:
Предявени са искове с правно основание чл.
232 ал. 2 пр. 1 от ЗЗД.
Ищците И.Д.И. и В.Г.Р.,*** твърдят, че по силата на сключен договор за
наем на недвижим имот от 19.09.2012г. , ответното дружество „Б.“ЕООД ползва
собствения им недвижим имот – втори етаж от къща на адрес *********. Посочват,
че съгласно чл. 2 от договора за наем, ответното дружество се е задължило да им
заплаща месечен наем в размер на 800 лева, намалени със стойността на авансово
платения данък съгласно чл. 44 от ЗДДФЛ, не по-късно от 10-то число на
съответния месец. Твърди, че ответникът е заплащал наемните вноски до м.юни
2017г. включително, като към момента дължал плащане на наем за периода от м.юли
2017г. до м.юни 2018г. включително, както следва: за месец юни 2017г. – 800
лева, за месец август 2017г. – 800 лева, за месец септември 2017г. – 800 лева
,за месец октомври 2017г. – 800 лева, за месец ноември 2017г. – 800 лева, за
месец декември 2017г. – 800 лева, за месец януари 2018г. – 800 лева, за месец
февруари 2018г. – 800 лева, за месец март 2018г. – 800 лева, за месец април 2018г.
– 800 лева, за месец май 2018г. – 800 лева и за месец юни 2018г. – 800 лева ,
или общо в размер на 9 600 лева. Заявяват, че поради системно неизпълнение
на договора, изпратили до ответника нотариална покана, получена на 31.05.2018г.
от ответника, доброволно да заплати дължимите наеми и в срок от седем дни от
получаването на същата да напусне и им предаде имота. Информирали ответника, че
едностранно развалят договора за наем, считано в седем дневен срок от
31.05.2018г. на основание чл. 11 т. 1 от договора за наем, поради забава от
страна на наемателя да заплати наемната цена по този договор за повече от
тридесет дни. Сочат, че след изпращане на нотариалната покана ответникът
изплатил три наема – за месеците април, май и юни 2017г., но след това
преустановил да плаща старите си задължения. Заявяват, че ответното дружество
освободило наетия имот на 30.06.2018г., като до момента не бил заплатил
посочените дължими наеми, което определяло правния им интерес от предявяване на
исковите. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищцата И.Д.И. сумата 4 800 лева
- наемна цена за ползването на втори етаж от къща, находяща се на адрес ************за
периода м.юли 2017г. до м.юни 2018г., ведно със законната лихва от завеждане на
делото до окончателното изплащане, както и ответникът да бъде осъден да заплати
на В.Г.Р. сумата 4 800,00 лева – наемна цена за ползването на втори етаж
от къща, находяща се на адрес ************за периода м.юли 2017г. до м.юни
2018г. вкл., както и законна лихва от завеждане на делото до окончателното
изплащане на сумата. Претендират разноски. В съдебното заседание по делото е
направил искане по чл. 237 ал.1 от ГПК
за постановяване на решение при признание на иска, предвид становището
на ответника в отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли да
бъде постановено решение съобразно признанието на иска, като претендира разноските
по делото.
Ответникът „Б.“ЕООД *** е представил в едномесечен срок отговор на
исковата молба, в който взема становище, че поради финансови затруднения на
фирмата не е било възможно да погаси задълженията в уговорения срок и
задълженията ще бъдат погасени в срок от четири месеца. В съдебно заседание не се явява и не се
представлява. Не взема становище в хода на устните състезания.
На основание чл. 237 ал.1 от ГПК ищецът е
направил искане за постановяване на решение при признание на иска.
Съдът счита направеното
искане за постановяване на решение при
признание на исковете за основателно. Ответникът в дадения от съда срок е подал отговор на исковата молба, с който на практика
признава дължимостта на претендираните суми и заявява намерения в срок от
четири месеца да ги изплати. Ответникът
признава исковете по основание и размер. Налице е признание на ответника
за дължимостта на претендираните с
исковата молба суми, тоест налице са
предпоставките съдът да се произнесе с решение при признание на исковете. Не са налице регламентираните в нормата на чл. 237, ал. 3 ГПК процесуални пречки, тъй като признатото право не противоречи на закона и
добрите нрави, както и е признато право, с което страната може да се разпореди.
На основание чл. 237, ал. 2 ГПК в
мотивите на решението е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на
признанието на исковете и не е необходимо да извършва преценка на представените
по делото доказателства.
С оглед на
гореизложеното – направеното от ответника признание на исковете, съдът намира, че предявените искове
с правно основание чл. 232 ал. 2
предл. 1 от ЗЗД следва да бъдат
уважени, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата И.Д.И. сумата
4 800 лева - наемна цена за
ползването на втори етаж от къща, находяща се на адрес ************за периода
м.юли 2017г. до м.юни 2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на делото до окончателното плащане, както и ответникът да
бъде осъден да заплати на ищцата В.Г.Р. сумата 4 800,00 лева – наемна цена
за ползването на втори етаж от къща, находяща се на адрес ************за
периода м.юли 2017г. до м.юни 2018г. вкл., както и законна лихва от завеждане
на делото до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищците направените по делото разноски в
размер на1054 лева, от които 384
лева лева – ДТ, 670 лева – адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното на основание чл. 237 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Б.“ЕООД, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление ***, представляван от Т.Г.Б.
да заплати на И.Д.И. с ЕГН ********** *** сумата 4 800
лева /четири хиляди и осемстотин лева/– главница – наемна цена за ползването на
втори етаж от къща, находяща се на адрес ************за периода м.юли 2017г. до
м.юни 2018г. вкл., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на делото - 29.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Б.“ЕООД, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление ***, представляван от Т.Г.Б.
да заплати на В.Г.Р.
с ЕГН ********** *** сумата 4 800
лева /четири хиляди и осемстотин лева/– главница – наемна цена за ползването на
втори етаж от къща, находяща се на адрес ************за периода м.юли 2017г. до
м.юни 2018г. вкл., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на делото - 29.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Б.“ЕООД, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление ***, представляван от Т.Г.Б.
да заплати на И.Д.И. с ЕГН ********** ***
и В.Г.Р. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 1054 , 00
лева, от които 384 лева – ДТ и 670 лева
– адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: