№ 465
гр. гр. Лом, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на сеК.етаря Росина В. Д.а
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20241620103062 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по иск с правно основание чл.45 ЗЗД, във
вр.чл.48, ал.1 ЗЗД
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от С. Б. Н. срещу М. Я. Д.,
Я. Я. Д. и П. М. Г., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
45, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.48 ЗЗД за сумата от 10 000 лева , представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на нанесена му от ответника
на 8.09.2023 г. в гр. В. телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна
челюст, и 2129 лв. имуществени , за което ответникът е признат за виновен по
силата на сключено споразумение с прокуратурата, ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 08.09.2023 г. в гр. В., в района на автомивка
„Катери Гим“ до ул.“Бенковски и бул.“България“, първият ответник му
нанесъл удари в областта на лицето, при което му причинил телесно
увреждане – счупване на долната чу челюст в областта на левия
долночелюстен ъгъл и дясното рамо на челюстта. Навежда твърдения, че за
това деяние , извършено от първият ответник било образувано досъдебно
производство № 727/23г. по описа на РУ Лом за извършено престъпление по
1
чл.129,ал.2 вр.ал.1 и във вр.чл.63,ал.1,т.3 НК, тъй като по време на
извършване на деянието този ответник и бил непълнолетен. Ищеца сочи
също така, че по воденото ДП се е признал за виновен по повдигнатото му
обвинение и сключил споразумение с прокуратурата. Навежда и твърдения, че
вследствие на инцидента е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
силни болки и страдания от счупване на челюстта, които продължавали и до
днес. Навежда също така, че с оглед специфичността на увреждането е
постъпил на 13.09.2023г. в клиниката по лицевочелюстна хириургия при
МПБАЛ“Света Ана“ гр.София с диагноза отК.ито счупване на долна челюст,
където е престоял в това болнично заведение 5 дни, и бил изписан за домашно
лечение. Твърди се, че за зарастване на счупеното бил 21 дни със зашита уста
и без възможност през този период нито да комуникира, нито да говори, като
се е хранел само с течности и е приемал храната чрез сламка. Сочи, че след 21-
ия ден е отишъл на задължителен консултативен преглед отново в болницата в
гр.София, след което оздравителния период е продължил още около два
месеца. В болничното заведение е заплатил сумата от 2129 лв. При тези
твърдения моли съда да уважи предявения иск за имуществени и
неимуществени вреди. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
чрез пълномощника на ответниците – адв. К.. Б.. Ответникът излага, че изцяло
оспорва претенциите на ищеца, с аргумента че същите са
неоснователни.Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното писмени доказателства в т.ч. и споразумение и от
приобщеното производство по НОХД № 287/2024 г. по описа на ЛРС, се
установява, че със споразумение, одобрено с протоколно определение от
18.07.2024 г., обвиняемия М. Я. Д. се е признал за виновен в това, че на
08.09.2023 г. в гр. В., в района на автомивка „Катерина Гим“ – до
ул.“Бенковска“ и бел.“България“, като непълнолетен, но можещ да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, причинил
на С. Б. И. от ******** следна телесна повреда изразяваща се в счупване на
челюст – счупване на долна челюст в областта на левия долночелюстен ъгъл и
2
дясното рамо на челюстта, – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 във
вр.чл.63,ал.1,т.3 от НК.
От приетото експертно заключение по назначената съдебно
медицинска експертиза се установява, следното :
Вещото лице след като се е запознало с всички доказателства по
делото и след преглед лично на ищеца, а и от копието на съдебно-
медицинското удостоверение, че на 9.9.2023г. ищеца е бил прегледан от
съдебен лекар в Монтана, който след като е видял и рентгеновата снимка е дал
заключение за счупена долна челюст на ищеца.
От копието на епиК.иза по и.з.№20214/23г. на Клиника по лицево-
челюстна хирургия при УМБАЛ“Св.Анна“АД, че ищеца е постъпил там на 13
и изписан на 18.09.2023г. с окончателна диагноза : счупване на долна челюст,
отК.ито, където е бил опериран, чрез наместване на счупванията, чрез
обездвижване на горната и долната челюст с 4 винта за междучелюстна
фиксация - по два на горна и два на долна челюст и поставяне на еластична
фиксация, а счупването в дясно е репонирано с права титаниева плака и
винтове. Освен операцията е приложено и съвременно антибиотично лечение
за профилактика на инфекциозните усложнения с два антибиотични
препарата. Обичайният оздравителен период е 1,5 - 2 месеца. Експерта дава
заключения, че счупването на която и да е кост в човешкото тяло е свързано с
продължителни високоинтизитетни болки и страдания. Като в конК.етния
случай освен болките е свързано и със значително затруднение в храненето за
периода на възстановяване.
От разпита на ищцовите свидетели се установява, че ищеца ищеца е
бил 21 дни със зашита уста без каквато и възможност през този период от
време да говори и комуникира с околните, като през това време се е хранел
само с течности и е приемал храната чрез сламка. След тези 21 дни е ходел на
консултативен преглед в София, след което оздравителния период е
продължил още около 2 месеца. Като през първият оздравителен месец е имал
значителни затруднения при храненето и при говоренето, изпитвал е
значителни болки и страдания.
От разпита на ответниковият свидетел, се установи, че той не знае за
никакъв инцидент т.е. ответника да е нанесъл удари на ищеца, но пък бил чул
ищеца да споделя, че ще съди ответника за пари.
3
При така събраната доказателствена съвкупност, съдът намира за
установено следното от правна страна.
За да бъде основателен предявения иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди и законна лихва върху тях, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:
наличието на противоправно вредоносно деяние на ответника, фактът на
претърпените неимуществени вреди, както и размера на вредите, наличието
на причинно-следствена връзка между вредите и деянието.
В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване
на вредите.
Както беше посочено, от приобщеното производство по НОХД №
287/2024 г. по описа на ЛРС, се установява, че със споразумение, одобрено с
протоколно определение от 18.07.2024 г., обвиняемия М. Я. се е признал за
виновен в това, че на 08.09.2023 г. в гр. В., в района на автомивка „Катерина
Гим“ – до ул.“Бенковска“ и бел.“България“, като непълнолетен, но можещ да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си,
причинил на С. Б. И. от ******** следна телесна повреда изразяваща се в
счупване на челюст – счупване на долна челюст в областта на левия
долночелюстен ъгъл и дясното рамо на челюстта – престъпление по чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 във вр.чл.63,ал.1,т.3 от НК.
Релевираните от пълномощника на ответника възражения относно
непълнота на твърденията в исковата молба и гласните доказателства по
делото в т.ч. и на СМЕ, както и това, че ответника е бил подведен да се
признае за виновен по НОХД са изцяло неоснователни , тъй като последното е
вписано надлежно в съдебния протокол и прочетено на страните- участвали в
този наказателен процес – съдия, прокурор, адвокат на подсъдимия/ответник/.
Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК, одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно
нормата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Задължителната сила на присъдата
се разпростира върху елементите от състава на престъплението, а останалите
факти, релевантни за гражданското производство, включително наличието и
4
размера на вредите и причинноследствената връзка между деянието и
вредите, следва да бъдат доказани /така Решение № 1288 от 12.01.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 3549/2007 г., I г. о., ГК/. Тъй като характерът на
травматичното увреждане на здравето на ищеца вследствие на деянието и
неговият медикобиологичен признак представляват елементи от състава на
престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, съдът е длъжен да зачете силата
на одобреното споразумение в наказателното производство, като приеме за
доказан фактът, че ответникът е причинил счупване на челюстта на ищеца. В
този смисъл, съдът счита приетите експертни заключения по първоначалната
и по настоящето дело съдебно-медицински експертиза за обосновани и
компетентно изготвени от квалифицирани медицински специалисти в своите
области, съдът и ги К.едитира Ето защо съдът е обвързан да приеме, че
ответникът е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на долната му челюст.
С оглед така установения факт, следва да бъдат К.едитирани като
достоверни и показанията на разпитаните свидетели , а именно че ищеца в
продължение на около два месеца след деянието е изпитвал болки и
затруднения в храненето и говоренето, ял е течна и пюрирана храна,
доколкото тези обстоятелства са естествена последица от счупването на
челюстта на ищеца, чиято връзка с травматичното увреждане се извежда по
логичен път и не се нуждае нарочно медицинско установяване. Също така
видно от медицинските документи и показанията на свидетели, счупването е
било придружено с К.ъвонасядания в областта на лицето на ищеца, които са
му причинили страдание и са имали дълъг период на възстановяване до 20
дни.
Извън обхвата на изводимите по логичен път последици от
счупването, обаче, е видът и продължителността на провежданата медицинска
терапия, резултатите от нея, евентуалните ненастъпили усложнения, както и
неимуществените вреди, които ищецът продължава да търпи след изтичане на
обичайния възстановителен период. В тази насока, доколкото по делото не
липсват и медицински документи, от които се установява провеждано от
ищеца лечение на счупване на челюст, неговият характер, продължителност и
предписани медицински изделия, медикаменти и процедури, включително
има и доказателства за извършено наместване на челюстта и поставяне на
имобилизиращо медицинско изделие, които съдът приеме тези обстоятелства
5
за доказани. Показанията на свидетелите, че на ищеца са били поставени
винтове, приК.епена с ластик към главата му, намират потвърждение в
медицинската документация, и в експертното заключения по приетата
съдебномедицинска експертиза.
В обобщение на гореизложеното, съдът приема за доказано
обстоятелството, че ищецът е претърпял тези неимуществени вреди, които се
явяват логична пряка последица от травматичното увреждане "счупване на
челюст".
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната
престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конК.етен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката
на редица конК.етни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/, като например –
характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е
получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално
положение.
В частност следва да бъдат отчетени обемът и интензитетът на
преживените от ищеца увреждания, а именно – счупване на неговата челюст,
преживените вследствие на това болки и затруднение на дъвченето и
говоренето за период от около два месеца, нарушаване на ежедневния ритъм
на живот и прием на обичайните обезболяващи медикаменти, нужда от
специална грижа за храненето на ищеца, както и придружаващото страдание,
причинено от нанесените К.ъвонасядания по лицето на ищеца и преживяното
от него притеснение .
От друга страна следва да бъде отчетен фактът, че неимуществените
вреди се ограничават в рамките на обичайните човешки реакции на подобно
травматично увреждане, и данните за проведеното лечение, за продължаващи
6
вреди, както и младата възраст на ищеца , която му позволява да преодолее
по-бързо физическите и психологическите последици от нанесената травма.
В този смисъл съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения К.итерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конК.етните обстоятелства по делото,
включително с оглед размера на минималната работна заплата за страната за
2023, следва да бъде определен на 10 000 лева.
Следва да бъде ангажирана отговорността на ответниците и за
причинените имуществени вреди на ищеца. По делото са представени
доказателства за платени от ищеца суми за лечението му в болничното
заведение в пълния размер – 2129 лв.
Ищецът е избрал да реализира правата си по реда чл. 48, ал. 1 ЗЗД, като
претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени
му от непълнолетният син/ тогава по време на извършване на деянието/ на
вторият и третият двамата ответници, последните, като родители на
непълнолетния причинител на вредите. Отговорността по чл. 48, ал. 1 ЗЗД не е
отговорност за действията на детето, а е отговорност на родителите
/осиновителите/ за това, че не са изпълнили задълженията си за неговото
възпитание и за осъществяване на надзор върху поведението му /в този
смисъл и Решение № 2019/1995 г., IV ГО на ВС и Решение № 129/25.07.2005 г.
по гр. д. № 2439/2003 г., IV ГО на ВКС/. Тази тяхна отговорност е
презумптивна и се разК.ива като гражданскоправна санкция за занемарен
родителски дълг по възпитанието и контрола на ненавършилото пълнолетие
дете. С разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД, родителите /осиновителите/ се
стимулират към изпълнение на задълженията по възпитанието и контрола на
децата. Ако тези задължения не са изпълнени добре, те ще отговарят за
обезщетяване на щетите, причинени от техните деца. Родителите
/осиновителите/ отговарят не само за това, че не са упражнили конК.етен
контрол върху поведението на непълнолетния тогава, когато е извършено
непозволено увреждане, но и за това, че в един по – ранен период не са
изпълнили своя дълг по възпитанието му. Това тяхно неизпълнение на
задълженията по възпитанието, контрола и надзора е благоприятствало
извършването на непозволеното увреждане /в този смисъл са решение №
7
556/17.02.1960 г. по гр. д. № 10052/1959 г., I г. о. на ВС и решение №
2524/13.07.1959 г. по гр. д. 4388/1959 г., I г. о. на ВС/. Обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Следователно основателността на иска предполага кумулативното
наличие на следните предпоставки: да са налице вреди, причинени на
пострадалия /ищеца/; вредите да са причинени от рождено или осиновено дете
на ответниците, което не е навършило пълнолетие и живее при родителите
/осиновителите/; да е налице причинна връзка между деянието и вредите.
По отношение на разноските претендирани от ищеца, същите следва
да се поемат солидарно и изцяло от ответниците по делото на осн.чл.78,ал.1
ГПК
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Я. Д., ЕГН **********, Я. Я. Д., ЕГН ********** и П.
М. Г., ЕГН ********** и тримата с адрес: *********, да заплатят /солидарно/
на С. Б. И. с ЕГН **********, с адрес: *********, на основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД, вр.чл.48 ЗЗД сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие на нанесена на 08.09.2023 г. в
гр. В. телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, за което
ответникът е признат за виновен по силата на споразумение, одобрено на
18.07.2024 г. по НОХД № 287/2024 г. по описа на ЛРС, както и сумата от 2129
лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 08.09.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. Я. Д. с ЕГН **********, Я. Я. Д. с ЕГН ********** и П.
М. Г. с ЕГН ********** и тримата с адрес: ********* /солидарно/ да заплатят
на С. Б. И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1300 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА М. Я. Д., ЕГН **********, Я. Я. Д., ЕГН ********** и П.
М. Г., ЕГН ********** и тримата с адрес: ********* /солидарно/ да заплатят
8
в полза и по сметка на Ломския районен съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
сумата от 1465, 36 лева, представляваща сторените по делото разходи от
бюджета на съда от които 485,16 лв. ДТ и 980,20 за експертиза.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред МОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
9