№ 6575
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. М.А
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110109662 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ... срещу Р. М. Г., с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването
на вземания на ищеца от ответника съответно за сума в размер от 2882,52 лв. –
главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди през периода от м.12.2012г. до м.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. ...., аб.№ ...., сума в размер от 583,35 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 31.01.2013г. до 19.01.2016г., сума в размер от 64,21 лв.
– главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово
разпределение за периода от м.12.2012г. до м.04.2015г., и сума в размер от 9,10 лв. –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2013г.
до 19.01.2016г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
3893/2016г. по описа на СРС, 44 с-в.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за
продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през
исковия период за процесния имот е доставяна топлинна енергия, цената за която е
платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими
към договора Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността
1
на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки
отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на
доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на
имота. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на
потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като поради
забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на
установения в Общите условия падеж. За дължимите суми в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила
поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае вземанията му за исковите суми, както и
претендира сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не е обвързан от
договорно правоотношение с ищеца за продажба на топлинна енергия, тъй като не е
собственик, нито ползвател на процесния имот. Оспорва и реалното потребление на
топлинна енергия за имота, което намира за недоказано по подробно изложени доводи.
Релевира и възражение за погасяване на част от вземанията по давност. По тези
съображения моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Видно от приложените материали по ч.гр.д.№ 3893/2016г. по описа на СРС, 44 с-
в, по подадено от ... заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу Р. М. Г. и ....С. М.а е
издадена заповед за изпълнение за исковите суми, платими от длъжниците в условия
на разделност, при квоти за Р. М. Г. – ¼ част, и за ....С. М.а – ¾ части. В срока по чл.
414, ал. 2 ГПК (в действащата тогава редакция обн. ДВ бр. 59/2007г.) ответникът Р. М.
Г. – длъжник по заповедта е възразил, оспорвайки изцяло вземанията, поради което на
заявителя са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК, че може да предяви искове по
чл. 422, ал. 1 ГПК срещу възразилия длъжник, които същият е изпълнил в рамките на
законоустановения едномесечен срок от съобщението. За другия длъжник по заповедта
за изпълнение ....С. М.а се установява, че е починала в хода на заповедното
производство – на 15.04.2016г. по данни от служебно изискано удостоверение за
наследници, след като заповедта й е била връчена на 31.03.2016г. и срокът за
възражение е изтекъл на 14.04.2016г., като такова не е било депозирано. Следователно
съгласно чл. 416, ал. 1 ГПК по отношение на ....С. М.а заповедта за изпълнение е
влязла в сила и за ищеца не е налице правен интерес от водене на искове за
установяване вземанията за ¾ части от сумите по заповедта срещу наследника й по
закон Р. М. Г., поради което предявените искове са допустими само в частта на
2
вземанията за ¼ част от сумите, за които същият е възразил като длъжник в лично
качество.
С оглед изложеното производството по делото следва да се прекрати в частта по
исковете с предмет вземанията за суми, както следва: сумата от 2161,89 лв. – главница
за неплатена цена на доставена топлинна енергия, сумата от 437,51 лв. – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия, сумата от 48,16 лв. – главница за
неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение, и сумата от 6,83 лв. –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. В останалата част, за
разликите над посочените суми до предявените размери, исковете като допустими
подлежат на разглеждане по същество, а именно за суми както следва: сумата от
720,63 лв. – главница за неплатена цена на доставена топлинна енергия, сумата от
145,84 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, сумата от 16,05
лв. – главница за неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение, и
сумата от 2,27 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ за вземането за цена на топлинна енергия:
Основателността на предявения иск се предпоставя от установяване на
фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение между
страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния
имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави
топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и
неизпълнение насрещното задължение на ответника за плащане стойността на
потреблението.
На първо място, подлежи на обсъждане съществуването на договорно
правоотношение между страните, част от съдържанието на което са претендираните от
ищеца вземания.
Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и
титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват
потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната
цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия –
лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно
дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират
като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако
имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото
лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на
3
топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след
публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се
изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.
По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното
предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден
като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни
волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по
силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител
на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и
установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са
достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.
В случая от констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява,
че описаният в исковата молба недвижим имот – апартамент № 34 в гр. София, ж.к.
„Люлин 7“, бл. 735, вх. Б, ет. 3, се намира в сграда в режим на етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е
открита партида с аб.№ ..... Видно от приет като доказателство Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 18.02.1988г.,
процесният имот е бил придобит от Марин Г. М. и ....С. М.а. От представени
удостоверения за наследници се установява, че Марин М. е починал през 1998г.,
оставяйки за наследници по закон Р. М. Г. – син, и ....С. М.а – съпруга, починала през
2016г. с единствен наследник по закон Р. Г.. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН
след смъртта на Марин М. делът му в съсобствеността върху процесния имот е
преминал по силата на наследственото правоприемство в патримониумите на неговите
наследници, като доколкото не се твърди, нито са представени доказателства за
извършени от тях разпоредителни сделки, съдът приема, че през исковия период
имотът е бил съсобствен на Р. Г. и Цонка М.а, с квоти съответно по ¼ част и ¾ части.
При липсата и на данни за учредени в полза на трети лица вещни права на ползване
върху имота, съгласно цитираните по-горе дефинитивни норми от ЗЕ съсобствениците
Р. Г. и Цонка М.а се явяват потребители на топлинна енергия по силата на закона и
съответно страна по договор с ищцовото дружество за продажбата й през исковия
период. Ирелевантно е обстоятелството дали и двамата фактически са обитавали
имота през целия период, тъй като законодателят не придава правно значение на този
факт, а свързва качеството потребител на топлинна енергия с принадлежността на
вещното право на собственост или ползване върху имота. Без значение е и това дали
процесният имот е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на
облигационно правоотношение, доколкото няма данни за сключен между трето лице
4
ползвател и топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия
(в този смисъл ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС).
Не е спорно между страните наличието на приети от ищеца Общи условия за
продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение № ОУ-002/7.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008г., и Общи условия за
продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение № ОУ-02/3.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., приложими през
исковия период, които са общодостъпни на електронната страница на топлопреносното
предприятие и за които са спазени законоустановените изисквания за надлежно
одобрение от компетентния регулаторен орган и за последващата им публикация в по
един централен и местен ежедневник. Ответникът не твърди и не представя
доказателства да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. При тези обстоятелства съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ посочените
Общи условия следва да се считат влезли в сила с обвързващо и за него действие,
поради което съставляват източник на валидна облигационна връзка с ищцовото
дружество, с уредено от ЗЕ и с типови клаузи съдържание.
По изложените съображения съдът намира за доказано съществуването на
правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия, което
предпоставя ангажиране отговорността на ответника за неизпълнени задължения по
същото. При липсата на нарочна уговорка за солидарно задължаване на
съсобствениците като купувачи по продажбеното правоотношение, отговорността на
всеки от тях спрямо ищеца за цената на потребената топлинна енергия е до размера на
притежавания дял в съсобствеността, равняващ се за ответника на ¼ част, доколкото
съсобствениците отговарят за направените за съсобствен имот разноски, вкл. за
комунални услуги, при условия на разделност, с квоти съответни на притежаваната от
всеки част в имуществената общност (арг. от чл. 30, ал. 3 ЗС).
На следващо място, спорно е изпълнението на задължението на ищеца за
доставяне на топлинна енергия за процесния имот, което обуславя възникването на
задължението на потребителя за насрещната парична престация, както и количеството
потребление през исковия период, определящо размера на дължимата цена. За
установяване на посочените спорни обстоятелства по делото са събрани писмени
доказателства (формуляри за главен отчет; изравнителни сметки за потребление през
включените в исковия период отоплителни сезони; съобщения към фактури за
начисляваните ежемесечно по прогнозен дял от предишен отоплителен сезон суми),
както и са приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизa.
При съвкупната преценка на приетите писмени доказателства и съобразно
кредитираните от съда констатации на вещото лице по съдебно-техническата
5
експертиза се установява, че през исковия период в сградата етажна собственост по
местонахождение на процесния имот ищецът е доставял топлинна енергия при дялово
разпределение на същата, възложено на .... Съгласно изводите по експертизата
количеството потребена топлинна енергия е правилно отчитано и остойностявано, като
дяловото разпределение е извършвано от фирмата за топлинно счетоводство при
коректно приложена методология и при спазване на техническите правила, съобразно
изискванията по Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.).
Констатациите на вещото лице сочат, че потреблението на топлинна енергия в
топлоснабдената сграда е измервано по показанията на общия топломер, монтиран в
абонатната станция, след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на
доставчика, като разпределението между етажните собственици е извършвано
съобразно пълния обем на отопляемата кубатура по проект на имотите в сградата.
Общият топломер периодично е преминавал метрологични проверки, извършвани от
оторизирани юридически лица, при които е установена годността му за коректно
отчитане на потреблението. Съобразно установеното от експерта в процесната сграда
през исковия период е доставяна топлинна енергия и е остойностявано потребление по
три пера – топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на имота и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ).
Припадащият се на имота дял от топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, е бил отчитан според съотношението на пълния му отопляем обем към
пълния отопляем обем на сградата етажна собственост, съобразно техническите
нормативи по Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.) за
изчисляване на реалното количество топлинна енергия и разпределение на общия
разход между етажните собственици. Топлинна енергия за отопление на имота е
отчитана само през първия отоплителен сезон, а през останалите отчетни периоди
такава не е остойностявана поради занулени показанията на топлинните
разпределители, монтирани на отоплителните тела. По отношение потребената
топлинна енергия за БГВ експертизата констатира, че потреблението по това перо е
остойностявано по отчетни данни от показанията на 1 бр. технически изправен и
сертифициран водомер за топла вода.
По данни на експертизата съобразно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ дължимите за
доставената топлинна енергия суми са ежемесечно начислявани по прогнозна
консумация, като в края на всеки отоплителен сезон е изготвяна изравнителна сметка
от избраната фирма за топлинно счетоводство въз основа отчетеното действително
потребление. По делото липсват доказателства за това ответникът да е упражнил
правото си да поиска преработване на изравнителните сметки след получаването им от
упълномощения за сградата представител, нито да е предявил рекламационни
претенции относно отчетеното количество и качеството на потребената топлоенергия
съобразно предвидената за това възможност в Общите условия и в определените за
6
упражняването й срокове. Поради това следва да се приеме, че разпределението на
топлинната енергия е извършено по отразения от експерта начин при спазване на
нормативните изисквания.
Въз основа на изложеното съдът намира да се доказва реалната доставка на
топлинна енергия с необходимите качествени показатели за процесния топлоснабден
имот в рамките на исковия период, поради което за ответника е възникнало
задължение за насрещната парична престация.
При съобразяване на установения ред за отчитане и заплащане на топлинната
енергия размерът на задължението за цена на потреблението следва да се формира от
общата стойност на прогнозното количество по ежемесечно издаваните фактури,
коригирана с резултатите от изравнителните сметки. По данни на съдебно-
техническата експертиза начислената за исковия период по прогнозен дял топлинна
енергия за процесния имот е на обща стойност 3858,58 лв., като за същия период са
издадени три изравнителни сметки с общ резултат от изравняването 1136,01 лв. –
подлежаща на получаване от абоната сума. Следователно дължимата цена на
доставената топлинна енергия за имота е в размер на разликата между начислената
стойност на потребление и сумата за получаване съобразно резултата от изравняването
или 2722,57 лв., която сума отразява действителното задължение, определено за
реалния разход на топлоенергия.
При извода за доказаност възникването на вземанията на ищеца за цена на
топлофикационната услуга подлежи на обсъждане наведеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност, което съдът намира за неоснователно.
Съгласно разрешението, прието с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по тълк.д.
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата, характеристиките на
вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите
топлинна енергия ги определят като такива за периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД, поради което те се погасяват с изтичане на установената в тази норма
специална тригодишна погасителна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
давността започва да тече от момента на настъпване изискуемостта на вземането, а
когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия,
одобрени с Решение № ОУ-002/7.01.2008г. на ДКЕВР, приложими към процесното
правоотношение през част от исковия период (до м.01.2014г. вкл.), е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, независимо по
кой от предвидените в чл. 155, ал. 1 ЗЕ начини се определя размера на вноските.
Предвид така установените условия за плащане задълженията на ответника за
визирания период са възникнали като срочни и течението на давността за тях съгласно
7
чл. 114, ал. 1 ЗЗД е започнало от падежирането им. Най-старото вземане на ищеца –
това за м.12.2012г., е падежирало на 30.01.2013г. и давностният срок за същото не е
изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 26.01.2016г., която
по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК се счита за дата на подаване на исковата молба,
прекъсваща давността. Поради това никое от вземанията на ищеца за исковия период
не е погасено по давност към датата на съдебното им предявяване.
Ответникът не ангажира доказателства да е заплатил стойността на доставената
през процесния период топлинна енергия, нито съдебно-счетоводната експертиза
констатира дългът да е погасен чрез плащане. Съобразно притежаваната от ответника
квота в съсобствеността на процесния имот той отговаря за ¼ част от общото
задължение в установения размер от 2722,57 лв. или за сумата от 680,64 лв., до който
размер следва да се уважи иска, като се отхвърли до пълния предявен в допустимата
част размер от 720,63 лв. Като последица от частичното уважаване на иска в полза на
ищеца се следва и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 26.01.2016г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 86, ал. 1 ЗЗД за вземането за
мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение вземанията на ищеца за месечно начислявана цена на доставената
топлинна енергия за периода от м.12.2012г. до м.01.2014г. вкл. (последното изискуемо
на 2.03.2014г.) приложими за режима на забава са Общите условия от 2008г. С оглед
установения в чл. 33, ал. 1 от тези Общи условия падеж на плащане и по арг. от чл. 84,
ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава съответно на 31.01.2013г. – за вземането за
м.12.2012г., и от деня, следващ последния ден от 30-дневния срок след съответния
месец на доставката – за всяко от последващите вземания до м.01.2014г.
Обезщетението за забава, дължимо съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната
лихва, изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК (с помощта на лихвен калкулатор) за
периода на забава от 31.01.2013г. до 19.01.2016г. върху месечните вземания на ищеца
за разглеждания период възлиза на обща сума от 582,56 лв., от която припадащата се
на ответника ¼ част е в размер от 145,64 лв.
По отношение режима на забава за главницата, формирана от месечните вноски
за периода от м.02.2014г. до м.04.2015г., приложими са Общите условия от 2014г., в
клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от които е предвидено, че потребителят заплаща
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия и стойността на реалния
разход за отчетния период, определена на база издадената изравнителна сметка, в 30-
дневен срок от датата на публикуване на съответната фактура на интернет страницата
на топлопреносното дружество, т.е. вземанията на продавача и за визирания период
стават изискуеми в определен срок, който обаче тече след отправяне на покана за
плащане по указания начин. Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия при забава
8
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва само при просрочие на
задълженията за заплащане стойността на реално потребеното количество топлинна
енергия за съответния отчетен период, обективирана в издадена обща фактура. В
случая от страна на ищеца, който носи доказателствената тежест за установяване факта
на изпадане на ответника в забава, не са представени доказателства за публикуване на
данни за дължимите суми по предвидения в Общите условия ред преди предявяване на
исковите претенции. Поради това, по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, и в приложение на
последиците от разпределение тежестта на доказване, съдът приема, че по отношение
задълженията си за този период ответникът не е изпаднал в забава преди завеждане на
делото и не дължи мораторна лихва.
По горните съображения акцесорният иск следва да се уважи за сумата от
145,64 лв., като се отхвърли за разликата до пълния предявен в допустимата част
размер от 145,84 лв.
По главния и акцесорен иск с предмет вземанията, претендирани за услугата
дялово разпределение:
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие или по негово възлагане от лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ, като по арг. от чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ предоставянето на тази
услуга е поначало възмездно. Отношенията между топлопреносното предприятие и
топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, регламентирано в чл.
139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, което да извършва
дяловото разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. В аналогични клаузи на чл. 36, ал. 1 от
Общите условия от 2008г. и чл. 22, ал. 2 от Общите условия от 2014г. е предвидено, че
купувачът на топлинна енергия заплаща на продавача (топлопреносното предприятие)
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания търговец, като
същата обичайно се формира от няколко компонента – цена за обслужване и
обработване на партида, цена за обслужване и отчитане на уред за дялово
разпределение, вкл. водомер за топла вода, и цена за обслужване и отчитане на
апартаментен топломер.
По делото се установи, че дяловото разпределение на доставената за
топлоснабдената сграда топлинна енергия е било извършвано от ... по възлагане от
ищеца съгласно сключен между двете дружества договор. Вземането за цената на тази
услуга в отношенията с потребителя е възникнало в полза на топлопреносното
дружество, което съгласно Общите условия се е задължило срещу възнаграждение да
предостави тази услуга самостоятелно или чрез трето лице-изпълнител. Съдът
определя стойността на услугата за исковия период на основание чл. 162 ГПК, като
приема на база заключението на съдебно-счетоводната експертиза същата да възлиза
на начислената от ищеца сума от 64,21 лв. за отоплителните сезони, включени в
9
исковия период, от която ответникът съразмерно на квотата му в съсобствеността
дължи 16,05 лв. При този извод искът за цена на услугата дялово разпределение е
основателен и следва да се уважи за посочената сума, ведно със законна лихва считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.01.2016г. до окончателното
плащане.
Доколкото в Общите условия не е установен срок за плащане на цената на
услугата дялово разпределение, следва да се приеме, по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, че за
поставянето на длъжника в забава е необходима покана, за отправяне на каквато в
случая обаче ищецът не ангажира доказателства. Поради това искът за мораторна
лихва върху цената на тази услуга подлежи на отхвърляне.
По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4
ГПК, право на разноски се поражда в полза на всяка от страните съразмерно на
уважената, респ. отхвърлена и прекратена част от исковите претенции. Ищецът
претендира и доказва сторени разноски в заповедното производство в общ размер от
30,20 лв. (в припадаща се за ответника част), от които пропорционално на
установената в исковия процес част от вземанията му по заповедта се следват
разноски в размер от 28,75 лв. В настоящото производство ищецът доказва разноски за
държавна такса в размер от 70,79 лв., за депозити за възнаграждение на вещите лица в
размер от 600 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. (определен
от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на
делото), или общо 770,79 лв., от които по съразмерност следва да му се присъдят
183,45 лв. Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер от
500 лв. (който съдът по възражението на ищеца намира, че не е прекомерен, доколкото
е под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения
за адвокатска работа), от които съразмерно му се следват 381 лв.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ...., ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. ...., срещу Р. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ...., искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и
чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съществуването на вземания на .... от Р. М. Г.
съответно за сумата от 680,64 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м.12.2012г. до
м.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ...., аб.№ ...., сумата от 16,05 лв. –
главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово
разпределение за периода от м.12.2012г. до м.04.2015г., ведно със законната лихва
10
върху всяка главница считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
26.01.2016г. до окончателното плащане, и сумата от 145,64 лв. – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.01.2013г. до 19.01.2016г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3893/2016г. по описа на
СРС, 44 с-в, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата допустима част, съответно
главният иск за цена на топлинна енергия за разликата над 680,64 лв. до 720,63 лв.,
искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над
145,64 лв. до 145,84 лв. и искът за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение изцяло за сумата от 2,27 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 9662/2024г. по описа на СРС, 44 с-в, в
останалата част – по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно за сумата
от 2161,89 лв. – главница за неплатена цена на доставена топлинна енергия, сумата от
437,51 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, сумата от 48,16
лв. – главница за неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение, и
сумата от 6,83 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Р. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ...., да заплати на ...., ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: гр. ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
28,75 лв. – разноски в заповедното производство, и сумата от 183,45 лв. – разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., да заплати
на Р. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ...., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК,
сумата от 381 лв. – деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца ....
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11