Решение по дело №1326/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на глава десета раздел първи от АПК.

Образувано е по жалба от В. А. М. с [ЕГН] и адрес – [населено място], [улица], област Варна и съдебен адрес – [населено място], [улица], ет. 2, чрез адвокат Г. С., против т. 2 от заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД-14-3618/06.08.2024 година на и. д. началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас (ООАА) в ИА „Автомобилна администрация“ към Министерство на транспорта и съобщенията (лист 2 - 3).

С оспорената точка от административния акт, на основание чл. 106а ал. 1 т. 4 б. „в“ и ал. 2 т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) на жалбоподателя – като водач на МПС, извършващ обществен превоз на пътници по автобусна линия под форма на „случаен превоз“- е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ (СУМПС [номер]) за срок от една година.

В жалбата се излагат аргументи, че обжалваната точка от заповедта е незаконосъобразна. Според жалбоподателя не е налице международен превоз на пътници по редовна автобусна линия по маршрут „Слънчев бряг“ – Истанбул, тъй като такава линия не съществува и дружеството, за което полага труд М., не притежава разрешение за извършване на превоз на пътници по нея. Прави се анализ на нормата на чл. 106а ал. 1 т. 4 б. „в“ от ЗАП. Извеждат се предпоставките за налагане на описаната ПАМ и се заявява, че изводите на ответника за наличието на редовна автобусна линия, по която неправомерно е бил осъществяван превоз от М., не почива на никакви доказателства, а не е налице и случаен превоз на пътници, защото фактите от проверката се съответстват на определението за такъв вид превоз.

Иска се отмяна на акта. Претендират се разноски.

Ответникът представя административната преписка.

След като обсъди доводите на страните, съдът установи следната фактическа обстановка въз основа на релевантните доказателства.

Жалбоподателят М. работи „Нишикли травел“ ЕООД като шофьор.

Дружеството – работодател на жалбоподателя, притежава лиценз № 0470/19.12.2016 година за международен автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. То притежава и разрешително № ********** от 12.12.2022 година за международен превоз на пътници по редовна, сезонна, между народна автобусна линия с маршрут Силистра – Малко Търново/Дерекьой – Истанбул с маршрут на територията на Република България Силистра – Разград – Шумен – Бургас – Малко Търново (лист 13 и 8).

На 06.08.2024 година екип на ООАА извършил проверка за спазване на разпоредбите на ЗАП и ЗДвП на път I-9 в [населено място], до база „Пътни строежи“, в посока ГКПП „Малко Търново“, на автобус с рег. № [рег. номер] от категория „М3“, собственост на „Нишикли травел“ ЕООД, управляван от жалбоподателя М.. При проверката инспекторите от ООАА констатирали, че водачът М. извършва превоз на десет пътници по редовна автобусна линия, под формата на „случаен превоз“ от курортен комплекс „Слънчев бряг“ (България) до Истанбул (Турция), което обстоятелство било установено от представените 4 (четири) броя билети за пътуване, писмена декларация, попълнена от Р. К., пътувал в автобуса по време на превоза, Интербус книжка № 3003459 с пътническа ведомост № 12. Инспекторите приели, че с тези си действия водачът е нарушил разпоредбата на чл. 96а ал. 3 предложение 1 от ЗАвтП, за което му съставили АУАН № 749/06.08.2024 година.

На проверяващите е била представена и Интербус книжка № 3003459 с пътнически ведомости за международните случайни автомобилни превози на пътници с автобуси, съставена в съответствие с член 6 и член 10 от Спогодбата за международни случайни превози на пътници с автобуси – Спогодбата ИНТЕРБУС, съгласно която на дата 06.08.2024 година по маршрут от к.к. „Слънчев бряг“ до Истанбул са пътували 10 броя пътника.

Предвид констатираното нарушение, ответникът издал заповедта, оспорена в настоящото производство. В мотивите той приел за установено, че водачът на МПС с регистрационен № [рег. номер] е извършил превоз на пътници по редовна автобусна линия под формата на случаен превоз на пътници, видно от Интербус книжка с № 3003459 с пътническа ведомост № 12 представените от пътниците билети и представената от пътника Р. К. декларация. Наред с това в мотивите на заповедта е било посочено, че същата се издава предвид фактическите констатации по акта за установяване на административно нарушение.

За свалянето и отнемането на предната табела с регистрационен № [рег. номер] и свидетелство за регистрация част ІІ с № ********* на процесния автобус, собственост на „Нишикли Травел“ ЕООД бил съставен протокол от 06.08.2024 година от инспектор в областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас.

Заповедта с наложената ПАМ по отношение на водача била получена от В. М. на 06.08.2024 година, съгласно отбелязване на страница втора от заповедта.

С жалбата пред настоящата инстанция са представени разрешително № **********/12.12.2022 година за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, издадено на „Нишикли Травел“ ЕООД за извършване на превоз по редовна, сезонна, международна автобусна линия с маршрут: Силистра – М. Т./Дерекьой – Истанбул и на територията на Република България: Силистра – Разград – Шумен – Бургас – М. Т. и обратно до 15.11.2027 година, ведно с разписание на маршрута на линията и работен график на персонала; разрешително № **********/12.12.2022 година за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, издадено на „Нишикли Травел“ ЕООД за извършване на превоз по редовна, сезона, международна автобусна линия с маршрут: Добрич – М. Т./Дерекьой – Истанбул и на територията на Република България: Добрич – Варна – Бургас – Малко Търново и обратно до 15.11.2027 година, ведно с маршрут времеви график; лиценз № 0470 за международен автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение на „Нишикли Травел“ ЕООД, с валидност от 01.01.2017 година до 31.12.2026 година.

Предвид така установените факти, съдът прави следните правни изводи.

Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол, в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, от лице, което е адресат на акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147 ал. 1 от АПК.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 107 ал. 1 от ЗАвтП. От приложената заповед № РД-01-67/29.02.2024 година на изпълнителния директор на ИААА се установява, че на началниците на областните отдели са делегирани правомощия за издаване заповеди за налагане на ПАМ по чл. 106 и чл. 106а ЗАвтП (лист 43).

В административното производство не са допуснати процесуални нарушения.

Заповедта съответства на изискванията на форма на административния акт по чл. 59 ал.2 от АПК. Нормата на чл. 106а ал. 1 ЗАП не предвижда възможност на административния орган да извършва преценка относно целесъобразността от налагане на мярката, а изисква налагането  във всички случаи, когато бъдат установени посочените предпоставки.

Обжалваната заповед е материално незаконосъобразна.

Съгласно чл. 106а ал. 1 т. 3 б. „б“ и ал. 2 т. 2 от ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - т. 3 временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен или специализиран превоз, превоз за собствена сметка или таксиметров превоз - до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба за извършеното нарушение. Налагането на принудителните административни мерки по ал. 1 се осъществява от органите по контрол чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането  заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, и свързаните с извършвания превоз документи - в случаите по ал. 1, т. 3, букви "а" и "г".

Жалбоподателят поддържа, че извършеният на процесната дата превоз на пътници е случаен превоз на пътници. Това твърдение не се установява от доказателствата по делото.

Според § 1 т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 година за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба № 11), „случайни автобусни превози до страни, които не са членки на Европейския съюз" са превозите на предварително съставена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия и могат да бъдат: а) "обиколен превоз при затворени врати" - при който едно и също превозно средство се използва за превоз на една и съща група пътници през цялото пътуване и ги връща до отправния пункт; отправният пункт е разположен на територията на договарящата се страна, в която е регистрирано лицето по чл. 2, ал. 1; б) превоз от вида "пълен-празен" - при който пътуването в права посока се извършва с пътници, а пътуването в обратна посока - без пътници; отправният пункт е разположен на територията на Република България; в) превоз от вида "празен-пълен" - при който празният курс е в права посока, като всички пътници се качват от едно и също място, доколкото е изпълнено едно от следните условия: ва) пътниците съставляват група на територията на друга договаряща се страна, различна от територията на Република България, или където се качват пътниците по силата на договори за превоз, сключени, преди да пристигнат на територията на другата договаряща се страна, и се превозват до територията на Република България; вб) пътниците са предварително превозени от лицето по чл. 2, ал. 1 при условията, предвидени за превоз от вида "пълен-празен", до територията на договарящата се страна, където те отново се качват и превозват до територията на Република България; вв) пътниците са поканени да пътуват до територията на друга договаряща се страна, като пътните разноски се поемат от лицето, изпратило поканата; пътниците трябва да съставляват еднородна група, която да не е съставена само с оглед конкретното пътуване и се превозва до територията на Република България.

Съгласно § 1 т. 2 от Наредба № 11, „предварително съставена група" е група, при която лице отговаря за нея и е поело задължение да сключи договора или да заплати за превоза.

От данните по делото не се установява лицата, превозвани в автобуса, да отговарят на критерия по § 1 т. 2 от Наредба № 11. Не се установява и те да са предварително съставена група и за нея да отговаря определено лице. При тези фактически данни не се доказват твърденията на жалбоподателя за случаен превоз на пътници.

Не се установява, обаче, и твърдяното от административния орган, че превозът на пътници на процесната дата е бил такъв по редовна автобусна линия, но под формата на случаен превоз на пътници.

В мотивите на заповедта е посочено коя е тази редовна автобусна линия, по която е счетено, че е бил извършен превозът на пътници (от к.к. „Слънчев бряг“ до Истанбул). За наличие на редовна автобусна линия съдът прави извод не въз основа на обстоятелствената част на заповедта, а въз основа на приложеното по делото издадено в полза на жалбоподателя разрешително за международен превоз на пътници с маршрут Силистра - Малко Търново/Дерекьой – Истанбул (а на територията на страната Силистра – Разград – Шумен – Бургас – Малко Търново). Ако това е редовната автобусна линия, която административният орган е имал предвид, то остава неясно как тя е обвързана с процесния превоз от гледна точка на часовия график на тази автобусна линия. Видно от този график, времето на тръгване от Шумен е в 11:00 часа, като пристигането в Бургас е в 13:45 часа (в обратната тръгването от Малко Търново е в 13:45 часа, а пристигането в Бургас - в 15:00 часа), докато проверката на превоза в Бургас е в 07:46 часа.

Наредба № 11 регламентира и двата вида международен превоз на пътници – превоз по автобусна линия – чл. 34 и следващите, и случаен превоз – чл. 52 и следващите, но в случая не се установява случаен превоз на пътници по смисъла на законовата дефиниция нито наличието на редовната автобусна линия, коментирана по-горе в мотивите и в този смисъл материалният закон – чл. 106 ал. 1 т. 3 б. „б“ от ЗАвтП - е неправилно приложен. ПАМ, наложена на жалбоподателя, е в противоречие с приложимото материално право.

На основание изложените мотиви, оспорената точка от обжалвания акт следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Затова, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед № РД-14-2091/14.05.2024 година, издадена от началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ - Бургас към ИА „Автомобилна администрация“ в частта по т. 2 – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средства № ********* на В. А. М. с [ЕГН] за срок от една година.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.