№ 1271
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000501086 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство М. С. К. и в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 20.11.2023 г., а
въззивната жалба е подадена на 01.12.2023 г. ) обжалва Решение №
5371/24.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 2243/2022 г. по описа на Софийски
градски съд, Първо гражданско отделение, 1 състав, в частта , с която съдът е
отхвърлил предявеният иск за компесаторна неустойка в размер на 36 335,71
евро и за сумата от 322,98 евро, съставляваща лихва за забава върху
неустойката, ведно със законната лихва върху търсените главници.
Въззивната жалба е подадена лично от жалбоподателя, който е внесъл
дължимата държавна такса с вносен документ от 19.01.2024 г., представен по
делото с молба от същата дата.
Предвид горното въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.
Въззивникът-ищец поддържа неправилност на извода на
първоинстанционния съд за липсата на уговорена между страните неустойка.
Поддържа се, че компесаторната неустойка при наличното свободно
1
договаряне е уговорена по специфичен начин, размерът й е ясно установим
какво обезпечава и за кое неизпълнение е предвидена. След изтичане на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал
допълнение на въззивната жалба, с което обаче не доразвива изложените в
депозираната в срок въззивна жалба възражения, а въвежда нови доводи
включително за извършени от съда процесуални нарушения.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответната жалбата страна-ответникът „Стройкомплект“ ЕООД чрез законния
му представител управителя Е. Г. Т.. Оспорва изцяло въззивната жалба, а
допълнителната въззивна жалба оспорва като недопустима, подадена след
срока за обжалване. Излага подробни съображения по съществото на спора.
Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и
законосъобразно.
Ответникът в първоинстанционното производство „Стройкомплект“
ЕООД чрез законния му представител управителя Е. Г. Т. и в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 05.02.2024 г., а
въззивната жалба е подадена на 19.02.2024 г. ) обжалва Решение №
5371/24.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 2243/2022 г. по описа на Софийски
градски съд, Първо гражданско отделение, 1 състав, в частта, с която съдът е
уважил предявения иск за сумата от 73 664,29 евро главница и за сумата от
654,79 евро лихва, ведно със законната лихва върху главницата.
Въззивната жалба е подадена лично от жалбоподателя, който е внесъл
дължимата държавна такса с вносен документ от 21.03.2024 г., представен по
делото с молба от същата дата Предвид горното въззивната жалба е редовна.
Поддържа се, че предвид липсата на доказателства по направените от
ответника оспорвания, съдът е извел неправилни изводи и е постановил
неправилно съдебно решение. Поддържа се, че въпреки наличието на писмени
документи, приети по делото като доказателства, по делото не са ангажирани
доказателства за реалното предаване на сумите от ищеца К. към ответното
дружество.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да постанови
друго, с което да отхвърли исковете изцяло.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответната по тази жалбата страна - ищецът М. С. К., с който оспорва изцяло
2
като неоснователна въззивната жалба на ответника.
С оглед на предмета на настоящото производство, Решение №
5371/24.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 2243/2022 г. по описа на Софийски
градски съд, Първо гражданско отделение, 1 състав, се обжалва в неговата
цялост.
В открито съдебно заседание въззивникът-ищец поддържа въззивната си
жалба и моли съда да уважи в цялост исковата му молба, като счита с оглед
направените уточнения пред настоящата съдебна инстанция, че се касае за
вреди от пълно неизпълнение. Претендира разноски. Възразява срещу
разноските на ответника, като счита, че такива не се дължат с оглед
процесуалното поведение на защитника на ответната страна.
В открито съдебно заседание въззивникът-ответник, чрез своя
процесуален представител моли съда да постанови решение, с което да
отмени решението на СГС в обжалваната му част. Претендира разноски.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с пасивно субективно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и
обстоятелства:
Между страните не е спорно, че на 03.08.2020 г. са сключили
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на основание
чл.19 от ЗЗД, по силата на който ответникът в качеството си на продавач се е
задължил да продаде като прехвърли изцяло собствеността на ищеца в
качеството му на купувач, за цена и при условия, регламентирани в договора,
на следния недвижим имот, а именно: апартамент № 5 на кота +5,40 м., втори
жилищен етаж, със застроена площ от 73,93 кв.м., заедно с 5,514 идеални
части от общите части на сградата, находящ се в жилищната сграда на адрес:
гр. София, район Възраждане, ул. „Българска морава“ № 141, построена
върху УПИ V-19, заснет по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-
18-32/01.04.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК като ПИ с
3
идентификатор 68134.301.163 за продажна цена в размер на 77 292 евро. В
деня на сключване на договора ищецът е заплатил на ответника част от
продажната цена в размер на 63 000 евро, представляваща задатък, като
страните изрично са посочили, че договорът служи за разписка и
доказателство за извършеното плащане. За плащане на сумата страните са
подписали и разписка на 03.08.2020 г., приета като доказателство по делото.
Сума в размер на 5000 лв. или 2 553 евро като част от продажната цена,
ищецът е заплатил, съобразно уговореното в чл.2, б.“б“ от договора, на
15.10.2020 г. Останалата част от продажната цена в размер на 11 739 евро,
ищецът е следвало да заплати на продавача в деня на сключване на
окончателния договор.
С шест броя разписки съответно от дати: 28.10.2020 г. за сумата от 2 500
евро, от 18.11.2020 г. за сумата от 2 000 евро, от 06.01.2021 г. за сумата от 1 000
евро, от 01.04.2021 г. за сумата от 1 000 евро, от 13.04.2021 г. за сумата от
1 100 евро и от 14.05.2021 г. за сумата от 1 000 лв., т.е 511,29 евро, ищецът е
заплатил на ответника общо сума в размер на 8 111,29 евро, авансово плащане
на уговорената с договора продажна цена, преди окончателния договор.
Или към 14.05.2021 г. ищецът е бил заплатил общо сума в размер на 73
664,29 евро, част от уговорената продажна цена в общ размер на сумата от
77 292 евро, т.е. неплатената част от цената е възлизала на сумата от 3 627,71
евро.
Ответникът е оспорил иска с твърдението, че продажна цена в размер на
63 000 евро не е получавал и че съответно тази сума не е заплатена в брой.
Поддържал е, че сумата е резултативна и има характер на сума по бартерни
сделки по договори за правна защита между двете страни.
Във връзка с това твърдение на ответника, пред първата инстанция е
прието заключение на ССчЕ, от което е видно, че от представените от
ответника документи не са открити данни за получени средства в дружеството
през периода м. август 2020 г. до 14.05.2021 г. от М. С. К..
Въззивният съд намира, че оспорването от страна на ответника не е
доказано. Както договорът, така и разписката за сумата от 63 000 евро са
подписани от законния представител на ответното дружество. Формалната
доказателствена сила на тези частни писмени документи не е оборена от
ответника по съответния ред, липсва оспорване на подписа на представителя
4
на ответното дружество, т.е. авторството на документите не е оспорено в
срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК. Следователно за представилата документите
страна (в случая ищеца К.) не възниква задължение да ангажира други
доказателства. Представените и приети като доказателство по делото-
предварителен договор от 03.08.2020 г., който в частта, удостоверяващ
заплащането от ищеца на ответното дружество на сума в размер на 63 000
евро, има характер на разписка и служи като доказателство за извършено
плащане, както и разписка от 03.08.2020 г., с която е удостоверено реалното
предаване на сумата от 63 000 евро, но чието авторство не е било спорно, имат
доказателствена стойност. В случая двата частни свидетелстващи (за договора
само в частта, която има характер на разписка) документа имат материална
доказателствена сила, тъй като издателят им „Стройкомплект“ ООД
удостоверява неизгодни за себе си факти, а именно получаване на сума в
размер на 63 000 евро като част от продажна цена на процесния апартамент №
5. Доколкото обективираните в документите изявления са с неблагоприятно за
ответното дружество съдържание, те имат достатъчна доказателствена
стойност за установяване на фактите, т. е. ако обстоятелствата са неизгодни
/от тях произтичат неблагоприятни в спора правни последици/
доказателствената стойност е висока и има характер на извънсъдебно
признание на факт. В решение № 235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на
ВКС, IV г.о. е прието, че извънсъдебното признание на неизгодни за страната
факти съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед
всички обстоятелства по делото, както се преценява и съдебното признание
съгласно чл. 175 от ГПК. Признанието не може да бъде игнорирано
безпричинно. Страната, която е направила извънсъдебно признание на иска
или на неизгодни за нея факти, трябва да повдигне съответните възражения за
нищожност, унищожаемост на признанието или неговата
неистинност/неавтентичност или невярно съдържание/. Тези възражения
трябва да бъдат доказани, за да може съдът да приеме, че признанието няма
доказателствена стойност. Когато липсват такива възражения или те не са
доказани, съдът трябва да зачете признанието на страната.
Изцяло в горния смисъл Решение № 116 от 22.02.2024 г. на ВКС по гр. д.
№ 790/2023 г., III г. о., ГК, което правно разрешение се споделя напълно от
настоящия въззивен състав.
В конкретния случай признанието не може да бъде игнорирано и с оглед
5
неоспореното от страните заключение на ССчЕ, доколкото осчетоводяването
на сумата от 63 000 евро е поставено в зависимост и изцяло от волята на
длъжника и не отразяването на тази сума, получена от ответника в брой, не
може да опровергае по един безспорен и несъмнен начин признанието за
получаване на сумата.
С оглед на горното напълно несъстоятелно е твърдението, въведено с
въззивната жалба на ответника „Стройкомплект“ ООД, че в хода на съдебното
дирене първоинстанционният съд е допуснал нарушение на принципа на
служебното начало, като не е указал на ищцовата страна, че по отношение на
твърдението за предоставени суми на основание сключен предварителен
договор за покупко-продажба, не сочи доказателства. Такива указания не са
били нужни, доколкото ищецът е представил писмени доказателства,
удостоверяващи извършено плащане, но същите не са оспорени от ответника
по съответния ред и в определените от законодателя срокове.
Неоспорените от ответника разписки, приети като доказателство по
делото, доказват безспорно погасяването на поето парично задължение. Както
е прието в практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290
ГПК решения, така напр. Решение № 192 от 23.01.2014 г. на ВКС по т. д. №
542/2012 г., I т.о., ТК, „длъжникът може да поиска от кредитора разписка - чл.
77, ал. 1 ЗЗД. Законодателно не е уредено съдържанието на разписката по чл.
77, ал. 1 ЗЗД, но за да се ползва същата с доказателствена сила за погасяването
на дълга, то в същата следва да са посочени фактите, релевантни за точното, с
погасителен ефект изпълнение на задължението, а именно: основание и
размер на задължението, кредитор, длъжник, респ. платец, време и място на
плащане.“, които факти в процесните разписки са подробно посочени.
По възражението във въззивната жалба на ответника, че
първостепенният съд не е взел предвид обстоятелството, че по време на
сключването на предварителния договор, както и последващия анекс, ищецът
М. К. е бил процесуален представител на ответното дружество по съдебни
производства, то също е напълно неоснователно. Това твърдение
действително е въведено с отговора на исковата молба, но в тази връзка
ответникът не е ангажирал нито едно доказателство.
По отношение на възражението, че ищецът действащ като адвокат на
дружеството умишлено е въвел в заблуждение Т. да подпише предварителния
6
договор, същото е преклудирано и не следва да бъде разглеждано, доколкото
се въвежда за първи път с въззивната жалба на ответника. Такова възражение
не е релевирано от него с отговора на исковата молба в първоинстанционното
производство.
Или с оглед на горния анализ, въззивният съд намира, че ищецът е
изправна страна по процесния договор, доколкото е извършил плащане на
уговорената между страните продажна цена по начина и в сроковете,
определени в чл.2 от договора.
От своя страна ответникът в качеството си на продавач и по силата на
сключения догово-чл.4, б. „б“, се е задължил от датата на сключване на
договора до сключване на окончателния договор във формата на нотариален
акт да прекрати предлагането на продажбата на имота, да не влиза в пред
договорни или договорни отношения за прехвърляне на собствеността върху
имота с трети лица, както и да не извършва каквито и да било правни или
практически действия, които биха възпрепятствали успешната и
безпрепятствена реализация на сключения между страните договор и правото
на собственост на купувача върху продаваемия имот. Ответникът също така се
е задължил да продаде на ищеца имота при условията на договора в срок най-
късно един месец след снабдяване на имота с право на ползване-акт образец
16.
Установява се обаче, а това обстоятелство не е спорно между страните,
че на 22.10.2021 г. ответникът се е разпоредил с правото на собственост върху
процесния апартамент в полза на трето лице-С. Х. А. с нотариален акт за
покупко-продажба № 12, том 3, рег. № 6447, дело № 364/2021 г. на нотариус с
рег.№ *** на НК.
Въпреки извършеното разпореждане, на 05.11.2021 г. страните сключват
Анекс към предварителния договор, в който са констатирали, че към датата на
подписване на анекса строителството на жилищната сграда, в която се намира
и процесния апартамент, предмет на договора, се е забавило по вина на
ответното дружество „Стройкомплект“ ООД, че е настъпила фактическа
забава на същия, и не е снабден навреме и в срок с акт 15 за завършване на
сградата и с акт 16 за въвеждане на сградата в експлоатация, във връзка с
което са променили и клаузите на предварителния договор, като продавачът
„Стройкомплект“ ООД се е задължил неотменно да заплати на ищеца К.
7
парична сума в размер на 110 000 евро най-късно до края на месец януари
2022 г., която сума представлява пазарната цена на процесния апартамент,
предмет на сключения между страните предварителен договор. Страните са се
уговорили, че с реалното заплащане на сумата от 110 000 евро, действието на
предварителния договор се прекратява автоматично, като се считат за уредени
отношенията на страните по него, а продавачът възстановява всичките си
права върху имота, както и правото да го продава и да се разпорежда с него.
Уговорено е, че при неплащане на сумата в уговорения срок, купувачът има
право да избере един от двата възможни варианта-или да търси нейното пълно
заплащане или да обяви предварителния договор за окончателен.
По делото не е спорно, а и с доказателствата не се установява,
ответникът да е заплатил на ищеца сумата от 110 000 евро в уговорения срок
до края на месец януари 2022 г.
Към датата на сключване на анекса, ищецът не е знаел за извършеното
разпореждане с правото на собственост върху обещания му недвижим имот.
При така установената фактическа обстановка и с обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел, че макар и озаглавено „анекс“,
изхождайки от съдържанието му, това споразумение между страните
представлява спогодба по чл.365 ЗЗД, с която са се съгласили да прекратят
договора с плащане от ответника на парична сума от 110 000 евро,
представляваща пазарната стойност на имота към 05.11.2022,г. която уговорка
обаче е неясна, доколкото в договора или анекса няма клаузи, които да
обвързват изпълнението или неизпълнението на насрещните задължения с
тази стойност на имота и то към бъдещ момент, нито доказателства за
престиране на нещо друго, освен част от продажната цена. Съобразно чл.20
ЗЗД първоинстанционният съд е приема, че с т.1 от анекса ответникът се е
задължил да върне на ищеца платената част от продажната цена, която според
представените доказателства възлиза на сумата 74 153 евро, но доколкото
ищецът претендира 73 664.29 евро, то и в съответствие с диспозитивното
начало искът следва да се уважи в този размер. Приел е, че ответникът е в
забава, считано от 01.02.2022 г. до 04.03.2022 г., поради което дължи на
основание чл.86 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от 654.79 евро.
Приел неоснователност на исковете за неустойка по чл.92 ЗЗД за 36
335.71 евро и лихва за забава върху нея по чл.86 , тъй като нито
8
предварителният договор, нито анекса предвиждат клауза за неустойка. Приел
е, че съглашението има значението на спогодба по чл.365 ЗЗД за прекратяване
на предварителния договор и уреждане отношенията между страните по него,
а не на допълнително споразумение за изменение на условията му.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани да обжалват страни - ищецът и ответникът в
първоинстанционното производство и са насочени срещу валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този
смисъл подадените въззивни жалби са процесуално допустими.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно в
обжалваната от ищеца част. В този смисъл въззивната жалба на ищеца е
основателна, а тази на ответника-неоснователна, по следните съображения:
От правна страна предявеният осъдителен иск за заплащане на общо
сумата от 110 000 евро, от която: сума в размер на 73 664,29 евро-платена по
предварителен договор от 03.08.2020 г. продажна цена и сума в размер на
36 335,71 евро-неустойка за вредите от невъзможността продавачът да
изпълни задължението си по предварителния договор, т.е. от неизпълнение на
задължението му да не прехвърля имота на трети лица до сключване на
окончателен договор (уточнителна молба вх.№ на СГС 67437/18.10.2022 г.).
Пред настоящата инстанция и с оглед нередовността на исковата молба
и неяснота относно фактическото основание на което се претендира сумата от
110 000 евро, ищецът и в изпълнение указанията на въззивният съд е внесъл
уточнителна молба вх.№ 18947/12.07.2024 г., съобразно която сумата се
претендира като вреди от пълно неизпълнение на сключения между страните
и действащ предварителен договор и анекс към него.
Въззивният съд като съобрази твърденията в исковата молба и
последващите уточнителни молби, намира, че първоинстанционният съд е дал
неправилна правна квалификация на спора по чл.365 от ГПК.
Въззивният съд намира, че правната квалификация на спорното право е
9
тази по чл.79, ал.1, пр.2, във връзка с чл.82 от ЗЗД.
Съдът е този който дава правна квалификация на спора въз основа на
въведените с исковата молба твърдения, поради което и квалифицирането на
спора от страна на ищеца не го обвързва.
В случая с исковата молба ищецът е въвел твърдения за наличие на
валидно сключен между страните предварителен договор по чл.19 от ЗЗД,
виновно неизпълнение от страна на ответника, изразяващо се в не снабдяване
на време и в срок с акт 15 за завършване на сградата и с акт 16 за въвеждане на
сградата в експлоатация, което виновно неизпълнение е констатирано от
страните в подписания анекс и във връзка с което страните са уговорили
заплащане от виновната страна на конкретна сума в конкретен срок, с което
заплащане договорът се счита за прекратен и отношенията между страните
напълно неуредени. В случай на неизпълнение, ищецът е запазил правото или
да претендира уговорената сума от 110 000 евро, или да обяви предварителния
договор за окончателен. С исковата молба е въвел твърдение, че не може да се
възползва от втората възможност, тъй като още при подписване на анекса,
продавачът вече се е бил разпоредил с правото на собственост върху обещания
апартамент, обстоятелство, което очевидно е укрил при подписването на
анекса, поради което за ищеца е останала възможността да претендира само
сумата от 110 000 евро.
При тези твърдения е очевидно, че ищецът претендира предварително
уговорено между страните обезщетение вместо неизпълнение.
Както е посочено в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от
12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС, неточното изпълнение на
договорните задължения поражда правото на кредитора да иска от длъжника
изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение (чл. 79, ал. 1 ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, регламентираща обема и
границите на отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорните
задължения, обезщетението обхваща всички причинени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност на
длъжника - обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди.
Според настоящия съдебен състав, подписаният между страните Анекс
10
към първоначално сключения предварителен договор за покупко-продажба не
представлява спогодба по смисъла на чл.365 от ГПК, а уговорено изменение
на клаузите на предварителния договор, с оглед признатото в Анекса от
длъжника „Стройкомплект“ ООД неизпълнение на договорните му
задължения. В анекса страните изрично са посочили, че са налице условия за
промяна в клаузите на предварителния договор.
Действително нито в процесния предварителен договор, нито в анекса
към него, се третира изрично вземане за неустойка или обезщетение вместо
неизпълнение, което от своя страна, както правилно е приел и
първоинстанционния съд налага тълкуване общата воля на страните,
съобразно чл.20 ЗЗД.
С решения по гр. д. № 992/2018 г. на ІІІ г. о., т. д. № 1356/17 г. на І т. о.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, по въпроса за принципите на
тълкуването по чл. 20 ЗЗД, е прието, че тълкуването цели издирване на
действителната, а не предполагаема, обща воля на страните. Самата
разпоредба изрично предвижда способите за това - отделните уговорки се
тълкуват във връзка една с друга и всяка от тях се схваща в смисъла на целия
договор, с оглед целта му, обичаите в практика и добросъвестността. Не
следва тълкуването да води до подмяна на волята на страните, а да следва от
общия разум на волеизявленията. Последователно в цитираната съдебна
практика се приема, че при тълкуването на договорите може да се излиза и
извън текста на самия договор, включително като се изследват
обстоятелствата, при които той е сключен, поведението на страните преди и
след сключването му, разменената кореспонденция във връзка с начина на
изпълнение на договора, характеристиките на предмета на договора, както и
други обстоятелства, които са от значение за установяване действителната
воля на договарящите.
С оглед на горното към датата на сключване на Анекса-05.11.2021 г.
безспорно ответникът „Стройкомплект“ ООД е бил в неизпълнение в
качеството му на главен изпълнител и инвеститор на обекта, поради не
снабдяване навреме и в срок с акт 15 и акт 16 (неблагоприятни обстоятелства,
признати от ответника с подписването на анекса). Към този момент обаче
ответното дружество е било в неизпълнение и на друго основно задължение
по договора от 03.08.2020 г., за което неизпълнение ищецът не е знаел към
11
датата на подписване на анекса, което обаче е било известно на ответника,
доколкото той лично чрез своя законен представил на 22.10.2021 г. се е
разпоредил с правото на собственост върху процесния апартамент в полза на
трето лице-С. Х. А. с нотариален акт за покупко-продажба № 12, том 3, рег. №
6447, дело № 364/2021 г. на нотариус с рег.№ *** на НК.
Т.е. още към датата на сключване на анекса 05.11.2021 г. ответникът е
бил в пълна последваща невъзможност да изпълни задължението си по
договора, а именно да прехвърли на ищеца-купувач окончателно с нотариален
акт правото на собственост върху процесния апартамент № 5, която
невъзможност е причинена виновно от длъжника с извършеното от него в
нарушение на основното му задължение по чл.4, б.“б“ от договора правно
действие, с което напълно е възпрепятствал успешната и безпрепятствена
реализация на процесния предварителен договор и правото на собственост на
купувача.
Знаейки, че не може да изпълни ответникът е приел да заплати на ищеца
обезщетение в размер на равностойността на непаричната му престация, т.е.
пазарната стойност на обещания на купувача недвижим имот към датата на
анекса, за да се освободи от договор, който не може да изпълни.
Тъй като не е изпълнил задължението си за заплащане в срок на
уговореното обезщетение, то и сключеният между страните договор на
03.08.2020 г., изменен с Анекса от 05.11.2021 г. не е прекратен, поради което и
за ищеца е възникнало вземане за уговореното с анекса обезщетение в пълен
размер, а не само в размер на платеното по договора до момента на
сключването на анекса от купувача.
Ето защо предявеният от ищеца иск е основателен и доказан в пълния му
размер, поради което и решението на първоинстанционния съд ще следва да
бъде отменено в обжалваната от ищеца част и вместо него постановено друго,
с което искът му бъде уважен в пълен размер.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Безспорно страните са уговорили срок за изпълнение на задължението
на длъжника за изплащане на уговореното обезщетение, след изтичането на
който и по правилото на чл.84 от ЗЗД е изпаднал в забава, в случая от първия
ден на месец февруари 2022 г., от който момент длъжник дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
12
Предвид горното искът по чл.86 от ЗЗД също следва да бъде уважен в
пълния му размер.
По разноските:
Предвид изхода на производството пред настоящата инстанция, съдът
ще следва да преразпредели разноските извършени от страните пред първата
инстанция и присъдени с решението на първоинстанционния съд.
Поради уважаване на предявените от ищеца искове в тяхната цялост на
ответника не се дължат разноски, поради което и решението на
първоинстанционния съд в частта, с която ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски в размер на 971,15 лв. следва да бъде отменено.
Съответно ответникът и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски пред първата
инстанция в пълен размер, т.е. ще следва да бъде осъден да заплати
допълнително сумата от 4 519,55 лв. представляваща разноски над
присъдения от първоинстанционния съд размер от 9162,60 лв. до пълния
размер от 13 682,15 лв.
Пред настоящата инстанция и с оглед изхода на производството, предвид
не уважаване на въззивната жалба на ответника, на същия не се дължат
разноските направени във връзка с тази въззивна жалба.
Жалбата на ищеца се уважава в пълен размер, поради което и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК му се дължат разноските направени във връзка
със заплащане на дължимата държавна такса за въззивно обжалване и
заплатеното адвокатско възнаграждение в общ размер на сумата от 7 434 лв.,
съобразно представения списък по чл.80 ГПК и писмени доказателства,
установяващи извършването им. За дължимостта на претендираното в размер
от 6 000 лв. от ищеца адвокатско възнаграждение, ответната страна изрично е
заявила, че не прави възражение за прекомерност.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5371/24.10.2023 г., постановено по гр.д.№
2243/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение,
1 състав, в частта, с която съдът е отхвърлил предявеният иск за
13
компесаторно обезщетение в размер на 36 335,71 евро и за сумата от 322,98
евро, съставляваща лихва за забава върху неустойката, ведно със законната
лихва върху търсените главници, както и в частта, с която М. С. К. е осъден
да заплати на „Стройкомплект“ ООД разноски по делото на основание чл.78,
ал.3 от ГПК от 971,15 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „СТРОЙКОМПЛЕКТ“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Христо
Белчев“ № 8, ет.6, офис 7 да заплати на основание чл.79, ал.1, пр.2 във връзка
с чл.82 от ЗЗД на М. С. К., ЕГН **********, *** допълнително още сума в
размер на 36 335,71 евро (тридесет и шест хиляди триста тридесет и пет евро
и 0,71 евроцента), представляваща разликата над присъдената от
първоинстанционния съд сума от 73 664,29 евро до пълния претендиран
размер от 110 000 евро, представляваща компесаторно обезщетение дължимо
на основание предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
на основание чл.19 от ЗЗД, сключен между страните на 03.08.2020 г. и изменен
с Анекс от 05.11.2021 г., ведно със законната лихва върху допълнително
присъдената главница, считано от 04.03.2022 г. до окончателното й изплащане,
на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати допълнително и сумата от 322,98
евро (триста двадесет и два евро и 09,8 евроцента), обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забавеното плащане на главницата от 36 335,71
евро за периода от 01.02.2022 г. до 04.03.2022 г., както и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК да заплати допълнително сумата от 4 519,55 лв. (четири хиляди
петстотин и деветнадесет и 0,55 лв.) представляваща разноски над присъдения
от първоинстанционния съд размер от 9162,60 лв. до пълния размер от 13
682,15 лв., да заплати и сумата от 7 434 лв. (седем хиляди четиристотин
тридесет и четири лв.) разноски направени пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5371/24.10.2023 г., постановено по гр.д.№
2243/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение,
1 състав в останалата обжалвана от ответника осъдителна част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Цветко Лазаров
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на Цветко Лазаров - член от съдебния състав, разгледал и постановил
решението по в.гр.д. № 1086/2024 г. по описа Апелативен съд София
Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от ищеца и
жалба, подадена от ответника.
Предявен е осъдителен иск за сумата от 110 000 евро, която е уговорена
в анекс към предварителен договор от 03.08.2020 г. и представлява пазарната
цена на имота в деня на подписване на анекса, а поводът да се подпише анекса
и уговори тази сума е забавата на продавача да извършил строителство с
издадени акт 15 и акт 16.
Предварителният договор не е развален.
Особеното мнение е за неоснователност на предявените искове и за
основателност на жалбата, подадена от ответника, поради което следваше да
се постанови съдебно решение, с което да се отмени решението в атакуваната
част /осъдителната/ и вместо това да се отхвърлят изцяло предявените искове.
Този извод се основава на следните обстоятелства:
Ответникът с отговора на исковата молба /л. 41/ от първоинст. п-во е
15
оспорил основателността на предявените искове с доводи, че ищецът, като
купувач по предварителния договор не е заплатил уговорения задатък и
остатъка до размер на сумата от 73664.29 евро, при уговорена продажна цена
от 77292 евро.
Ищецът при направеното оспорване не провел пълно и главно
доказване, че има качеството на изправна страна с плащане на сумата от
73 664.29 евро.
Това е така, защото с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закон за
ограничаване на плащанията в брой е установена императивна норма,
повеляваща плащанията на територията на страната се извършват само чрез
превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или
надвишаваща 10 000 лв.
Нарушението на тази разпоредба обосновава реализация на
административнонаказателна отговорност по чл. 5 от същия закон.
Административнонаказателната отговорност не изключва реализацията
и на наказателната отговорност, като са засегнати обществени отношения,
защитени с разпоредбите на Глава седма от НК – Престъпления против
финансовата, данъчната и осигурителната системи.
В чл. 2, б. „а“ от предварителния договор е записано, че ищецът, като
купувач е заплатил реално и ефективно в деня на подписването му задатък, в
размер на 63 000 евро и договорът служи за разписка.
По делото са приложени разписки, носещи подписите на ищеца и
управителят на търговското дружество – ответник по делото за плащане на
парични суми в евро, сумарно за разликата над сумата от 63 000 евро до
73664.29 евро.
16
В разписките изрично е посочено, че тези суми са предоставени като
изпълнение на задължението за плащане на продажната цена.
Ищецът упражнява адвокатска професия и е имал продължителни във
времето отношения с ответника, на който е предоставял правна помощ.
Ищецът не е представил доказателства за произхода на тези суми, които
сумарно надвишават равностойността на сумата от 100 000 лева, както и за
това, дали като данъчно задължено лице е регистриран по ЗДДС.
Разпоредбата на 96, ал. 1 от ЗДДС, в редакцията, която е била в сила от
01.01.2020 г. е задължила всяко данъчно задължено лице, което е установено
на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период
не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец в
7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало
този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато
оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца,
включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен
срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Сумата от 73 664.29 евро, по твърденията на ищеца и посочените дати -
на предварителния договор и датите на разписките са от 03.08.2020 г. до
13.04.2021 г., т.е. период по-малък от 12 месеца.
Първоинстанционният съд при направеното от ответника оспорване на
факта на плащането, т.е., че ищецът като купувач не е изправна страна е
допуснал счетоводна експертиза, която е дала заключение, че няма данни
дружеството продавач да е получило парични средства от ищеца.
Формалната доказателствена сила на предварителния договор, на анекса
и на разписките не е оспорена от ответника, а е оспорена само тяхната
неистинност, т.е. на тяхната материална доказателствена сила.
17
Оспорването е доказано от ответника при така посочените
обстоятелства:
Ищецът е нарушил императивната норма на Закона за ограничаване на
плащанията в брой.
Ищецът е нарушил императивната норма, установена в ЗДДС,
задължаваща, като данъчно задължено лице при достигнат оборот,
надвишаващ повече от два пъти сумата от 50 000 лева, а само сумата,
посочена като платен задатък надвишава горната сума да се регистрира по
този закон.
В случай, че ищецът е регистрирано лице, за което данъкът е станал
изискуем, е било длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в
който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-
декларацията по чл. 125 за този данъчен период; посочи документа по т. 1 в
дневника за продажбите за съответния данъчен период – чл. 86 от ЗДДС.
По делото няма доказателства за издадени фактури от ищеца за приход
от 73 664.29 евро.
Няма издадени фактури и от ответника, които да се получат от ищеца
при така направените от него твърдения за извършени плащания.
Заключението на счетоводната експертиза е потвърдило отсъствието на
извършени от ищеца плащания на сумата от 73 664.29 евро.
Нарушенията на тези императивни норми са основание в процеса на
доказването да се обоснове извод за пълно неизпълнение от ищеца на
задълженията по предварителния договор, който не следва да се толерира с
извод за основателността на исковете.
18
Всяко едно препращане за реализация на административнонаказателната
отговорност по реда на чл. 5 от Закона за ограничаване на плащанията в брой
не основание в процеса на доказване по съдебните дела да се приеме, че е
допустимо страна да черпи ползи от своето противоправно поведение.
Следва да се посочи, че тази отговорност не може и да се реализира,
предвид отсъствието на доказано по делото плащане, т.е. не е извършено
административно нарушение и не може да се наложи административно
наказание.
Съдия Цветко Лазаров:
19