Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1479 / 10,12,2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на втори октомври 2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 1436/2019 г. и прие следното:
Производство по реда
на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по
въззивна жалба вх. № 34176/27,05,2019 г. от Л.Т.К. ***, ЕГН **********; против
решение № 1733/08,05,2019 г., постановено по гр. д. № 12437/2018 г. по описа на
РС – Пловдив, VІ гр. състав, В ЧАСТТА, с която се признава за установено, че
жалбоподателят дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” – ЕАД – гр. София,
ЕИК *********; суми, присъдени със Заповед
№ 3405/12,04,2018 г. за изпълнение на парично задължение, по чл. 410 ГПК по
издадена ч. гр. д. № 5638/2018 г. на ПРС, както следва: сумата от 5 000 лв.,
представляваща главница по договор за паричен заем № ***г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, както и сумата от 338,30 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 22,09,2016 г. до 16,02,2017 г., както и сумата от 64529 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 23,09,2016 г. до 04,04,2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04,04,2018 г. до
окончателното й погасяване.
Жалбоподателят иска
отмяна на решението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, без да
сочи конкретни основания за това в какво се изразява порочността на обжалвания
акт.
Ответникът по жалбата
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” – ЕАД – гр. София, ЕИК *********; оспорва основателността
й. Счита първоинстанционното решение за правилно и иска да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по обективно
съединени искове с правна квалификация чл.
422 от ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявени
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” – ЕАД – гр. София, ЕИК *********; против Л.Т.К.
***, ЕГН **********. От съда се иска да постанови решение, с което да признае
за дължими вземанията, присъдени със Заповед № 3405/12,04,2018 г. за изпълнение
на парично задължение, по чл. 410 ГПК по издадена ч. гр. д. № 5638/2018 г. на
ПРС.
С постановеното в
първоинстанционното производство решение исковете са приети за частично
основателни и за дължими са приети следните суми: сумата от 5 000 лв.,
представляваща главница по договор за паричен заем № ***г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, както и сумата от 338,30 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 22,09,2016 г. до 16,02,2017 г., както и сумата от 64529 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 23,09,2016 г. до 04,04,2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04,04,2018 г. до
окончателното й погасяване. Исковете са установяване дължимостта на сумата от
1 939,52 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на банкова гаранция или поръчителство на две физически лица за
периода от 22,09,2016 г. до 16,02,2017г., както и сумата от 45 лв.,
представляваща такса разходи, са приети за неоснователни и се отхвърлени. В
тази част решението на РС не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на
въззивното производство е спорът относно вземанията, приети от РС за дължими.
Съобразно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК, обхватът на въззивното производство се определя от
предявените във въззивната жалба оплаквания, като служебно въззивният съд дължи
проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и
евентуално нарушение на императивна правна норма (съобразно разясненията в ТР №
1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Въззивната жалба, по
която е образувано настоящото производство, е бланкетна и в нея не се излагат
конкретни пороци на обжалваното решение. При изпълнение задълженията си по чл.
269 изр. първо от ГПК, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци,
водещи до невалидност или недопустимост на атакувания съдебен акт, нито
неправилно приложение на императивни материалноправни норми при подвеждане на
фактите към приложимата нормативна уредба.
Предвид липсата на
пороци от категорията на тези, за които съдът следи служебно, както и предвид
липсата на конкретни оплаквания във въззивната жалба, първоинстанционното
решение следва да се приеме за правилно и да бъде потвърдено в обжалваната
част.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1733/08,05,2019 г., постановено по гр. д. № 12437/2018 г. по описа на РС –
Пловдив, VІ гр. състав, В ЧАСТТА, с която се признава за установено, че Л.Т.К. ***,
ЕГН **********; дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” – ЕАД – гр. София,
ЕИК *********; суми, присъдени със
Заповед № 3405/12,04,2018 г. за изпълнение на парично задължение, по чл.
410 ГПК по издадена ч. гр. д. № 5638/2018 г. на ПРС, както следва: сумата от 5
000 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № ***г., сключен с
„Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания” ООД, както и сумата от 338,30 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 22,09,2016 г. до 16,02,2017 г., както и сумата от
64529 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 23,09,2016 г. до
04,04,2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04,04,2018 г. до окончателното й погасяване.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: