№ 8018
гр. С., 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110***619 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от ,,(фирма)’’ ЕАД, ЕИК *********
срещу М. И. Ж., ЕГН ********** и Ж. И. И., ЕГН ********** осъдителни
искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца следните суми:
М. И. Ж., ЕГН ********** сумата в размер на 1156,91 лв.,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., доставена в топлоснабден имот, находящ се в гр.
С., ж.к. С., бл. ***, вх. Ж, ап. ***, ведно със законната лихва от 10.02.2022 г.
до изплащане на вземането, 15,84 лева- мораторна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 11.01.2022 г. и
Ж. И. И., ЕГН ********** сумата в размер на 1156,91 лв.,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., доставена в топлоснабден имот, находящ се в гр.
С., ж.к. С., бл. ***, вх. Ж, ап. ***, ведно със законната лихва от 10.02.2022 г.
до изплащане на вземането, 15,84 лева- мораторна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 11.01.2022 г.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
ответниците дължат претендираните суми, в качеството си на потребители на
1
топлинна енергия в процесния имот, находящ се в гр. С., ж.к. С., бл. ***, вх.
Ж, ап. ***, до който ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в
процесния период, цената на която се сочи, че не е била заплатена.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответницата Ж. И. И., с който оспорва предявените
искове като недопустими и неоснователни. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника М. И. Ж., чрез назначения от съда особен
представител, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди, че няма доказателства ответникът да е наследник на Е. И., нито да е
бил уведомен за задълженията. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
2
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
3
От приетите по делото като писмени доказателства договор за продажба
на държавен недвижим имот (л. 10 по делото) и удостоверенеие за
идентичност, издадено от Георгафска информационна система С. ЕООД се
установава, че на 20.01.1995 г. М. К. Б. и И. Ж. И. придобиват правото на
собственост върху процесния имот. Видно от удостоверение за наследници на
И. Ж. И. (л. 9 по делото) същият е починал на 19.02.2008 г. и негови
наследници по закон са съпругата му М. К. Б. и трите му деца – Е. И. И., Ж. И.
И. и М. И. Ж.. Доколкото чеиримата наследници имат равни наследствени
дялове след 19.02.2008 г. М. К. Б. притежава 5/8 идеални части от правото на
собственост върху процесния имот ( ½ идеална част, придобита с покупко-
продажба и 1/8 идеална част, придобита по наследство), Е. И. И., Ж. И. И. и
М. И. Ж. притежават по 1/8 идеална част от собствеността върху процесния
имот, придобити по наследство. От приетото като доказателство
удостоверение за наследници (л. 46 по делото) се установява, че М. К. Б. е
починала на 16.12.2008 г. и нейни наследници по закон са двете й дъщери Ж.
И. И. и Е. И. И.. Доколкото двете наследници притежават равни наследствени
дялове след 16.12.2008 г. всяка от тях притежава по 7/16 идеални части от
правото на собственост върху процесния имот. Правото на собственост на М.
И. Ж. от 1/8 идеална част върху имота остава непроменена. Поради
изложеното съдът намира, че през исковия период собственици на процесния
имот са били Е. И. И., Ж. И. И. и М. И. Ж. при гореописаните дялове. Видно
от удостоверение за наследници (л. 45 по делото) Е. И. И. е починала след
исковия период на 25.06.2021 г. и нейни наследници по закон са Ж. И. И. и М.
И. Ж. при равни наследствени дялове като брат и сестра на наследодателя.
Няма твърдения и доказателства по делото за направени откази от наследство.
От съвкупната преценка на доказателствата съдът достига до еднозначен
правен извод, че ответниците да притежавали правото на собствност върху
процесния апартамент през исковия период Ж. И. И. – 7/16 идеални части и
М. И. Ж. – 1/8 идеална част, както и че същите са наследници при равни
наследствени дялове на Е. И., която е притежавала през исковия период 7/16
идеални части от правото на собственост. При така установените факти съдът
прави правен издов, че ответниците са потребители на топлинна енергия в
топлоснабдения процесен имот през исковия период и наследници на
потребител на топлинна енергия през исковия период.
От приетите по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
4
експертиза, които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени се
установява, че ищцовото дружество е доставяло в процесния имот топлинна
енргия в претендиранато количество, част от която е заплатена.
Неизплатената сума съгласно заключението на ССЕ е в размер на 2278,15 лв.
При така установените факти съдът достига до правен извод, че искът
срещу ответника М. Ж. е основателен за сумата в размер на 783,11 лв.,
съобразно иделаните части от правото на собственост, които той претежава
през исковия период и наследствения му дял от наследството на Е. И..
При така установените факти съдът достига до правен извод, че искът
срещу ответницата Ж. И. е изцяло основателен, съобразно иделаните части от
правото на собственост, които тя претежава през исковия период и нейния
наследствен дял от наследството на Е. И.. С оглед принципа за
диспозитивното начало съдът не може да осъди ответницата за по-голям дяло
от претендирания от ищеца, независимо от установените факти и достигнати
правни изводи.
При формирания извод за основателност на исковете, следва да бъде
разгледано възражението за погасяване на вземането по давност.
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия
от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
5
предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад,
считано от датата на депозиране на исковата молба, т. е. три години назад
от 10.02.2022 г. Поради изложеното съдът намира, че искът за периода преди
01.01.2019 г. е погасен по давност. Доколкото от заключението на приетата по
делото СТЕ се установява, че размерът на действително потребената
топлинна енергия през непогасения по давност период надчишава
претендираната и доколкото от заключението на приетата по делото ССЕ се
установява, че погасените по давност вземания са заплатени, то съдът намира,
че ищецът макар формално да претендира период, за който е изтекла
погасителна давност, то дефакто не е поискал присъждане на сума, за която
вземането му да е погасено по давност.
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите
условия, действащи за периода за който следва да бъде уважен главния иск,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД
с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната
дата, от която се дължи лихва за забава. С оглед идеалните части,
притежавани от правото на собствност от всеки от ответниците през исковия
период и наследствените им дялове, както и установеният размер в
заключенеито на приетата ССЕ относно размер на законната лихва, съдът
намира, че искът за мораторна лихва срещу ответницата Ж. И. е изцяло
основателен за сумата в размер на 15,84 лв. и следва да се уважи. Съдът
счита, че искът срещу ответника М. Ж. е основателен за сумата от 10,89 лв.,
до която сума следва да се уважи, а за горницата да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на правния спор ответникът М. Ж. дължи разноски на
6
ищеца съобразно уважената част от исковете в общ размер на 476,91 лв.
При този изход на правния спор ответницата Ж. И. дължи разноски на
ищеца съобразно уважената част от исковете в общ размер на 404,41 лв.
На ответника М. Ж. не следва да се присъждата разноски, доколкото не
са сторени такива.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД М. И. Ж., ЕГН
********** да заплати на „(фирма)“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми:
сумата в размер на 783,11 лв., представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.01.2019 г. до м.04.2020 г., доставена в
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. С., бл. ***, вх. Ж, ап. ***, ведно
със законната лихва от 10.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 10,89 лева, представляваща мораторна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 11.01.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „(фирма)“ ЕАД, ЕИК ********* срещу М.
И. Ж., ЕГН ********** осъдителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата над 783,11 лв. до пълния предявен размер,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., доставена в топлоснабден имот, находящ се в гр.
С., ж.к. С., бл. 27, вх. Ж, ап. ***, ведно със законната лихва от 10.02.2022 г. до
изплащане на вземането, както и за сумата над 10,89 лева до пълния предявен
размер, представляваща мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до
11.01.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД Ж. И. И., ЕГН
********** да заплати на „(фирма)“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми:
сумата в размер на 1156,91 лв., представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г., доставена в
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. С., бл. 27, вх. Ж, ап. ***, ведно
със законната лихва от 10.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 15,84 лева, представляваща мораторна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 11.01.2022 г.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. И. Ж., ЕГН **********
да заплати на „(фирма)“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 476,91 лв. -
разноски за съдебното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ж. И. И., ЕГН **********
да заплати на „(фирма)“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 404,41 лв. -
разноски за съдебното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – (ФИРМА) ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8