Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, 10.12.2010 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският окръжен съд,
търговско отделение в публично заседание на десети ноември през две хиляди и
десета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
при секретаря Е.П. като разгледа докладваното от
съдията т.дело № 732 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искове с
правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, предявени от О.Л. и Д.Л., двамата граждани на ****, чрез
пълномощника им адвокат Т.Й.К. срещу "МАНГЛЕ БЪЛГАРИЯ ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕООД, със седалище и адрес на управление в: ****, ЕИК *********,
представлявано от управителя С.Х.Р. М., за заплащане на сумата от
40481.62 евро, претендирана на отпаднало основание,
след разваляне на предварителен договор за покупко–продажба
от 23.05.2006 г. и сумата от 16 000 евро, претендирана
като неустойка по чл.13 от договора.
В исковата молба, ищците излагат, че на 23.05.2006 г. са сключили предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот с "МАНГЛЕ БЪЛГАРИЯ ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕООД,
със седалище гр.Варна, по силата на
който търговецът се е задължил да построи и им продаде недвижим имот, находящ
се жилищна сграда, предвидена за изграждане в комплекс Каварна Гардънс. Твърди, че в изпълнение на задълженията по
договора са заплатили на ответника общо сумата от 40 481.62
евро. Излага, че продавачът не е изпълнил задълженията си по договора да
завърши строителството и му предаде апартамента в готов вид, в срок до 21
месеца от започване на строителството, т.е. от 25.09.2006 г. като с оглед
продължителния срок на забавата изпълнението е станало безполезно за купувачите,
поради което правят изявление за разваляне и молят съда да осъди ответника да
им върне, дадената на отпаднало основание сума. Излагат, че по силата на чл.13
от договора, при развалянето му по вина на продавача, последния дължи неустойка
в размер на законната лихва върху платената сума, считано от датата на всяко
плащане.
В срока по чл.367 от ГПК, ответното дружество е
подало отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Твърди,
че не са налице основания за разваляне на договора, тъй като от една страна
липсва покана с подходящ срок за доброволно изпълнение, а от друга страна не е
изтекъл срока за извършване на строителството. В условията на евентуалност
излага, че неизпълнената част е незначителна, поради което развалянето на
договора е недопустимо, предвид хипотезата на чл.87, ал.4 от ЗЗД.
След
преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на доводите и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното:
Между страните не се спори, а и от представения като доказателство договор
от 23.05.2006 г. се установява, че между страните е сключен предварителен
договор, по силата на който ответното дружество се е задължило да продаде на
ищците недвижим имот, представляващ Апартамент N 15, находящ се в сектор 6, вход А, етаж 3, в жилищна
сграда, предвидена за изграждане в УПИ АВ-06-4151/09 по плана на гр.Каварна, в срок не по-късно от 21 месеца от започване на
строителните работи. Срещу изпълнение на поетите от продавача задължения,
купувачът се е задължил да заплати цена, в размер на 80 970 евро, както
следва: 30% - 21891 евро, в 5 дневен срок от получаване разрешението за строеж,
5% - 4048.50 евро, пет месеца след подписване на договора, 10% - 8097 евро,
десет месеца след подписване на договора, 5 % - 4048.50 евро, петнадесет месеца
след подписване на договора и 50 % - 40485 евро, при подписване на нотариалния
акт и връчване ключовете на апартамента.
Видно от
представения протокол за откриване на строителна площадка, определяне на
строителна линия и ниво на строежа, строителните работи са започнали на
25.09.2006 г.
От представените
като доказателства нареждания за превод и от заключението на вещото лице поп
назначената съдебно–счетоводна експертиза се
установява, че ищците в сроковете предвидени в договора, са заплатили по сметка
на ответното дружество, сумата от 40 481.62 евро, представляващ половината
от уговорената продажна жена на имота.
Гореизложената
фактическа обстановка, обуславя следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор
не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предпоставките
на развалянето по реда на чл.87, ал.1 от ЗДД са три - да са налице неизпълнени
задължения на едната страна, това неизпълнение да е виновно и кредиторът да е
изправен. Следователно правото на разваляне може да се упражни само от
изправната страна срещу неизправната страна и затова изправността се явява
предпоставка за упражняване на правото на разваляне. Няма пречка, в договора
страните да уговорят и други условия за разваляне на договора.
Анализът на събраните по делото доказателства, обуславя извода на съда, че ищците
в качеството си на купувачи са изпълнили основните задължения по договора, като
са заплатили съответната част от уговорената продажна цена, в предвидените в
договора срокове.
С оглед разпределението на
доказателствената тежест, ответникът следва да установи, че в
предвидения в договора срок – 25.06.2008 г. е завършил строителството на
сградата във вида съгласно чл.7 от договор и е предал владението на купувачите, каквито
доказателства, не са представени до приключване на устните състезания по
делото.
Неизпълнение задължението за
завършване на строителството в уговорения срок и извършването на разпоредителна
сделка с имота предмет на предварителния договор е обусловило правото на
купувача да развали договора, което право по смисъла на чл.13 е могло да бъде
упражнено еднострано и без предизвестие.
Макар, да не са представени
доказателства, че това право е упражненио преди завеждане на иска, съдът
намира, че самата искова молба има характер на изявление за разваляне на
договора, поради което с получаването й, са настъпили последиците от разваляне
на договора.
Ответникът не е установил, че е
налице неизпълнение на незначителна част от задължението, което да е пречка за
разваляне на договора, нито наличието на форсмажорни обстоятелства, водещи до
невъзможност да изпълни задължението в срок.
С оглед надлежното
упражняване на потестативното право за разваляне на договора от страна на купувача,
съдът намира, че е отпаднало и основанието за получаване на сумата от 40 481.62
евро, поради което предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, следва да бъде уважен изцяло.
На
основание, чл.214, ал.2 от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД и направеното искане в полза на
ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждането на иска – 15.03.2010 г. до окончателното й изплащане.
Основателността на иска за неустойка следва да се
преценява с оглед осъществяването на сложен фактически състав при условията на
чл. 92 от ЗЗД, а именно: наличие на валидно сключен договор между страните,
пораждащ облигационна връзка между тях;
наличие на пълно или частично неизпълнение на договора; наличие на уговорка за плащане на неустойка
за това неизпълнение. Страната, като търси неустойката, трябва да е изправна,
за да може да ангажира отговорността на другата, неизправната страна.
В чл.13 от договора, страните са
уговорили, че при разваляне на договора по вина на продавача, последният дължи
връщане на всичко получено от купувача до момента на развалянето, ведно със
законната лихва за периода.
С оглед установеното виновно неизпълнение на
задълженията от страна на продавача, в резултат на което купувачите са
упражнили правото си едностранно да развали договора, съдът намира, че за
купувачите възникнало правото да претендират уговорената в договора неустойка,
в размер на законната лихва върху платените вноски за периода от датата на
плащането до датата на подаване на исковата молба.
От заключението на вещото лице се установява, че общия
размер на законната лихва върху платените по договора суми, за периода от
датата на плащането до датата на подаване на исковата молба – 11.05.2010 г. е
19 135.47 евро. С оглед диспозитивното начало в процеса, съдът намира, че
иска с правно основание чл.92 от ЗЗД, следва да бъде уважен до предявения
размер от 16 000 евро.
С оглед направеното
искане, което съответства на представения списък на разноските и на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за заплащане на държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице, в размер на 11 425.03 лева.
По гореизложените
съображения, и на осн. чл.235 от ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА "МАНГЛЕ БЪЛГАРИЯ ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕООД,
със
седалище и адрес на управление в: ****, ЕИК *********, представлявано от
управителя С.Х.Р. М. ДА ЗАПЛАТИ на О.Л., гражданка на ****, родена на ***
г. в ******** и Д.Л., граждани на ****, роден на *** г. в Западен ********, двамата със съдебен адрес: ****, адв.Т.К., сумата от 40 481.62 (четиридесет хиляди, четиристотин осемдесет и едно евро и 62 евроцента), получена на отпаднало основание, след
разваляне на предварителен договор за покупко-продажба от 23.05.2006 г., на осн. чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 11.05.2010 г. до окончателното
плащане на главницата, сумата от 16 000
(шестнадесет хиляди) евро, представляваща неустойка по чл.13 от договор от 23.05.2006
г., на осн. чл.92 от ЗЗД, както и сумата от 11 425.03 (единадесет хиляди,
четиристотин двадесет и пет лева и 03 ст.), представляваща направените по
делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: