О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 13.02.2020
г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито
заседание на
трети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА
БОЗАДЖИЕВА
2. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря В. Д. и присъствието на прокурора Т.К., като разгледа докладваното от мл. съдия ВАСИЛЕВ ВНЧД № 637 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т.
1 от НПК, вр. глава ХХІ от НПК.
С определение № 852 от 09.10.2019
г., постановено по ЧНД № 477/2019 г. по описа на Районен съд – Б., трети съдебен
състав, в производство по чл. 306, ал. 1 от НПК и на основание чл. 25, ал. 1,
вр. чл. 23, ал. 1 от НК, първоинстанционният съд е групирал наказанията,
наложени на осъдения Д.П.К. със споразумение по НОХД № 116/2018 г. по описа на
Районен съд – Б., в сила от 10.09.2019 г. и със споразумение по НОХД № 450/2018
г. по описа на Районен съд – Б., в сила от 11.10.2018 г. и е определил за
изтърпяване едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на 4
месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.
С обжалваното определение и на
основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът е привел в изпълнение да се изтърпи
отделно наказанието, наложено на осъдения Д.П.К. със споразумение по НОХД №
282/2015 г. по описа на Районен съд – Б., в сила от 28.04.2015 г., а именно
наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изпълнението на което е било
отложено за изпитателен срок..
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК
е депозирана жалба на осъдения Д.П.К., подадена чрез защитника му адв. И.С., с
която определението на първоинстанционния съд се оспорва като неправилно поради
противоречие с материалния закон.
В открито съдебно заседание
пред въззивния съд представителят на С.о.п. оспорва жалбата. Счита, че са
налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК за
определяне на най-тежко наказание измежду наложените на подсъдимия по НОХД №
116/2018 г. и НОХД № 450/2018 г. по описа на Районен съд – Б.. Счита, че
правилно съдът е приложил и чл. 68, ал. 1 от НК и е определил да се изтърпи и
отложеното наказание по НОХД № 282/2015 г. по описа на Районен съд – Б..
Осъденият Д.К., редовно
призован, не се явява. Защитникът на осъдения – адв. С.А., поддържа жалбата и
моли актът на съда да бъде отменен.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл.
313
и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира
следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по предложение от Районна прокуратура – Б. на основание
чл. 306, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, вр. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК,
вр. чл. 68, ал. 1 от НК за определяне на едно общо наказание на осъдения Д.П.К.
измежду наложените му със споразумение по НОХД № 116/2018 г. по описа на
Районен съд –Б., в сила от 10.09.2019 г. и със споразумение по НОХД № 450/2018
г. по описа на Районен съд – Б., в сила от 11.10.2018 г., което да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим, както и за определяне да се изтърпи
отделно наказанието, наложено му със споразумение по НОХД № 282/2015 г. по
описа на Районен съд –Б., в сила от 28.04.2015 г.
От представената по делото
справка за съдимост № 720/25.09.2019 г. и протокол от 28.04.2015 г. по НОХД №
282/2015 г. по описа на Районен съд – Б., протокол от 10.09.2019 г. по НОХД №
116/2018 г. по описа на Районен съд – Б. и протокол от 11.10.2018 г. по НОХД №
450/2018 г. по описа на Районен съд – Б., е видно, че жалбоподателят Д.П.К., е
осъждан както следва:
1. със споразумение по НОХД №
282/2015 г. по описа на Районен съд – Б., в сила от 28.04.2015 г., за
престъпление чл. 170, ал. 2, пр. 1 и пр. 3, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2
от НК, извършено на 18.06.2014 г., му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66,
ал. 1 от НК за срок от три години;
2. със споразумение по НОХД №
450/2018 г. по описа на Районен съд – Б., в сила от 11.10.2018 г., за
престъпление по чл. 144, ал. 2, вр., ал. 1 от НК, извършено на 01.09.2017 г. и
за престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК, извършено на 01.09.2017 г., му е
наложено едно общо най-тежко наказание наказание пробация при пробационни мерки
– задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест
месеца, чрез явяване и подписване пред пробационен служител три пъти седмично,
задължителни периодични срещи с пробационнен служител за период от една година
и шест месеца и 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от
една година и шест месеца;
3. със споразумение по НОХД №
116/2018 г. по описа на Районен съд – Б., в сила от 10.09.2019 г., за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, извършено на 09.05.2017 г., му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, което на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим.
Приложението на чл. 25, ал. 1
от НК за определяне на общо наказание предполага наличието на реална съвкупност
от престъпления по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК, извършени преди да е имало
влязла в сила присъда, за което и да е от тях.
Законосъобразно районният съд е
преценил наличието на усложнена форма на престъпна дейност, при която
престъпленията по НОХД № 116/2018 г. по описа на Районен съд – Б. и НОХД № 450/2018 г. по описа на Районен съд – Б.
са в реална съвкупност. И двете престъпления са извършени преди за което и да е
от тях да има влязла в сила присъда. Престъплението по НОХД № 116/2018 г. по
описа на Районен съд – Б. е извършено на 09.05.2017 г., а това по НОХД №
450/2018 г. по описа на Районен съд – Б. на 01.09.2017 г. Споразумението, с
което е наложено наказание на осъдения по НОХД № 450/2018 г. по описа на
Районен съд – Б., е в сила от 11.10.2018 г., а това по НОХД № 116/2018 г. по
описа на Районен съд – Б., е в сила от 10.09.2019 г. Ето защо налице са
условията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на едно общо
най-тежко наказание, което в случая е това по НОХД № 116/2018 г. по описа на
Районен съд – Б., а именно лишаване от свобода за срок от четири месеца, което
на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален
общ режим.
Правилно първоинстанционният
съд е съобразил, че при изпълнението на така наложеното общо наказание лишаване
от свобода, следва да се приспадне изтърпяното от осъдения наказание пробация,
като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода.
Първоинстанционният съд очевидно погрешно е посочил основанието по чл. 25, ал.
2 от НК, вместо това по чл. 25, ал. 3 от НК, но в случая волята на съда е ясно
и недвусмислено словесно формулирана в смисъл, че от наложеното общо наказание,
следва да се приспадне изтърпяното наказание пробация.
Законосъобразни са изводите на
районния съд и по отношение на приложението на чл. 68, ал. 1 от НК, тъй като
деянията по НОХД № 450/2018 г. по описа на Районен съд – Б. и по НОХД №
116/2018 г. по описа на Районен съд – Б. са извършени в изпитателния срок на
наказанието, наложено по НОХД № 282/2015 г. по описа на Районен съд – Б..
Съгласно посочената разпоредба ако до изтичане на определения от съда
изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер,
за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от
свобода, той изтърпява и отложеното наказание. В случая са налице всички
предпоставки на посочената разпоредба, тъй като в изпитателния срок на
наказанието по НОХД № 282/2015 г. по описа на Районен съд – Б., осъдения е
извършил друго умишлено престъпление, а именно такова по чл. 343в, ал. 2 от НК,
извършено на 09.05.2017 г., и за което му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца. Ето защо наказанието, наложено по НОХД №
282/2015 г. по описа на Районен съд – Б. лишаване от свобода за срок от три
месеца, следва да бъде изтърпяно отделно.
При извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен
акт, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговата
измяна или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови
своето определение.
Водим от всичко посочено, Софийският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 852 от 09.10.2019 г., постановено по ЧНД № 477/2019 г. по описа на Районен
съд – Б., трети съдебен състав.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.