РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Пазарджик , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20205220103084 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
Подадена е искова молба от И. С. М., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Пазарджик, ул.“****“ №*, ет.*, ап.*, вх.“*“, чрез адвокат Н.Л.,
съдебен адресат: адвокат Н.Г. Л., с личен номер ********, с адрес на
упражняване на дейността: гр.Благоевград, ул.“*********“ №*“ №16 против
Н. В. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.“****“ №*,
ет.*, ап.*, вх.“*“, в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че на
30.11.1996г., в гр.Пазарджик, с ответника са сключили граждански брак. По
време на брака им, на **.**.****г., се родил и техният син - А. Н. М., който
към момента на подаване на иска е навършил пълнолетие.
Твърди, че няколко години живели заедно с ответника в относително
разбирателство и спокойствие. Имали дете и разходите им значително
нараснали. Трудната икономическа обстановка по това време в България
наложила да търсят нови възможности за трудова заетост и доходи в
1
чужбина. Така през 2001г. ищцата заминала в Гърция, за да работи. Малко
след нейното заминаване ответникът също заминал да работи в чужбина - в
Германия. С течение на времето се отчуждили. Чували се по телефона все по-
рядко и то по въпроси, касаещи отглеждането на сина им. Разстоянието, което
ги деляло не позволявало да прекарват време заедно като съпрузи.
Фактическата им раздяла задълбочавала отчуждението помежду им все
повече. С течение на времето изгубили всякаква връзка, а бракът им
продължавал да съществува само формално, без съдържанието, което изисква
законът и моралът. Твърди, че фактическата им раздяла довела до
невъзможност да поддържат съпружески отношения, изразяващи се във
взаимност, общи грижи, общо домакинство и съвместни планове за бъдещето.
Всеки от тях заживял свой собствен живот, изключващ другия. Сочи, че за
последен път осъществили контакт с ответника през месец януари 2006г.
когато се видяли за кратко в България. Твърди, че от онзи момент до днес не
се е чувала или виждала с ответника, тъй като изгубила всякаква връзка с
него. Нямала актуалните му координати, а и той не я потърсил години наред.
Не й е известно къде се намира в момента. Предоставила е адреса на
семейното им жилище, в което ответникът последно е живял.
Твърди, че дългогодишната фактическа раздяла, почти 20 години, е
причината за дълбоко и непоправимо разстройство на брака им. Липсата на
съпружески отношения, дължащи се на раздялата им, правела невъзможно
преодоляването на настъпилото отчуждение. Годините на раздяла заличили
всякаква вероятност да се съберат отново и да заживеят като семейство.
Детето им, което е единственото общо помежду им, е пълнолетно и поело по
собствения си път. Ищцата заявява, че иска да загърби миналото и да
продължи живота си пълноценно. Ето защо, взела житейски обоснованото
решение да поиска прекратяване на брака им с ответника по съдебен път, като
единственото възможно решение. Прави следните уточнения:
От брака си имат едно дете - син А. Н. М., с ЕГН **********, който към
датата на подаване на исковата молба е пълнолетен гражданин, поради което
не са повдигали въпроса за родителските права и неговата издръжка.
Сочи, че по време на брака им живели в апартамент, намиращ се в
гр.Пазарджик, ул.„****“ №*, ет.*, ап.*, вх.„*“, който се явявал семейното им
жилище. От 2001г. до момента на подаване на иска, ищцата живеела в
2
Гърция, където трайно се е установила, поради която причина не е живяла в
семейното жилище от приблизително 20 години. В тази връзка не предявява
никакви претенции към собствеността и ползването на въпросното жилище.
Ищцата заявява, че от дълги години разчита на себе си, за да осигурява
прехраната си. През всичките години на фактическа им раздяла не е
получавала средства за издръжка от ответника. Способна е да си осигури
финансова независимост и в бъдеще време. В тази връзка не претендира
издръжка от ответника.
Изразява желание да запази фамилното име на съпруга си и след
прекратяването на брака, като продължи да се нарича И. С. М.. Причината за
това решение е, че в обществото е известна с фамилията на съпруга си, а и тя
самата живее години наред с това фамилно име и то се е превърнало в
неизменна част от нея.
Моли съда да уважи иска, предявен по реда на чл.49 ал.1 от СК, в
неговата цялост, постановявайки решение, с което да прекрати гражданския
им брак с ответника, поради дълбокото му и непоправимо разстройство; Да
уважи искането й за запазване на фамилното име на съпруга й и след
прекратяването на брака, като и в бъдеще продължи да се нарича И. С. М..
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
В срок по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
назначения особен представител на ответника, с който е взето становище, че
предявеният иск е допустим. Сочи, че положението на особен представител
на ответника насочва към факта, че не познава ответната страна лично и
предвид наличието на данни по делото, че Н. В. М. към настоящия момент е
много вероятно да се намира в чужбина, това представлява сериозна пречка
за неговото издирване и евентуални контакти.
Предвид гореизложеното заявява, че ще се ползва от доказателствата,
представени и поискани от ищеца, като не се противопоставя да бъдат приети
писмените доказателства, приложени към исковата молба, а също и да бъдат
допуснати поисканите гласни доказателства.
Заявява, че относно основателността на иска ще изразя становището си
в хода по същество след анализ на събраните по делото доказателства.
3
Предявеният иск се поддържа в проведеното по делото съдебно
заседание от пълномощника на ищцата. Моли съда да прекрати брака между
страните като дълбоко и непоправимо разстроен и да постанови ищцата да
запази брачното си фамилно име.
Особеният представител на ответника взема становище, че са налице
основанията за прекратяване на брака между страните.
Съдът като взе предвид твърденията на ищцата в исковата молба и
становището на особения представител на ответника и като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
страните – ищцата и ответникът са съпрузи и че са сключили граждански
брак на 30.11.1996г. в гр.Пазарджик, за което е съставен Акт за граждански
брак №480/30.11.1996г. на Община Пазарджик. От брака си съпрузите имат
родено едно дете – син А. Н. М., роден на **.**.****г., който понастоящем е
пълнолетен.
Като семейство съпрузите са живели в апартамент, находящ се в
гр.Пазарджик, ул.“****“ №*, ет.*, ап.*, вх.“*“.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка се установява, че
съпрузите са във фактическа раздяла и не живеят заедно от 2001г. Тогава
ищцата заминала да работи в Гърция и се установила да живее там - на остров
К., в гр.Х.. Малко след това, ответникът заминал да работи в Германия. С
течение на времето и поради пребиваването си в различни държави,
съпрузите се отчуждили един от друг. Последно се видели в България през
2006г. След това не са се търсели и не са общували.
При така приетата фактическа обстановка, от правна страна, съдът
приема следното:
От събраните по делото доказателства, се установява, че между страните
по делото – ищцата и ответникът е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по смисъла на закона. В конкретния случай, брачната
връзка е напълно и окончателно разрушена. Между съпрузите е изчезнала
4
взаимната любов, вярност, привързаност, уважение, доверие и
разбирателство. Преустановени са общите им усилия за обезпечаване
благополучието на семейството. Фактическата раздяла е настъпила през
2001г., т.е. преди 20 години. Оттогава и до настоящия момент всеки от
съпрузите има свой живот, в който на практика, другият отсъства.
С оглед данните по делото, съдът приема, че е налице дълбоко
разстройство на брака, тъй като съпружеската общност е изцяло унищожена.
Същото е и непоправимо, окончателно и без възможност за преодоляване и
възстановяване на брачната общност. С оглед на това, съдът приема, че са
налице материалноправните предпоставки, обуславящи основателността на
предявения иск за развод, поради което същият следва да бъде уважен, като
основателен и доказан.
В настоящото производство и на основание чл.49 ал.3 от СК, съдът не
следва да се произнася относно вината за разстройството на брака, тъй като в
исковата молба, както и в хода на производството по делото ищцата не заяви
искане съдът да се произнесе по този въпрос. Такова искане не бе направено и
от ответната страна.
Ищцата и ответникът са живели като семейство в апартамент, находящ
се в гр.Пазарджик, на ул.“****“ №*, ет.*, ап.*, вх.“*“. Ищцата няма претенции
за ползване на семейното жилище, поради което ползването на същото ще
следва да се предостави на ответника.
Ищцата заяви желание след развода да запази брачното си фамилно име
М., което носи от много години и с което отдавна е известна в обществото,
поради което искането й, като основателно, ще следва да се уважи.
Съпрузите нямат претенции за издръжка помежду си след развода,
поради което такава не следва да се присъжда.
Страните следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Пазарджишкия районен съд допълнителна държавна такса по
делото в размер на по 15,00 лева всеки от тях.
Предвид изхода на делото и на основание чл.329 ал.1, изр. 2-ро от ГПК,
разноските остават в тежест на всяка от страните, както ги е направила.
5
По изложените съображения и на основание чл.49 ал.1 от СК,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД между И. С. М., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Пазарджик, ул.“*****“ №*, ет.*, ап.*, вх.**“ и Н. В. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.“****“ №*, ет.*, ап.*, вх.“*“,
сключили граждански брак на 30.11.1996г. в гр.Пазарджик, за което е
съставен Акт за граждански брак №480/30.11.1996г. на Община Пазарджик,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
В настоящето производство съдът не се произнася относно вината за
разстройството на брака.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата И. С. М., с ЕГН **********
да носи брачното си фамилно име М..
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище, представляващо
апартамент, находящ се в гр.Пазарджик, ул.“****“ №*, ет.*, ап.*, вх.“*“ на
съпруга Н. В. М., с ЕГН **********.
След развода съпрузите няма да си дължат издръжка помежду си.
ОСЪЖДА И. С. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Пазарджик, ул.“*****“ №*, ет.*, ап.*, вх.*“ и Н. В. М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.“****“ №*, ет.*, ап.*, вх.“*“ да заплатят в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен
съд допълнителна държавна такса по делото в размер на по 15 лева всеки от
тях.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
6
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7