НОХД № 2372/2019 г.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. Д.М.Т. ***, за престъпление
по чл.183 ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК за това, че в с. В.,
обл.Пазарджик, след като е осъден с Решение№423 от 02.12.2014г. по гр.дело
№804/2014г. по описа на PC-В., влязло в законна сила на 02.12.2014г. да издържа
свой низходящ-малолетната си дъщеря С.Д.Т., понастоящем В.Д.Т., родена на ***г.,
чрез нейната майка и законен представител Д.И.С. *** да изплаща месечна
издръжка в размер на 120лева /сто и двадесет лева/, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно осем месечни
вноски по 120лв./сто и двадесет лева/ или общо сумата от 960 лева за периода от
месец май 2019г. до месец декември 2019г. включително, като деянието е
извършено повторно, след като е осъждан за престъпления по чл.183 ал.1 от НК -
с Присъда №64/15.04.2019г. по НОХД№ 1746/2018г. на PC-Пазарджик, влязла в сила
на 01.05.2019г., Присъда №178/05.10.2016г. по НОХД №1689/2016г. по описа на
PC-Пазарджик, влязла в сила на 21.10.2016г. и присъда №12/14.01.2016г. по
НОХД№1744/2015г. на PC-Пазарджик, влязла в сила на 30.01.2016 г.
Производството пред първата инстанция е протекло в отсъствие на подс. Т. в хипотезата на чл.269 ал.3 т.1 от НПК,
при наличието на изискуемите предпоставки за това, в присъствието на назначен
служебен защитник.
Представителят на Районна прокуратура- гр. Пазарджик
поддържа така повдигнатото обвинение и пледира за осъдителна присъда и
определяне на наказанието при превес на отегчаващите вината обстоятелства, като
се наложи ефективно наказание лишаване от свобода.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подс. Д.Т. и св. Д.С. били съпрузи. От брака си имали
родено едно дете- В.Д.Т., родена на *** г. Бракът между подс. Т. и св. С. бил
прекратен с Решение №423 от 02.12.2014 г. по гр. дело №804/2014 г. на РС- В..
Със същото решение упражняването на родителските права по отношение на детето В.
били предоставени на майката, бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка на
детето си в размер на 120 лева, чрез нейната майка и законен представител- св. С..
Съдебното решение влязло в сила на 02.12.2014 г.
След раздялата на съпрузите, св. С. се преместила да
живее в с. В., обл. Пазарджик, като това бил и адресът й за кореспонденция.
Въпреки, че бил осъден да плаща месечна издръжка на своето дете, подс. Т. не
изпълнявал това си задължение, поради което срещу него било водено наказателно
производство, приключило с Присъда
№64/15.04.2019 г. постановена по НОХД № 1746/2018 г. на PC- Пазарджик, влязла в
сила на 01.05.2019 г. Подсъдимият продължил да бездейства и да не плаща
издръжка, за което отново би осъден за извършени престъпления по чл.183 ал.1 от НК и по чл.183 ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК.
От датата на влизане в сила на последната присъда
№64/15.04.2019 г. по НОХД №1746/2018 г., а именно 01.05.2019 г. до месец
декември 2019 г. подс. Т. продължил да не плаща дължимата издръжка на детето си
В., като не изплатил общо осем месечни вноски в размер на по 120 лева и с
престъпното си бездействие в продължение на 8 месеца, съзнателно не изпълнил
задължението си за издръжка общо в размер на 960 лева.
Поради всичко това било започнато настоящето наказателно производство.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на показанията на св. Д.С., както и приетите по делото писмени
доказателства.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, т.к. същите са еднопосочни и взаимнодопълващи се. От същите
става ясно, че подс. Д.Т. след осъждането му да заплаща месечна издръжка в
размер на 120 лева на малолетната си дъщеря В.Т., не е изплатил нито една
вноска. Той не полагал никакви грижи за детето си и не се интересувал от него. Безспорно
се установява от посочените доказателства, че заплащането на издръжката на
малолетната низходяща от подсъдимия се дължи въз основа на влязъл в сила
съдебен акт. Не спорно също, че подс. Т. е бил осъден няколко пъти за извършени
престъпления по чл.183 ал.1 от НК и по чл.183 ал.4 във вр. с ал.1 от НК, но и
това не го мотивирало да изпълнява своето задължение, като от влизането на
последната присъда в сила през м. май 2019 г. до м. декември 2019 г.,
подсъдимият отново не изпълнил задължението си за заплащане на месечна издръжка
на своята низходяща в общ размер на 960 лева равняващи се на осем месечни
вноски по 120 лева.
Обстоятелството дали същият е бил безработен и не е
имал достатъчно доходи за да заплаща този размер на издръжката, също не го
оневинява. Бил е уведомен лично за с.з. по делото и е разполагал с възможността
да участва по същото, да ангажира доказателства и да претендира за определяне
на по-нисък размер на издръжката. Освен това след като е разбрал за това, че е
осъден, не е предприел съответните законови действия за намаляване на нейния
размер, ако той е непосилен за него.
При така установената фактическа обстановка безспорно
се установи, че подс. Д.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.183 ал.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.28
ал.1 от НК, тъй като в село В., обл.Пазарджик, след като е осъден с Решение
№423 от 02.12.2014г. по гр.д.№804/2014г. по описа на РС-В., влязло в законна
сила на 02.12.2014г. да издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря С.Д.Т. –
понастоящем В.Д.Т., родена на ***г., чрез нейната майка и законен представител Д.И.С.
***, да изплаща месечна издръжка в размер на 120 лева /сто и двадесет лева/,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно осем месечни вноски, общо сумата от 960 лева за периода от
месец май 2019г. до месец декември 2019г. включително, като деянието е
извършено повторно, след като е осъждан за престъпления по чл.183 ал.1 от НК – с
Присъда №64/15.04.2019г. по НОХД №1746/2018г. на РС-Пазарджик, влязла в сила на
01.05.2019г., Присъда №178/05.10.2016г. по НОХД №1689/2016г. по описа на
РС-Пазарджик, влязла в сила на 21.10.2016г. и Присъда №12/14.01.2016г. по НОХД
№1744/2015г. на РС-Пазарджик, влязла в сила на 30.01.2016г.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал обстоятелствата, че е осъден
с влязло в сила съдебно решение по гражданско дело да заплаща издръжка на свой
низходящ- малолетната си дъщеря, както и че независимо, че е в млада възраст и
работоспособен, не изпълнява това си задължение. Подс. Т. е съзнавал и това, че
осъждан три пъти, с влезли в сила присъди за извършени престъпления по чл.183
ал.1 от НК и по чл.183 ал.4 от НК и в срока по чл.30 ал.1 от НК, след влизане
на последната присъда в сила, отново е извършил същото престъпление, т.е. не е
изплащал дължимата месечна издръжка на своята низходяща.
Съдът счита, че не съществуват причини от обективен
характер, които да обосновават неплащането на дължимата издръжка от страна
подсъдимия, тъй като се установи, че той е в млада, работоспособна възраст.
Вярно е, че през инкриминирания период от време макар да е работил и получавал
минимални доходи, не отпада задължението за плащане на издръжка на родените от
брака, респ. съвместното съжителство деца, което е безусловно, особено след
като е постановено с влязло в сила съдебно решение. След като подс. Т. не е
предприел действия за намаляване или прекратяване на дължимата издръжка, намира
се в работоспособна възраст и не страда от психическо или трайно физическо
заболяване, което да му пречи да полага труд, съдът прие, че не съществуват
обективни причини за неплащането на дължимата издръжка.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия Д.Т. за извършеното деяние съдът се ръководи
от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при
неговата индивидуализация.
Съдът отчете сравнително високата обществената
опасност на деянието. С него се засягат интересите на малолетните и
непълнолетните и се застрашава тяхното физическо развитие.
Самият подсъдим е личност с висока степен на обществена опасност. Осъждан е
многократно, предимно за престъпления по чл.183 ал.1 и чл.183 ал.4 от НК.
Характеристичните данни за него са балансирани, като освен криминалната му
проявеност за деяния, за които е осъден, не са регистрирани други
противообществени и криминални прояви, трудово ангажиран е и няма данни по
местоживеене де се ползва с лошо име.
Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства
съдът прецени сравнително позитивните характеристични данни, оказаното
съдействие на полицейските и разследващите органи, направените самопризнания,
тежкото му семейно положение и материално състояние. Отегчаващи обстоятелства- обремененото
му съдебно минало с осъждания, извън тези обуславящи квалификацията на
настоящето деяние и не малкият размер на издръжката, дезинтересирането от
малолетната пострадала и неполагането на никакви грижи за същата за един
продължителен период от време.
При тези данни, като даде превес на смекчаващите
вината обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите на наказанието
по чл.36 от НК- личната и генералната превенции, на подсъдимия Д.Т., следва да
се определи по-лекото от предвидените две алтернативни наказания в санкционната
част на чл.183 ал.1 от НК, при условията на чл.54 ал.1 от НК, а именно
„Пробация“, включваща следните мерки за контрол и въздействие: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от две години при периодичност на явяване
и подписване два пъти седмично, „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години и двеста часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото за две поредни години.
Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание обществено порицание, което
да се изпълни чрез залепване на присъдата на видно място по местоживеене на
осъденото лице, а именно на сградата на Кметство село Б., общ.В., обл.Пазарджик
за срок от един месец.
При определяне на размера и срока на изтърпяване на
отделните пробационни мерки, съдът прецени възможността на подс. Т. да
организира трудовата си заетост и получаването на доходи, за да изпълнява
задължението си по изплащане на дължимата издръжка, но също така и съобрази
постигането на превантивно-възпитателната цел на наказанието.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: