№ 539
гр. София, 12.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110134831 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.01.2026 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На седемнадесети октомври две хиляди двадесет и пета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Георгиева
Прокурор
1
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 34831 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е. П. М., с ЕГН **********, от гр.
*****************************, против „М.Ф.М., с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. *******************************, представлявано от изпълнителните
директори Л.К.Д. И Н.П.П.. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че срещу
ищцата било образувано изп.д. № *************** по описа на ЧСИ Н.М., въз основа на
изпълнителен лист от 10.10.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 19558/2011 г. по описа на СРС, 42
състав, по силата на който Е. П. М. била осъдена да заплати на „М.Ф.М. сумата от 2 093,81
лв. – главница по Договор за покупка на стоки ***********, сумата от 682,33 лв. –
обезщетение за забава за периода от 15.03.2006 г. до 15.01.2008 г., сумата от 451,04 лв. –
законна лихва за забава за периода от 11.05.2009 г. до 09.05.2011 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.05.2011 г. до окончателното плащане на вземането, както и
сумата от 64,54 лв. – направени съдебни разноски. Също така твърди, че производството по
изпълнителното дело е било образувано по молба от 25.11.2011 г. на взискателя „М.Ф.М.,
след образуване на което били извършени действия по проучване на имущественото
състояние на длъжника, които не представлявали същински изпълнителни действия. Твърди,
че на ищеца била изпратена покана за доброволно изпълнение, която не била връчена по
надлежния ред, и което действие също не било същинско такова. На 16.08.2018 г. по
изпълнителното дело била подадена молба от взискателя, след която, в периода от 16.08.018
г. до 23.10.2020 г., не били извършвани изпълнителни действия. На 23.10.2020 г.
изпълнителното дело било прекратено по силата на закона. С прекратяване на
изпълнителното производство се погасявала възможността за извършване на изпълнителни
действия. Позовава се на настъпила погасителна давност, в която насока излага подробни
съображения. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на „М.Ф.М., че Е. П. М. не дължи на ответника сумата от 2 093,81 лв. – главница
по Договор за покупка на стоки ***********, сумата от 682,33 лв. – обезщетение за забава за
периода от 15.03.2006 г. до 15.01.2008 г., сумата от 451,04 лв. – законна лихва за забава за
периода от 11.05.2009 г. до 09.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.05.2011 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 64,54 лв.
– направени съдебни разноски, за които бил издаден изпълнителен лист от 10.10.2011 г. по
гр.д. № 19558/2011 г. по описа на СРС, 42 състав, поради погасяване на вземането по
давност, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. Моли съда да се произнесе с решение при признание на иска, претендира
направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
2
молба от ответното дружество „М.Ф.М., с който признава исковата претенция. Не оспорва
изложените факти и обстоятелства относно вземането по Договор за покупка на стоки
***********. Не спори, че последното валидно изпълнително действие по изп.д. №
*************** по описа на ЧСИ Н.М., е било извършено на 16.08.2018 г. Моли съда да се
произнесе с решение при признание на иска.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща
представител, не ангажира доказателства.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения от ищцата заверен препис от изпълнителен лист от 10.10.2011 г.,
издаден по гр.д. № 19558/2011 г. по описа на СРС, 42 състав, се установява, че Е. П. М. е
осъдена да заплати на „М.Ф.М. сумата от 3 227,18 лв. – вземане по договор за покупка на
стоки ************, от които: сумата от 2 093,81 лв. – главница, сумата от 682,33 лв. –
обезщетение за забава за периода от 15.03.2006 г. до 15.01.2008 г., сумата от 451,04 лв. –
законна лихва за забава за периода от 11.05.2009 г. до 09.05.2011 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.05.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 64,54 лв., представляваща направени разноски за внесена държавна такса.
Видно от представения заверен препис от покана за доброволно изпълнение се
установява, че изп.д. № *************** по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № ***, действащ в
района на СГС, е образувано въз основа на 10.10.2011 г., издаден по гр.д. № 19558/2011 г. по
описа на СРС, 42 състав. С покана, получена от ответното дружество на 22.04.2024 г.,
ищцата е поканила ответника да заличи вземането поради изтекла погасителна давност, в
резултат на което ответното дружество е уведомило ищцата за задълженията си по закон за
деклариране на кредитната задлъжнялост.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
С оглед на направеното признание на иска от страна на ответника по делото и
приключване на съдебното дирене, както и с оглед на направеното от процесуалния
представител на ищеца искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК,
съдът намира следното:
Налице са предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК, а именно: ответното дружество
„М.Ф.М. е извършило призвание на иска по основание и размер на вземането, прекратено е
съдебното дирене, налице е и искане от страна на процесуалния представител на ищеца за
постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК.
На следващо място съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 237, ал. 3 от
ГПК, като признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а на второ място е
признато право, с което страната може да се разпорежда.
3
С оглед на гореизложеното предявените от ищцата искови претенции за установяване
по отношение на ответника, че не дължи сумата от 2 093,81 лв. – главница по Договор за
покупка на стоки ************, сумата от 682,33 лв. – обезщетение за забава за периода от
15.03.2006 г. до 15.01.2008 г., сумата от 451,04 лв. – законна лихва за забава за периода от
11.05.2009 г. до 09.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.05.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 64,54 лв. -
направени съдебни разноски, следва да бъдат уважени, като на основание чл. 237, ал. 2 от
ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за това.
По делото е направено искане от ищцата за присъждане на направените по делото
разноски. Същото като основателно, съобразно с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да бъде уважено, като в полза на ищцата бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 571,67 лв., от които: сумата от 131,67 лв. - платена държавна такса и
сумата от 440 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт официалното платежно
средство в Република България е еврото, независимо че към момента на предявяване на
исковата претенция, както и към момента на възникване на задължението, това е бил левът.
Съгласно разпоредбите на чл. 4, 5, 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република
България /ЗВЕРБ/ и § 5 от ПРЗ на ЗВЕРБ всички суми в лева, посочени в настоящото
решение, следва да бъдат посочени и с евровата им равностойност при официален курс на
1,95583 лв. за едно евро.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от Е. П. М., с ЕГН
**********, от гр. *****************************, против „М.Ф.М., с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. *******************************, представлявано от
изпълнителните директори Л.К.Д. И Н.П.П., че Е. П. М. не дължи на „М.Ф.М. сумата от 2
093,81 лв. /две хиляди деветдесет и три лева и осемдесет и една стотинки/ с еврова
равностойност 1 070,55 е. /хиляда и седемдесет евро и петдесет и пет цента/ – главница по
Договор за покупка на стоки ************, сумата от 682,33 лв. /шестстотин осемдесет и
два лева и тридесет и три стотинки/ с еврова равностойност 348,87 е. /триста четиридесет и
осем евро и осемдесет и седем цента/ – обезщетение за забава за периода от 15.03.2006 г. до
15.01.2008 г., сумата от 451,04 лв. /четиристотин петдесет и един лева и четири стотинки/ с
еврова равностойност 230,61 е. /двеста и тридесет евро и шестдесет и един цента/ – законна
лихва за забава за периода от 11.05.2009 г. до 09.05.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.05.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 64,54 лв. /шестдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/ с еврова
равностойност 33 е. /тридесет и три евро/ - направени съдебни разноски, за които е бил
4
издаден изпълнителен лист от 10.10.2011 г., издаден по гр.д. № 19558/2011 г. по описа на
СРС, 42 състав, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „М.Ф.М., с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
*******************************, представлявано от изпълнителните директори Л.К.Д. И
Н.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на Е. П. М., с ЕГН **********, от гр.
*****************************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 571,67 лв.
/петстотин седемдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/ с еврова равностойност
292,29 е. /двеста деветдесет и две евро и двадесет и девет цента/, представляваща направени
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5