Решение по дело №212/2020 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 260005
Дата: 28 август 2020 г. (в сила от 2 октомври 2020 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Ютерова
Дело: 20204340100212
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ  № 260005

 

гр. Троян, 28.08.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на тридесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                 Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М. Станчева и в присъствието на прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. Дело № 212 по описа  на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:

       

          „А.Н.Н. - 2” ООД - гр. София, представител А.Н.е предявило срещу „Виа мебел” ЕООД – с. Орешак, общ. Троян, представител Г.Н.и Р.Н.  иск с правно основание чл. 422 от ГПК за сумата 15 433,58 лева, представляваща незаплатена цена на закупени стоки и за сумата 2 146,93 лева – законова лихва за времето на забавата. В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. се явява адв. С.Б.от САК , по същество е изразено писмено становище.

Ответникът е представил писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, с който изцяло оспорва предявения иск. В с. з. се явява пълномощника адв. Х.Р. от ЛАК, който моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана.

От приложените към делото писмени доказателства: Фактура № ********** /12.10.2017 г.; Фактура № **********/16.05.2018 г.; Фактура № **********/21.05.2018 г.; Фактура № ********** / 30.05.2018 г.; Фактура № ********** /11.06.2018 г.; Фактура № ********** / 21.06.2018 г.; Фактура № ********** /26.06.2018 г.; Фактура № ********** / 26.06.2018 г.; Фактура № ********** / 02.07.2018 г.; Фактура № ********** /10.07.2018 г.; Фактура № ********** /17.07.2018 г.; Фактура № **********/23.07.2018 г.; Фактура № ********** / 27.07.2018 г.; Фактура № **********/03.08.2018 г.; Фактура № ********** / 06.08.2018 г., заповед за изпълнение на парично задължение № 515 от 23.12.2019 г. по ч.гр.д. № 1227 от 2019 г. на ТРС, Счетоводна справка  - Вземания от клиенти в лева, данни към 02.03.2020 година и ч.гр.д. № 1227 от 2019 г. на ТРС, свидетелските показания на В.В.и заключенията на съэдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р. и съдебно-графологическа експертиза с вещо лице М.К., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ищцовото дружество основава своята претенция на представените в процеса: Фактура № **********/12.10.2017 г. за 811,28 лева; Фактура № **********/16.05.2018 г. за 1082,26 лева; Фактура № **********/21.05.2018 г. за 1175,95 лева;  Фактура № **********/30.05.2018 г. за 1094,14 лева; Фактура№ **********/11.06.2018 г. за 1310,87 лева; Фактура № **********/21.06.2018 г. за 547,07 лева; Фактура № 20000011511/26.06.2018 г. за 1107 лева; Фактура № **********/26.06.2018 г. за 905,27 лева;  Фактура № **********/02.07.2018 г. за 1750,50 лева; Фактура № **********/10.07.2018 г. за 905,27 лева; Фактура № **********/17.07.2018 г. за 1750,50 лева; Фактура № **********/23.07.2018 г. за 1175,70,84 лева; Фактура № **********/27.07.2018 г. за 1155 лева; Фактура № **********/03.08.2018 г. за 1404,84 лева и Фактура№ **********/06.08.2018 г. за 1311 лева. Общо задължението, което се претендира по всички фактури е в размер на 15 433,58 лева. 

От описаните фактури се установява, че ищцовото дружество е продало от склада си в гр. Троян за периода м. октомври 2017 г. – м. август 2018 г. бои, лакове, втвърдители, разредители, грундове, които стоки ответника твърди, че не е получавал.

     В тази връзка е разпитан свидетеля В.В., който излага, че е работил във фирма „Виа мебел” през 2014 г. – 2015 г. „докато свърши процеса на работа”. Свидетеля излага, че сега наименованието е „Арис мебел”. Великов твърди, че няма спомен през 2018 г. да е имало доставки на лакове и бои от „А. Н. Н.2” ООД.

Ищцовото дружество е подало искане до съда за издаване на Заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК. Образувано е ч. гр. д. № 1227/2019 г. по което е издадена Заповед за изпълнение № 515 от 23.12.2019 г. В законовия срок ответника е подал писмено възражение, че не дължи процесната сума и съответно съда е дал указание за завеждане на установителен иск.

От заключението на допуснатата СИЕ се установява, че от издаването на фактурите не са регистрирани плащания по тях. Постъпило е частично плащане в размер на 588 лева по фактура № 1041304 от 12.10.2017 г. Вещото лице е констатирало, че към датата на проверката задължението по процесните фактури е в размера на 15 433,58 лева, които са налични по дебитна сметка 411 „Клиенти”. Счетоводните документи са осчетоводени от ответника по сметка 402 „Доставчици” по партидата на ищцовото дружество и са отразени в годишния финансов отчет. Всичките процесни фактури са декларирани в ТД на НАП и включени в дневниците за покупки на ответника. „Виа мебел” ООД е ползвало правото си на данъчен кредит.

Дружеството – ответник твърди, че представляващия дружеството не подписвал фактурите.

В тази връзка съда е допуснал и възприел съдебно-графологическа експертиза с вещо лице М.К., който е установил, че само една от процесните фактури е подписана от Гергана Нгуен, останалите са подписвани от други лица, като не е изследвано дали има подпис на другия представляващ дружеството – Р.Н.. 

С оглед на фактите съда извежда следното:

Предмет на делото е неизпълнение на задължението на купувача да заплати цената на закупените стоки по договора за покупко-продажба.

По делото безспорно беше установено основателността и размерът на исковата претенция. От приетата СИЕ се установи, че процесиите фактури са осчетоводени от ответника в месеца на издаването им като са включени в Дневника за покупките за съответния месец. Ответникът е ползвал правото си на данъчен кредит и ги е отразил в годишните си финансови отчети. Съда приема, че именно с тези си действия ответното дружество е признало съществуването на задълженията си по съответните фактури, както и доставката на стоките, за които са издадени те. В този смисъл е и трайната практика на ВКС. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване - /Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. 593/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 46 от 06.04.2017 г. по гр. д. № 60140/2016 г., Г. К., I г. о. на ВКС./

По отношение на оспорването, че подписите, положени върху процесиите фактури не са от представляващия дружеството, съгласно чл. 114 ал. 1 от ЗДДС подписът на получателя не е задължителен реквизит от съдържанието на фактурата. Фактът, че фактурите са осчетоводени от ответника в месеца на издаването им недвусмислено сочи, че те са своевременно получени от него.

С оглед на изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло.

Относно предявения в настоящето исково производство акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД – вярно е, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Но в случая подобна претенция липсва в заповедното производство. Видно от приложеното ч. гр. д. № 1227/2019 г., съда е издал заповед по реда на чл. 410 от ГПК изцяло по претендираната сума от заявлението на „А. Н. Н.2” ООД, която е за главница в размер на 15 433,58 лева по главния иск. Настоящето исково производство по предявения установителен иск е продължение на заповедното производство и е с предмет единствено вземане именно по издадената заповед в случая по чл. 410 от ГПК. Следователно подобна претенция за законова лихва за забава в настоящия процес се явява недопустима и производството по този иск следва да бъде прекратено. 

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответника да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски по настоящето производство в размер на 1 922,55 лева, както и по заповедното производство в размер на 908,67 лева.

          Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

ПРИЗНАВА по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане на  „А.Н.Н.2“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Надежда 3“, бл. 304, вх. А, ет. 7, ап. 18, представлявано от управителя А.Н.Н.а именно, че „ВИА МЕБЕЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Орешак, област Ловеч, ул. „Данчо Василешки“ № 55, представлявано от управителите Г.Х.Н. и Р.С.Н.дължи сумата 15 433.58 – петнадесет хиляди четиристотин тридесет и три лева и петдесет и осем стотинки, представляваща неплатени задължения за закупени и получени бои, лакове, разредители, втвърдители, грундове и други строителни  продукти, за които са издадени Фактура № ********** / 12.10.2017 г., Фактура № **********/16.05.2018 г., Фактура № ********** / 21.05.2018 г., Фактура № **********/30.05.2018 г., Фактура № ********** / 11.06.2018 г., Фактура № **********/21.06.2018 г., Фактура № ********** / 26.06.2018 г., Фактура № **********/26.06.2018 г., Фактура № ********** / 02.07.2018 г., Фактура № **********/10.07.2018 г., Фактура № ********** / 17.07.2018 г., Фактура № **********/23.07.2018 г., Фактура № ********** / 27.07.2018 г., Фактура № **********/03.08.2018 г., Фактура № ********** / 06.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 17.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

          ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД – законова лихва за забава в размер на 2 146,93 лева, като НЕДОПУСТИМ.

ОСЪЖДА „ВИА МЕБЕЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Орешак, област Ловеч, ул. „Данчо Василешки“ № 55, представлявано от управителите Г.Х.Н. и Р.С.Н.да заплати на „А.Н.Н.2“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Надежда 3“, бл. 304, вх. А, ет. 7, ап. 18, представлявано от управителя А.Н.Н.сумата 908,67 – деветстотин и осем лева и 67 стотинки съдебно-деловодни разноски по заповедното производство и сумата 1 922,55 – хиляда деветстотин двадесет и два лева и 55 стотинки съдебно-деловодни разноски по настоящето исково производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

                                                                                        

Районен съдия: