Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. С., 15.10.2013
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, ТО, VІ-13 състав в откритото заседание на девети октомври две
хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:
Геника Михайлова
при секретаря В.С. разгледа т. д. № 9192
по описа за
Производството е по реда на глава ХХХІІ ГПК.
Ищецът „В.” ООД след издадена заповед за изпълнение по
гр. д. № 38 859/
Ответникът „Г.Т.С.” ООД оспорва иска по основание с
възражението, че записът на заповед е издаден в обезпечение на негови
задължения за цена на гориво и задълженията е платил. Възражението за
погасителна давност на задължението по записа на заповед е направено с
допълнителния отговор след настъпила преклузия по чл. 370 ГПК.
При въведеното относително (лично) възражение ищецът
въвежда доводи, основани на каузалните правоотношения. Признава, че записът на
заповед е издаден в обезпечение на задължения на ответника за цена на гориво.
Твърди, че това са тези по договорите по 15-те данъчни фактури, описани в
обстоятелствената част на допълнителната искова молба и след извършено частично
плащане за сумата 8 262 лв. задълженията съществуват до размера на
вземането по заповедта за изпълнение.
Ответникът възразява, че и 15-те договора са сключени
след записа на заповед и той не обезпечава задълженията за цена по тях. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Записът на заповед е издаден на 29.04.2008 г. от „Е.”
ООД (старата фирма на ответника) за сумата 60 000 лв. с падеж 19.08.2008
г, ремитент ищеца и съдържа всички останали реквизити, които чл. 535 ТЗ изисква.
Страните не спорят, че менителничният ефект следва да
обезпечава задължение по друга сделка, а законът признава правото на ответника да
прави възражения, основани на каузалното правоотношение. Той е издателят на
записа на заповед (арг. от чл. 537, вр. 465 ТЗ). Следователно ищецът-ремитент е
длъжен да докаже съществуването на вземане по каузална сделка като предпоставка
за възникване и на вземането по записа на заповед.
Основателно е възражението, че данъчните фактури са
негодни да докажат каузални правоотношения, гарантирани чрез записа на заповед.
15-те са издавани в периода 13.02.2009 – 17.05.2010 г. Следователно
задълженията за цена по договорите за гориво по всяка една от тях са възниквали
в същия период. Записът на заповед е от 29.04.2008 г. Той не обезпечава тези задължения. При
неблагоприятни за ищеца последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен
да възприеме твърденията, с които са обосновани правоизключващите възражения.
Ответникът е издал записът на заповед от 29.04.2008 г. в обезпечение на други свои
задължения за цена на продадено от ищеца гориво. Тези задължения са възникнали
към 29.04.2008 г. и са погасени. Това е погасило и задължението на издателя на
записа на заповед. Неоснователен е искът за съществуване на вземането за сумата
51 738 лв. по заповедта за изпълнение по гр. д. № 38 859/
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът следва да плати сумата 1 484. 76 лв. – възнаграждение за
представителството на ответника от юрисконсулт, определено в приложението на
чл. от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Разноските, които ищецът е направил в заповедното и в исковото
производство остават в негова тежест (арг. от обратното на чл. 78, ал. 1 ГПК).
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „В.” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „М.Л.” № ***, за
съществуване на вземане за сумата 51 738 лв. с източник запис на заповед
от 29.04.2008 г. и длъжник „Г.Т.С.” ООД (новата фирма на „Е.” ООД) ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. С., жк „М. Л. – З.”, бул. „Т.К.” №**, по заповедта за изпълнение от 20.02.2012 г. по гр.
д. № 38 859/
ОСЪЖДА „Г.Т.С.” ООД да заплати на „В.” ООД на основание чл.
78, ал. 8 ГПК сумата 1 484. 76 лв.
Решението може да се обжалва от „В.” ООД пред Софийски
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: