РЕШЕНИЕ
№ 454
гр. Търговище, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Елена Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело
№ 20253530100448 по описа за 2025 година
Предявен е иск за сумата от 15000 лв., като частичен иск от целия за
26000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 11.09.2024г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на щетата /претенцията/ пред застрахователя –
06.11.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът – И. К. Р. твърди в исковата си молба, че на 11.09.2024 г., около
14:15 часа, в гр. Търговище, по ул. „Поп Сава Катрафилов“, се движи МПС
марка „Мерцедес“, модел „Е220“, с peг. № *******, управлявано от Е. М. М..
В района на кръстовището с ул. „Г. Сава Раковски“ водачът на автомобила не
пропуска и отнема предимството на правомерно движещия се по пътя с
предимство (ул. „Г. Сава Раковски“) велосипедист И. К. Р., вследствие на
което последният се блъска в задната лява врата на автомобила, при което пада
на пътното платно. В резултат на пътния инцидент е пострадал ищецът - И. К.
Р..
По повод инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 280/11.09.2024 г., издаден от СПП към ОД на МВР -
Търговище. По отношение на виновния водач е взето административно
1
отношение с АУАН серия „ГА“ № 1411401/11 09.2024 г., издаден от СПП към
ОД на МВР – Търговище.
Непосредствено след пътния инцидент пострадалият е откаран по
спешност в „МБАЛ Търговище“ АД, с оплаквания от главоболие, като в
областта на главата имал налична рана, болка в лявата лумбална област и
левия крак. Била му поставена диагнозата: открита рана по окосмената част на
главата; навяхване и разтягане на ставите на други и неуточнени части на
лумбосакралната област на гръбначния стълб и таза. По отношение на раната
на главата, същата била хирургически обработена, като била зашита с
хирургически конци.
На 12.10.2024 г. пострадалият е провел консултация при специалист,
който установява, че в областта на разкъсно-контузната рана на главата има
наличие на изразен оток, мястото било зачервено, а от ръбовете на раната
имало наличие на гноевидна секреция.
На 13.09.2024 г. пострадалият е освидетелстван и от съдебен лекар,
който констатира следните увреди по него: в дясна теменно-тилната част на
главата се установява рана с линейна форма, с оточни и неравни ръбове, косо
разположени, с дължина 4,5-5 см., хирургически обработена, с наложени пет
на брой хирургически конеца; оток на меките тъкани около раната; болки при
движение в лява тазобедрена става; накуцваща походка с левия крак. В
заключение съдебният лекар е установил, че ищецът е претърпял следните
увреждания: рана и оток на меките тъкани в дясна теменно-тилната част на
главата; болки при движение в лява тазобедрена става; накуцваща походка с
левия крак, мозъчно сътресение.
Възстановяването при пострадалия продължило в домашни условия. Той
се оплаквал от силни болки в областта на раната на главата, съпровождана и
от болки в левия крак, което пораждало нуждата от прием на лекарствени
медикаменти. Освен това имал и силно главоболие и световъртеж. Поради
това първите седмици стоял основно в затворено помещение без досег на
светлина и шум, като избягвал и занимания, свързани с натоварване на
мозъчната дейност. Чувствал остри болки и при ходене, поради което избягвал
да натоварва увредения крайник и стоял предимно в легнало и седнало
положение. Допълнителен дискомфорт му внасяла и получената рана, която е
хирургически обработена, за успокояването на която използвал различни
2
болкоуспокояващи кремове и гелове.
Към момента ищецът все още чувства остатъчни болки в левия долен
крайник, които се засилват при натоварване и при продължително ходене.
Преживеният пътен инцидент рефлектира както върху физическото, така
и върху психическото здраве на пострадалия. Вследствие на преживения
силен стрес, той се оплаква от понижено настроение, тревожност и нарушения
на съня, често се връща към спомена за пътния инцидент и сънува кошмари,
свързани с инцидента. След инцидента двигателната активност на
пострадалия е силно намалена, което води до обременяване на психиката му.
Преди инцидента той е бил жизнен мъж, активен велосипедист, а сега избягва
да кара колело, тъй като изпитва притеснение да не го застигне същата участ.
Видно от съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 280/11.09.2024 г., издаден от СПП към ОД на МВР - Търговище, виновен за
настъпване на произшествието е водачът на МПС марка „Мерцедес“, модел
„Е220“, с per. № ******, който към датата на ПТП е разполагал с валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със „ЗД Бул Инс“ АД, с
полица № BG/02/124001621408, валидна от 24.05.2024 г. до 23.05.2025 г.
На 06.11.2024 г., от името на ищеца е подадена Молба с вх. ОК-
862153/06.11.2024 г., по описа на „ЗД Бул Инс“ АД, с която е претендирано
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него, в
резултат на процесния пътен инцидент. След завеждането на щетата, от страна
на застрахователя не е постъпвал никакъв отговор.
Към момента законоустановеният 3-месечен срок, е изтекъл, а
застрахователят така и не се е произнесъл по заведената преписка.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
пострадалия И. К. Р. е налице правен интерес да претендира по съдебен ред
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, вследствие на процесния пътен инцидент, пряко от
застрахователя на виновния водач, а именно ответника - „ЗД Бул Инс“ АД.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника -
„ЗД Бул Инс“ АД да му заплати застрахователно обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди, вследствие на пътен инцидент, настъпил на
11.09.2024 г. в гр. Търговище, в размер на 1000 лв. (хиляда лева), предявен
3
като частичен иск от 26000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на щетата пред
застрахователя - 06.11.2024 г. до окончателното плащане на дължимата сума,
по изрично посочената банкова сметка, както и да му бъдат заплатени
разноските по делото. В открито заседание по молба на ищеца и на осн. чл.214
ГПК е допуснато изменение на иска само по размер, а именно увеличение от
1000 лв. на 15000 лв., предявен като частичен от 26000 лв.
Редовно призовани ищецът не се яви по делото и в открито заседание се
представлява от адв. С. Е. С., преупълномощен от адв. Г. Б. Х., двамата от АК-
София, който поддържа иска по основание, както е предявен и по размер,
съгласно направеното изменение. Моли искът да бъде уважен, ответникът да
бъде осъден да заплати адвокатския хонорар на осн. чл.38 ал.2 от ЗА, тъй като
процесуалното представителство на ищеца е осъществено при условията на
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Ответникът – „ЗД Бул Инс“ АД подаде писмен отговор в едномесечния
срок и по реда на чл.131 ГПК, видно от който оспорва изцяло иска и моли да
бъде отхвърлен, като неоснователен. Ответникът признава съществуването
на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП –
гражданската отговорност на собственика и на водачите на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Е220“, ДК № ******** е била застрахована от ЗД
„Бул Инс“ АД по застрахователната полица № BG/02/124001621408, валидна
от 24.05.2024г. до 23.05.2025 г..
Възраженията на ответника, направени с писмения отговор, са
следните:
-Ищецът не е доказал възникването на отговорността на ЗД „Бул Инс”
АД и своето право за получаване на обезщетение за неимуществени вреди от
процесното пътнотранспортно произшествие. Не са доказани елементите за
осъществяване на фактическия състав, противоправното и виновно поведение
на водача на лек автомобил марка “Мерцедес”, модел „Е220”, с ДК № ******в
процесното пътнотранспортно произшествие, право пораждащи деликтната
му отговорност, а от тук и отговорността на застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите. Липсват категорични данни
за наличие на причинно-следствена връзка между настъпването на
пътнотранспортното произшествие и претърпените от ищеца увреждания.;
4
- Не става ясно поради каква причина е настъпил ударът между лек
автомобил марка “Мерцедес", модел „Е220”, с ДК № ******* и велосипеда,
управляван от ищеца. Няма данни водачът на лекия автомобил да се е движил
с превишена или несъобразена скорост, нито пък да е отнел предимството на
велосипедиста, както и да е допуснал нарушение на правилата на
разпоредбите на Закона за движение по пътищата. Видно от представените с
исковата молба документи няма данни водачът да не е съобразил своето
поведение с правилата за движение по пътищата.;
-Единствената причина за настъпването па процесния инцидент са и
субективните действия на водача на велосипеда, И. К. Р., който с
неправомерните си действия е предприел управление на велосипед, който не е
бил оборудван със задължителните спирачки, съгласно изискванията на чл. 79,
т. 1 от ЗДвП, както и с устройство за излъчване на бяла или жълта добре
различима светлина отпред, съгласно чл. 79, т. 2 от ЗДвП, управлявал е
велосипеда с несъобразена с пътните условия скорост, както и на забранен
участък от пътното платно - не по велосипедната инфраструктура и най-близо
до дясната граница на платното за движение, с което е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 80, т. 2 от ЗДвП.
С оглед обстоятелството, че велосипедистът се е ударил в задната лява
врата на автомобила, то твърдим, че ищецът не се е опитал да намали или при
необходимост да спре управлявания от него велосипед, с което се е превърнал
и в единствена причина за настъпването на процесното ПТП.;
-Възражение за съпричиняване в размер на 90% за настъпване на
вредоносния резултат - телесни увреждания на И. К. Р.. Не са спазени
установените нормативни правила за управление на велосипед, както и не е
използвано защитна екипировка - каска, наколенки и налакътници. Ищецът И.
К. Р. се е движил неправомерно, а именно не по предвидената велосипедна
инфраструктура или възможно най-близо до дясната граница на платното за
движение, е което е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 80, т. 2 от
ЗДвП.
При преценката на това, дали ищецът е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат следва да се отчете дали е налице причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и
на вина (така т. 7 от Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленум на ВС).
5
Налице е принос за настъпване на вредоносния резултат винаги, когато с
поведението си пострадалият е спомогнал за собственото си увреждане, респ.
за увеличаване размера на вредата. Дали поведението на пострадалия е
рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във
всеки конкретен случай. Поведение, при което се поема или се игнорира
неоправдано един предвидим и реално очакван риск съставлява обективен
принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат, последица от реализираното пътно - транспортно произшествие,
(така т. 7 от Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 по ТД №1/2014 г.).;
-Оспорва всички твърдения по отношение на вида, медико -
биологичния характер и степента на уврежданията, твърденията, свързани с
продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че
оздравителният период не е приключил. Твърденията, изложени в исковата
молба не са подкрепени с доказателства.
В представената медицинска документация, липсват обективни
клинични критерии, които да водят до извода за необходимост от приемане на
обезболяващи медикаменти, както и проблеми със съня, с оглед изключително
лекото нараняване на ищеца, което се доказва и от обстоятелството, че
болничният престой на ищеца е продължил само и единствено 15 минути.
По делото липсват данни за възстановителния период на ищеца. Той не
е провеждал рехабилитация, за което липсват и доказателства. Ако същата
беше извършена своевременна, възстановителният период, щеше да бъде
значително намален.
По отношение на твърденията за гнойна секреция от раната на главата,
то същата се дължи само и единствено на неправилно лечение от страна на
ищеца, поради неспазване на лекарските предписания и нужната хигиена на
раната и нейното правилно третиране.
По отношение на твърденията за понижена умствена и физическа
активност, след инцидента, ответникът категорично оспорва същата и твърди,
че тя се дължи не на последиците от настъпилото ПТП, а на сравнително
напредналата възраст на ищеца.
На самостоятелно основание, твърди, че наличието на дегенеративни
заболявания при ищеца са допринесли за настъпването на описаните от ищеца
увреждания, както и че описаното МКБ, а не диагноза „навяхване и разтягане
6
на ставите на други и неуточнени части па лумбосакралната област на
гръбначния стълб и таза“ не са в пряка причинна връзка с процесното ПТП, а
предхождат същото, поради което същите не следва да бъдат обезщетявани.
Всичко изложено до този момент, предполага по-ниска степен на
травмиране, в резултат на инцидента, съответно по-кратък срок на
възстановяване.;
-Прекомерно завишен размер на претендираното обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, с оглед твърдените телесни увреждания на
пострадалия, принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната
съдебна практика и неблагоприятните последици от настъпилото
пътнотранспортно произшествие за ищеца.;
- Неоснователността на главния иск неоснователност на акцесорния иск
за лихва за забава. Възражение за прекомерност на претендираното от
ищцовата страна адвокатско възнаграждение.
Редовно призован в открито заседание ответникът не изпраща
представител. Постъпила е молба Вх.рег.№ 8791/17.09.2025г., с която адв. Б.
А., преупълномощен от адв. Мариан Гочев, двамата от АК-София, поддържа
писмения отговор и моли искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен,
като на ответника се присъдят разноските по делото. Моли да се отхвърли
искането на ищеца за заплащане на разноските по делото и в условие на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните по делото и ответникът признава за
установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение към
датата на ПТП – 11.09.2024г. – за застраховка „Гражданска отговорност“ на
собственика и на водачите на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220“,
ДК № ****** , към ЗД „Бул Инс“ АД по застрахователната полица №
BG/02/124001621408, валидна от 24.05.2024г. до 23.05.2025 г..
Между страните няма спор, че ищецът е предявил в тримесечния срок,
считано от 11.09.2024г. с писмена молба Вх.рег.№ ОК-862153/06.11.2024г.
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди,
7
претърпени вследствие на ПТП, по чл. 380, ал.1 от КЗ, съответно била е
образувана щета № ********** при ответното дружество, като съгласно
уведомително писмо до ищеца и неговия пълномощник Изх.№ НЩ-
839/03.02.2025г., ЗД „Бул Инс“ АД е отказало да удовлетвори претенцията
с мотива, че с представените от пострадалия документи не са ангажирани
безспорни доказателства относно виновността на застрахования водач за
настъпване на ПТП, което е абсолютна предпоставка за изплащане на
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“. И още е казано в
уведомителното писмо: „до представяне на влязъл в сила акт, доказващ
виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, ЗД „Бул Инс“ АД не
е в риск „Гражданска отговорност“ и няма основание да изплати
претендираното от Вас застрахователно обезщетение“ /л.97/. Не се сочи в
писмото от застрахователя до ищеца и неговия адвокат, след като е заведена
щета от пострадалия - чие е задължението за „представяне на влязъл в сила
акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС“.
Ответникът не представи, въпреки указаното задължение още в
определението по реда на чл.140 ГПК, относимите Общи условия към тази
застраховка, като представи само застрахователната полица и преписката по
подадената от ищеца молба Вх.рег.№ ОК-862153/06.11.2024г. Но безспорно е,
че след завеждане на щетата, ответникът като застраховател сам е предприел
, вероятно в изпълнение на неговите задължения по ОУ, действия за
предоставяне на копие от влязло в сила наказателно постановление за сочения
за виновен водач или служебна бележка, удостоверяваща, че същото е връчено
и влязло в сила. С писмо изх. № НЩ-8229/22.11.2024г. го е изискал от ОД на
МВР-Разград, сектор ПП /л.91/, което е препратено на сектор ПП-Търговище и
ответникът е бил уведомен на 06.12.2024г. /л.93/, съответно ответникът е
уведомен за заплащане на държавна такса в размер на 3.50 по сметка на
ОДМВР-Търговище, за да му предоставят заверено копие от НП /л.92/. Към
представената по делото преписка не е приложен документ за заплатена д.т.,
както е указано. Представен е документ за заплатена д.т. 5 лв. по заведената
щета № ********** още на 22.11.2024г. по сметка на ОДМВР-Разград /л.96/.
Не е проблем на пострадалия и не може да му се вмени във вина как е водена
кореспонденцията между застрахователя и съответните ОДМВР, сектор ПП,
при изискване на влязло в сила НП, за което същият застраховател е
уведомен писмено още от 06.12.2024г.
8
От представените от ОД на МВР-Търговище писмени доказателства –
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 280/11.09.2024г.; План-
схема на местопроизшествието; Акт за установяване на административно
нарушение № 1411401/11.09.2024г.; Наказателно постановление № 24-1292-
001834/18.10.2024г., изд. от ОДМВР-Търговище, сектор „Пътна полиция“,
връчено на 05.12.2024г., необжалвано в 14-дневен срок и влязло в сила на
20.12.2024г. , от гласните доказателства – чрез показанията на св. Е. М. М.,
който е управлявал визирания лек автомобил и от писменото заключение по
съдебна автотехническа експертиза, потвърдено от вещото лице-инж. М. Х.,
маг.“Автотехническа експертиза“ в открито заседание, се установи безспорно
механизма на настъпване на процесното пътно транспортно произшествие, а
именно: На 11.09.2024 г. около 14:15 часа по ул. „Поп Сава Катрафилов” в гр.
Търговище се е движил лек автомобил „Мерцедес Е 220” с peг. № ******* ,
управляван от водач Е. М. М.. Посоката на движение на лекия автомобил е
била към кръстовище с ул. „Любен Каравелов“. В същото време ищецът - И.
К. Р. се движи правомерно с велосипед по ул. „Г. С. Раковски“ в гр.
Търговище, отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила,
приближавайки кръстовище с ул. „Поп Сава Катрафилов“. В даден момент
водачът на лекия автомобил – М. достига до кръстовище с ул. „Г. С. Раковски“
и предприема спиране на знак „СТОП“, след което предприема потегляне и
навлизане в кръстовището. При предприемане на потегляне и навлизане в
кръстовището, водачът на лекия автомобил - М. не е възприел, или ако е
възприел не е пропуснал правомерно движещия се отляво надясно спрямо
посоката на движение на автомобила велосипедист по ул. „Г. С. Раковски“.
При това движение на автомобила и велосипедиста последва удар. Ударът е
между предна част на велосипеда със задна лява врата на лекия автомобил.
Вследствие на удара ищецът - велосипедист И. К. Р. пада на терен и получава
травматични увреди. Произшествието настъпва в светлата част от
денонощието, при дъжд и мокро пътно платно. Действията на водача на лек
автомобил „Мерцедес Е 220” с peг. № ****** , това е св. Е. М. М., са станали
причина за настъпване на произшествието, защото той не пропуска
правомерно движения се по път с предимство велосипедист. На пътния
участък, в който е настъпил процесният инцидент, не съществува велосипедна
инфраструктура. Движението на велосипедиста преди и по време на ПТП е по
ул. „Г. С. Раковски“ в дясна пътна лента, с посока на движение към
9
кръстовище с ул. „Поп Сава Катрафилов“. Велосипедът, управляван от И. Р. е
бил е оборудван със спирачки и средство /фар/ отпред на кормилото,
излъчващо светлина (вероятно бяла светлина).
Местонахождението и последователността в движението на
велосипедиста, съпоставено с движението на лекия автомобил, преди и при
настъпване на ПТП са следните: Велосипедистът се движи праволинейно по
улица „Г. С. Раковски“, с посока на движение към кръстовището с ул. „Поп
Сава Катрафилов“. В този момент лекият автомобил се намира
перпендикулярно и вдясно от велосипедиста на ул. „Поп Сава Катрафилов“,
непосредствено преди СТОП линия. След потегляне на лекия автомобил, от
ляво надясно спрямо посоката на движение на велосипеда и продължаване на
праволинейното движение на велосипедиста в даден момент траекторията им
на движение се пресича, при което последва удар.
Ударът между лекия автомобил „Мерцедес“ и велосипеда настъпва в
кръстовището, на около 1,0 м до 1,4 м. вляво от дясната граница на платното
за движение, считано по посока на движение на велосипедиста. Скоростта на
движение на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е 220” с per. № *****
непосредствено преди настъпване на произшествието и по време на удара е от
порядъка на 10 км/ч. Опасната зона за спиране на лек автомобил марка
„Мерцедес”, модел „Е 220” с per. № ****** при определената скорост от 10
км/ч. е 4,31 метра. Скоростта на движение на процесния велосипед
непосредствено преди настъпване на произшествието и по време на удара е от
порядъка на 15 км/ч. Опасната зона за спиране на процесния велосипед при
определената скорост от 15 км/ч. е 9,48 метра. След извършен оглед на
мястото на произшествието вещото лице е установило, че съществува
препятствие – сграда, къща, ограничаващо видимостта на водача на лек
автомобил и на велосипедиста. Велосипедистът е имал техническа
възможност да възприеме лекия автомобил като опасност на разстояние около
и не повече от 15 метра от кръстовището, тогава когато автомобила се намира
непосредствено преди СТОП линията на ул. „Поп Сава Катрафилов“.
Велосипедистът не е имал техническа възможност да предотврати ПТП при
предприетите действия от водача на лекия автомобил „Мерцедес“, модел „Е
220” с per. № ******* , тъй като водачът на посочения автомобил навлиза в
опасната зона за спиране на велосипеда. В открито заседание вещото лице
подробно обясни, че велосипедистът не е имал техническата възможност да
10
предотврати ПТП, тъй като се е намирал на разстояние от порядъка на 4.67 м
до максимум 5 м. от мястото на удара, когато автомобилът е навлязъл в
кръстовището и вече е възникнал като опасност и реално препречва пътя.
Несъмнено и категорично е, че водачът на лекия автомобил
„Мерцедес“, модел „Е 220” с peг. № ***** е извършил противоправно и
виновно деяние - действие, като не пропуска пътно превозно средство /ППС/,
движещо се по път с предимство на кръстовище и е причинил ПТП, с което
виновно е нарушил чл.50 ал.1 от ЗДв.П. Поради това и на осн. чл.53 от ЗАНН
и чл. 179 ал.2 във вр. чл.179 ал.1 т.5 предлож.4 от ЗДв.П с Наказателно
постановление № 24-1292-001834 от 18.10.2024г. от ОДМВР-Търговище,
сектор ПП, на водачът на лекия автомобил е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. Същото е влязло в сила на 20.12.2024г.
От представените от ищеца писмени доказателства – лист за преглед на
пациент в КДБ/СО от 11.09.2024г.; амбулаторен лист от 12.09.2024г.;
съдебномедицинско удостоверение № 303/13.09.2024г., амбулаторен лист от
02.10.2024г.; удостоверение за състоянието на пациента към 10.09.2024г. и
етапна епикриза , изд. от общопрактикуващия лекар; резултати от
компютърно томография ; от гласните доказателства - показанията на св. Ч. и
от писменото заключение по съдебна-медицинска експертиза, потвърдено в
открито заседание от вещото лице Д-р Г. се установи безспорно, че в резултат
на удара при ПТП на 11.09.2024г., ищецът е получил: Разкъсно-контузна рана
в дясната теменно-тилна област на главата с оток на меките тъкани около
раната; Анамнезни данни за загуба на съзнанието; Контузия на левия поясен
отдел на гръбначния стълб, контузия на лявото коляно. Проведено лечение по
отношение на разкъсно-контузната рана е хирургична обработка с наложени 5
хирургични шева. Тези безспорно установени увреждания са в резултат от
действията на твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени от
блъскане с лек автомобил от 11.09.2024г. при пътнотранспортното
произшествие. Ищецът е претърпял силни болки и страдания от получените
увреждания. Възстановителния период е продължил за повече от два месеца,
поради придружаващите заболявания, като пострадалият не е можел да
извършва обичайните битови дейности в домът си и трудно се е придвижвал.
При ищеца - И. К. Р., който към момента на увреждането на 11.09.2024г. е
навършил 75г. са установени дегенеративни заболявания на тазобедрени и
11
коленни стави и ставите на гръбначния стълб (артрозни изменения). Тези
дегенеративни заболявания не са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП
на 11.09.2024г., но влияят на оздравителния процес. Оздравителния процес
при ищеца, поради множеството съпътстващи заболявания ще протече по -
тежко и ще бъде забавен. Ищецът страда от придружаващи заболявания:
хипертонична болест - високо кръвно налягане; , хипертонично сърце;
захарен диабет тип 2; бронхиална астма; намалена функция на щитовидната
жлеза и гонартроза на двете колена.
Проведеното лечение на пострадалия - хирургична обработка на
разкъсно-контузната рана е било правилно и адекватно. Било е нужно да бъде
оставен за наблюдение в Хирургично отделение за няколко дни, поради
анамнезните данни за загуба на съзнанието - мозъчно сътресение.
Според съдебната медицинска експертиза, ако пострадалият, който е 75-
годишен към момента на ПТП беше използвал предпазни средства - каска,
наколенки и налакътници, травмите най - вероятно биха били по - леки.
Мозъчното сътресение, за което съобщава пострадалият, видно от
проведените КТ- изследвания на главния мозък е било от по- леките степени,
без да е имало изпадане в най- тежката му степен кома.
Това лекостепенно мозъчно сътресение получено на 11.09.2024г. при
ПТП е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Разкъсно-контузната рана в дясната теменно-тилна област на главата е
причинила на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Контузията на поясния отдел на гръбначния стълб в ляво и на дясна
колянна става са причинили на пострадалия временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
От допълнително дадените разяснения от вещото лице Д-р Г. в открито
заседание се установи, че мозъчните сътресения, дори и да е от най-леките, са
упорити и бавно отшумяват симптомите, които са упорито главоболие,
световъртеж, дразнене от силна светлина, невъзможност да се извършва
умствена работа и гледане на телевизор. И при прилагане на съответното
медикаментозно лечение, мозъчното сътресение отшумява за не по-малко от 3
12
месеца. Но в конкретния случай и с оглед възрастта на ищеца, дори по време
на прегледа през м. Август 2025г. по повод СМЕ, той все още имал
оплаквания от централната нервна система-упорито главоболие и
световъртеж, а по отношение на ставите – ходил с помощта на патерици.
Ищецът има артрозни изменения и тези травми в областта на левия крак и
поясния отдел, посочени по-горе, които е получил при удара на 11.09.2024г. са
влошили още повече състоянието му, безспорно отразили са се негативно на
здравословното му състояние.
Със заключението на СМЕ кореспондират напълно показанията на св.
Ч., която се грижи за него от началото след излизането му от „Спешно
отделение“ в деня на ПТП на 11.09.2024г. и до момента. В началния момента
когато го видяла, ищецът бил „бял като платно“, целият в кръв по главата и
отпред, треперел целият и плачел и повтарял „боли ме, боли ме“, „лошо ми е,
боли ме, гади ми се“. Изпитвал силно главоболие. През цялото това време и
до момента св. Чукарска ходи да му пазарува на ищеца; да му вземе и му носи
„топлия обяд“; тя ходи на вилата и храни домашните му животни-зайци и
кокошки. И главата, и коляното все още го болят и той продължава да ходи с
патерици – понякога по една, а понякога по две едновременно. Реално болките
в главата били по силни и започнали да отшумяват едва в края на м. Януари-
началото на м. Февруари.2025г. Това главоболие продължава и сега, особено
като свети лампа или телевизора, и за облекчение взема „Тилоктил“. След
удара при ПТП ищецът бил неспокоен, бълнувал много на сън „ето виж какво
стана, той ме удари“; страхувал се някой да не го удари с лека кола. Според
същата свидетелка ищецът сякаш се променил психически, защото преди
увреждането от пътния инцидент той бил активен човек, движил се е
спокойно, управлявал велосипед и изведнъж настъпила промяна в живота му
– сега понеже нищо не може да свърши сам и не се чувства здравословно
добре, избухва за няма нищо.
Предвид установената безспорна фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г./
вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /"Пряк иск на увреденото
лице"/- увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право
13
да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
По силата на договора за застраховка гражданска отговорност,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица,
ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни
превозни средства, и за които отговарят съобразно българското
законодателство.
Допустимостта на прекия иск на увреденото лице е обвързана с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
"ГО на автомобилистите". Съгласно чл. 498 ал.3 от КЗ , увреденото лице може
да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 /не по-дълъг от три месеца от предявяване на
претенцията по реда на чл. 380 пред застрахователя/; ако откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение. В конкретния казус е налице втората хипотеза
на чл.498 ал.3 от КЗ – застрахователят отказал да плати обезщетение.
Така предявеният иск е допустим.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Както е отразено в т.3 от доклада по делото и е посочено и
по-горе, страните не спорят относно валидността на застрахователно
правоотношение по ЗЗ"ГО".
За да е основателен предявения иск следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние,
противоправност, вина, причинна връзка и вреди/, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приетите САТЕ и СМЕ, безспорно се установява, че ПТП е
причинено виновно от водача на л. а. автомобил „Мерцедес“, модел „Е 220” с
14
peг. № ******. Съгласно САТЕ – заключението в т.2 единствено действията
на водача на визирания лек автомобил „Мерцедес“ са станали причина за
настъпване на произшествието, защото той не пропуска правомерно движения
се по път с предимство на кръстовище велосипедист. Водачът на МПС е
нарушил е правилото на чл.50 ал.1 от ЗДв.П /На кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство./
Съгласно заключенията на САТЕ и СМЕ в резултат на ПТП-то са
настъпили и вредоносните последици за пострадалото лице, в конкретния
случай-ищецът. Поради това съдът намира, че допуснатите нарушения на чл.
чл.50 ал.1 от ЗДв.П от водача на л. а., са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Ето защо съдът приема, че
деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци
/обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Налице са предпоставките за уважаване на исковата претенция -
виновно извършено противоправно деяние /на водача на застрахованото
МПС/, вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между деянието и
претърпените от пострадалото лице неимуществени вреди. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде
ангажирана, като предявения иск се явява доказан по основание.
По отношение размера на дължимото обезщетение, което следва да бъде
присъдено: При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето
вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия,
затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, характерът и тежестта
на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
15
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. По правилата на чл. 52 ЗЗД,
обезщетението като паричен еквивалент на всички получени в резултат на
едно застрахователно събитие повреди и свързаните с тях болки и страдания,
които имат проявление както във физически, така и в психически, и
емоционални сътресения и неудобства за увреденото лице. Следва да се
посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и
неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена
последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този
смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства" каквито са
"характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. ". В горния
смисъл е и практиката на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на
чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК,
II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение
№ 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове. Тази преценка изисква отчитане на общественото разбиране за
понятието "справедливост" на определен етап от развитието на обществото,
въз основа на обществено-икономическите условия, като лимитите на
застрахователно покритие по ЗЗ"ГО имат значение само като ориентир за
конкретната икономическа конюнктура, при която е настъпило увреждането,
без да е самостоятелен критерий за размера на обезщетението /в този смисъл
решение № 104/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2998/2013 г. на І т. о., решение
№ 157/28.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 3040/2013 г. на ІІ т. о., решение № 215
от 03.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2908/2015 г. на І т. о. и др./.
В изложения по-горе смисъл е и най-актуалната съдебна практика. Така
в Решение № 50033 от 25.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 299/2022 г., II т. о., ТК
16
се казва: Прилагането на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетение за
неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни увреждания
и свързаните с тях болки и страдания е обусловено от съобразяване на
определени критерии – момента на причиняване на уврежданията,
обстоятелствата, възрастта и общественото положение на пострадалия. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия от
деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на
дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и
специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства,
обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента,
интензитета и продължителността на болките и страданията, да отчете дали те
продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да
съобрази продължителността и начина на лечение, да прецени какви са
прогнозите за здравословното състояние на увреденото лице, да съобрази
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата. Задълбоченото изследване на
общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които
формират съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция за
постигане на целта на чл. 52 от ЗЗД - справедливо възмездяване на
произлезлите от деликта неимуществени вреди.
Предвид заключението на СМЕ, преценявано в съвкупност с писмените
доказателства и показанията на св. Ч., която има преки и непосредствени
впечатления за здравословното състояние на ищеца през цялото време от деня
на увреждането и до настоящия момент, следва изводът, че са доказани
претърпените от ищеца неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания, респективно, че искът е доказан по основание. Въпросът е какъв
размер на обезщетение би бил справедлив, съобразно разпоредбата на чл. 52
ЗЗД и критериите на понятието "справедливост", съгласно съдебната практика
и установеното обществено разбиране.
Към момента на ПТП на 11.09.2024г. пострадалото лице е възрастен
човек, навършил 75 години; физически активен, като управлява велосипед,
сам се е грижил, и за себе си, и за вилата и домашните животни там; нервно
психически спокоен; не е имал нужда от чужда помощ-той ходил да помага на
хората /св. Ч. – „Миналата година трябваше да дойде някой да ми помогне,
имаме градина, да махне мрежата отгоре на доматите и брат ми се обади и
17
каза “говорил съм с В. (ищеца), той ще дойде да ти помогне“.“, а не те на
него. Да, с оглед възрастта, ищецът е имал генеративни заболявания - на
тазобедрени и коленни стави и ставите на гръбначния стълб (артрозни
изменения) и други придружаващи заболявания /хипертонична болест -
високо кръвно налягане, хипертонично сърце, захарен диабет тип 2,
бронхиална астма, намалена функция на щитовидната жлеза и гонартроза на
двете колена/. Съдът се придържа най-вече към заключението на СМЕ, от
която се установи, че в резултат на деянието на водача на лекия автомобил и
блъскане при ПТП на 11.09.2024г., ищецът е получил увреждания:
Лекостепенно мозъчно сътресение; Разкъсно-контузната рана в дясната
теменно-тилна област на главата; Контузията на поясния отдел на гръбначния
стълб в ляво и на дясна колянна става, като всяко едно от тях му е причинило
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Това са поне три леки
телесни повреди. След ПТП и най-малко 3 месеца, а според св.Чукарска - до
края на 01.и началото на 02.2025г. ищецът изпитвал изключително силни
болки и страдания, имал е нужда от чужда помощ напр. за снабдяване с храна.
Получените вследствие на удара при ПТП травми в областта на поясния
отдел и левия крака са влошили още повече физическото състояние на ищеца,
дали са своето отрицателно отражение върху наличните артрозни изменения.
Оздравителният процес е продължил по-дълго и е забавен процеса на
възстановяване. И до настоящия момент ищецът не се е възстановил напълно
и продължават, и главоболието, което е упорито след мозъчно сътресение,
макар и то да е било леко, и болките в краката, поради което е принуден да се
придвижва с помощта на патерици. Но освен физическите болки,
пострадалият е имал емоционални и душевни страдания, като след ПТП в
продължение на месеци е останал неспокоен, уплашен, стресиран. И към
момента продължава да изпитва страх от лек автомобил и евентуално удар от
него.
Съобразявайки изложеното и отчитайки претърпените първоначални
силни физически болки, емоционалния и психически шок от преживяното;
бавно протекъл оздравителен и продължаващ още възстановителен процес;
почтената 75 г. възраст и свързаните с нея по-трудно и по-бавно
преодоляване на негативните последици от претърпяното и душевните
терзания; отрицателното отражение на уврежданията върху генеративните и
придружаващите заболявания; обезщетението за неимуществени вреди, би
18
следвало да се определи на 20000 лв., която сума съдът приема за адекватен,
справедлив еквивалент.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на
пострадалото лице, обосновано с твърденията, че ищецът се е движил
неправомерно, а именно не по предвидената велосипедна инфраструктура или
възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, е което е
допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 80, т. 2 от ЗДвП, както и че
ищецът е предприел управление на велосипед, който не е бил оборудван със
задължителните спирачки, съгласно изискванията на чл. 79, т. 1 от ЗДвП, както
и с устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина
отпред, съгласно чл. 79, т. 2 от ЗДвП; управлявал е велосипеда с несъобразена
с пътните условия скорост , а също така не е използвал защитна екипировка-
каса, наколенки и налакътници.
В тежест на ответника е да докаже по пътя на главно и пълно доказване
възражението си за съпричиняване. Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС
17/1963 г. правило „съпричиняване“, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице
когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване
размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването
на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно.
Безспорно и несъмнено се установи от писмените, гласните
доказателства и от заключенията на САТЕ и СМЕ, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, че ищецът е спазил нормативните изисквания за
управление на велосипед, доколкото: на пътния участък, в който е настъпил
процесният инцидент, не съществува велосипедна инфраструктура;
велосипедистът се е намирал в дясна пътна лента, считано по посоката си на
движение на ул. „Г. С. Раковски“ преди и по време на настъпване на
инцидента; велосипедът е бил е оборудван, и със спирачки, и средство /фар/
отпред на кормилото, излъчващо светлина (вероятно бяла светлина); не е
налице несъобразена с пътните условия скорост при управление на
велосипеда, тъй като скоростта на движение на процесния велосипед
непосредствено преди настъпване на произшествието и по време на удара е от
порядъка на 15 км/ч.
19
От всички посочени по-горе възражения на ответника, доказано е само
това, че ищецът е управлявал велосипеда без използване на защитна
екипировка - каска, наколенки и налакътници. В заключението на СМЕ е
посочено, че ако ищецът беше използвал предпазни средства - каска,
наколенки и налакътници травмите най- вероятно биха били по-леки. В
открито заседание Д-р Г. поясни, че не може да се каже със сигурност какви
биха били травмите, предполага, че биха били по-леки, като напр. каската е
щяла да предпази от разкъсване кожата на главата, но това е само
предположение. Но като се имат предвид местата на другите увреждания-
напр. поясния отдел на гръбначния стълб в ляво и отделно влошаването на
състоянието на ставите при наличието на артрозни изменения, както и
емоционалните и душевни страдания, свързани със стреса от внезапния удар,
страха и безпокойството от случилото се, съдът счита, че няма как напр.
налакътниците да предотвратят или намалят тези увреждания.
Предвид така изложените съображения, съдът намира възражението на
ответника за съпричиняване от страна на пострадалото лице, за доказано и
основателно. Съдът приема, че съпричиняването от пострадалия е в размер
на 20 % , поради което обезщетението следва да се определи в размер на
16000 лв. /20000 – 4000/. Доколкото ищецът е претендирал обаче 15000 лв.
като частичен иск за обезщетение за неимуществените вреди, то следва така
предявеният иск да бъде изцяло уважен в пълен размер.
Относно началния момент, от който застрахователят дължи лихва, е
създадена практика по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 128 по
т. д. № 2466/2018 г.; решение № 60112 по т. д. № 122/2020 г., както и решение
№ 72 по т. д. № 1191/2021 г. на І т. о. на ВКС и Решение № 79 от 4.08.2022 г.
на ВКС по т. д. № 967/2021 г., I т. о., ТК. С цитираната практика е
разграничена отговорността на застрахователя за собствената му забава - чл.
497 КЗ - от отговорността му за забава като функционално обусловена от
отговорността на делинквента – чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2,
вр. с ал. 3 КЗ. Застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
уведомяването му от застрахования за настъпилото застрахователното събитие
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от двете дати е най-ранна. В конкретната хипотеза ищците претендират лихва
20
за забава от датата на предявяване на претенция пред застрахователя
/06.11.2024г./ и от този момент следва да се уважи.
По разноските:
Направените от ищеца разноски са общо в размер на 1200 лв., от които:
600 лв. – заплатена държавна такса; 300 лв.-депозит за САТЕ; 300 лв.-депозит
за СМЕ.
Видно от приложените пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, както и удостоверение за регистрация по ДДС на адвоката,
осъществил процесуално представителство, ищецът е защитаван от
упълномощен процесуален представител при условията на чл.38 ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата. По силата на чл.38 ал.2 от ЗА във вр. чл.38 ал.1 т.2 от
ЗА адвокатското възнаграждение следва да се присъди на конкретния адвокат.
Съгласно чл.38 ал.2 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Право на адвоката е да
прецени дали да окаже безплатна помощ по отношение на лицата по чл. 38
ал.1 т. 1-т.3 ЗА, за което на основание чл. 38 aл.2 ЗА му се дължи
възнаграждение само при благоприятен изход на делото по отношение на
представлявания. На разпоредбата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА отговаря и
разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
възнагражденията за адвокатска работа, съгласно която: Адвокатите могат да
оказват безплатна правна помощ на: 1. Материално затруднени лица. Съгласно
чл.2 ал.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска
работа: „При частични искове възнаграждението на първия предявен частичен
иск се определя върху пълния размер на вземането независимо за каква част от
него е предявен искът.“ В конкретния случай пълния размер на вземането,
което се претендира е 26000 лв., независимо, че е предявен иск за част от
него, а именно за 15000 лв. – предявен като частичен иск. Следователно
размерът на адвокатското възнаграждение, което е в минимален размер, се
определя на осн. чл.2 ал.7 и чл.7 ал.2 т.4, както и §2, предлож.2-ро от ДР от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, за
пълномощника на ищеца следва да е в размер на общо 3276 лв. /2650 лв. +
21
80 лв., които са за 8 % за горницата над 25000 лв. + 546 лв., които са за ДДС,
считан а неразделна част от възнаграждението/. Съдът отчита, че са
проведени само две открити съдебни заседания, и делото не е с особена
фактическа и правна сложност.
Само за сравнение, съдът отбелязва, че претендираното от ответника
към ищеца и посочено в списък за разноските по чл.80 ГПК адвокатско
възнаграждение е в размер на 3360 лв.
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът счита, че възраженията за
недължимост и за прекомерност на дължимото от ответника към
пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение, са неоснователни.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от
С. С. П. и К. Д. К., чрез пълномощник – адв. Б. А. А. от АК-София, съдебен
адрес в гр. София, пл. “Позитано“ № 2, ет.3, преупълномощен от адв. М. И. Г.
от АК-София, съдебен адрес гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, ДА
ЗАПЛАТИ на И. К. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. Търговище, ул.
*******, чрез пълномощник – адв. Г. Б. Х. от АК-София, съдебен адрес: гр.
София, район Слатина, ул. „Кадемлия“ № 1 , сумата в размер на 15000
лв. предявен като частичен иск /целия за сумата в размер на 26000 лв./,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на причинени увреждания при ПТП на 11.09.2024 г., в
гр. Търговище, на кръстовището на ул. „Г. С. Раковски“ и ул. „Поп Сава
Катрафилов“, на осн. Чл.432 ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва от
предявяване на претенцията пред застрахователя – 06.11.2024г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от
С. С. П. и К. Д. К., чрез пълномощник – адв. Б. А. А. от АК-София, съдебен
адрес в гр. София, пл. “Позитано“ № 2, ет.3, преупълномощен от адв. М. И. Г.
от АК-София, съдебен адрес гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, ДА
22
ЗАПЛАТИ на И. К. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. Търговище, ул.
************, чрез пълномощник – адв. Г. Б. Х. от АК-София, съдебен адрес:
гр. София, район Слатина, ул. „Кадемлия“ № 1, сумата в размер на 1200
лв., представляваща направени по делото разноски, на осн.чл.78 ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от
С. С. П. и К. Д. К., чрез пълномощник – адв. Б. А. А. от АК-София, съдебен
адрес в гр. София, пл. “Позитано“ № 2, ет.3, преупълномощен от адв. М. И. Г.
от АК-София, съдебен адрес гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Г. Б. Х. от АК-София, съдебен адрес: гр. София, район
Слатина, ул. „Кадемлия“ № 1, упълномощен процесуален представител на
ищеца , сумата в размер на 3276 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА във вр. чл.38
ал.1 т.2 от ЗА и чл.5 ал.1 т.1 във вр. чл.2 ал.7 и чл.7 ал.2 т.4, както и §2,
предлож.2-ро от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията
за адвокатска работа.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
23