Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 02.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав,
в публичното заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2017/2019 год. по описа на съда и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Ф.Р.Д. против С.М. за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
В исковата молба се навеждат твърдения, че на 18.04.2013 г. страните сключили граждански брак в С. Ч. Г., като се установили в с. К., община У.. Съжителството между тях било съпътствано със скандали, като ответникът упражнявал физическо насилие над ищеца. М. злоупотребявал с алкохола и често не се прибирал в дома им. Страните живели съвместно около три месеца. Ответникът напуснал семейното жилище, като се завърнал отново в Сърбия.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен.
В депозиран по делото отговор особения представител на ответника не навежда възражения по фактически твърдения, изложени в исковата молба.
В хода на делото ищецът участва лично и с адв. Ил. И., който по същество излага становище за основателност на иска за развод.
Ответникът се представлява по делото от назначен му от съда особен представител, който по същество също излага становище за основателност за иска за развод.
След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 18.04.2013 г. в С. Ч. Г. С.М. и Ф.Р.Д. са сключили граждански брак, което се установява от ангажираното по делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община У. на база удостоверение, без посочен номер, от 05.08.2013 г.
Страните се запознали чрез интернет, като в началото на 2013 г. ищецът заминала за С. Ч. Г.. Два три месеца след заминаването ѝ тя се върнала в дома на родители си заедно с ответника, с който била сключила граждански брак. Заедно те живели около три месеца. През време на съжителството им ответникът не работил, прекарвал времето си в едно от заведенията на с. К., където употребявал алкохол, като в къщи се прибирал пиян. Страните често се карали, а кавгите се чували у съседите. Ищецът се оплаквала, че е тормозена от ответника, която я биел, скубел ѝ косата и я обиждал. Около три месеца след установяването на страните в с. К. ответникът напуснал дома, в който те живеели, като от тогава ищецът не го е виждала. Двамата нямат контакти по телефон, като той е изтрил профила си в интернет.
Казаното се установява от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства – показания на свидетелите Маринова и Борисова. На последните съдът дава вяра, тъй като те не са заинтересовани от изхода на спора, а впечатленията им относно брачните отношения между страните са непосредствени. Наред с това между показанията им не са налице противоречия.
С оглед установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с претенция за прекратяване на брака между страните с развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство, с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК.
Страните се намират в брачна връзка. Брак те са сключели сред кратко познанство в С. Ч. Г., след което са се преместили в България, в дома на родителите на ищеца. Съжителството им е било кратко, съпътствано с кавги и насилие от страна на ответника над ищеца. Той не е привнасял средства в домакинството, а времето се е прекарвал по заведения. След около три месеца съвместен живот ответникът е напуснал семейното жилище. От 2013 г. ищецът не поддържа контакт с него. От този момент връзка му с ищеца е прекъсната. Страните не споделят общо домакинство, не осигуряват съвместно общото благополучие на семейството. Всеки от тях живее самостоятелен живот. Ищецът продължава да живее в дома на родителите си, а ответникът е в неизвестност. Разделното им съжителство и то при кратко съвместно съжителство преди това, в рамките на последните седем години, ги е отчуждило, като те нямат общо поглед в бъдещето.
Казаното дава основание да се заключи, че брачната връзка е разстроена непоправимо, което е основание за нейното прекратяване.
Предвид изхода на спора и във връзка с чл. 7, ал. 2 Тарифата за държавните такси съдът следва да определи окончателен размер на държавната такса за развод в размер на 45,00 лв., от която 25,00 лв. са внесени от ищеца при завеждане на делото. Разликата съдът следва да разпредели между страните по-равно, тъй като вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.
По делото ответникът е представляван от назначен му от съда особен представител – адв. Г.Г., на който следва да се изплати възнаграждение от внесения депозит в размер на 300,00 лв., за което се издаде РКО.
С оглед обстоятелството, че в хода на производството съдът не се е произнасял по вината за разстройството на брата, сторените в хода на производството разноски следва да останат в тежест на страните, както са направени /арг. от чл. 329, ал. 1 ГПК/.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 05.08.2013 г. в Сърби и Черна гора граждански брак между С.М., роден на *** г. и Ф.Р.Д., с ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен.
Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Ловешки окръжен съд.
Препис от решението на ищеца да се връчи чрез адв. И., а на ответника чрез особения му представител адв. Г. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: