Решение по дело №3903/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262895
Дата: 5 септември 2022 г. (в сила от 11 октомври 2022 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20211100103903
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2021 г.

Съдържание на акта

                              Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

                         гр. София, 05.09.2022 год.

 

                        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН Д.

 

при секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Д. гр. дело № 3903 по описа на 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.        

Ищците Т.М.Т. И Л.Т.Т. твърдят,че са съсобственици съсобственици на ЕДНОФАМИЛНА ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор№ 68134.1604.1524.1, находяща се в гр. София, район Студентски кв. ********, ул. Зелена поляна № 15 с ново име на улицата - ул. ********, заедно с ДВОРНОТО МЯСТО с идентификатор № 68134.1604.1524, върху което е построена сградата, цялото с площ по Нотариален акт № 80, том IV, per. № 15589 дело № 586 от 2003 г. 577 кв.м., съставляващо поземлен имот IV-1524 в квартал 9а по плана на гр. София, местност „********“ при съседи на мястото:дере и от три страни улици.

Твърдят, че от 2001 год. владеят явно и необезпокоявано част от съседен общински имот предвиден по план за улица,а именно 176 кв. м., които е с идентификатор 68134.1604.6071, и в действителност владяното дворно място е с обща квадратура от 785 кв.м.  и е оградено с ограда от мрежа още през 2001 г. при построяването на къщата, описана по -горе, която ограда е подменена с масивна през 2005 г. и съществува и към настоящия момент.

В становището си по съществото на делото заявяват,че владението им датиращо от 2001 год. е добросъвестно , поради което са придобили собствеността върху въпросната част от общинския имот през 2006 год.,преди датата на приемането на т.н.“мораториум“ за придобиване по давност на имоти общинска и държавна собственост.

Молят съда да постанови решение , с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на гориописаните имоти,вкл. и на дворно място с площ от 785 кв.м.  Претендират разноски..  

Ответникът С.О.оспорва иска. Твърди, че по силата на чл. 2, ал. 1, т. 2 вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС вр. пар.7, ал. 1, т. 4 ПЗР ЗМСМА за процесните 176 кв. м. му е признато правото на собственост, тъй като улиците са публична общинска собственост,а публичната собственост изобщо не подлежи на придобиване по давност.

Сочи, че процесния период от време, по повод на който се претендира да е осъществено владение, попадал в мораториума за придобиване на общинска собственост в сила от 2006 г. до 31.12.2022 г.

Моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск и да присъди разноските по делото.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото констативен нотариален акт № 80, том IV, per. № 15589, дело № 586 от 2003 г. се установява,че на 31.12.2003 год. Т.М.Т. и Е.С.Т.са признати за собственици на основание покупка и строеж на еднофамилна триетажна къща с адрес: гр. София, район Студентски, кв. ********, ул. „*********(предишно име: „*********) със застроена площ от 160 кв. м. и рзп от 420 кв. м. заедно с дворното място с идентификатор по кадастрална карта № 68134.1604.1524 върху което е построена къщата с площ от 577 кв.м. /стар УПИ ІV-1524 в кв.9а по плана на гр.София,кв.********/ при съседи: дере и от три страни улици.

Е.С.Т.е починала на 26.09.2020 год. и е оставила като свои наследници съпруга си Т.М.Т. и сина им Л.Т.Т.-удостоверение за наследници на л.14 от делото.

От заключението на вещото лице по СТЕ,което съдът възприема като обективно и професионално ,се установява,че на място с масивна ограда от юг и запад и прозирна от север и изток е заградена площ от 784 кв.м., като в нея от юг и изток влиза и площ от съседен имот с идентификатор № 68134.1604.6071.Имота не е бил ограден към 2000 год.,а към 2003 год. вече е бил ограден.

В имот с идентификатор № 68134.1604.6071 има частично оформена улица,но без настилка и бордюри.

От разпита на св.Н.И.се установява,че за пръв път бил извикат на прави ограда на имота през 2001 год.,тогава започнал и строежа на самата жилищна сграда в имота.През 2005 год. пак идвал да усилва оградата,защото от едната страна имало нещо като блато и при дъждова водата навлизала в двора на Т.. Тогава вече направили плътна ограда от бетон и тухли с керемиди отгоре с височина около 2.5 м., но не са работили по план,не е виждал такъв.

При така установената фактическа обстановка съдът прима от правна страна следното:

Предявения иск е за установяване на собственост върху реална част от недвижим имот , придобита въз основа на давностно владение. Става въпрос за имот с площ от  176 кв. м., които е част от общински имот с идентификатор 68134.1604.60711 като по този въпрос страните практически не спорят.

Спорът е единствено за това дали ищците са придобили по давност/обща или кратка/ собствеността върху въпросната площ,предвид възраженията на ответника,че имот публична общинска собственост не може да се придобива по давност,че не е изтекъл срока на общата придобивна давност предвид наложения мораториум и,че ищците не са установили да са владели имота явно и да са го демонстрирали пред общината.

Съдът намира,че възраженията на ответника са основателни.

Става въпрос за част от улица находяща се в урбанизирана територия на гр.София,район ******** представляваща общински път, а съгласно чл.8 от Закона за пътищата общинските пътища са публична общинска собственост. Дори да не е бил асфалтирана и да е нямало бордюри и други елементи,това не променя статута и предназначението на този имот, доколкото вещото лице е категорично,че става въпрос за част от улица.

При това положение с оглед факта,че въпросната площ от 176 кв. м., е част от имот публична общинска с идентификатор 68134.1604.6071 то съгласно чл.86 от ЗС и чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗОС същата не може да бъде придобивана по давност.

На следващо място дори да имаше годен обект за придобиването на собствеността върху него по давност искът пак щеше да е неоснователен, тъй като ако се приеме,че владението е с начало 2001 год. то до 01.06.2006 г., когато с разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността е приет „мораториум“ върху придобиването по давност на частни общински имоти, са изтекли около 5 години. Тази разпоредба е обявена за противоконституционна с РЕШЕНИЕ № 3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д. № 16/2021 г.,а доколкото решенията на КС имат действие занапред,то давността е продължила да тече след третия ден на публикуването му в ДВ,което е станало на 04.03.2022 год. Очевидно,че сбора от времето от 2001 год. до средата на 2006 год. плюс няколко месеца през 2022 год. не са достатъчно да се приеме,че в полза на ищците е изтекъл общия срок на придобивната давност,който е 10 години.

Неоснователна е претенцията на ищците тяхното владение да е добросъвестно по смисъла на 70,ал.1 ЗС-на първо място такава се заявява едва в писмената защита като в исковата молба се говори за владение „….повече от десет години….“,т.е. за общата давност. На второ място владението установено от ищците не се е породило след порочна като форма сделка или при придобиване от несобственик,които са двете основания за добросъвестност на владението от приобретателя.

Въпреки неоснователността на иска досежно собствеността на частта от общинския имот,не може да се отрече факта,че ищците са владели , владеят и в момента този имот като на практика за „окупирали“ част от мястото определена за общинска улица. Те явно го демонстрират на ответника,който от своя страна демонстрира единствено бездействие.

Доколкото искът е формално е предявен, а така и приет, за установяване собствеността на ЕДНОФАМИЛНА ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор№ 68134.1604.1524.1, находяща се в гр. София, район Студентски кв. ********, ул. Зелена поляна № 15 с ново име на улицата - ул. ********, заедно с ДВОРНОТО МЯСТО с идентификатор № 68134.1604.1524, върху което е построена сградата, цялото с площ по Нотариален акт № 80, том IV, per. № 15589 дело № 586 от 2003 г. 577 кв.м., допълнителна площ от  176 кв. м., които е част от общински имот с идентификатор 68134.1604.6071 съдът следва да уважи частично иска и да признае по отношение на ответника,че ищците са собственици на горния имот-триетажната сграда и дворното масто с площ от 577 кв.м./за което имат констативен нотариален акт № 80, том IV, per. № 15589, дело № 586 от 2003 г. неоспорен от ответника.

В останалата част площ от относно площта от 176 кв. м., която е част от общински имот с идентификатор 68134.1604.6071 искът следва да се отхвърли по изложените горе съображения.

При този изход на делото и при разноски на ищците от 2756 лв. и такива за адвокат от 6000 лв. ответникът следва да заплати 97% от разноските/какъвто е процента на уважаване на иска предвид цената му/ и толкова от адвокатското възнаграждение, което обаче съдът намалява от 6000 лв. на 3000 лв. поради прекомерност , или 2673 лв. плюс 2910 лв. общо 5583 лв.

Ищците общо следва да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение от 350 лв.

 Водим от горното Софийски градски съд

 

                                       Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.О.гр. София, ул. „********, че Т.М.Т. ЕГН: ********** и Л.Т.Т. ЕГН:********** и двамата със съдебен адрес:*** са собственици на ЕДНОФАМИЛНА ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в гр. София, район Студентски кв. ********, ул. Зелена поляна № 15 с ново име на улицата - ул. ********, със застроена площ 160 (сто и шестдесет) кв. метра и разгърната застроена плон 420 (четиристотин и двадесет) кв. м., заедно с ДВОРНОТО МЯСТО, върху което е построена сградата, цялото с площ по Нотариален акт № 80, том IV, per. № 15589 дело № 586 от 2003 г. от 577 (петстотин седемдесет и седем) кв.м., съставляващо поземлен имот IV-1524 в квартал 9а по плана на гр. София, местност „********“ при съседи на мястото:       дере и от три страни улици като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване по отношение на СТОЛИЧНА ОБЩИНА,че Т.М.Т. ЕГН: ********** и Л.Т.Т. ЕГН:********** са собственици по давност на реална част от общински имот с идентификатор 68134.1604.6071 с площ 176 кв.м. /оцветена в жълт цвят на комбинираната скица изготвена от вещото лице Л.М. на л.80 от делото, която е неразделна част от решението/, като неоснователен.

осъжда С.О.гр. София да заплати общо на Т.М.Т. ЕГН: ********** и Л.Т.Т. ЕГН:********** разноски в размер на 5583  лв.

осъжда Т.М.Т. ЕГН: ********** и Л.Т.Т. ЕГН:********** да заплатят общо на С.О.разноски в размер на 350  лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                           

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: