Р Е Ш Е Н И
Е №
260107
10.12.2020г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Дасислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 545 по описа на ВнАпС
за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на
чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „Марк 1" ЕООД – гр. София, ЕИК
*********, подадена чрез адв. Р. М. от САК, срещу решение №
260041/13.07.2020г., постановено по т. д. № 796/2018г. по описа на Варненски
окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника обективно
съединени осъдителни искове срещу „Енерго-Про Продажби” АД – гр. Варна, ЕИК
*********, с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата 158 393.94лв., представляваща дължима, но незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем
източник – ВяЕЦ „Храброво 2“, произведена през м. септември 2015г. на основание
Договор за изкупуване на електрическа енергия № 176/30.08.2011г. и сумата
39 961.33 лв. - обезщетение за забава за периода 30.11.2015 г. – 30.05.2018
г., както и законната лихва върху горепосочените суми от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
В жалбата са инвокирани конкретни
оплаквания за неправилност на решение. Оспорва се правилността на изводите на
първоинстанционния съд за промяна механизма на заплащане на производителите на
ВяЕЦ с измененията на ЗЕВИ. Релевират се съображения за неправилно приложение
на последиците от отмяната на Решение № СП– 1/31.07.2015г., твърди се липса
служебно произнасяне по валидността на това решение, както и за постановяване
на атакувания съдебен акт при процесуална пречка по смисъла на чл. 229, ал.1,
т. 4 ГПК. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението изцяло и
уважаване на исковете. Претендира се и присъждане на съдебно- деловодни разноски
за две инстанции.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен
интерес от обжалването, и е процесуално допустима.
Въззиваемото дружество „Енерго Про Продажби“ АД - гр. Варна представя отговор, чрез адв. А. Т. от САК, в който е
изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и
съображения. Претендират се съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция.
Становището на „НЕК“ ЕАД, което е с
процесуалното качество на трето лице помагач на страната на
ответника, е за неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание жалбата и отговорът
се поддържат.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид
следното:
В обхвата на
служебната проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното
решение е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо
реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба, и
отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран.
Варненският окръжен съд е бил валидно сезиран с
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 31,
ал. 1 от ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Марк 1" ЕООД – гр. София срещу
„Енерго Про Продажби“ АД- гр. Варна,
основани на твърдения за дължими непогасени парични задължения на ответника към
ищеца за заплащане преференциална цена на продадена през месец септември 2015г.
електрическа енергия, произведена от възобновяем източник чрез енергиен обект
на ищеца. Претендираната сума от 158 393.94лв. представляваща разликата
над получено плащане от 7 951.39лв.
по фактура № 0000000081/12.10.2015
г., и сумата по издадено към тази фактура дебитно известие № 1000000082/31.10.2015г. Ищецът твърди, че след
като през м. септември 2015г. вятърната централа е надминала 2 250 часа
ефективна работа, при надхвърлен праг от 1 907 МWh/ инсталиран 1 kW
мощност, ответникът дължи заплащане на цена по т. 2.7 от Решение №
СП-1/31.07.2015г. Сочи се, че тъй като в
т. 7 на Решение № Ц-18/20.06.2011г. е определена цена от 191 лв./MWh за вятърни
електрически централи, работили до 2 250 часа, а в т. 8 е определена цена от
173.06лв./MWh за вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа,
производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи, в
това число и ищецът, следва да фактурират произведената от тях електрическа енергия
по преференциалната цена, определена в т. 7 от Решение Ц-18 до достигане на 2
250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след
достигането на 2 250 ефективни годишни часове - по преференциална цена,
определена в т. 8 от Решение Ц-18 за единица инсталирана мощност. Изтъква се,
че такава била и трайната практиката в отношенията между ищеца и ответника,
продължила повече от 5 години, както и в отношенията на последния с други
производители. Предявени са и акцесорни претенции за мораторна лихва за
периода 30.11.2015 г. – 30.05.2018 г.. за сумата 39 961.33 лв. -
обезщетение за забава за периода 30.11.2015 г. – 30.05.2018 г., както и за
законната лихва върху главницата и сумата за мораторна лихва, считано от датата
на подаване на искова молба до окончателно изплащане на задълженията.
Страните не спорят по установените от
първоинстанционния съд факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание
на предявените искове, а именно:
„Енерго-Про
Продажби” АД е краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на лицензия за
дейността крайно снабдяване с електрическа енергия №Л-139-11/13.08.2004г.
издадена от ДКЕВР, допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на
ДКЕВР.
Търговското дружество – ищец е производител на електрическа енергия от
възобновяем източник чрез енергиен обект, находящ се в землището на с. Храброво, Община Балчик: ВяЕЦ „Храброво-2“ с обща инсталирана
мощност от 4000 kW, състояща се от 2
броя ветрогенератори от по 2000 kW. Енергийният обект е присъединен
към електроразпределителната мрежа по силата на сключен с Енерго-Про Мрежи АД
Договор за присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия №
ДУА-908/10.09.2008-3089-ВГ-25.09.2008-4028-ВГ-18.06.2009 от 27.07.2009 г. За
изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника Договор за изкупуване
на електрическа енергия № 176 от 30.08.2011 г., с който последният се е
задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури,
произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с
Решение № Ц-018/20.06.2011г., и съобразно
разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба № 1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на
електрическата енергия. Уговорени са различни цени, на които производителят ще
продава на купувача ел. енергия по чл. 1, ал. 3 от договора съответно до
достигане и при достигане на 2 250 пълни ефективни годишни часове на
работа на ВяЕЦ до края на календарната година.
Произведената през месец септември
2015г. ел. енергия от енергийния обект на ищеца е изкупена от ответника, същата
е продадена на “НЕК” ЕАД, в изпълнение на задълженията по чл. 94 от ЗЕ, и е
получена от обществения доставчик. Между страните е разменена кореспонденция
досежно начина на изчисляване стойността на произведената енергия и относно
прилагането на Решение № СП-1/31.07.2015г., по което е изразено становище и от
"НЕК " ЕАД.
По издадената от ищеца фактура №
**********/12.10.2015г. за сумата 7951.39лв.,
с ДДС, представляваща стойност на изкупена ел. енергия в размер на 725.765 МWh
по цена за излишък на свободен пазар, е направено пълно погасяване на
задължението от ответника. Сумата от сумата 158 393.94лв. по дебитно
известие № **********/31.10.2015г. не е заплатена.
Съгласно чл. 16 от
Договора цената за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя
от ДКЕВР. Към момента на сключване на договора, цената, по която производителят
продава на купувача произведената ел. енергия е тази по т. 7 от Решение № Ц -
18 от 20.06.2011г. на ДКЕВР.
На основание чл. 31,
ал. 5 от ЗЕВИ в процесния период тази преференциална цена е била дължима до
достигане размер на нетното специфично производство /НСП/ на електрическа
енергия, определен с Решение № СП-1/31.07.2015г. на ДЕКВР, а за количествата,
надхвърлящи размера на НСП, се заплаща цена по цена за излишък на балансиращия
пазар.
В хода на процеса, с влязло в сила решение на АССг е
отменено Решение № СП-1/31.07.2015г. на ДЕКВР в частта му по т. 2.7 и т. 2. 8,
на които ищецът основава твърденията си за дължимост на друг размер
преференциална цена за изкупените количества ел. енергия до достигане на втори
праг на нетно специфично производство, приложим за ВяЕЦ, работещи над
2 250 часа.
Също в хода на процеса, с Решение № СП – 1/15.10.2020г. и
Решение № СП-2/15.10.2020г. на КЕВР са определени идентични с отменените т. 2.7
и т. 2. 8 Решение СП-1/31.07.2015г. на ДЕКВР размери на нетно специфично
производство на електрическа енергия съответно за ВяЕЦ с характеристиките на
процесната, работещи до и над 2 250 часа.
Тези обстоятелства са новонастъпили по смисъла на чл. 235,
ал. 3 и чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК, при което съдът следва да съобрази
направеното от въззивника в тази инстанция искане за осъществяване на
инцидентен контрол по валидността на административните актове, на основание чл.
17, ал. 2 ГПК.
Съгласно § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ / обн. ДВ бр. 56 от
2015/ за комисията съществува законовото задължение да приеме решение, с което
да установи нетното специфично производство на електрическа енергия за
съответните категории енергийни обекти, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в
сила на ЗЕВИ. Обстоятелството, че Решение № СП-1 от 31.07.2015г. в съответните
части е отменено с влязъл в сила съдебен акт, е породило необходимостта регулаторът
да изпълни вменените му със закон задължения и отново да установи нетното
специфично производство на електрическа енергия за преференциалните цени по
Решение № Ц-18 от 20.06.2011г. на КЕВР за двете категории енергийни обекти, за
които са приложими отменените разпоредби. Следователно Решение № СП –
1/15.10.2020г. и Решение № СП-2/15.10.2020г. на КЕВР са валидни административни
актове, постановени от административен орган, който е единственият легитимиран
от закона за определяне на НСП са всички категории енергийни обекти, за които е
предвидено изкупуване на ел енергия по преференциални цени.
В процесния договор е
уговорено, че преференциална цена по чл. 16, ал. 3 се дължи до достигане на
2 250 пълни ефективни годишни часове на работа, а през месеците от началото на 2015г. до 08.2015г.
ищецът е фактурирал продаваната на ответника ел. енергия на преференциална цена
в размер на 191лв. за МWh, която се дължи съгласно т. 7 от Решение №
Ц-018/20.06.2011г. за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа Тези обстоятелства
обосновават извод, че между страните е установена принадлежност на енергийния
обект на производителя към групата на производителите по т. 2.7 от отмененото №
СП-1/31.07.2015г. и съответно по заместващото го Решение № СП – 1/15.10.2020г.
на КЕВР. В случай, че производителят считаше своя енергиен обект са принадлежащ
към тези по т. 2.8 от Решение № СП-1/31.07.2015г., то би следвало да фактурира
и до м. 08.2015г. на преференциална цена по т. 8 от Решение №
Ц-018/20.06.2011г. за ВяЕЦ, работещи над 2 250 часа.
Спорният въпрос между страните е дали една централа, след
изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и приемане на решение от КЕВР за определяне
на НСП за различните категории енергийни обекти, за един енергиен обект е
възможно да се прилагат два прага на нетно специфично производство и обектът да
попадне последователно през една календарна година в две ценови категории,
определени със съответни решения на КЕВР.
Пазарните отношения по повод производство и изкупуване на
ел. енергия се регулират от специфични норми, поставящи рамка на свободата на
договаряне в обществен интерес – аргумент от чл. 2 ЗЕ. При започването на
производството на енергия от процесния обект е действал Законът за
възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогорива (отменен
03.05.2011 г.), който е предвиждал в срок от 15 години изкупуване на цялото
производство по преференциални цени, формирани от 80% от средните на пазара, с
добавка за стимулиране на този вид производство, определяна периодично от ДКЕВР
по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник. Новият Закон
за енергията от възобновяеми източници, Обн. ДВ, бр. 35 от 2011г., в сила от
03.05.2011г.) предвижда стабилизиране на инвестициите с неизменна изкупна
преференциална цена на производството в рамките на дългосрочните договори за
изкупуване – чл. 31 ЗЕВИ, но и възможност за договаряне на произведени
количества на свободен и балансиращ пазар. Същевременно, в Преходните правила
на новия ЗЕВИ са съхранени отношенията с досегашните производители, като е
запазено действието на дългосрочните договори за изкупуване на електрическата
енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за изкупуване,
действаща към датата на влизане в сила на закона. В случая такива цени са били
определени с Решение № Ц-018 от 20.06.2011г. на ДКЕВР в два варианта, приложими
според мотивите на регулаторния орган поради специфични за всеки вид
производство критерии.
С разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ е въведена промяна
на регламентацията на пазара на произведената от възобновяем източник ел.
енергия, като се ограничава преференциално изкупуваното производство не само
като цени, но и като обем, с въвеждането на праг – "нетно специфично
производство", до който крайният снабдител е задължен за изкупи ел.
енергията по преференциални цени, а съответно остатъкът от производството – по
цена за излишък на балансиращия пазар. В отмененото Решение № СП-1 от
31.07.2015г., както и в подлежащото на предварително изпълнение Решение № СП –
1/15.10.2020г., КЕВР е запазила разграничението според годишни часове работа и
посочва различни обеми на НСП за централи, работещи до и над 2250 часа годишно,
като въз основа на същите, определящи според регулатора специфични критерии за
този вид производители. Съдът не споделя интерпретацията на новата регулация,
направена ищеца, тъй като всички съображения и доводи са в противоречие с новия
закон, регулиращ спорните правоотношения. Разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ на
общо основание намира приложение както към бъдещи производители, така и към
тези, които вече имат сключени дългосрочни договори, доколкото ЗИД на ЗЕВИ не
съдържа норми, изключващи действието му от определени заварени правоотношения.
Трайно се е наложило в съдебната практика по приложението на посочената
разпоредба разбирането, че ако се допусне, че един и същи производител може да
промени началното си планиране и да преминава от една към друга тарифа в
рамките на една и съща година, би довело до получаване на приход на
производителя над заложената за съответната група централи норма на
възвращаемост на разходите и би обезсмислило самата нова регулация, целяща
ограничаване на приход над нормирана обща възвращаемост от инвестиция в полза
на обществото.
Следователно, на основание чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ
преференциална цена по процесното правоотношение е дължима до достигане размера
на нетното специфично производство /НСП/ на електрическа енергия, определено в
Решение № СП – 1/15.10.2020г. на КЕВР. За количествата, надхвърлящи размера на
НСП, се заплаща по цена за излишък на балансиращия пазар.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
оплакването в жалбата за постановяване на обжалваното решение при наличието на
процесуална пречка по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, а именно основание за
спиране на производството до приключване на производството по обжалване на
Решение № СП-1/31.07.2015г. на ДКЕВР.
Основание за спиране на исковото производство поради
висящ административен спор е налице, когато решението по административното дело
има значение за правилното решаване на спора в исковото производство. Връзка на
преюдициалност ще е налице, в случаите, когато валидността и
законосъобразността на административния акт, оспорен от съда, има значение за
възникването/изменението/ погасяването на субективните права, предявени за
защита с исковата молба, по която е образувано гражданското производство. / в
този смисъл определение по ч. гр. д. № 795/2012г. по описа на ВКС, ІV г.о./
Както беше посочено по - горе в
мотивите, спорът се концентрира върху това дали по отношение на една и съща
електроцентрала, в рамките на една календарна година са приложими два прага на
нетно специфично производство и двете тарифи или спрямо една централа, в
рамките на една календарна година е приложима само едната тарифа, при достигане
размера, на която разликата се заплаща по цени за излишък. Т. е. спори се
относно тълкуване и прилагане на разпоредба на индивидуален административен
акт, относим към определянето на преференциални цени за изкупуване на
електрическа енергия от възобновяеми източници. Отмяна на Решение №
СП-1/31.07.2015г. сама по себе си не дава отговор в значимата за спора насока.
Ако в хода на процеса не бяха постановени заместващи отмененото решение,
административни актове, подлежащи на предварително изпълнение, то това би
означавало, че с обратна сила е заличен юридическият факт, на който ищецът
основава претенцията си за заплащане на два вида преференциални цени въз основа
на отменени размери на НСП.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че като е заплатил на производителя фактурираните количества
произведена ел. енергия за м. 09.2015г. по цени за излишък на балансиращия
пазар, приложими за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа годишно, ответникът е изпълнил
точно задълженията си по договора и не дължи горница над тази цена до размера
на преференциалната цена за ВяЕЦ, работещи над 2250 часа годишно.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни
разноски от процесуалния представител на въззиваемото дружество, с прилагане на
списък по чл. 80 ГПК, както и на доказателства за реално направени разноски,
въззивникът следва да бъдат осъден за сумата 6 600 лв., заплатена от
„Енерго Про Продажби“ АД- гр. Варна
като адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция по договор за правна
помощ.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260041/13.07.2020г., постановено по т. д. №
796/2018г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА "Марк 1" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 51Б, ет. 4, да заплати на „Енерго Про Продажби“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е, сумата 6 600 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивна инстанция, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.