№ 3835
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100514439 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Дженерали застраховане“ ЕАД срещу
решение от 25.09.2024 г. по гр.д. №8587/2021 г. на Софийския районен съд, 148 състав, с
което жалбоподателят е осъден да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД на основание
чл.411 КЗ сумата от 2367,19 лв., представляваща невъзстановено застрахователно
обезщетение за нанесени щети на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ****, собственост
на „Делта Гард“ ООД, по застрахователна преписка №44011412012458/19.05.2020 г. с
включени ликвидационни разходи в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба - 12.02.2021 г., до окончателното изплащане, както
и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материално
правния и процесуално правния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е
приел наличието на причинно-следствена връзка между уврежданията по л.а. „Тойота Рав 4“
и процесното ПТП. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Във въззивното производство на основание чл.266 ал.3 ГПК е допуснато
изслушването на повторна САТЕ, чието заключение настоящият въззивен състав кредитира
изцяло, и от което се установява, че щетите по л.а. „Тойота Рав 4“ се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на 18.05.2020 г., като по средни пазарни цени
към датата на ПТП размерът на нанесените щети възлиза на сумата от 3652,74 лв.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
1
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно поради
следното:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.386 ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл.400 ал.1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал.2 на
същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на
обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е. по пазарната цена на същата,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба №24/2006 г. на КФН /в този смисъл е трайната практика на ВКС -
решение №79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 г., І ТО, решение №52/08.07.2010 г. по т.д.
№652/2009 г., І ТО, решение №115/09.07.2009 г. по т.д. №627/2008 г., ІІ ТО, решение
№209/30.01.2012 г. по т.д. №1069/2010 г., II ТО, решение №235/27.12.2013 г. по т.д.
№1586/2013 г., ІІ ТО и др., приложими и по отношение на действащия КЗ/.
Спорът по настоящото дело е съсредоточен върху обстоятелството дали
първоинстанционният съд правилно е приел, че сочените от ищеца вреди по л.а. „Тойота Рав
4“ са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
И от приетото във въззивното производство заключение на повторната САТЕ, което,
както вече бе посочено по-горе, настоящият въззивен състав кредитира напълно като
обосновано и компетентно изготвено, се установява, че всички щети по л.а. „Тойота Рав 4“
се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 18.05.2020 г., а стойността,
необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП, възлиза на 3652,74 лв., до който размер и следва да бъде определено
дължимото се от застрахователя-ответник на собственика на увредения автомобил
обезщетение.
Доколкото по делото не се спори, че ответникът не е възстановил на ищеца сума по
2
процесната щета, то и съдът намира, че ответникът е останал задължен за пълния заплатен
размер.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 740,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20129761/25.09.2024 г., постановено по гр.д.
№8587/2021 г. по описа на СРС, 148 състав.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” №68, да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Витоша“ №89Б, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 740,00 лв., представляваща разноски
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3