Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………01.04.2022г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на девети март през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Антоанета Атанасова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1842
по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединение
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от “”
ЕАД срещу М.Г.М., ЕГН **********,
с адрес *** за
приемане на установено че ответникът му дължи сумата от сума както следва:
- сумата от общо 143,50 лв. с вкл. ДДС /сто четиридесет и три лева и
петдесет стотинки/ -
главница на основание Договор за
мобилни услуги № ********* от 21.06.2012 г., изм. с
Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 08.01.2018 г., от които 91,03 лв. – месечни абонаментни такси и потребени услуги за периода 20.09.2018 г. – 19.12.2018 г. и
52,47 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на процесните договори;
- сумата от общо 275,65 лв. с вкл. ДДС /двеста седемдесет и пет лева
и шестдесет и пет стотинки/ -
главница на основание Договор за
мобилни услуги № ********* от 16.10.2016 г., изм. с
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********
от 16.05.2017 г., от които 122,19 лв. –
месечни абонаментни такси и потребени услуги за
периода 20.09.2018 г. – 19.12.2018 г. и 153,46 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
процесните договори;
- сумата от общо 61,62 лв. с вкл. ДДС /шестдесет и един лева и
шестдесет и две стотинки/ -
главница на основание Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги № ********* от 15.12.2016 г., от които
58,91 лв. – месечни абонаментни такси и потребени
услуги за периода 20.09.2018 г. – 19.12.2018 г. и 2,71 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
процесните договори;
- сумата от общо 43,47 лв. с вкл. ДДС /четиридесет и три лева и
четиридесет и седем стотинки/ -
главница на основание Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги № ********* от 15.12.2016 г., от които
40,76 лв. – месечни абонаментни такси и потребени
услуги за периода 20.09.2018 г. – 19.12.2018 г. и 2,71 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
процесните договори;
- сумата от общо 32,28 лв. /тридесет и два лева и двадесет и осем
стотинки/ -
главница за месечни абонаментни такси и ползвани услуги на основание Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги № ********* от 15.12.2016 г. за периода
20.09.2018 г. – 19.12.2018 г.;
- сумата от общо 426,93 лв. с вкл. ДДС /четиристотин двадесет и шест
лева и деветдесет и три стотинки/ - главница за лизингови вноски на основание Договор за лизинг от 16.05.2017 г. /за
мобилно устройство APPLE iPhone 7 Plus 32 GB Gold/, за която 182,97
лв. – три текущи лизингови вноски за
периода 20.09.2018 г. – 19.12.2018 г. и 243,96 лв. – четири продсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода 20.12.2018 г. – 16.04.2019 г. за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 10281/2020г. на ВРС.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника, както следва:
Договор за мобилни услуги № ********* от 21.06.2012г. съгласно
които са предоставени мобилен номер ********** и мобилно устройство SAMSUNG Е2600.
Договор за мобилни услуги № ********* от 16.10.2016г. за предоставен мобилен номер **********.
Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 16.10.2016г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са
предоставени мобилен номер ********** и мобилно
устройство IIUAWEI Telenor 4G MiFi.
Допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги №********* от 15.12.2016г. с уговорен
нов план за ползване мобилен номер **********;
Допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 15.12.2016г. с уговорен нов план за ползване
мобилен номер **********;
Допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* с уговорен нов план за ползване мобилен номер ********** и Договор за лизинг от 16.05.2017г. за предоставен
мобилен апарат APPLE iPhone 7 Plus
32GB Gold. ;
Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 08.01.2018г. с уговорен
нов план за ползване мобилен номер ********** .
Ищецът твърди, че ответника не е изпълнил
свои парични задължения, начислени му с фактури №
**********/20.10.2018г.№ **********/20.11.2018 г., № **********/20.12.2018 г. и фактура № **********/20.01.2019 г. , издадени в периода м. септември 2018г. - м. януари
2019г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор,
произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента.Твърди се, че след
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „"
ЕАД и М.Г.М., при условията на които са ползвани процесиите номера 0895536582,**********,**********,**********, по вина на
потребителя поради изпадането му и забава, операторът е начислил неустойка в
размер на три стандартни месечни абонаментни такси за номера .
Ищецът сочи,
че предсрочна изискуемост на начислените лизингови вноски е възникнала на осн.чл.12 от Общите условия на оператора за договорите за
лизинг. Твърди, че изискуемостта на вземанията по всяка фактура настъпва
15-десет дни след издаването й. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В
едномесечния срок за отговор ответникът чрез назначения от съда особен
представител не изразява становище.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 10281/20 г. на ВРС е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу М.Г.М., ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА „Т.Б.“ ЕА, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
***, Бизнес парк София, сграда 6, - сумата от 91,03 лв. (деветдесет и един лева
и три стотинки) , представляваща месечни абонаментни такси и потребени услуги за периода 20.09.2018 г. – 19.12.2018 г.
по Договор за мобилни услуги № ********* от 21.06.2012 г., изм. с Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 08.01.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда25.08.2020г. и сумата от 52,47 лв. (петдесет и два лева и
четиридесет и седем стотинки) представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора; - сумата от 122,19 лв. (сто двадесет и два лева и
деветнадесет стотинки) представляваща месечни абонаментни такси и потребени услуги за периода 20.09.2018 г. – 19.12.2018 г.
по Договор за мобилни услуги № ********* от 16.10.2016 г., изм. с Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 16.05.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда-25.08.2020г. и сумата от 153,46 лв. (сто петдесет и три лева
и четиридесет и шест стотинки) представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договора; - сумата от 58,91 лв. (петдесет и осем лева и деветдесет и една
стотинки), представляваща месечни абонаментни такси и потребени
услуги за периода 20.09.2018 г. – 19.12.2018 г. по Допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги № ********* от 15.12.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда-25.08.2020г.
и сумата от 2,71 лв. (два лева и седемдесет и една стотинки) представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора; - сумата от 40,76 лв.
(четиридесет лева и седемдесет и шест стотинки) представляваща месечни
абонаментни такси и потребени услуги за периода
20.09.2018 г. – 19.12.2018 г. по Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги № ********* от 15.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда-25.08.2020г. и 2,71 лв.
(два лева и седемдесет и една стотинки) представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора; - сумата от 32,28 лв. /тридесет и два лева и двадесет
и осем стотинки/ представляваща месечни абонаментни такси и ползвани услуги на
основание за периода 20.09.2018 г. – 19.12.2018 г. по Допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги № ********* от 15.12.2016 г. ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда-25.08.2020г.; - сумата от общо 426,93 лв. с вкл. ДДС
/четиристотин двадесет и шест лева и деветдесет и три стотинки/ - главница за
лизингови вноски на основание Договор за лизинг от 16.05.2017 г. /за мобилно
устройство APPLE iPhone 7 Plus
32 GB Gold/, от която 182,97 лв. – три текущи
лизингови вноски за периода 20.09.2018 г. – 19.12.2018 г. и 243,96 лв. – четири
продсрочно изискуеми лизингови вноски за периода
20.12.2018 г. – 16.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда25.08.2020г., както и сумата от 25,00
лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса, както и сумата от 360,00 лв.
/триста и шестдесет лева/ - адвокатско възнаграждение.
По делото са представени Договор за мобилни услуги от 21.06.2012
г.; Договор за мобилни услуги от
16.10.2016 г., Декларация-съгласие от
16.10.2016 г. , Договор за мобилни услуги от 16.10.2016 г., Запис на заповед от 16.10.2016 г. , Договор
за лизинг от 16.10.2016 г. Общи условия
, Допълнително споразумение към договор за услуги от 15.12.2016 г.
,Декларация-съгласие от 15.12.2016 г. , Допълнително споразумение към договор
за услуги от 15.12.2016 г. , Допълнително споразумение към договор за услуги от
16.05.2017 г. , Договор за лизинг от 16.05.2017 г. , Допълнително споразумение към договор за
услуги от 08.01.2018 г. , Фактура № **********/20.10.2018 г. , Фактура №
**********/20.11.2018 г. , Фактура № **********/20.12.2018 г. и Фактура №
**********/20.01.2019 г.
От заключението на вещото лице по назначената и приета
от съда ССЕ се установява, че Фактурите
по които има данни за потребление са фактура №
**********/ 20.10.2018
г., № **********/ 20.11.2018 г. и № **********/ 20.12.2018г..Констатациите за потребените
далекосъобщителни услуги от ответника начислени по фактура №
**********/ 20.10.2018г. в
размер на 237,65 лв. за периода от
20.09.2018-19.10.2018г. са
обобщени в таблица 1. Констатациите за потребените
далекосъобщителни услуги от ответника начислени по фактура № №
**********/ 20.11.2018г. в размер на 268,96 лв. за периода на фактуриране от 20.10.2018-
19.11.2018г. са
обобщени в таблица 2. Констатациите за потребените далекосъобщителни
услуги от ответника начислени по КИ № **********/ 20.12.2018г. в размер
на 22,01 лв. за
периода на фактуриране от 20.11.2018-19.12.2018г. са обобщени в таблица 3. Във фактура № 7283718288/ 20.01.2019г. в размер на 455,31лв. са включени задълженията за
заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване в общ размер на 211.35 лв., както и предсрочно, изискуем
остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно
устройство APPLE iPhone 7 Plus 32GB Gold в общ размер на 243.96 лв. с вкл. ДДС. Неустойките за
предсрочно прекратяване са изчислени по телефонни номера в таблица 4 и са в общ размер на 211,35 лв. Неустойка за предоставеното с
договора за лизинг мобилно устройство APPLE iPhone 7 Plus 32GB Gold за 4 месеца x 60,99лв в общ размер на 243.96 лв. с
вкл. ДДС. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги по 4-те фактури в
размер на 983,93 лв.От
предходно плащане - 0.48 лв. Общо: 983,45 лв. По
предоставените документи се констатира се, че процесиите фактура №
**********/ 20.10.2018г., №**********/20.11.2018г.,
№**********/20.12.2018г. и фактура №**********/
20.01.2019г. са
осчетоводени при ищеца с клиентски номер *********. Фактурите се осчетоводени по
кредита на сметки 703 сметка „Приходи от услуги", по съответната
аналитична сметка 703 в зависимост от ползваната услуга, кредит ДДС 4532 „ДДС продажби" и дебит 411- Вземания от клиенти. Процесът по
осчетоводяване на фактурите и плащанията за телекомуникационни услуги, не
позволява да бъде извадена справка от счетоводната система на сметка 4532 „Начислен данък за
продажбите", на аналитично ниво. Размерът на неизплатеното задължение на
ответника към ищеца по изброените фактури към датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК - 26.08.2020г. е 983,45 лв. По данни от ищеца към
14.01.2022г. - датата на изготвяне на
заключението не е констатирано плащане, при което размерът на незаплатеното
задължение на ответника към ищеца по фактурите е 983,45 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на Заповед за
изпълнение е твърдението за дължима сума по Договор за мобилни услуги № ********* от 21.06.2012 г.,
Договор за мобилни услуги № ********* от 16.10.2016 г., Договор за лизинг от
16.05.2017 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №
********* от 15.12.2016 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги № ********* от 15.12.2016 г., Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 16.05.2017 г., Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 08.01.2018
г.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявени в срока, предвиден в чл. 415, ал.
1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение,
при условията, предвиден в чл. 415, ал.
1,т.2 от ГПК и има за предмет посочените в заповедта суми.
От събраните по делото доказателства категорично се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договори за
мобилни услуги и договори за лизинг между ищеца „ „ ЕАД и ответника М.Г.М.. Представените
по делото договори Договор за мобилни услуги № ********* от 21.06.2012 г.,
Договор за мобилни услуги № ********* от 16.10.2016 г., Договор за лизинг от
16.05.2017 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №
********* от 15.12.2016 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги № ********* от 15.12.2016 г., Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 16.05.2017 г., Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 08.01.2018
г. , не се оспори да са подписани от ответника.
По Договор за лизинг от
16.05.2017 г.е предостевен
мобилен апарат APPLE iPhone 7 Plus 32GB Gold. и с приложение към него ,
предпочетен номер за ползване мобилен номер ********** с месечна
лизингова вноска от 60,99 лв.за 23 месеца или за сумата от 1402,77лв.
Съдът намира, че ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си като е издало процесните фактури със
съответните приложения към тях, които отразяват ползването на мобилни услуги от
конкретните мобилени номера, предоставени на
ответника по подписани от него договори с ищцовото
дружество. От приложенията към фактурите се установяват извършените от
потребителя обаждания, продължителността на провежданите телефонни разговори и
съответната дължима такса л.36-45 от делото. Като видно от представените по
делото доказателства, към издадената фактура се прилага справка за общото
потребление на абоната, която дава нужната информация относно потребените услуги. Това се установява и от заключението по
ССЕ, видно от което фактурите са осчетоводени по редовно водена счетоводна отчетност.
Заключението на изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Я.Л. е изготвено въз основа на
вписванията, извършени в счетоводните книги на ищцовото
дружество. Последните по силата на чл. 182 от ГПК са годно доказателство за съществуването на правоотношения между
страните, както и за размера на задълженията им. Поради това същите могат да
служат като доказателство и в полза на лицата или организациите, които са
водили книгите, а не само на другата страна в производството, което е видно от
разпоредбата на чл. 182, изр.
2 от ГПК. С оглед на това, тези книги са доказателство и в случаите,
когато удостоверяват изгодни за лицето, което ги води факти. Не са ангажирани
доказателства, че тези книги са водени нередовно.
По делото не са представени документи,
доказващи плащане от страна на ответника, като липсата на такова се установява
и от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Ответникът не е оспорил удостовереното в чл.
4 от Договор за лизинг от 16.05.2017 г. обстоятелство, че е получил мобилното
устройство е предостевен мобилен апарат APPLE iPhone 7 Plus 32GB Gold., което е предмет на договора, поради което
следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил
задължението си по чл. 342, ал.
1 от ТЗ да предостави мобилното устройство на лизингополучателя,
като същото е прието от последния без забележки. Поради това за М.М. е възникнало задължението по чл. 345, ал.
1 от ТЗ, във вр. с чл. 232, ал.
2 от ЗЗД и същият е бил длъжен да заплаща дължимите се лизингови
вноски. Същевременно той е бил длъжен по силата на чл. 345, ал.
1 от ТЗ да върне мобилното устройство след изтичане на лизинговия
договор, освен в случаите по чл. 342, ал.
3 от ТЗ. И в двата случая обаче той е бил длъжен да заплати
уговорените в договора лизингови вноски.
Към
момента срокът на договора за
лизинг е изтекъл и ответникът дължи пълния размер на вноските по него, тъй като
същите са изискуеми и без да е обявена предсрочна изискуемост на договора. С
оглед на това и в тази му част искът е основателен за сумата от 243,96 лв. за
дължими лизингови вноски, съобразно заключението по ССЕ. В конкретния случай се
касае само за заплащане на дължимите се лизингови вноски, които се дължат по
силата на договора срещу предоставената за ползване вещ, а не за други
уговорки, които дават предимство на "" ЕАД, в качеството му на
търговец, пред М.М., в качеството му на потребител.
С оглед на това следва да бъде прието, че М.
има задължение към "" ЕАД в размера, посочен в процесните фактури за
месечни абонаментни такси и потребени услуги и
дължими лизингови вноски, доколкото по силата на чл. 55, ал. 1
от ТЗ и чл. 182 от ГПК редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се
приемат като доказателство за удостовереното с тях.
Съответно исковете следва да се уважат в претендирания размер, както следва: за сумата от общо 91,03 лв. – месечни абонаментни такси и потребени услуги за периода 20.09.2018 г. – 19.12.2018 г. главница на основание
Договор за мобилни услуги № ********* от 21.06.2012 г., изм. с
Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 08.01.2018 г.
- сумата от 122,19 лв. главница на основание Договор за мобилни услуги № ********* от 16.10.2016 г., изм. с
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********
от 16.05.2017 г., за месечни абонаментни
такси и потребени услуги за периода 20.09.2018 г. –
19.12.2018 г.
- сумата от които 58,91 лв. – месечни абонаментни
такси и потребени услуги за периода 20.09.2018 г. –
19.12.2018 г.
главница на основание Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги № ********* от 15.12.2016 г.
- сумата от 40,76 лв. – месечни абонаментни такси и потребени услуги за периода 20.09.2018 г. – 19.12.2018 г. главница на основание
Допълнително споразумение към договор
за мобилни услуги № ********* от 15.12.2016 г.,
- сумата от общо 32,28 лв. /тридесет и два лева и двадесет и осем
стотинки/ -
главница за месечни абонаментни такси и ползвани услуги на основание Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги № ********* от 15.12.2016 г. за периода
20.09.2018 г. – 19.12.2018 г.;
- сумата от общо 426,93 лв. с
вкл. ДДС - главница за лизингови вноски на основание Договор за лизинг от
16.05.2017 г. /за мобилно устройство APPLE iPhone 7 Plus 32 GB Gold/, от която 182,97
лв. – три текущи лизингови вноски за периода 20.09.2018 г. – 19.12.2018 г. и
243,96 лв. – четири лизингови вноски за
периода 20.12.2018 г. – 16.04.2019 г.;
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За
да бъде ангажирана отговорността на ответната страна на основание цитираната
законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: да
съществува задължение, това задължение да не е изпълнено, неустойката да е
уговорена между страните по договора. В приложените договори между страните е записано, че съгласно т. 4 в случай на
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментната програма месечни
такси, дължими до края на срока на договора или в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива
на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните
за съответната програма месечни абонаменти до края на срока на договора.
Тълкуването на израза прекрати договора означава, че
оператора има потестативното право да развали
договора при неизпълнение на задължението на абоната по договора за заплащане
на дължими суми по фактури в случая. Тъй
като това право е от категорията на потестативните
права, упражняването му и възникването на правните последици от него се
извършва след изпращане на уведомление до страната. В случая ищецът не е
ангажирал доказателства да е уведомил ответника за предсрочно прекратяване на
договора.
Липсват доказателства
по делото договорът между страните да е прекратен по предвиденият в закона ред,
едностранно от мобилния оператор, поради виновно неизпълнение от страна на
ответника. Липсват ангажирани доказателства от ищеца да е отправено и
достигнало до ответника изявление, с което е поканен да изпълни задълженията
си, определен подходящ срок за това и да е уведомен, че при неизпълнение в
посочения срок ищеца ще прекрати договора и ще претендира уговорената между тях
неустойка. С доклада по делото изрично е указано на ищеца, че не сочи
доказателства за подлежащите на доказване от него факти. Липсват доказателства
за разваляне на договора по вина на ответника по предвидения в закона ред,
поради което претенцията за неустойка се явява неоснователна и недоказана в претендирания с исковата молба размер на 211,35 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на процесните договори
за предоставяне на абонамент за телефонен, за сумата от
52,47 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на процесните договори - Договор за мобилни услуги № ********* от 21.06.2012 г., изм. с
Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 08.01.2018 г.; за сумата от 153,46 лв. – неустойка
за предсрочно прекратяване на процесните договори - Договор за мобилни услуги № ********* от 16.10.2016 г., изм. с
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********
от 16.05.2017 г., за месечни абонаментни
такси и потребени услуги за периода 20.09.2018 г. –
19.12.2018 г.; за сумата от 2,71 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на процесните договори по Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги № ********* от 15.12.2016 г. и за сумата от 2,71 лв.
– неустойка за предсрочно прекратяване на процесните договори по
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № ********* от 15.12.2016 г. и исковете следва да се отхвърлят в тази част.
По разноските:
Предвид т.12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно
извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, които предвид
изхода на спора следва да се присъдят – 25 лв. внесена д.т. и 360 лв.,
заплатено адв. възнаграждение или съразмерно с
уважената част от иска сумата от 302,26 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, съразмерно с уважената
част от исковете направените в исковото производство разноски 325 лв. д.т., 200
лв. за ССЕ,300 лв. за особен предстовител и 360 лв. адв.възнаграждение
или общо сумата от 930,33 лв.
На ответникът не се присъждат разноски на осн.чл.78 ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от
иска поради липса на такива.
С оглед приключване
на производството, следва да се изплати възнаграждение на особения представител
на ответника в размер на 300 лв., от внесения депозит от ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.415 вр.чл.
422 от ГПК, че М.Г.М., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Й.Б.“ ЕАД, /с предишно наименование „“ ЕАД/, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, както
следва:
-сумата от 91,03 лв. (деветдесет и един лева и три
стотинки)– месечни абонаментни такси и потребени
услуги за периода 20.09.2018 г. – 19.12.2018 г. главница на основание Договор за мобилни услуги № ********* от 21.06.2012 г., изм. с
Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 08.01.2018 г.
- сумата от 122,19 лв. (сто двадесет и два лева и деветнадесет
стотинки) главница
на основание Договор за мобилни услуги № ********* от 16.10.2016 г., изм. с
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********
от 16.05.2017 г., за месечни абонаментни
такси и потребени услуги за периода 20.09.2018 г. –
19.12.2018 г.
- сумата от 58,91
лв. (петдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки) – месечни
абонаментни такси и потребени услуги за периода
20.09.2018 г. – 19.12.2018 г. главница на основание Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № ********* от 15.12.2016 г.
- сумата от 40,76 лв. (четиридесет лева и
седемдесет и шест стотинки) – месечни абонаментни такси и потребени услуги за периода 20.09.2018 г. – 19.12.2018 г. главница на основание
Допълнително споразумение към договор
за мобилни услуги № ********* от 15.12.2016 г.,
- сумата от 32,28 лв. (тридесет и два лева и
двадесет и осем стотинки) -
главница за месечни абонаментни такси и ползвани услуги на основание Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги № ********* от 15.12.2016 г. за периода
20.09.2018 г. – 19.12.2018 г.;
- сумата от общо 426,93 лв. (четиристотин двадесет и шест
лева и деветдесет и три стотинки) с вкл. ДДС - главница за лизингови вноски
на основание Договор за лизинг от 16.05.2017 г. /за мобилно устройство APPLE iPhone 7 Plus 32 GB Gold/, от която 182,97 лв. – три текущи лизингови вноски за
периода 20.09.2018 г. – 19.12.2018 г. и 243,96 лв. – четири лизингови вноски за периода 20.12.2018 г. –
16.04.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 25.08.2020 г., до окончателно
изплащане на вземането до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 5057 за изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.д. № 10281/20г. на
ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Й.Б.“
ЕАД, /с предишно наименование „“ ЕАД/, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, искове срещу М.Г.М., ЕГН **********,
с адрес *** за установяване дължимост
на вземане за което е издадена Заповед № 5057 за изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.д. № 10281/20г. на
ВРС, както следва за:
-сумата от 52,47 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
процесните договори - Договор
за мобилни услуги № ********* от 21.06.2012 г., изм. с
Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 08.01.2018 г.,
-сумата от 153,46 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
процесните договори - Договор за мобилни услуги № ********* от 16.10.2016 г., изм. с
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********
от 16.05.2017 г., за месечни абонаментни
такси и потребени услуги за периода 20.09.2018 г. –
19.12.2018 г.
- сумата от 2,71 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
процесните договори - Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № ********* от 15.12.2016 г.
- сумата от 2,71 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
процесните договори - Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № ********* от 15.12.2016 г. , като неоснователни.
ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН **********,
с адрес *** да
заплати на „Й.Б.“
ЕАД, /с предишно наименование „“ ЕАД/, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, сумата 302,26 лв. (триста и два лева и двадесет и
шест стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 10281/20г. на ВРС.
ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Й.Б.“ ЕАД, /с предишно наименование „“ ЕАД/, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 930,33 лв. (деветстотин и
тридесет лева и тридесет и три стотинки) представляваща направените разноски в производството по
чл.415 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. Б.П.М.,***,
възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева) за осъществено процесуално
представителство, в качеството му на особен представител на М.Г.М., ЕГН **********, за която сума е внесен депозит от насрещната страна.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му, пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: