РЕШЕНИЕ
№ 1663
гр. Бургас, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20252120101255 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Й. Н. А., ЕГН **********, от ***
против Р. Г. А., ЕГН **********, действаща със съгласието на своите родители Г. Н. А., ЕГН
********** и А. Н. В., ЕГН **********, от *** за намаляване на извършеното в полза на
ответницата завещание с 1/6 до размера на 2/6 от завещанието и възстановяване на
запазената част на ищцата.
Твърди се, че ответницата е племенница на ищцата, дъщеря на нейния брат. Ищцата и
брат й са наследници на майка им Р. Д. Д., починала на ***г. Преди смъртта си, на ***г.
майката Р. направила саморъчно завещание, с което завещала на своите внуци Р. /ответница
по делото/ и А. /син на ищцата/ цялото си движимо и недвижимо имущество. Така тя
накърнила запазената част на ищцата като нейна наследница. Претенцията на ищцата касае
само намаляването на завещателното разпореждане, извършено в полза на ответницата, т.е.
½ от завещанието. Завещанието касае цялото имущество на наследодателката, поради което
ответницата има качеството на наследник. Запазената част на ищцата е 1/3 от
наследственото имущество. Ето защо завещанието, направено в полза на ответницата,
следва да се намали с 1/3, т.е. 1/3 от ½ се равнява на 1/6. Моли искът да бъде уважен и да се
намали завещателното разпореждане, направено в полза на ответницата, с 1/6 до размера на
2/6 от същото.
Предявен е иск по чл. 30 от ЗН.
Ответницата е представила отговор в срока по чл.131 ГПК, в който е заявила, че
признава изцяло иска и моли да се постанови решение по чл.237 ГПК. Прави искане да не се
присъждат в нейна тежест разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея
доводи, становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното:
1
Искът е основателен.
Фактите са такива, каквито са описани в исковата молба. Ищцата и бащата на
ответницата са деца и наследници на Р. Д. Д., починала на ***г., видно от представеното
удостоверение. Приживе, на ***г. Д. е написала саморъчно завещание, с което е завещала на
своите внуци А., син на дъщеря й Й. и Р., дъщеря на сина й Г. цялото движимо и недвижимо
имущество, което притежава към момента на смъртта си. След смъртта й, оставеното от нея
завещание е обявено на ***г. с протокол на нотариус. Така, в резултат на завещанието,
двамата внуци на Р. – А. и Р., са станали собственици на цялото имущество на починалата.
Според чл. 28, ал.1 ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или
съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова,
което съставлява тяхна запазена част от наследството.
Съгласно чл. 29, ал.1 ЗН запазената част на низходящи (включително и осиновените),
когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а
при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.
В случая ищцата е дете на завещателката и има право на запазена част от
наследството й, която тя не може да накърнява със завещателни разпореждания.
Според чл. 31 ЗН за да се определи разполагаемата част, както и размерът на
запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са
принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и
увеличението на наследството по чл.12, ал.2. След това се прибавят към нея даренията с
изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и
според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по
време на подаряване - за движимите.
В случая обаче тази разпоредба не се прилага, понеже се касае не са частно
завещателно разпореждане, а за универсално завещание. Това е така, понеже завещателката
се е разпоредила за след смъртта си с цялото си имущество. Следователно се касае до
универсално завещание по смисъла на чл.16, ал.1 ЗН, което обстоятелство е безспорно
между страните. Трайна е съдебната практика, че чрез универсално завещание, което
придава качеството наследник на лицето, в полза на което е направено, завещателят се
разпорежда с цялото или с дробна част от цялото си имущество и при заявено искане за
възстановяване на запазена част от наследството не се формира маса по реда на чл.31 ЗН,
тъй като всички имущества, права и задължения на наследодателя, посочени в тази
разпоредба, се включват в завещателното разпореждане и след смъртта на наследодателя не
остават свободни имущества, от които лицата по чл.28, ал.1 ЗН биха могли да получат онова,
което съставлява тяхната запазена част от наследството. Настоящия случай е такъв,
съставеното завещание е универсално и не трябва да се образува маса по чл.31 ЗН. В тази
хипотеза завещателното разпореждане се намалява в дробна част. Ищцата, наследник със
запазена част, упражнява своето право спрямо лице, което не е наследник по закон, но в
случая не следва да се прилага чл.30, ал.2 ЗН. Тази разпоредба намира приложение само в
хипотези, при които наследодателят се е разпоредил приживе с конкретни имоти
посредством дарение или завет, но не и в хипотеза, при която разпореждането е било
извършено с универсално завещание /решение № 57 от 7.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5702/2013 г., I г. о., ГК/.
Основателна е тезата на ищцата, понеже със завещанието действително е накърнена
нейната запазена част от наследството. Завещателката е оставила две деца и според чл.29,
ал.1 ЗН запазената част на децата е 2/3 от цялото имущество. Следователно запазената част
на ищцата е 1/3 от цялото имущество. Като е написала завещание, с което е завещала цялото
си имущество на трети лица, наследодателката е накърнила запазената част на ищцата. С
иска си обаче А. претендира намаляване на завещателното разпореждане, направено в полза
2
само на ответницата, т.е. претенцията касае само ½ от завещанието. При положение, че
запазената част на ищцата е 1/3 и се иска намаляване на завещанието само за ½ от него,
касаещо правата на ответницата, то следва, че същото следва да се намали с 1/6 и с толкова
да се възстанови запазената част от наследството в полза на ищцата.
В полза на ищцата не трябва да се присъждат разноски. Основателно е
възражението на ответницата, че не следва да плаща разноски, понеже е признала иска.
Действително ответницата е признала с отговора си иска. Освен това съдът намира, че
ответницата не е дала повод за делото, тъй като във волята на завещателката е да й завещае
имоти. Завещанието е лично действие на бабата на ответницата, като е обявено от нотариуса
по искане на самата ищца, а не на ответницата. Така че ответницата не е дала повод за
делото и след като е признала иска, не дължи разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
НАМАЛЯВА завещателно разпореждане на Р. Д. Д., ЕГН **********, починала на
***г., извършено със саморъчно завещание от ***г., вписано в Службата по вписванията на
***г. под № ***, том 6, дв. вх. рег. № ***, с което е завещана в полза на Р. Г. А., ЕГН
********** 1/2 ид.ч. (3/6 ид.ч.) от цялото движимо и недвижимо имущество на
завещателката с 1/6 и ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Й. Н. А., ЕГН ********** в
размер на 1/6 от наследството.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата да й се присъдят разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)______
3