Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

12.10.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийският районен

съд

трети

състав

На

Десети септември

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Дарина Байданова

Секретар

Марияна Суркова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

гражданско

дело номер

73

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Постъпила е искова молба, с която твърди, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение № 381/11.10.2018 г. по гр.д. № 868/2018 г. по описа на КРС и че по време на брака ответникът изтеглил кредит, а ищцата  станала негов поръчител солидарно за сумата от 2000,00 лв., с фиксирана годишна лихва по договора е 40,80%. Веднага след сключване на договора за заем, ответникът напуснал страната и я оставил да погасява задълженията му, докато издържала малолетния им син Д., с ЕГН ********** и въпреки че била с ограничена работоспособност - 50%. Твърди, че на 30.04.2017г. направила първата вноска от 127,79 лв.  и до 23.07.2019 г. изпълнила  договора вместо длъжника и то по време, когато вече не били съпрузи. След плащане  на първата вноска започнала да търси ответника по телефона и да настоява да ѝ изпраща пари,  което той обещавал, развели се и вместо него ищцата изплатила  сумата от 4 795,62лв. ,като всеки месец, без изключение, в продължение на 25 месеца, внасяла главницата и фиксираната лихва и от 30.04.2017г. до 30.07.2019г. внесла от името на ответника, в качеството ѝ на поръчител /гарант/ сумата 4 795, 62лв. Така сочи, че изплащайки цялото задължение на кредитополучателя като поръчител, встъпила в правата на кредитора, от което произтичал правният ѝ интерес да търси от длъжника сумата, която действително е изплатила срещу задължението на същия към кредитора.  След 4 месеца ответникът се прибрал и на поканите да ѝ възстанови сумата, ѝ се изсмял. Счита, че задължението на ответника е станало изискуемо още на 30.04.2017 г., когато е погасила първата вноска и го поканила да ѝ изпрати пари. Моли да се постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да ѝ заплати сумата в размер общо на 5 922,62лв., от които 4 795,62лв. - главница и 1127,00лв. мораторна лихва за времето от 30.04.2017 год. до 23.01.2020г., законна лихва върху главницата от датата на завеждане на настоящото дело, до окончателното изплащане на главницата, както и направените по делото разноски. В съдебно заседание лично и чрез представител по пълномощие поддържа иска и моли съда да го уважи.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че с ищцата са бивши съпрузи, като с решение № 381 / 11.10.2018 г., постановено по гр. дело № 868 / 2018 г. по описа на Районен съд - гр. Кърджали, сключеният между страните граждански брак е прекратен. Не оспорва , че  по време на брака е изтеглил потребителски кредит в размер на 2000,00 лв. от „Инвест С" ООД, за което подписал Договор за потребителски кредит под формата на заем КТ № КС 338 от 30.03.2017 г., по който ищцата станала поръчител, като погасяването на кредита следвало да се извърши по приложен към договора погасителен план в срок до 30.03.2021г. Сочи, че  с ищцата  сключили граждански брак на 06.12.1993 г., като по време на брака им се родили  децата С. Н. И., с ЕГН **********, Н. Н. И., с ЕГН **********, и Д. Н. И., с ЕГН **********. В началото на 2017 г., дъщеря им Н. Н. И. заявила, че желае да се омъжи. По това време с ищцата не били добре финансово. Последната била теглила кредит, който трудно изплащали и не можели да задоволяват дори ежедневните потребности на семейството. Въпреки, че ответникът не бил съгласен, ищцата решила да тегли кредит за сватбата, за да не се посрамят пред хората. Тъй като ѝ отказали  предоставянето на кредит, с мотив, че още не е изплатила последния такъв, същата започнала да  моли ответника да изтегли кредит и той се съгласил, като ищцата му станала поръчител. След като получил парите от кредита, веднага погасили нейния кредит, а с остатъка закупили неща за дома и чеиза за сватбата на дъщеря им. Лично за себе си, ответникът твърди, че не е изразходвал една стотинка. Малко след религиозния брак на дъщеря им, за да посрещат ежедневните си нужди, се наложило  да замине на работа в чужбина, като от там изпращал пари по „Western Union" на ищцата за покриване нуждите на семейството и за кредита. В началото на 2018г. отново се върнал в Република България като през месец май 2018 г. с ищцата окончателно се разделили. Тъй като кредита бил теглен и изразходван по време на брака ответникът я уведомил, че следва и тя да поеме своята част от задължението - половината от дължимата сума, като не знаел, че последната има финансови претенции към него до датата на получаване на исковата молба. Оспорва твърдението на ищцата, че изплатила целия кредит, но не оспорва, че последната е внесла лично голяма част от вноските по кредита, които  - повечето от тях - били заплатени със  средства на ответника. Твърди, че той  също лично правил вноски по кредита. Счита, че тъй като кредитът бил изтеглен по време на брака и изразходван за задоволяване на семейни нужди, същият да бъде погасен по равно и от двете страни. В съдебно заседание лично и чрез упълномощен представител,вкл. в писмени бележки, поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли иска.Претендира разноски.  

По делото е признато за безспорно, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение № 381/11.10.2018 г., постановено по гр. дело № 868/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Кърджали и че по време на брака ответникът Н.Ю.М. /Н. Й. И./ е изтеглил потребителски кредит в размер на 2000,00 лв. от „Инвест С" ООД, за което подписал Договор за потребителски кредит под формата на заем КТ № КС 338 от 30.03.2017 г., по който ищцата Р.Р.И. станала поръчител, като погасяването на кредита следвало да се извърши по приложен към договора погасителен план в срок до 30.03.2021 г.

Видно от отбелязването на гърба на договора с поставен печат на „Инвест С" ООД, същият е изплатен на 23.07.2019г. от гаранта Р.Р.И..

Представена е квитанция от 08.08.2018г. за заплатена от ответника по процесния договор сума в размер на 67,58лв.

 Установява се, че за периода от 30.03.2017г. до 31.12.2018г. ответникът е имал множество влизания и излизания от страната като първото му официално влизане в страната е на 06.07.2017г. през ГКПП Аерогара Бургас, а последното излизане – на 15.12.2018г. през ГКПП Дунав мост.

Разпитаната по делото свидетелка Г.М.- сестра на ищцата, ответникът взел парите и заминал за чужбина и ищцата платила всичко. Кредитът бил изтеглен, защото на него му трябвали пари, за да замине за чужбина. По това време правили годеж на дъщеря си, но парите не били за годежа. На пазара идвали хора от банката, които искали ищцата да заплати парите, тъй като Н. не плащал, въпреки че си бил тук в България. Майката на ищцата давала пари от пенсията си, за да плаща кредита на Р.. Присъствала, като веднъж ищцата платила повече от 1000,00лв. Докато ответникът бил в Англия и след като се върнал, нищо не е плащал. Давал само пари за издръжка на детето. След като ответникът се върнал от чужбина, живял при майка си. Ищцата платила за годежа на дъщеря им.

Св.Х.С.Я. – съпруга на ответника заявява,че е присъствала когато Н. е плащал вноски по кредита през 2018 год. за месеците - май, юни, юли, август до декември, като в края на месец декември 2018г. заминали за Англия. Когато заминали свекърва ѝ плащала вноските, на която ответникът пращал пари от Англия. Кредита бил изтеглен за годежа на дъщеря им. Когато не му стигали парите на ответника, свидетелката вземала пари от дъщеря си, за да му помага.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по ССчЕ, вкл. от разпита на в.л. в съдебно заседание се установява,че по процесния договор е внесена сума от 4795,62лв., с които са погасени 2000,00лв. – главница и 2795,62лв. – договорна лихва. Лихвата за забава в размер на законната лихва за периода от 30.04.2017г. – падежната дата на първата погасителна вноска до 22.01.2020г. вкл. е 580,83лв. В.л. заявява, че не ѝ били

представени приходни касови ордери и книги, тъй като нямали такива и не били водени такива, а данните били извлечени само от счетоводната програма.

С оглед горното съдът намира, предявените искове за частично основателни.

Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника. В случая безспорно се установява, че ответникът с поръчителството на ищцата е поел задължение по договор за заем, сключен по време на техния брак. По делото не бе установено по категоричен начин от свидетелските показания за какво са изразходвани сумите по тегления от ответника кредит, при което следва да се приеме, че след като кредитът е теглен по време на брака и не е доказано, че е за лични нужди на ответника, то, следва да се приеме, че е теглен за текущи нужди на семейството и съпрузите отговарят солидарно съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от СК. От поставеното върху договора за заем ръкописно отбелязване с печат на заемодателя, че на 23.07.2019г. договорът е изплатен от ищцата, което обстоятелство не бе опровергано надлежно в процеса, а ответникът установи,че е заплатил единствено сумата от 67,58лв., без да установи възражението си какви конкретно суми лично е погасил, следва да се приеме, че от заплатените на заемодателя суми, установени от неоспорената експертиза на 4795,62лв., с които са погасени 2000,00лв. – главница и 2795,62лв. – договорна лихва, 4728,04лв. са заплатени от ищцата, при което същата като поръчител е изпълнила и задълженията на длъжника-ответник към кредитора, възлизащи на половината от заплатената сума, или, в размер на 2364,02лв., с което за нея е възникнало валидно правото да иска изпълнение на задълженията, реализирани към кредитора до посочената сума. В тази връзка, с оглед практика на Върховния съд, съгласно която правото на регресна претенция възниква от момента, от който кредитора е бил удовлетворен изцяло, т. е. от момента в който задължението се счита погасено към първоначалния кредитор и на мястото му е възникнало задължение на длъжника към поръчителя. По процесния договор за кредит това задължение е обосновано от съда като неделимо, независимо от уговорката за разсрочено плащане на задължението. При липса на доказателства за погасяване на задължението към ищцата, следва да се приеме, че ответникът е останал задължен за сумата от 2364,02лв., до който размер главният иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска -23.01.2020г. до окончателното изплащане, а за разликата до пълния предявен размер от 4795,62лв. искът следва да бъде отхвърлен.

С оглед частичната основателност на главното вземане, частично основателно и акцесорното вземане за лихва за забава за периода от 30.04.2017г. до 22.01.2020г. вкл., която съдът на осн. чл.162 от ГПК и посредствум онлайн калкулатор на НАП определя на 655,41лв., до който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над 655,41лв. до пълния предявен размер от 1127,00лв. искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.        

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право от направените по делото разноски – 686,90лв., на разноски съразмерно с уважената част от иска, или, 350,19лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.   

На осн. чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има право от направените по делото разноски  - 450,00лв., от които за адвокатско възнаграждение 300,00лв. и 150,00лв. за възнаграждение за вещо лице, на разноски съобразно отхвърлената част от иска, или, в размер на 220,58лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.    

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Н.Ю.М.,с ЕГН **********,*** да заплати на Р.Р.И., с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-адв.С.А., следните суми: 1. сумата в размер на 2364,02лв., с която Р.Р.И., с ЕГН **********, в качеството си на поръчител, е погасила задълженията на Н.Ю.М.,с ЕГН **********, по сключен от него Договор за потребителски кредит под формата на заем КТ № КС 338 от 30.03.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска -23.01.2020г. до окончателното изплащане; 2. сумата в размер на 655,41лв., представляваща, обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода от 30.04.2017г. до 22.01.2020г. вкл. и 3. сумата в размер на 350,19лв. – за направените по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.146 от ЗЗД за разликата над 2364,02лв. до пълния претендиран размер от 4795,62лв. и ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86,ал.1 от ЗЗД за разликата над 655,41лв. до пълния претендиран размер от 1127,00лв.     

ОСЪЖДА Р.Р.И., с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-адв.С.А. да заплати на Н.Ю.М.,с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 220,58лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                  

           

                                                                         

 

                                                                                           Съдия: