№ 952
гр. Шумен, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20253630101583 по описа за 2025 година
С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на
задължение с правно основание чл. 439 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от А. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.
Шумен, ул. „***“ № 3, вх. 1, ет. 6, ап. 16, срещу „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „***“ № 81В, офис № 3. В исковата молба се излагат
твърдения, че срещу ищцата бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2795/2013 г. на
ШРС в полза на „***“ ЕАД, по който било образувано изпълнително дело № 248/2014 г. на
ЧСИ Асен Тонев. По делото след извършена цесия като кредитор и взискател встъпил
ответникът „***“ ЕООД. След отнемане на правата на ЧСИ Асен Тонев било прехвърлено
на ЧСИ Росен Русев и било заведено като изп. дело № 9214/2018 г. по описа на този ЧСИ.
Твърди се, че по делото не са извършвани никакви действия по принудително изпълнение.
Делото било перимирано през 2023 г. и през 2024 г. било образувано ново изп. дело №
673/2024 г. на ЧСИ Росен Русев. Счита, че поради дългият период, в който няма извършвани
действия, които да прекъснат давността, е изтекла предвидената в закона погасителна
давност още през 2019 г. Предвид това моли съда да установи, че поради изтекла
погасителна давност не дължи сумите по изпълнителния лист и съответното изп. дело,
включваща главници, лихви и разноски. Претендира и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа така
предявения иск. Счита, че същият е основателен и доказан. Поддържа, че в рамките на
проведеното принудително изпълнение няма извършвани действия, които да прекъсват
погасителната давност, поради което такава е изтекла за вземането и то не се дължи от
ищцата.
В предоставения на ответника „***“ ЕООД, гр. София едномесечен срок е постъпил
отговор, с който се оспорва основателността на иска като излагат аргументи, че давността е
била прекъсвана с поискани от кредитора действия по принудително събиране на
вземането. Счита, че между различните предприети от взискателя действия няма изтекъл
период по-голям от 5 години. Обръща внимание, че до 26.06.2015 г. давност по време на
висящо изпълнително производство не е текла, тъй като се прилага ППВС № 3 от 1980 г.
Моли съда да отхвърли исковете.
В съдебно заседание представител на ответника не се явява. Поискали са разглеждане
1
на делото в тяхно отсъствие.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От доказателствата по делото се установява, че по ч.гр.д. № 2795/2013 г. на ШРС въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично вземане № 1450/26.09.2013 г. ищцата
А. Г. Г. е осъдена да заплати на „***“ ЕАД сумата от 1568,50 лв. – главница по договор за
целево финансиране № ********** от 21.03.2008 г., 1346,72 лв. – обезщетение за забава за
периода 15.04.2008 г. – 09.09.2013 г., ведно със законна лихва върху вземането от 25.09.2013
г. до окончателното плащане и направените от заявителя разноски в заповедното
производство в размер на 58,30 лв. държавна такса и 314,91 лв. юрисконсултско
възнаграждение. По заповедта е издаден изпълнителен лист от 08.01.2014 г.
По този изпълнителен лист е образувано изп. дело № 245/2014 г. на ЧСИ Асен Тонев
с рег. № 877 на КЧСИ и район на действие ШОС. С молбата за образуване на изпълнително
дело взискателят „***“ ЕАД е поискал изрично от съдебния изпълнител извършването на
запор на трудово възнаграждение, банкови сметки и др., както и извършването на проучване
на имуществото на длъжника. На 27.03.2014 г. ЧСИ е наложил възбрана на недвижим имот
на А. Г. Г..
От доказателствата по делото се установява още, че вземането по процесния
изпълнителен лист е придобито от „***“ ЕООД с договор за цесия от 23.02.2015 г. Тъй като
ЧСИ Асен Тонев е бил с временно спрени права, а впоследствие е лишен от права, изп. дело
е поето от ЧСИ Росен Русев с рег. № 931 на КЧСИ и район на действие ШОС като е
преобразувано под № 9214/2018 г. на новия ЧСИ. На 21.01.2020 г. е постъпило искане на
„***“ ЕООД за проверка за наличие на банкови сметки с титуляр длъжника по
изпълнителното дело и при установяване на такива да им бъде наложен запор. На 03.02.2020
г. са наложени от ЧСИ запор на сметките на длъжника в „Търговска банка Д“ АД и
„Инвестбанк“ АД. В същите няма наличности извън несеквестируеми суми, поради което и
постъпления по изпълнителното дело няма. На 07.01.2021 г. е постъпило искане от „***“
ЕООД за извършване на справка за новооткрити банкови сметки и налагане на запор върху
тях, ако има такива. От извършената справка не са установени нови банкови сметки освен
тези, върху които вече има наложен запор. На 20.10.2022 г. е постъпило искане от „***“
ЕООД за извършване на справка за сключени трудови договори от А. Г. Г. и налагане на
запор върху трудовото възнаграждение, ако се установят такива. Видно от извършената
справка ищцата не е имала сключени трудови договори към онзи момент. На 25.09.2023 г. е
постъпило искане от „***“ ЕООД за извършване на справка за новооткрити банкови сметки
и налагане на запор върху тях, ако има такива, както и за извършване на справка за сключени
трудови договори от А. Г. Г. и налагане на запор върху трудовото възнаграждение. С
постановление от 27.11.2023 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство поради
настъпила перемпция.
По молба на „***“ ЕООД от 16.10.2024 г. въз основа на същия изпълнителен лист е
образувано изп. дело № 673/2024 г. на ЧСИ Росен Русев. С молбата кредиторът изрично е
поискал извършване на принудителни действия, а именно: справка за банкови сметки и
запор на същите и справка за трудови договори и запор на трудовото възнаграждение. На
12.12.2024 г. ЧСИ е наложил запор на банковите сметки на А. Г. Г. в „Първа инвестиционна
банка“ АД и „Банка ДСК“ АД. На 23.09.2025 г. е постъпило искане от взискателя „***“
ЕООД, с което е поискано налагане на запор върху получаваната от А. Г. Г. пенсия.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Предявеният с исковата молба иск е с правно основание чл. 439 от ГПК – за
установяване на несъществуване на задължение въз основа на факти, настъпили след
приключването на производството, по което е издадено изпълнителното основание – в
случая това е изпълнителния лист. Искът е отрицателен установителен и тъй като ищцата
2
твърди, че вземането срещу нея е погасено поради изтичане на предвидената в закона 5-
годишна давност, това прехвърля тежестта за доказване върху ответника, който трябва да
докаже, че в периода от издаване на изпълнителния лист до предявяване на иска са
извършвани изпълнителни действия, които да прекъсват давността и срокът между тях е по-
малък от 5 години. Ищцата трябва да докаже наличието на правен интерес от водене на
производството. Предвид становището на ответника, изложено в отговора, с което поддържа
съществуването на вземането и наличието на водено срещу ищцата изпълнително
производство, правния интерес е безспорно доказан.
За да установи съдът дали за вземането на „***“ ЕООД срещу А. Г. Г. е настъпила
предвидената в закона давност следва да съобрази Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. С първото от двете
цитирани тълкувателни решения е прието, че давността се прекъсва с всяко поискано или
предприето изпълнително действие срещу длъжника, т.е. че в рамките на изпълнителния
процес тече давност, а изпълнителните действия по събиране на вземането я прекъсват, като
от всяко такова поискано или предприето действие започва да тече нова давност. С това
решение е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния
съд, според което с образуване на изпълнителното дело давността спира да тече и в рамките
на изпълнителното производство такава давност не тече. Със същото тълкувателно решение
е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие без значение на настъпилата или не перемпция. С второто тълкувателно решение
върховните съдии приемат, че Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд,
губи сила от датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.е. до тази дата се прилагат разрешенията
на Постановление № 3/1980 г. относно това, че по време на изпълнителния процес давност
не тече.
Предвид това и с оглед установените по делото факти, съдът намира следното:
С издаването на заповед за изпълнение започва да тече 5-годишна давност за
процесното вземане. С оглед разрешението по Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по
тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС с образуването на изпълнителното дело на
18.03.2014 г. е прекъсната тази давност и тъй като Постановление № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд все още е било в действие, до 26.06.2015 г. (постановяване на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС) давност не е
текла. След 26.06.2015 г. в рамките на това дело взискателят в продължение на две години
не е поискал друго действие, поради което на 27.06.2017 г. делото е било перемирано по
силата на закона. Постановление за прекратяването му няма, но това е без значение за
настъпване на перемпцията. На 21.01.2020 г. (след перемирането на делото) е постъпила
молба от взискателя за налагане на запор на банковите сметки на длъжника А. Г. Г.. Тя е
постъпила след прекратяването на делото. Категорична е съдебната практика, че в такива
случаи съдебният изпълнител следва да прекрати делото и на основание новата молба да
образува ново изпълнително дело. Дори и да не стори това, а да предприеме действия под
номера на вече прекратеното дело, това няма значение – новото искане на свой ред отново
прекъсва давността – в този смисъл: решение № 10/16.02.2016 г. по г.д. № 3231/2014 г. на
ВКС, ІІІ г.о.; решение № 37/24.02.2021 г. по г.д. № 1747/2020 г. на ВКС, ІV г.о.; решение №
3/04.02.2022 г. по г.д. № 1722/2021 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 127/12.07.2022 г. по г.д. №
2884/2021г. на ВКС, ІІІ г.о. и други. Поисканият запор е наложен на 03.02.2020 г. След тази
дата взискателят е поискал изпълнителни действия на: 07.01.2021 г. (молба за налагане на
запор на банковите сметки), 20.10.2022 г. (молба за налагане на запор на трудово
3
възнаграждение), 25.09.2023 г. (молба за налагане на запор на банковите сметки и на
трудовото възнаграждение). На 27.11.2023 г. ЧСИ е прекратил производството
На 16.10.2024 г. е поискано образуване на ново изпълнително дело, както и
предприемане на действия спрямо длъжника А. Г. Г. – налагане на запор на банковите
сметки и на трудовото възнаграждение, с което давността отново е прекъсната. Давността
отново е прекъсната на 12.12.2024 г. с наложения запор на банковите сметки на длъжника и
на 23.09.2025 г. с молбата за налагане на запор върху получаваната от нея пенсия.
От горе изложеното се установява, че в нито един период между всички тези
действия след 26.06.2015 г. (защото дотогава според Постановление № 3/1980 г. на Пленума
на Върховния съд давност не тече) няма изтекли 5 години. Предвид това и възражението за
изтекла погасителна давност за процесното вземане по изпълнителния лист се явява
неоснователно. С оглед на това съдът намира предявеният иск за изцяло неоснователен.
За разноските:
От страна на ответника е направено искане по чл. 78, ал. 3 от ГПК – за заплащане на
разноските, направени от него в производството. Предвид изводите на съда за цялостна
неоснователност на исковете и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че
ищцата следва да заплати на ответника изцяло направените разноски в общ размер на 100
лв. юрисконсултско възнаграждение и 72 лв. за копия от изпълнителните дела. Без значение
за тази отговорност е обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащане на такси и
разноски в производството – тя е освободена от отговорността й към държавата, но носи
отговорност за сторените от ответника разноски за защита по неоснователно воденето
съдебно производство.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 439 от ГПК, предявен от А. Г. Г. с ЕГН
********** от гр. Шумен, с който иска да се признае за установено по отношение на „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 81В, офис №
3, че ищцата не дължи принудително изпълнение на сумите по изпълнителния лист, издаден
на 08.01.2014 г. по ч.гр.д. № 2795/2013 г. на ШРС поради настъпила погасителна давност за
вземанията.
ОСЪЖДА А. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. Шумен, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 81В, офис № 3,
сумата от 172 лв. (сто седемдесет и два лева), представляващи направените от ответника
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4