Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 15.05.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Светлана Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 13452 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 20.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 39009/ 2017 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 159 състав, е отхвърлен предявеният от Р.К.К. /ЕГН **********/ срещу „Т.С." ЕАД- *** /ЕИК ******/
иск по чл.439 ГПК за признаване за установено, че Р.К.К.
не дължи на „Т.С." ЕАД сумата 556.83 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия през периода м.07.2012 г.- м.04.2014 г., и сумата 37.57 лв.-
законна лихва за забава за периода 31.08.2012 г.- 08.04.2014 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 22841/ 2015 г. на СРС, 40 състав,
и е предмет на изп. дело № 20178630401027 на ЧСИ С.Х.с
рег.№ 863 на КЧСИ. С решението е прекратено производството по делото в частта
относно сумата 184 лв.- лихва за забава. На основание чл.78,
ал.3 ГПК ищецът Р.К. е осъден да заплати на ответника „Т.С." ЕАД сумата
100 лв.- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от Р.К.К.
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за признаване недължимостта
на горепосочените суми, поради погасяването им чрез плащане, извършено преди
образуването на изпълнително дело за принудителното им събиране, като
претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД- *** /ответник по делото/ оспорва подадената
от ищеца въззивна жалба и моли да бъде постановено
решение за отхвърлянето й, като претендира разноски за въззивното
производство.
Предявен е отрицателен
установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По същество постановеното от СРС решение е
неправилно в обжалваната отхвърлителна част и следва
да бъде отменено.
При отрицателния установителен
иск нуждата от защита се поражда при неоснователно претендирано
от другата страна право, което ищецът по този иск отрича и то препятства
упражняването на неговите права. Преценката за правния интерес
от предявяването на иска е
конкретна и се
определя от твърденията на ищеца
в исковата молба. Същевременно правният интерес от търсената искова защита
следва да е налице и към момента на приключване на устните състезания по
делото, като настъпването на факти и обстоятелства, имащи значение за
извършването на тази преценка, следва да бъде съобразено от съда- съгласно
чл.235, ал.3 ГПК.
В случая от книжата
по приложеното изпълнително дело се установява, че сумата 500 лв. е събрана
принудително от ЧСИ за реализиране изпълняемото право
на ответника „Т.С.“ ЕАД по изпълнителен лист от 6.03.2017 г., издаден по гр.д.№
22841/ 2015 г. на СРС, 40 състав, но не е преведена /заплатена/ на взискателя, поради което и искът има за предмет погасено
чрез плащане вземане /вземания/, за което са събрани релевантни доказателства,
в който случай за ищеца е налице интерес от предявяването на установителен иск срещу ответника за признаване недължимостта на вземането, поради погасяването му чрез
плащане след възникване на изпълнителното основание и преди образуване на
изпълнителното дело. Предвид липсата на извършено от ЧСИ в полза на взискателя по изпълнението плащане на сумата 500 лв.,
длъжникът може да се брани срещу липсата на материално- правно основание за
това плащане с установителен иск срещу кредитора за недължимост на сумата, обоснована с фактически твърдения за
доброволно погасяване на дълга преди образуване на изпълнителното дело.
Правният
интерес- като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения
от Р.К. установителен иск, за наличието на която
съдът следи служебно, в случая е налице, поради което и съдът дължи произнасяне
по съществото му.
С
отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемо право, като при уважаването му по правило
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът, предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже
своите възражения срещу вземането под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника вземане, а
ответникът следва да докаже факта, от който вземането му произтича.
При
съобразяване на събраните по делото доказателства- в тяхната съвкупност, настоящият въззивен съд намира, че процесните вземания,
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 13452/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
представляващи стойност на потребена топлинна енергия и мораторни
лихви, са погасени чрез извършено от ищеца доброволно плащане преди датата на
образуване на изпълнителното дело на 31.03.2017 г.
Безспорно
е по делото, че относно процесните вземания в заповедно
производство по гр.д.№ 22841/ 2015 г. на СРС, 40 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Р.К.К., като
след проведено установително производство по чл.422 ГПК, приключило с Решение от 22.06.2016 г. по гр.д.№ 67777/ 2015 г. на СРС, 40
състав, на ищеца по посоченото дело- „Т.С.“ ЕАД е издаден изпълнителен лист на
6.03.2017 г.- въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение, за плащане
на сумата 556.83 лв. /главница/, представляваща цена на доставена топлинна
енергия през периода м.07.2012 г.- м.04.2014 г., ведно със законната лихва от
27.04.2015 г. до изплащане на вземането, и на сумата 37.57 лв.- лихви за забава
за периода 31.08.2012 г.- 8.04.2014 г. Въз основа на този изпълнителен лист по
молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД от 31.03.2017 г. е
образувано изпълнително дело № 20178630401027 на ЧСИ С.Х.с рег.№ 863 на КЧСИ.
По
посоченото изпълнително дело на 18.04.2017 г. е изпратена покана за изпълнение
на длъжника Р.К., връчена на 26.04.2017 г., и са изпратени запорни
съобщения до трети задължени лица, като от „ОББ“ АД на 27.04.2017 г. по
специалната сметка на ЧСИ е преведена сумата 500 лв. за погасяване на дълга.
Според връчената на длъжника К. покана за изпълнение от 18.04.2017 г. дългът му
към „Т.С.“ ЕАД е бил в размер на 1 026.34 лв. общо, от които: 708.34 лв.-
вземания по изпълнителния лист /556.83 лв.- главница, 113.94 лв.- законна лихва
за периода от 27.04.2015 г. до 2.05.2017 г., и 37.57 лв.- лихви за забава за
периода 31.08.2012 г.- 08.04.2014 г./, 100 лв.- разноски по изпълнителното
дело, и 218 лв.- такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 2.05.2017 г.
Според
фактическите твърдения на ищеца К. сумите 556.83 лв.- главница /стойност на
топлинна енергия/, и 37.57 лв.- лихви за забава за периода 31.08.2012 г.-
08.04.2014 г., предмет на установителния му иск по
чл.439 ГПК, са недължими, тъй като тези парични задължения към „Т.С.“ ЕАД били
погасени доброволно от него с извършено след постановяване на установителното решение по чл.422 ГПК /22.06.2016 г./ и
преди образуване на изпълнителното дело /31.03.2017 г./ безкасово плащане на
сумата 620 лв., за което прилага платежно нареждане от 1.02.2017 г. /л.57 от
делото на СРС/. Посоченото в платежното нареждане основание за плащането е: „аб.№ 134494 по решение по дело № 67777/ 2015 г.- 40 състав,
К.“. Извършеното от ищеца в полза на ответника плащане на посочената сума е
потвърдено и със заключението на съдебно- счетоводната експертиза, според което
сумата 620 лв. е счетоводно отнесена от ответника за погасяване на разноските
по гр.д.№ 67777/ 2015 г.
Основателен, при установената по делото
фактическа и правна обстановка, е наведеният от ищеца Р.К. довод за недължимост на процесното вземане
за главница, представляващо стойност на потребена в
имот с аб.№ 134494 топлинна енергия, и на процесното вземане за мораторни
лихви, в общ размер от 594.40 лв. /556.83 лв. + 37.57 лв./, тъй като към датата
на извършеното от него доброволно плащане на сумата 620 лв. тези вземания са
били съдебно признати с постановеното на 22.06.2016 г. решение по гр. дело №
67777/ 2015 г. на СРС, 40 състав, като относно присъдените с това решение
разноски от общо 1 100 лв. /775 лв.- разноски за исковото производство, и 325
лв.- разноски за заповедното производство/ е поискано изменение по реда на
чл.248 ГПК от ищеца К. и производството за тях е приключило с въззивно определение на СГС от 16.01.2017 г., за чието
узнаване от К. към датата на извършеното доброволно плащане няма нито
твърдения, нито доказателства по делото. Данни за това обстоятелство се
съдържат едва в подадена от ищеца по изпълнителното дело молба от 2.05.2017 г. При
така установените факти приложима относно погасителния ефект на извършеното от К.
плащане е нормата на чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД /длъжникът, който има към едно и
също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да
погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява/, което налага приемането на
извод от въззивния съд, че процесните
вземания- стойност на потребена в имот с аб.№ 134494 топлинна енергия /главница/ и лихви за забава,
са погасени чрез плащане. Обстоятелството, че сумата 620 лв. е била счетоводно
отнесена от топлопреносното предприятие за
погасяването на други задължения на ответника /за съдебни разноски/, в случая е
ирелевантно, тъй като в цитирания платежен документ и
в адресираното до дружеството- кредитор уведомление от 1.02.2017 г. /приложено
по изп. дело/, се съдържа изявление на длъжника кои
задължения към кредитора погасява /“за аб.№ 134494“/-
съгласно чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Предвид
изложеното, тъй като към датата на образуване на изпълнително дело №
20178630401027 на ЧСИ С.Х.с рег.№ 863 на КЧСИ /31.03.2017 г./, респ. към датата
на образуване на настоящото исково производство /15.06.2017 г./, изпълняемото право- в размер на сумата 594.40 лв. общо /556.83
лв.- главница, и 37.57 лв.- мораторни лихви/- предмет
на издадения на 6.03.2017 г. в полза на „Т.С.“ ЕАД изпълнителен лист по гр.д.№
22841/ 2015 г. на СРС, 40 състав, не е съществувало, поради погасяването му
чрез извършено на 1.02.2017 г. доброволно плащане, предявеният от Р.К. установителен иск по чл.124, ал.1 вр.
чл.439 ГПК като основателен и доказан за посочената сума следва да бъде уважен.
Липсата на изпълняемо право към посочената по- горе
релевантна дата и съответно- липсата на законно основание за провеждане на
изпълнително производство след 1.02.2017 г. обосновава извод за недължимост и на начислените на ищеца- като длъжник по
изпълнението, разноски за изпълнителното производство, които обаче не са
предмет на иска, с който е сезиран съдът в настоящото установително
производство.
При
тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора обжалваното отхвърлително решение
като неправилно следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено
решение, с което да бъде призната недължимостта на процесните вземания, включващи: главница в размер на 556.83
лв. /стойност на потребена топлинна енергия/, и 37.57 лв.-
лихви за забава,
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 13452/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
поради погасяване на вземанията чрез
извършено от длъжника Р.К. доброволно плащане. Решението следва да бъде
отменено и в частта относно присъдените на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски.
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.273 вр.
чл.78, ал.1 ГПК ответникът- въззиваема страна дължи
да заплати на ищеца- въззивник сумата 400 лв.-
разноски за първоинстанционното производство /за държ. такса и платено адв. възнаграждение/,
и сумата 50 лв.- разноски за въззивното производство
/за платена държ. такса/. Освен това за осъщественото
безплатно процесуално представителство на въззивника К.
при условията на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв на адв. Г. Г. следва да бъде присъдено дължимото адвокатско
възнаграждение от 300 лв., платимо от въззиваемото
дружество на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 20.04.2018
г., постановено по гр.д.№ 39009/ 2017 г. на Софийски районен съд, І ГО, 159
състав, в обжалваната част, в която
е отхвърлен предявеният от Р.К.К. /ЕГН **********/
срещу „Т.С." ЕАД- *** /ЕИК ******/ иск по чл.439 ГПК за признаване за
установено, че Р.К.К. не дължи на „Т.С." ЕАД
сумата 556.83 лв.- цена на доставена топлинна енергия през периода м.07.2012
г.- м.04.2014 г., и сумата 37.57 лв.- законна лихва за забава за периода
31.08.2012 г.- 8.04.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 22841/ 2015 г. на СРС, 40 състав, и е предмет на изп.
дело № 20178630401027 на ЧСИ С.Х.с рег.№ 863 на КЧСИ, и на ответника „Т.С."
ЕАД са присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по предявения от Р.К.К. /ЕГН **********/ срещу „Т.С."
ЕАД- *** /ЕИК ******/ установителен иск по чл.439 ГПК, че Р.К.К. /ЕГН **********/ не дължи на „Т.С." ЕАД /ЕИК ******/ сумата 556.83 лв. /главница/, представляваща цена на доставена в
имот с аб.№ 134494 през периода м.07.2012 г.-
м.04.2014 г. топлинна енергия, и сумата
37.57 лв.- лихва за забава за периода 31.08.2012 г.- 08.04.2014 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 22841/
2015 г. на СРС, 40 състав, и въз основа на издаден на 6.03.2017 г. изпълнителен
лист е образувано изпълнително дело № ********* 01027 на ЧСИ С.Х.с рег.№ 863 на
КЧСИ, поради погасяване на вземанията чрез извършено от Р.К.К.
на 1.02.2017 г. доброволно плащане.
ОСЪЖДА “Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК ******/ да
заплати на Р.К.К. /ЕГН **********/ сумата 400 лв. /четиристотин лева/- разноски за първоинстанционното
производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК, и сумата 50 лв. /петдесет лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА “Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК ******/ да заплати на адв.
Г.Г. от САК /личен № **********/, осъществил
безплатно процесуално представителство на въззивника Р.К.К. /ЕГН **********/, сумата
300 лева /триста лева/- адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК
вр. чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението
по гр.д.№ 39009/ 2017 г. на СРС, І ГО, 159 състав, като необжалвано е влязло в сила в прекратителната
му част /с характер на определение/ относно сумата 184 лв.- лихва за забава.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.