Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
01.08.2019г. |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
10.07. |
Година |
2019 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Мариана
Гунчева |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Радка
Д. |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдия
Гунчева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Гр.д.
|
дело номер |
1339 |
по
описа за |
2018 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Предявена е искова молба от „Технолукс“ООД гр.Кърджали, в която сочи, че на 12.01.2018г. в гр.Кърджали ответникът закупил от ищеца 1 брой преносим компютър марка APPLE MACBOOK PRO 15 MPTT2ZE/A , на стойност 6 300 лв. с ДДС. За извършената покупка била издадена фактура № **********/12.01.2018г.. Едноличния търговец заявил на управителя на ищцовото дружество, че щял да заплати стоката до седмица. Въпреки това , сумата не била платена. На 25.06.2018г. „Технолукс“ООД подал в РС-Кърджали заявление по чл. 410 от ГПК , въз основа на което била издадена заповед по образуваното ч.гр.д. № 1006/2018г. по описа на КРС. Ответникът възразил издадената заповед , което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника , че дължи на ищеца заплащане на сумата в размер на 6 300.00 лева с ДДС, дължима на основание извършена на 12.01.2018г. в гр.Кърджали покупко-продажба на 1 бр. преносим компютър APPLE MACBOOK PRO 15 MPTT2ZE/A, като за покупката е издадена фактура № **********/12.01.2018г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски в заповедното и в исковото производства. В съдебно заседание чрез процесуалния се представител поддържа исковата молба.
Ответникът ЕТ „Слави –С. Г.“*** оспорва иска , като сочи, че вещта , предмет на продажбата била върната на ищеца. С връщането на вещта и приемането й от продавача , продажбата била развалена и в този случай не се дължала продажната цена.
Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1006/2018г. по описа на КРС се установява, че със заповед № 490/25.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът ET “Слави-С. Г.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от физическо лице търговец С. Г.Г., да заплати на кредитора "Технолукс“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от И. Д. Б. като управител, чрез адв.В.С.Я. ***, ***, адвокатска кантора Я.,***, тел.***, сумата 6 300 лв., представляваща неизпълнено парично задължение за плащане цената на продадена стока един брой преносим компютър „Apple Macbook Pro 15 MPTT2ZE/A”, за което е издадена Фактура N **********/12.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2018г.-дата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, и до окончателното й изплащане, както и сумата 526 лв., представляваща разноски по делото, от които 126 лв. за държавна такса и 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Съобщението за издаване на заповедта е връчено на длъжника на 27.06.2018г. и в законоустановения двуседмичен срок – на 09.07.2018г. същият е подал възражение по чл. 414 от ГПК за недължимост на сумата. Заявителят е уведомен на 30.07.2018г. за постъпилото възражение и в указания едномесечен срок – на 29.08.2018г. същият е депозирал настоящата искова молба. Ето защо, предявения иск по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415 , ал.1 от ГПК се явява допустим, като предявен в законоустановения срок от активно легитимирано лице. Относно неговата основателност, съдът съобрази следното:
От
фактура № **********/12.01.2018г. , издадена от ищеца като доставчик в полза на
ответника като получател, се установява, че същата е съставена за продадена на
12.01.2018г. стока – 1 бр. преносим компютър APPLE MACBOOK PRO 15 MPTT2ZE/A за сумата от 6 300.00 лева с
ДДС. От заключението на вещото лице по назначената ССчЕ
се установява, че процесната фактура е осчетоводена
по надлежния ред при ищеца, включена е в дневника за продажбите и в
Справка-декларация за данъчен период м.януари 2018г., както и че данните са
подадени в ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали с вх. №
0900-11124392/12.02.2018г.. Към датата на заключението – 28.11.2018г. процесната фактура не е осчетоводена при ответника, не е
включена в дневниците за покупки, не е осчетоводена в аналитичните партиди на
сметка „доставчици“ и по същата не е ползван данъчен кредит.
От товарителница №********* на фирма „Ин тайм“ се установява, че на 27.06.2018г. в 12:35 часа е връчено на Л. *** „Макс Воок Pro“- „чисто нов“.
От показанията на св. К.И. – куриер във фирма „Ин тайм“ се установява, че текста на товарителницата написал лично той под диктовката на С. Г.. Пратката била кашонче, не можел да го оприличи на лаптоп. Не знае дали това, което му е продиктувано е същия модел в пакета. Знае само , че приема техника и после запечатва.
От показанията на св. В.Г.А. - работи в ищцовото дружество , се установява, че ответникът закупил доста неща от тях , но при последната покупка имало проблем. В началото на 2018г- ответникът закупил доста скъп модел лаптоп , марка „Епъл“ и после чул от колегите си , че имало проблем с плащането, че не е платен. Това което било върнато, нямало нищо общо с купеното, било старо и нямало никаква стойност.
От
показанията на св. Г.Г. – работил при ищеца от 2007г.
до м.юли 2019г. на длъжност „менаджер данни“ се
установява, че ответникът закупил от ищцовото
дружество лаптом марка „Епъл“
и след 6-7 месеца получили пратка от него по куриер, с която им връщал лаптоп,
но не бил марка „Епъл“ и не бил нов. Копчетата били
изтрити и състоянието му било такова все едно бил въргалян по земята. Не бил в
оригиналния си кашон. Кашона отворили свидетеля
и шефа му В.Г..
С оглед на изложеното от св. К.И. относно механизма на оформяне на товарителницата и че съдържанието на същата му било изцяло продиктувано от ответника, както и че куриерът не следва да удостоверява с точност какво и съдържанието на пратката, а следва да я провери единствено с оглед на това дали не се пренасят забранени вещи, съдът намира, че товарителницата в оспорената по реда на чл. 193 от ГПК част, че „Л. като служител на „Технолукс“ООД е получила чисто нов „Маrk Book Pro“, няма доказателствен характер, поради което не е следвало да бъде откривано производството по чл. 193 от ГПК , респективно съдът не следва да се произнася по това оспорване. Съдът приема , че представената товарителница има удостоверяващ характер относно датата на връчване на пратката – 27.06.2019г. и че същата е съдържала компютърна техника.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира иска по чл. 422, ал.1 от ГПК за изцяло основателен и доказан. Установи се , че между страните са съществували търговски взаимоотношения, като последната покупка била на 12.01.2018г. , когато ищецът в търговския си обект – магазин , находящ се в гр.Кърджали , *** е продал на ответника 1 бр. преносим компютър APPLE MACBOOK PRO 15 MPTT2ZE/A за сумата от 6 300.00 лева с ДДС, за което е издал фактура N **********/12.01.2018г., която своевременно е осчетоводил по надлежния ред. Установи се , че ответникът не е заплатил компютъра, въпреки устно дадената му отсрочка от една седмица. Установи се , че след повече от пет месеца – на 27.06.2019г. ответникът изпратил по куриер на ищеца преносим лаптоп, но по делото не се доказа това да е същия лаптоп, напротив – събраха се данни , че се касае за друг такъв – стар и използван, и от друга марка. Ответникът не въвежда твърдения за наличието на някакви рекламации спрямо закупената стока, с оглед на което я връща на продавача или на някаква друга договорена между тях възможност за връщане на закупената вещ. Съгласно чл. 327 от ТЗ вещта следва да се заплати при нейното предаване , респективно съобразно договореното – една седмица от покупката на 12.01.2018г.. Това ответникът не е сторил. Връщането на закупената стока по лично усмотрение на купувача след почти половин година от покупката, не задължава продавача да приеме стоката, това би могло да се случи при наличието на договореност между страните, каквато в случая не е налице. Законово разписана нормативна уредба в този смисъл няма. Ето защо , за ответника е възникнало задължението да заплати закупената вещ, поради което следва да се постанови решение, с което да се признае за установено спрямо ответника наличието на задължение спрямо ищеца за заплащане стойността на закупен 1 бр. преносим компютър APPLE MACBOOK PRO 15 MPTT2ZE/A за сумата от 6 300.00 лева с ДДС. Върху главницата от 6 300 лева се дължи и законна лихва , считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.06.2018г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото , следва ответникът да заплати на ищеца сторените в настоящото производство разноски от 126.00 лева – внесена държавна такса, 700.00 лева – адвокатско възнаграждение и 100.00 лева – възнаграждение на вещото лице, както и направените в заповедното производство разноски от 126.00 лв. - държавна такса и 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ET “Слави-С. Г.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от физическо лице търговец С. Г.Г., че дължи на кредитора "Технолукс“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от И. Д. Б. като управител, чрез адв.В.С.Я. ***, ***, адвокатска кантора Я.,***, тел.***, заплащане на сумата 6 300 лв., представляваща неизпълнено парично задължение за плащане цената на продадена стока един брой преносим компютър „Apple Macbook Pro 15 MPTT2ZE/A”, за което е издадена Фактура N **********/12.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2018г.-датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед № 490/25.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1006/2018г. по описа на КРС.
ОСЪЖДА ET “Слави-С. Г.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от физическо лице търговец С. Г.Г., ДА ЗАПЛАТИ на "Технолукс“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от И. Д. Б. като управител, чрез адв.В.С.Я. ***, ***, адвокатска кантора Я.,***, тел.*** сторените в настоящото производство разноски от 126.00 лева – внесена държавна такса, 700.00 лева – адвокатско възнаграждение и 100.00 лева – възнаграждение на вещото лице, както и направените в заповедното производство разноски от 126.00 лв. - държавна такса и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Банкова сметка , ***ми:
IBAN: *** , BUIN9561 при „Алианц Банк България“ АД
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: