№ 9786
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110103501 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Н. А. П., гр. С......,
представлявана от изпълнителния директор Р. С. срещу П. П. П. Б. Ж., булстат
*********, със седалище и адрес на управление; гр. С............, с която се да
бъде признато по отношение на ищеца, че ответникът дължи 779.00 лева –
главница, представляваща разликата между предоставената държавна
субсидия за периода 26.05.2016 г. - 25.03.2017 г. и преизчисления размер по §5,
ал. 1 от ПЗР към ЗИЗПП, което вземане е установено с Акт № 2/03.09.2021г. за
установяване на частно държавно вземане, ведно със законната лихва от върху
главницата, считано от 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, както е обективирано в Заповед № 24766 от 30.08.2022 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ТПК
по ч. гр. д. № 44197/2022 г. на СРС и Изпълнителен лист № 16054 от
30.08.2022 г. по ч. гр. д. № 44197/2022 г. на СРС както 44.58 лева - лихви за
забава за периода от 02.02.2021 г. до 26.08.2021 г. включително.
Ищецът твърди, че На П. П. П. Б. Ж., като участник в състава на К. П. Б.
Б. Ц.“, е предоставена субсидия по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗПП,
съобразно т. 1 от Допълнително споразумение към решение за създаване на К.
П. Б. Б. Ц.“ за участие в изборите за народни представители на 5 октомври
2014 година по чл. 25, ал. 2 от ЗПП, сключено на 01.09.2014 година. За
периода, посочен в разпоредбата на §5, ал. 1 от ПЗР към ЗИЗПП, на П. П. П. Б.
Ж. са изплатени суми, както следва:
- с платежни нареждания от 29.06.2016г., 29.09.2016г. и
19.12.2016г. - общо 16 104.00 лева за 2016 година;
- с платежно нареждане от 28.04.2017г. - 5 011.00 лева.
С писмо изх. № 09-00-14/25.06.2019 г. Министерството на финансите
(МФ) е уведомило партиите от К. П. Б. Б. Ц.“, че разликата между
предоставената държавна субсидия за периода 26.05.2016 г. - 25.03.2017 г. и
1
преизчисления размер по §5, ал. 1 от ПЗР към ЗИЗПП възлиза на 77 806.00
лева общо за коалицията за мандата на 43-то Народно събрание, като в
писмото се посочва и размерът на задължението на всяка партия. За П. П. П. Б.
Ж. е указана сума за възстановяване в размер на 779.00 лева. Посочено е
също, че сумата следва да бъде възстановена по сметка на централния
бюджет, както и че в противен случай ще се събира по общия ред на
основание §5, ал. 7 от ПЗР към ЗИЗПП. С писмо изх. № 09-00-336/16.10.2020 г.
МФ отново информира партията, за дължимата сума за възстановяване.
Предвид липсата на доброволно изпълнение и на основание §5, ал. 7 от ПЗР
към ЗИЗПП, с писмо изх. № 16-12-38/03.02.2021г. НАП е уведомена от МФ за
наличието на разлика за възстановяване на преизчислена държавна субсидия
по реда на §5 от ПЗР към ЗИЗПП. На основание §5, ал. 5, от ПЗР към ЗИЗПП
във връзка с чл. 72, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите върху
сумата, подлежаща на възстановяване, се дължи и се начислява законна лихва
за забава. С писмо изх. № 01-00-4/19.03.2021 г. от НАП е отправена покана до
П. П. П. Б. Ж. за доброволно изплащане на сумата за възстановяване в размер
на 779.00 лева в 14-дневен срок от получаване на уведомлението, като е
указано, че на основание §5, ал. 5 от ПЗР към ЗИЗПП, считано от 02.02.2021 г.
до окончателното изплащане на задължението, върху него се начислява
законна лихва. Съгласно известие за доставяне, писмото не е получено,
поради обстоятелството, че на адреса на управление на партията не е намерен
представител. От НАП бил издаден Акт № 2/03.09.2021 г. за установяване на
частно държавно вземане, с който е констатирано, че към 27.08.2021г.
държавата има изискуемо вземане към П. П. П. Б. Ж. в размер на 823.58 лева,
от които 779.00 лева - главница и 44.58 лева - лихви за забава за периода от
02.02.2021 г. до 26.08.2021 г. включително, като върху установената главница,
считано от 27.08.2021 г. до окончателното й изплащане, се начислява лихва в
размер на законната лихва. Акт № 2/03.09.2021 г. е изпратен на длъжника и е
върнат от пощенския оператор с отбелязване „Няма никой на адреса“. Въз
основа на Акт № 2/03.09.2021 г. за установяване на частно държавно вземане,
по искане на НАП, са издадени Изпълнителен лист № 16054 от 30.08.2022 г. и
Заповед № 24766 от 30.08.2022 г. по ч. гр. д. № 44197/2022 г. на Софийски
районен съд, 168-ми състав, за 779.00 лева - главница, 44.58 лева - мораторна
лихва за периода от 02.02.2021г. до 26.08.2021 г. и законна лихва върху
главницата, считано от 09.08.2022г. до окончателното изплащане на
вземането. По молба на НАП било образувано изпълнително дело № 737/2022
г. по описа на частен съдебен изпълнител И. К., с per. № *** и район на
действие Софийски градски съд но до настоящия момент не са постъпвали
суми за погасяване на задължението на П. П. П. Б. Ж.. От длъжника е
постъпило възражение и по тези съображения счита че има правен интерес от
предявяване на иска като моли същият да бъде уважен.
В установения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба с който се взема становище за неоснователност на предявените искове.
Сочи че разпоредбата на която се позовава ищеца е противоконституционна,
тъй като противоречи на принципа залегнал в КРБ за забрана на ретроактивно
действие на този тип закони съдържащи данъчни задължения, задължения за
такси и всички закони съзвадащи задължения за гражданите и юридическите
лица. Прави искане за сезиране на Конституционния съд. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач е взело становище за основателност на
предявените искове.
2
По отношение на допустимостта на предявените искове:
Със свое разпореждане № 154204/24.10.2024 г. настоящият съдебен
състав е приел че исковете са недопустими и е върнал исковата молба и е
обезсилил издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 44197/2022 г. на СРС
168 състав.
С определение № 5239/17.03.2025 СГС е отменил постановеното
разпореждане е като е приел, че публичните вземания имат особен режим и
затова изброяването им е лимитативно, съответно вземания, които не са
изрично дефинирани като публични, са частни и прилагане на разширително
тълкуване на чл. 162, ал. 2 ДОПК е недопустимо. Това означава, че вземането
за връщане на получена партийна субсидия трябва да се квалифицира като
частно държавно вземане, съгласно чл. 162, ал. 4 ДОПК, съответно същото е
установено с влязъл в сила акт за установяване на частно държавно вземане,
като § 5, ал. 7 ПЗР към ЗИЗПП изрично предвижда средствата, които не са
върнати, да се събират от Н. А. П.. Последната разпоредба пък обуславя тези
държавни вземания да попадат в приложното на чл. 3, ал. 7, т. 8 ЗНАП - други
частни държавни вземания, чието събиране със закон е определено да се
извършва от агенцията и съответно чл. 3, ал. 8 ЗНАП, който предвижда
вземанията по ал. 7, с изключение на вземанията по ал. 7, т. 5, да се
установяват с акт за установяване на частно държавно вземане, който се
издава от изпълнителния директор на агенцията или оправомощено от него
лице.
С оглед обстоятелството че указанията на въззивния съд са
задължителни съдътнамира, че следва да се произнесе по същество на
предявените искове.
По отношение на основателността на предявените искове.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание §5, ал. 7 от ПЗР към
ЗИЗПП (ОБН. - ДВ, БР. 50 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 25.06.2019 Г., ИЗМ. - ДВ,
БР. 28 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 13.03.2020 Г., ИЗМ. -ДВ, БР. 104 ОТ 2020 Г.),
вр. с чл. 26 и чл. 27 от ЗПП.
Съгласно разпоредбата на пар.5, ал.1 от ПЗР към ЗИЗПП Годишната
държавна субсидия, отпусната на политическите партии и коалиции за
периода от 26 май 2016 г. до влизането в сила на този закон, се преизчислява
по реда на чл. 26 и 27 от Министерството на финансите.
Според правилото на § 5, ал. 1 и ал. 2 ПЗРЗПП (ДВ, бр. 50 от 2019 г., в
сила от 25.06.2019 г., изм., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., бр. 104 от
2020 г., в сила от 1.01.2021 г.), годишната държавна субсидия, отпусната на
политическите партии и коалиции за периода от 26 май 2016 г. до влизането в
сила на този закон, се преизчислява по реда на чл. 26 и 27 от Министерството
на финансите. Разликата между предоставените държавни субсидии за
периода от 26 май 2016 г. до влизането в сила на този закон и преизчисления
размер по ал. 1 се връща от политическите партии и от партиите от състава на
съответните коалиции, които са ги получили, и се възстановява по централния
бюджет. Средствата, които подлежат на връщане от партиите от състава на
коалиция, се определят съгласно начина, по който държавните субсидии са
3
били разпределени между тези партии при предоставянето им.
Съгласно ал. 6, на § 5 ПЗРЗПП (ДВ, бр. 50 от 2019 г., в сила от 25.06.2019
г., изм., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., бр. 104 от 2020 г., в сила от
1.01.2021 г.) Политическа партия, включително от състава на коалиция, която
не получава държавна субсидия, връща разликата по ал. 2 до 31 януари 2021
г., а според седмата алинея на същия параграф След изтичането на сроковете
по ал. 5 и 6 средствата, които не са върнати, се събират от Н. А. П..
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал.1 ЗПП Необходимите разходи за
държавната субсидия по чл. 25 се планират по бюджета на Министерството на
правосъдието за съответната година. Планираните разходи са индикативни.
Когато планираните разходи по бюджета на Министерството на правосъдието
са недостатъчни, допълнителни средства за тази цел се осигуряват по реда на
чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси.
Съгласно чл. 25 от ЗПП, държавна субсидия се предоставя на партии,
получили не по-малко от 1% от действителните гласове на последните избори
за народни представители, и на коалиции, получили не по-малко от 4%.
Субсидията за коалициите се разпределя по коалиционно споразумение.
Чл. 26 от ЗПП определя годишния размер на субсидията като
произведение от действителните гласове и размера на субсидията за един глас.
Субсидията се предоставя ежегодно на четири части от бюджета на
Министерство на правосъдието. За 2016 г. размерът на субсидията за един
действителен глас е 11.00 лв.
Чл. 27, ал.2 от ЗПП указва формулата за преизчисляване на годишния
размер на държавната субсидия при произвеждане на избори или
необходимост от преизчисляване: S=A×C×D/B, където S е годишният размер
на субсидията. A е годишният размер на субсидията за един действителен глас.
B е броят на календарните дни в годината. C е броят на дните за съответния
период. D е броят на действителните гласове.
На база гореизложеното следва извода, че за да бъдат уважени
предявените искове ищецът следва да установи че ответникът е получил
субсидия в посочения размер през исковия период че са налице
предпоставките по по чл. 26 и чл. 27 от ЗПП за преизчисляване на размера на
субсидията, и че разликата възлиза в размера на предявения иск.
По делото е представено и е прието допълнително споразумение към
решение за създаване на К. П. Б. Б. Ц., сключен между политическите партии,
които формират К. П. Б. Б. Ц.“ за участие в изборите за народни представители
на 5 октомври 2014 година, в това число и ответника. Споразумението
урежда, финансовите аспекти на коалицията, по-конкретно разпределението
на държавната субсидия, която ще бъде отпусната на коалицията, ако тя
получи право на такава. ПП „Б. Б. Ц.“ получава 50% от общата субсидия, ПП
„З. Н. С.“ получава 10% от общата субсидия, ПП „Д. Г.“ получава 10% от
общата субсидия, ПП „Л.“ получава 25% от общата субсидия, ПП Б. Д. С. Р.
получава 2% от общата субсидия, ПП „С. С. Д.“ получава 2% от общата
субсидия, ПП „П. Б. Ж.“ получава 1% от общата субсидия.
По делото е представено Заявление вх. № 91-00-62/28.03.2016 година и
Заявление вх. № 91-00-57/10.03.2017 година. От тези заявления се установява,
че "П. Б. Ж." е отправила искания до Министерството на финансите (МФ)
относно получаване на държавна субсидия съответно за 2016 година и за 2017
година.
4
По делото са представени вносни бележки, а и от заключението по
допуснатата съдебно счетоводна експертиза е видно, че "П. Б. Ж." е получила
общо 17 870.64 лв. като платена държавна субсидия за периода от 26 май 2016
г. до 25 юни 2019 г.
На база гореизложеното следва че е налице първата предпоставка, а
именно установява, се че ответникът е получил субсидия през исковия период.
От заключението по допуснатата съдебно счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като пълно, подробно и безпротиворечиво се установява, че
дължимата субсидия на ПППБЖ за периода от 26.05.2016 г. до 25.03.2017 г. е
17 092.73 лв. (12 360.38 + 4732.35).
Следователно са налице предпоставките на чл. 26 и чл. 27 ЗПП а именно
ответникът е получил по-голяма партийна субсидия след преизчислението по
формулата.
Съгласно заключението по допуснатата съдебно счетоводна експертиза
разликата възлиза на сумата от 777.91 лв. за която сума искът се явява
установен по основание. За разликата до пълния претендиран размер искът
подлежи на отхвърляне.
Установен по основание се явява и искът за мораторна лихва в размер на
44,52 лева и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
По отношение на възражението за противоконституционност на
ретроактивната норма на пар. 5 от ПЗЗПП.
Във връзка с направеното възражение следва да се посочи, че не всяко
обратно действие на правна норма е противоконституционно.
Конституционният съд на Република България, както е посочено и в самия
отговор на исковата молба, е формирал богата практика по въпроса за
ретроактивността. Забраната за обратно действие на закона по чл. 5, ал. 3 от
Конституцията е изрично предвидена само за закони, с които се предвижда
наказателна отговорност. За гражданските и данъчните закони,
Конституционният съд допуска изключения, особено когато с нормативния
акт се придобиват права или когато се цели по-висш обществен интерес, без
да се засягат в неоправдана степен придобити конституционни права.
В случая с държавната субсидия, законодателят е действал в контекста
на защита на публичния интерес и ефективно управление на държавните
средства. Субсидията е публичен ресурс, предоставян при определени
условия, които могат да бъдат коригирани, ако се установи несъответствие с
целите на закона или ако възникне необходимост от преизчисляване. Целта на
§5, ал. 1 от ПЗР към ЗИЗПП е да преизчисли субсидията съобразно новите
правила, което може да се разглежда не като отнемане на придобито право, а
като корекция на размера на публични средства, които са били предоставени
въз основа на правила, които впоследствие са изменени с оглед на
обществения интерес и справедливостта в разпределението.
Важно е също да се отбележи, че получените суми, макар и
предоставени като субсидия, са публични средства, а не безусловна частна
собственост в абсолютния смисъл, особено когато става въпрос за тяхното
използване и отчетност. Законодателят има правомощието да регулира
условията за предоставяне и възстановяване на публични средства, като
преизчисляването е част от този регулаторен процес.
Ето защо това възражение се явява неоснователно.
5
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност.
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два
елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен
период от време.
Целта на погасителната давност е своевременното упражняване на
субективните граждански права. На кредитора чрез нея се отнема
възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това
става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление
пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на
кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от
време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно.
Това означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи
погасителният ефект трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника,
че иска да се ползва от давността.
В случая действа 5 годишната погасителна давност, тъй като според
мотивите на цитираното определение на Софийски градски съд представлява
частно държавно вземане, за което се прилагат общите правила за давността.
Този срок, съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо.
В случая вземането е станало изискуемо с влизането на разпоредбата на
пар. 5 в сила а именно на 13.03.2020 г. Следователно към датата на депозиране
на заявлението давността не е била изтекла.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът на
който се следват държавна такса в исковото производство държавна такса в
заповедното, депозит за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение което съдът определа на 100 лева общо за двете производства
(като взе предвид ниския материален интерес).
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл.
422 от Гражданския процесуален кодекс, че П. П. П. Б. Ж., БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С............, ДЪЛЖИ на Н.
А. П., ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С......,
представлявана от изпълнителния директор Р. С., на основание §5, ал. 7 от
Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за политическите партии (ПЗР към ЗИЗПП) във връзка
с чл. 26 и чл. 27 от Закона за политическите партии ЗПП), представляващи
частно държавно вземане: 777.91 лв. (седемстотин седемдесет и седем лева и
деветдесет и една стотинки) – главница, представляваща разликата между
предоставената държавна субсидия за периода 26.05.2016 г. - 25.03.2017 г. и
преизчисления размер по §5, ал. 1 от ПЗР към ЗИЗПП, ведно със законната
лихва върху тази главница, считано от 09.08.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и 44.52 лв. (четиридесет и четири лева и
петдесет и две стотинки) – лихви за забава за периода от 02.02.2021 г. до
26.08.2021 г. включително, за които е издадена Заповед № 24766 от 30.08.2022
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
6
ГПК по ч. гр. д. № 44197/2022 г. на Софийски районен съд, 168-ми състав
КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. А. П., ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С......, представлявана от изпълнителния директор Р.
С., срещу П. П. П. Б. Ж., БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С............, иск за главница за разликата над 777.91 лв. до
пълния претендиран размер от 779.00 лв., както и искът за лихви за разликата
над 44.52 лв. до пълния претендиран размер от 44.58 лв..
ОСЪЖДА П. П. П. Б. Ж., БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С............, да заплати на Н. А. П., ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С......, представлявана от изпълнителния
директор Р. С., направените по делото разноски, в размер на 25 лева държавна
такса в исковото производство, 25 лева държавна такса в заповедното
производство, 400 лева депозит за възнаграждение на вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева) общо за двете
производства.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – М. Ф..
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7