РЕШЕНИЕ
№ 380
гр. Казанлък, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР СТ. ТОДОРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно
наказателно дело № 20255510201377 по описа за 2025 година
М О Т И В И ;
Обжалвано е наказателно постановление № **-******* от 19.09.2025г. на
Директора на Дирекция ‘Инспекция по труда ’ гр. С. З. с което е наложено
административно наказание-имуществена санкция.
Недоволен от така наложеното наказание останал жалб. ‘А.-А.’ ООД който
чрез управителя си го обжалва пред съда. Мотивира жалбата си с
обстоятелството,че няма извършено административно нарушение,както и ,че
са допуснати нарушения на процесуалните правила.
В съдебното заседание се явява управителя на дружеството който чрез
пълномощника си поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното
наказателно постановление като неправилно , тъй като нямало извършено
административно нарушение.
Представителя на възз. страна взема становище,че жалбата е неоснователна а
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди . Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства
установени с доказателствени средства, показания на свидетели,писмени и
становището на страните и след като ги прецени поотделно и в съвкупност
приема за установено следното ;
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание
чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което съдът приема,че е допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
1
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
административно-наказващия орган е приел за установено,че при извършена
проверка по спазването на трудовото законодателство на 20.08.2025г. във
22.52ч. на обект кафе- аперитив „B. b&g.l“ – гр. К. ул. "С." № * стопанисван
от „А.-А.“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление обл. С.
З. гр. К. ул. "И." № ** ет. * офис ** и на 27.08.2025г. по представени писмени
документи в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. С. З. се
установило,че „А.-А.“ ООД в качеството си на работодател по смисъла на §1
т.1 от ДР на кодекса на труда приема на работа на горепосочения обект към
момента на проверката Т. Ж. С. на длъжност „сервитьор“ без преди това да
сключи с нея писмен трудов договор.
При така установената фактическа обстановка административно-наказващия
орган е приел,че е нарушена разпоредбата на чл.61 ал.1 от Кодекса на труда
след което е наложил административното наказание-имуществена санкция на
основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда.
Възраженията на жалб. ,че не е извършил нарушението описано в
обстоятелствената част на наказателното постановление съдът не приема.
По делото не е спорно,че на приетата дата и час е била извършена проверка от
служители на Д “Инспекция по труда“ гр. С. З. при която проверка е било
установено,че заведението е било в работен режим и св. С. е обслужвала
клиенти като на работното и облекло е пишело „Б. б.“.
Спорно е дали полагания труд е въз основа на граждански договор или е
налице недекларирано трудово правоотношение.
В конкретния случай към момента на проверката лицето св. С. е предоставяла
работна сила /наемен труд/ за другиго – жалб. „А.-А.“ ООД който има
качеството на работодател със всички елементи от съдържанието на трудовото
правоотношение съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 КТ.
Основание за това съдът намира в следното ;
Заведението е било във работен режим, имало е клиенти и те са били
обслужвани от св. С./ … изнасяше салата, обслужваше пред нас, имаше
работа, на облеклото и пишеше „Б. б.“- показанията на св. А. –
актосъставител/, определено е място/ „Белеза-бар“/, характер на работата /
декларация- обучителна – сервитьор/, посочена е и продължителността на
работа / декларация – от 16 до 23.30ч./.
Следователно налице са всички елементи от съдържанието на трудовото
правоотношение при предоставяне на работната сила от страна на св. С. за
дружеството жалб. поради което съдът приема, че се касае за трудови
правоотношения между работник и работодател.
Единствено не е посочен размер на получаваното трудовото възнаграждение
но предвид обстоятелството,че св. С. е започнала работа един ден преди
проверката което тя е декларирала саморъчно във съставената от нея
декларация по чл.402 ал.1 т.3 от Кодекса на труда няма как то да бъде
посочено.
Предвид на това съдът приема, че посочените по-горе правоотношения е
следвало да се уредят като трудови правоотношения по силата на чл. 1, ал. 2
КТ чрез сключването на трудов договор в съответната писмена форма и това е
2
налагало и сключването на такъв трудов договор в писмена форма преди
постъпване на работа на работника и изпращане на уведомление до
съответната ТД на НАП за регистриране на сключения договор съгласно
императивните изисквания на чл. 62, ал. 3 КТ.
Жалб. в настоящото производство не е изпълнил тези свои задължения и не е
изпълнил абсолютната и безусловна забрана за допускане до работа на
работник без сключен трудов договор в писмена форма, с което е нарушил чл.
61, ал. 1 КТ.
Нарушението по чл. 61, ал. 1 КТ формално и във състава му не са
обхванати съставомерни обществено опасни последици - съставомерния
резултат.
Възражението на жалб., че св. С. е работила на граждански договор съдът
счита за неоснователно.
В съдебното заседание пълномощника на жалб. представи граждански
договор № 2 от 18.08.2025г. сключен между св. С. и дружеството жалб. и
съобразно който св. С. в качеството и на изпълнител е следвало в срок до
26.08.2025г. да извърши определен обем работа в който влизало и при
необходимост да обслужи 10 броя клиенти при спазване правилата за
безопасна работа.
Към представения граждански договор е приложена и декларация от св. С. в
която на 17.08.2025г. тя декларира, че не желае да сключи трудов договор с
жалб. поради лична ангажираност. Посочила е, че може да работи почасово на
граждански договор.
Този граждански договор е със дата предхождаща проверката от
20.08.2025г. и не е представен на проверяващите към момента на проверката
, макар да се твърди от жалбоподателя, че е съществувал.
Този договор е бил представен едва при допълнителната проверка на
27.08.2025г. във Д „Инспекция по труда“ в гр. С. З. .
От съдържанието на декларацията по чл. 402 КТ съставено и подписано в
деня на проверката лично от св. С. също не е отразено, че работи по
граждански договор.
От показанията на св. С. депозирани в хода на съдебното следствие се
установява, че макар и без юридическо образование прави разлика между
трудов договор и граждански договор /…..преди съм работила там и знам
какви са изискванията и затова помолих А. да ми даде от време на време
почасови смени, почасова работа, да съм на граждански договор…ами аз
лично не знам много каква е разликата. Знам, че трудовия договор има
предизвестие, обучителен срок…“.
В съдебното заседание св. С. заяви, че тя е съставила декларацията по чл.402
ал.1 т.3 от Кодекса на труда и която при предявяването и във съдебното
заседание потвърди, че е съставена от нея саморъчно, без да и е било
диктувано или казвано какво да пише.
Във декларацията св. С. е посочила, че не полага труд по граждански договор.
Предвид на това извода направен по горе от съда за неприемане на
гражданския договор се подкрепя както от показанията на св. А. така и
3
отчасти от показанията на св. С. депозирани в съдебното заседание относно
наличието на сключен граждански договор.
Показанията на свидетелката А. и отчасти показанията на св. С. и
декларацията по чл. 402 КТ водят до единствено възможния извод, че към
момента на проверката 20.08.2025г. граждански договор сключен на
18.08.2025 г. не е бил сключен и наличен, и същият е изготвен впоследствие.
Предвид на направеният анализ на доказателствения материал и направените
изводи съдът приема, че към момента на извършената проверка на 20.08.2025
г. св. С. е работила без сключен писмен трудов договор, с което е осъществен
и състава на административно нарушение по чл. 61, ал. 1 КТ.
Установената фактическа обстановка и посочена в обстоятелствената част на
обжалваното наказателно постановление дава основание на съдът да
приеме,че на 20.08.25г. жалб. „А.-А.“ ООД е допуснал до работа на обект
кафе- аперитив „B. b&g.l“ – гр. К. св. Т. С. като „сервитьор“ като
предварително не е сключил трудов договор с нея от което прави следните
изводи;
1.Жалб. чрез действие е осъществил деяние.
2.Това деяние е противоправно тъй като е в нарушение на разпоредбата на
чл.61 ал.1 от Кодекса на труда.
3.С нормата на чл.414 ал.3 от Кодекса на труда деянието е обявено за
наказуемо.
4. Налице е и обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и
едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност съобразно разпоредбата на
чл.83 ал.1 от ЗАНН.
Предвид на това съдът не приема възражението на жалб. от „А. - А. “ ООД ,че
няма извършено административно нарушение .
От извършената от съдът служебно проверка на обжалваното наказателно
постановление не се констатираха допуснати нарушения на разпоредбата на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН . Няма нарушена изрична законова разпоредба.
В съответствие с този законов текст са посочени обстоятелствата при които е
било извършено нарушението и изрично са посочени и доказателствата които
го потвърждават.
В съответствие с нормата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН АНО е определил
административната санкция, малко над предвидения в закона минимален
размер от 1500 лв..
Въпреки това съдът счита,че няма основание за нейното намаляване тъй като
очевидно е наложена при превес на смекчаващите вината обстоятелства като
са съобразени всички обстоятелства съгласно чл. 27, ал. 2 ЗАНН.
Разпоредбата на чл.415в ал.2 от кодекса на труда изключва маловажността на
административните нарушения по чл. 61, ал. 1 КТ.
Акта за установяване на административно нарушение е съставен при
4
спазване на изискванията на чл. 40- чл. 43 ЗАНН.
В този смисъл жалбата се явява неоснователна и обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди.
В съдебното заседание представителя на възз. страна направи искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание чл.63д
ал.4 от ЗАНН съдът намира, че в полза на въззиваемата страна следва да се
присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер
съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП и издадената въз основа на
същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл. 27е
предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 130. 00 лв.
до 190. 00 лв. Поради това и като прецени фактическа и правна сложност на
делото, неговата продължителност / проведено едно заседание/ , съдът намира,
че следва да присъди съответното възнаграждение в минимално предвидения
в закона размер от 130 лв..
Водим от горните мотиви съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **-******* от 19.09.2025г.
на Директора на Дирекция ‘Инспекция по труда ’ гр.С. З. с което на основание
чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер от
2000 лв., на „А.-А.“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление обл. С. З. гр. К. ул. "И." № ** ет. * офис ** като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „А.-А.“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
обл. С. З. гр. К. ул. "И." № ** ет. * офис ** да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. С. З. сумата от 130 лв. – юрисконсулстко
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението пред Административен съд гр.Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
5