РЕШЕНИЕ
№ 7311
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110171436 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „фирма” АД против ЗК
„фирма” АД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 10636.74 лв., представляваща неизплатено обезщетение, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 554.74 лв. мораторна лихва за периода от 09.08.221. до 13.12.2021г. Претендира
направените по делото разноски. Прилага доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който оспорва предявените
искове. Твърди липса на противоправно поведение и вина. Оспорва причинната връзка
между вредите и ПТП, вината, механизма на ПТП, както и размера на вредите.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представена застраховка Каско на МПС, допълнение към нея и
специални условия, видно от които към датата на настъпване на ПТП между собственика на
увредения автомобил и ищеца е било налице валидно застрахователно правоотношение.
Като доказателство по делото е представен протокол за ПТП от 30.01.2021 г., който
обективира обстоятелствата във връзка с настъпилото ПТП.
От представените обяснения, уведомление за щети, опис на щета и доклад по щета,
фактура и приемо – предавателен протокол, се установяват щетите и размерът, който е
определен за заплащане за отстраняването им от увреденото МПС.
Видно от представените доказателства ищецът е заплатил за ремонта на увреденото
1
МПС обезщетение в размер на 10621.74 лв.
Представена е регресна покана от ищеца до ответника за заплащане на сумата по
щетата, като същата е получена от ответника на 09.08.2021г., видно от отбелязването върху
поканата.
Видно от представеното извлечение от имейл от М.Н. до ответното дружество,
същият е посочил, че ищецът му е заплатил обезщетение в размер на 523.56 лв. Й.М. му дал
лично още 400 лв., за да покрие напълно сумата по щетата.
По делото е разпитан свидетелят М.Н., който твърди, че управлявал лек автомобил
(марка-модел). Свидетелят завивал надясно, за двора на Горското стопанство, а водачът на
(марка-модел) го изпреварил от дясно следствие на което настъпил удар между двете МПС-
та. Пътят бил двупосочен, по една лента в посока, с разделителна непрекъсната линия.
Широчината на всяка лента била 3/3.50 м. В момента на удара свидетелят Н. се намирал в
дясната лента, приближен до осевата линия, за да може да завие надясно, тъй като дворът на
стопанството бил перпедикулярен на пътя, по който се движели. Дал мигач преди да завие,
спомня си, че след момента на удара, мигачът продължавал да свети. Според свидетелят
другия водач се движел с висока скорост. Чул силен рев на кола зад него и последвал удар.
Другият водач му казал, че не е видял мигача. Ударът на двете превозни средства станал в
движение. Св. Н. се изнесъл и започнал да завива, когато другият автомобил го ударил. Н.
предложил да извикат КАТ, но другият водач искал да напишат двустранен протокол, в
който той се признал за виновен. След около месец застрахователят на МПС (марка) му
изплатил обезщетение от около 500 лв., а Й.М. му доплатил още 400 лв., за да си възстанови
напълно щетите.
Разпитан св. Й.М. твърди, че управлявал автомобил (марка-модел). Движел се зад
водача на автомобил (марка-модел), в същото платно. Поддържа, че водачът на (марка)
намалил и започнал да свива наляво, но не помни да е видял мигач. Свидетелят твърди, че
застанал напълно в лявото платно и решил да ускори, за да го изпревари, защото помислил,
че Н. ще паркира. Тръгнал да ускорява, но Н. навлязъл в неговата лента за движение.
Твърди, че водачът на (марка) бил изцяло в лявото платно. Ударът настъпил в лентата, в
която М. се движел. Автомобилът бил централно между двете ленти. Поддържа, че схемата
на протокола на ПТП е чертана от него и другия водач. Част от автомобил "*" –
автомобилът на Н. бил и в другото платно, схемата не отговаряла точно на действителната.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от която се установява, че ищецът е заплатил
на сервиза, извършил ремонта на (марка-модел) сума в размер на 10621.74 лв. За
уврежданията на лек автомобил (марка-модел) ищецът не е извършвал плащане по
счетоводни данни на ищеца.
Изслушана е и приета САТЕ, от която се установява, че причините за ПТП са от
субективен характер. От страна на водача на (марка-модел), според вещото лице, е имало
подвеждащо поведение, управление в посока наляво, а последствие маневра надясно към
двора на стопанството. От друга страна водачът на (марка-модел) не е управлявал
автомобила със скорост и на отстояние, която да му даде възможност своевременно да спре
автомобила при възникване на опасност. Ударът е настъпил в лентата за движение на МПС,
излизащи от с. (село). Установява се, че щетите се намират в причинна връзка с ПТП.
Съгласно експертизата размерът на щетите по средни пазарни цени, възлиза на 8798.95 лв., с
включени ликвидационни разноски, а в случай, че ремонтът бъде извършен в официален
сервиз – 10635.16 лв.
Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидения в
процесуалния закон срокове, не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Искът е с правно основание в чл. 411 от КЗ /която разпоредба се явява приложимо
право в настоящия случай/. Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател,
който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
2
задължения, се обуславя от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 50 от ЗЗД 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден
договор за застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и ответника.
От представената по делото застраховка се установява, че е налице валиден договор
за имуществено застраховане с увредения, както и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди.
По делото не се спори относно наличието към момента на настъпване на ПТП на
сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между водача лек
автомобил (марка-модел) и ответника.
Видно от приетата по делото САТЕ и събраните гласни доказателства, всички вреди
са в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Ето защо, съдът приема за доказано, че между ищеца и водача на увредения
автомобил е сключен договор за имуществено застраховане в изискуемата от закона форма
за увреденото МПС; в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие,
за което застрахователят /ищецът/ е изплатил обезщетение за причинените на
застрахованото имущество щети; че съществува валиден договор за застраховка
“гражданска отговорност” между водачът на автомобила и ответното дружество.
Застрахователят /ищецът/ е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е
платил обезщетение за причинените вреди и за него е възникнало регресно право.
Недоказани обаче останаха твърденията на ищеца за механизма на ПТП и вината на
водача на лек автомобил (марка-модел). Видно от събраните по делото доказателства,
механизмът на ПТП отговаря на описания в протокола за ПТП. В тази връзка съдът изцяло
кредитира показанията на св. М.Н., управлявал лекия автомобил (марка-модел). Показанията
му са пълни и безпротиворечиви и кореспондират със събраните по делото писмени
доказателства. Същият твърди, че действително се е изнесъл плътно до осевата линия, но в
неговото платно на движение и е категоричен, че е дал мигач за предприемане на маневра
завой надясно, който продължил да свети и след удара. Св. М. твърди, че не е видял мигач,
но това не означава, че такъв не е бил подаден. В момента на удара свидетелят Н. се
намирал в дясната лента, приближен до осевата линия, за да може да завие надясно, тъй като
дворът на стопанството бил перпедикулярен на пътното платно.
От друга страна показанията на св. Й.М. са противоречиви. Същият твърди, че
водачът на (марка) навлязъл изцяло в лявото платно. Поддържа, че ударът настъпил в
лентата, в която самият М. се движел. Последствие твърди, че автомобилът бил централно
между двете ленти. Първоначално поддържа, че схемата на протокола на ПТП е чертана от
него и другия водач и отговаря на действителното положение. Последствие твърди, че част
от автомобил "*" – автомобилът на Н., всъщност бил и в другото платно, а схемата не
отговаряла точно на действителната.
Видно от приетата по делото САТЕ ударът е настъпил в лентата за движение на
МПС, излизащи от с. (село), тоест в дясната лента. Ето защо, не се установява водачът на
автомобил (марка) да е нарушил правилата за движение. Същият се е движел в неговата
лента за движение, дясната, макар и непосредствено до осевата линия. Подал е мигач, с
който е сигнализирал, че ще предприеме завой надясно. В тази връзка съдът не приема
заключението на вещото лице, в което сочи, че поведението на този водач би могло да се
приеме за „подвеждащо”, доколкото вещото лице не е отчело, че е бил даден мигач за
съответната маневра. От друга страна съдът приема, че водачът на МПС (марка-модел) е
нарушил правилата на движение, като не е осигурил достатъчно отстояние от автомобила
пред него, за да предприеме безопасно спиране при възникнала опасност. Още повече, че
самият св. М. посочва, че водачът на автомобил (марка) е намалил и известно време, преди
да предприема маневра завой надясно, е карал с ниска скорост. Тоест възприел е това
поведение на водача на лек автомобил (марка) и въпреки това не е осигурил достатъчно
3
отстояние между него и другия автомобил, а вместо това е ускорил, за да го изпревари от
дясно. Нещо повече, св. М. твърди, че си е мислел, че другият водач ще паркира в ляво, а в
същото време поддържа, че не е видял св. Н. да подава сигнализация за предприемане на
маневра. Ето защо, същият е следвало да осигури достатъчно разстояние между двата
автомобила.
Горните изводи на съда не се променят и от дадените от вещото лице в съдебно
заседание допълнения към САТЕ, доколкото вещото лице е възприело и изградило своите
изводи изцяло на показанията на водача на лек автомобил (марка-модел), че автомобил
(марка) е навлязъл изцяло в насрещната лента за движение, лявата, като съдът е посочил по
– горе защо не кредитира показанията на този свидетел.
С оглед на изложеното, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Поради неоснователността на главния иск, неоснователен е и акцесорният иск за
мораторна лихва в размер на 554.74 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер общо на
610 лв., от които: 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 60 лв. депозит за свидетел, 250
лв. депозит за САТЕ и 200 лв. депозит за ССЕ.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление (град), (адрес) срещу ЗК „фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление (град), (адрес), иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 10636.74 лв.,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по щета № (номер), ведно със
законната лихва от 13.12.2021г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и по предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД сумата от
554.74 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 09.08.2021г. до 13.12.2021г., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЗАД „фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление
(град), (адрес) да заплати на ЗК „фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по настоящето
дело разноски в размер на 610 лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4