№ 18954
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20211110170269 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е сезирал съда с искова молба от
08.12.2021 г., уточнена с молби от 16.02.2022 г. и 23.05.2022 г., с които се
претендира ответникът М. Й. Т. да бъде осъдена да заплати на ищеца следните
суми: 2429.30 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна
енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. в топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ****; 430.94 лв, представляваща обезщетение за
забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.2018 г. – 25.02.2021 г.,
20.29 лв., представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение
за периода от м.02.2018 г. до м.04.2019 г.; и 4.41 лв. – мораторна лихва за
периода от 30.03.2018 г. до 25.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главниците за потребена топлинна енергия и дялово разпределение от
депозиране на исковата молба /08.12.2021 г./ до окончателното изплащане на
задълженията.
В исковата молба и уточнението към нея ищецът навежда твърдения,
че наследодателят на ответника, в качеството на собственик на процесния
топлоснабдения имот, е бил потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е бил обвързан от договор
1
за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество.
Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ,
цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в
съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа, че
съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по
прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната
топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота.
Посочва, че наследодателят на ответника не е изпълнил задълженията
си за заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово разпределение
през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна
лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия
падеж.
Сочи, че ответникът, в качеството му на единствен наследник по закон
на починалия клиент на топлинна енергия, отговаря в цялост за задълженията
за процесния период, поради което моли за неговото осъждане да заплати
претендираните суми
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен
отговор на исковата молба от ответника М. Й. Т., уведомена чрез настойника
си, поради установените данни по делото, че страна е подставена под пълно
запрещение с решение от 23.10.1986 г. по гр.д. № 1136/1986 г. на СГС.
С молба от 19.06.2024 г. ответникът М. Т., действаща чрез настойника
си С.на П., подава становище с доводи за неоснователност на предявения иск.
Не се оспорва доставянето на топлинна енергия в имота, но се сочи, че същата
не е потребявана лично от страната, доколкото, считано от 1986 г. живее в Дом
за душевно болни в с. Драганово. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД /а актуално
наименование „Далсия“ ООД/ не взема становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
2
изводи:
Предявени са обективно кумулатвино съединени осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните недвижими имоти, сключен на
21.01.1991 г. се установява, че процесният имот е придобит от Е.Н. П. и Д.
К.ова П.а.
От представените по делото удостоверения за наследници на
купувачите по сделката /л. 21 и л. 22/ се установява, че техен единствен
наследник по закон е наследодателят на ответницата – П. Е. П., починал на
09.10.2019 г. – т.е. след края на исковия период /приключващ април 2019 г./
С оглед на това се установява, че в рамките на исковия период
собственик на процесния недвижим имот, респективно – клиент и потребител
на доставяната в него топлинна енергия, се явява наследодателят на
ответницата П. Е. П..
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, П. П. - като собственик на
топлоснабдения имот, е обвързан по силата на закона от облигация с
ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да
3
закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и
същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна
енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява наследодателят на ответника да се е
възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
На следващо място, видно от представеното по делото удостоверение за
наследници на П. П. /л. 48/ последният е оставил наследници по закон
единствено по съребрена линия - своите първи братовчеди по майчина линия
К. Й. К. и М. Й. Т..
По делото е представен вписан отказ от наследството на П. П.,
извършен от страна на К. К..
С извършването на отказа се увеличава размерът на наследствената
квота на останалите наследници, поради което, в процесния случай единствен
наследник по закон се явява ответницата М. Й. Т..
Доколкото същата е поставена под пълно запрещение през 1986 г., на
основание чл. 61, ал. 2 ЗН от страна на назначения настойник е инициирана
процедура по приемане на оставеното от П. П. наследство по опис. Видно от
представеното по делото решение № 1287/23.01.2024 г. по ч.гр.д. №
48136/2023 г. на СРС, ответницата е приела наследството от П., като отговаря
за размера на задълженията на наследодателя само до размера на актива на
имуществото /чл. 60, ал. 2 ЗН/
В конкретния случай, доколкото видно от изготвения опис,
наследството включва недвижими имоти – апартамент в гр. София и поземлен
имот в гр. Банкя, съдът намира, че активът на имуществото надвишава по
размер предявената в настоящото производство претенция, поради което
наследникът отговаря изцяло за задълженията на наследодателя, предмет на
настоящия спор.
4
Предвид изложеното, съдът намира, че ответницата М. Й. притежава
надлежна материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск за
заплащане на суми за потребена от наследодателя й топлинна енергия е имота.
По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът
намира следното:
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
При кредитиране заключението по приетата СТЕ, съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната
станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата
отдадена топлинна енергия.
Начислените при ищеца количества потребена от наследодателя на
ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните
уреди и на разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба.
Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през
процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-334 за
топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи
по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по
изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на
ответника са начислени сметките за процесния период.
Видно от приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, общото доставено количество на топлинна енергия в имота за
процесния период възлиза на сумата от 2659.91 лева.
От приетата по делото и кредитирана от съда съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че в рамките на исковия период са извършени
плащания от потребителя в размер на 230.43 лева / по издадените фактури от
05.2017 – 10.2027 г./, като общият размер на непогасените задължения възлиза
5
на 2429.30 лева – за топлинна енергия и БГВ и 20.29 лева – цена на услугата
за дялово разпределение.
Ответникът не е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД,
като е заявил възражение за изтекла погасителна давност повече от две години
след връчване на препис от исковата молба /март 2022 г./, поради което така
направеното възражение се явява преклудирано и съдът не дължи
произнасяне.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установява, че
задължението на ответника по спора, след приспадане на извършените от
потребителя плащания в размер на 230.43 лева от стойността на реално
потребената в имота топлинна енергия /2659.91 лева/, възлиза на сумата от
2429.48 лева. Доколкото по делото се претендира главница в по-нисък размер
– 2429.30 лева, предявеният главен иск се явява изцяло основателен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът
за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото
са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период. По делото се установява, че за исковия период от начислената цена за
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер
на 20.29 лв., поради което и този иск се явява изцяло основателен.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение
върху главницата за потребена топлинна енергия:
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., одобрени с Решение
№ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по
прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
6
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2.
В конкретния случай, установява се по делото от изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, че размерът на дължимото обезщетение за забава
възлиза на сумата от 450.05 лева, поради което съдът намира, че предявеният
иск за сумата от 430.94 лева се явява изцяло основателен.
По отношение на претенцията за мораторно обезщетение върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, съдът намира следното:
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
„Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради което
кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
7
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение в претендирания от ищеца размер
от 4.41 лева и така предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни в
производството – съразмерно на уважената, респективно, отхвърлената част
от исковете.
Ищецът е доказал извършването по делото на разноски в размер на 300
лева – заплатена държавна такса, 600 лева – депозити за извършване на ССчЕ
и СТЕ, като е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на сумата от 200 лева. С
оглед на това, общият размер на сторените разноски възлиза на сумата от 800
лева. Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 798.78 лева.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до
приключване на устните състезания не е отправил искане за присъждането на
такива, разноски не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Й. Т., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, сумите от: 2429.30 лв. - цена за потребена топлинна енергия
за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. в топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, ****; 430.94 лв, - обезщетение за забава в погасяване на главния
дълг за периода 15.09.2018 г. – 25.02.2021 г., 20.29 лв., представляваща цена за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.02.2018 г. до
м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците за потребена
топлинна енергия и дялово разпределение от датата на депозиране на исковата
молба /08.12.2021 г./ до окончателното изплащане на задълженията.
8
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу М. Й. Т., ЕГН ********** осъдителен
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 4.41 лв. – обезщетение в
размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 30.03.2018 г. до 25.02.2021 г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Й. Т., ЕГН **********,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 798.78
лв. – сторени от ищеца разноски в исковото производство за заплатени
държавни такси, депозити за изготвяне на експертизи и определено от съда
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД /с актуално
наименование „Далсия“ ООД/ в качеството му на трето лице - помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9