№ 14647
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110112409 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против К. Й.
Т. за сумата от 6865,48 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с
абонатен №221684, сумата 1064,14 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021 г., сумата
39,14 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2018
г. до 30.04.2019 г. и сумата 8,51 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.01.2018
г. до 01.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 14.10.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №58949/2021 г., по описа на СРС, 168 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като последният в качеството си на потребител не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се
извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на
ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия,
действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният
имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо
дяловото разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът навежда
1
твърдения за неоснователност на предявените искове. Оспорва приложимостта на нормите
на чл. 150 и чл. 153 ГПК в случая предвид липсата на доказателства за присъединяване на
сградата, в която се намира процесният имот, към топлопреносната мрежа. Оспорва да са
налице валидно сключени договори между ищеца и СЕС, както и между ищеца и фирма за
дялово разпределение. Оспорва прякото приложение на общите условия на ищеца.
Възразява срещу изправността на уредите за отчитане на доставяната топлинна енергия,
както и че липсват доказателства за реалната доставка в претендираните количества.
Оспорва дължимостта на сумите както за главници, така и за лихви. Възразява, че
счетоводството на ищеца е водено редовно без наличието на валидно сключен договор с
избрано от ищеца лице за извършване на дяловото разпределение в сградата. Позовава се на
изтекла в негова полза погасителна давност по отношение на всички вземания изискуеми
преди 14.10.2018 г. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Н. И.“ ООД (със сегашно наименование
„Н.“ ЕАД) изразява становище, че предявените искове са основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на
ответника топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати
цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба
стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.
Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. Досежно изложеното
следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на
закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
В случая по делото е приет като доказателство Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №99, том I, рег. №9154, дело 99 от 2015 г. от 20.04.2015 г. на нотариус А.Ч.
с рег. №310 и район на действие СРС, видно от който К. Й. Т. е придобил собствеността
върху недвижим имот, представляващ апартамент №62, находящ се в АДРЕС. Не са
представени доказателства за наличие на прехвърляне на собствеността преди датата на
2
исковата молба, поради което съдът приема, че между страните е съществувало
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия през исковия
период. В този смисъл следва да се цени и обстоятелството, че партидата на имота е на
името на ответника, което се установява както от заключението на съдебно – техническата
експертиза, така и от представените от третото лице – помагач документи. По силата на
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за ищеца „Т.С.”
ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за
ответникът е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за
енергетиката през процесния период.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия (ОУ) на
топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през процесния
период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото
дружество като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от страна на
потребителите. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена е прието заключение на СТЕ, според което през периода в процесния
имот е потребявана ТЕ за отопление на имот като поради липса на осигурен достъп до
имота, в който има 3 броя радиатори и 1 брой щранг – лира, сумите за ТЕ са определяни по
служебен път по максималния специфичен разход на сградата. През процесния период е
начислявана ТЕ за БВГ служебно „на брой лица“, а именно 4 лица с разходна норма
140л/денонощие за 1 брой потребител. На ответника са начислени суми за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, които са изчислени в съответствие с разпоредбите на
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на
жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост. От заключението на
съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. стойността на потребената
топлинна енергия е в размер на 6726,96 лева. Вещото лице е констатирало, че валидността
на метрологичната проверка на топломер №4011007 е изтекла на 26.04.2019 г., както и че
през периода 27.04.2019 г. до 18.05.2020 г., т.е. след края на исковия период, когато
топломерът е демонтиран, същият е бил с изтекъл срок на метрологична проверка и не са
установени доказателства за неговата годност като средство за търговско измерване. При
тези констатации експертът посочва, че сумата 3155,24 лева за периода 27.04.2019 г. до
18.05.2020 г. е определена в условията на нормативно нарушение при използването на
топломер с неясна годност. Предвид това вещото лице е изчислило, че сумата дължима за
периода е 3571,72 лева.
Ответникът не твърди да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради
което съдът приема, че същият като собственик на процесния имот дължи заплащането на
претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия, в размера, установен от
заключението на съдебно – техническата експертиза, а именно 3571,72 лева.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на част от вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
3
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2
ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на исковата
молба, а такива са задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. и м.07.2018 г. вкл., които възлизат на 549,31 лева. Доколкото възражението на
ответника за погасени по давност задължения се явява частично основателно исковата
претенция на ищеца за заплащане на реално потребена топлинна енергия следва да бъде
уважена само за сумата 3022,41 лева като за горницата до 3571,72 лева подлежи на
отхвърляне като погасена по давност, а за сумата до предявения размер от 6865,48 лева като
недоказан и неоснователен.
Към дължимата сума за топлинна енергия от ответника следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода
01.09.2018 г. до 01.10.2021 г., възлизащи на 39,14 лева. Установява се от представените
писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва
възмездно. Съгласно сключения между „Т.С.“ ЕАД като възложител и „Н.“ ЕАД като
изпълнител, договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, заплащането на цената на тази услуга се извършва от възложителя, който
на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава стойността на тази цена от крайните клиенти,
какъвто е ответника. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна
енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято
цена се определя в договора, сключен между него и топлинния счетоводител, като е без
значение факта дали топлофикационното дружество е платило предварително или не тази
цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е единствено обстоятелството услугата
да е била извършена, а в случая това се установява от приобщените писмени доказателства и
заключението на съдебно – техническата експертиза.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
част от месечни задължения са погасени по давност, а друга част следва да се отхвърлят като
недоказани, то обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на задължението за
заплащане на главницата следва да се изчисли само върху останалите месечни задължения в
размер на 3022,41 лева като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта на calculator.bg
4
определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 627,99 лева като за разликата до
пълния претендиран размер 1064,14 лева искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 8,51
лева се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените и претендирани за двете производства разноски съразмерно на
уважените претенции, от които 258,79 лева - за платена държавна такса, депозит за вещо
лице и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и сумата 96,91 лева за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
Ответникът претендира присъждането на разноски и за двете производства, като
съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да му се присъди сумата 161,24 лева за
заповедното производство и 644,99 лева за исковото производство, като наведеното от
ищеца възражения за прекомерност на претендираните възнаграждения съдът намира за
неоснователно предвид цената и броя на исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Й. Т. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС, дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК 8ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата 3022,41 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода м.08.2018 г. - м.04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен
№221684, сумата 627,99 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021 г., сумата 39,14
лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до
30.04.2019 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 14.10.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №58949/2021 г., по описа на СРС, 168 състав като
ОТХВЪРЛЯ иска с основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за цената
на доставена топлинна енергия за разликата над 3022,41 лева до пълния претендиран размер
от 6865,48 лева и за периода м.05.2018 г. - м.07.2018 г. вкл. като погасен по давност и като
неоснователен, както и иска за сумата 8,51 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода от 31.01.2018 г. до 01.10.2021 г., като неоснователен, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №58949/2021 г., по описа на СРС, 168 състав.
ОСЪЖДА К. Й. Т. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
8ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
258,79 лева – разноски в настоящото производство и сумата 96,91 лева - разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК 8ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на К. Й. Т. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
5
644,99 лева – разноски в настоящото производство и сумата 161,24 лева - разноски в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Н. И.“ ООД (със сегашно наименование „Н.“ ЕАД).
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6