Р Е
Ш Е Н
И E
№ 265 03.07.2019 год. гр.Хасково
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд Първи въззивен граждански състав
На пети юни Две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в следният състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
Секретар: Д.Х.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.дело № 226 по описа за 2019 година,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С Решение № 577/18.10.2018г., постановено по гр. д. № 840 по описа за 2016г.,
РС – Хасково отхвърлил като неоснователни предявените от А.Т.Г., Т.А.Т., М.А.Т., М.Г.Х., И.Д.К., Д.И.Д., П.Ж.Б., Т.Ж.Т., Ж.Г.М., К.И.М., Е.Б.М., К.И.М., В.Ж.В., И.В.Ж., Д.В.С., Д.Х.К., А.А.П., А.Г.А., Й.Г.А., Д.Д.М., С.Т.М., Д.В.Д., М.В.Д., Т.М.М., А.Т.Н. и К.Р.Ж., чрез пълномощника им адв. Р.Г., против
„ВиК – Бунар" ЕООД – гр. Хасково, М.Н.М., Н.М.М., Ш.Ф.В., А.Е.В., ЕТ „И.– К– Ф.Б. – Р.Б."
– гр.***, Р.Ш.Х.,*** обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС, а именно да се признае за
установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК по отношение на Община Хасково, М.Н.М. и Н.М.М., „ВиК –
Бунар" ЕООД, правото на собственост
на всички ищци в посочените в исковата молба идеални части за всеки от тях върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 77195.717.104 по кадастралната карта на гр.***, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г., със стар идентификатор УПИ XIII в кв.614 по плана за регулация на гр.***,
одобрен със Заповед №51/13.01.2006г., целият с площ от 336кв.м., представляващ реална
част от отчуждения им имот пл. № 4219 в кв.233 по кадастралния план на гр.***,
послужил за изработване на плана за регулация, одобрен със Заповед №22/09.11.1977г.,
възстановено по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху някои
отчуждени имоти по ЗТСУ,ЗПИНМ,ЗБНМ,ЗДИ и ЗС /обн.ДВ,
бр.15 от 1992г./; да се признае за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК по отношение на Община Хасково, Ш.Ф.В., А.Е.В. и по отношение на „ВиК – Бунар" ЕООД, правото на собственост на всички
ищци в посочените идеални части за всеки от тях върху поземлен имот с
идентификатор 77195.717.137 по кадастралната карта на гр.***, одобрена със
заповед №РД-18-63/05.10.2006г., със стар идентификатор УПИ V в кв.614 по плана за регулация на гр.***, одобрен със
Заповед №18/07.01.2005г., целият с площ от 972 кв.м., за периода на съществуване
на този имот, считано от 15.06.1998г. до 29.02.2008г., представляващ реална част от
отчуждения имот пл. № 4219 в кв.233 по кадастралния план на гр.***, послужил за
изработване на плана за регулация, одобрен със Заповед №22/09.11.1977г., възстановено по
реда на Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени
имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС /обн.ДВ, бр.15
от 1992г./, а именно да се признае за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК
по отношение на Община Хасково, ЕТ „И–К– Ф.Б.– Р.Б", както и по отношение на „ВиК – Бунар" ЕООД, правото на собственост на
всички ищци в посочените идеални части за всеки от тях върху поземлен имот с
идентификатор 77195.717.136
по кадастралната карта на гр. ***, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г.,
със стар идентификатор УПИ XII в кв.614 по плана за регулация на гр.***, одобрен със Заповед №51/13.01.2006г.,
целият с площ от 581кв.м., за периода на
съществуване на този имот, считано от 15.06.1998г. до 29.02.2008г.,
представляващ реална част от отчуждения имот пл. № 4219 в кв.233 по
кадастралния план на гр.***, послужил
за изработване на плана за регулация, одобрен със Заповед №22/09.11.1977г., възстановено по реда на Закона за възстановяване на
собствеността върху някои отчуждени
имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС /обн.ДВ. бр.15
от 1992г./, както и да бъдат осъдени ответниците по предявените искове с правно
основание чл.108 от ЗС да предадат на
ищците владението върху съответните идеални части от гореописаните недвижими имоти.
Недоволни от решението са останали
въззивниците А.Т.Г., Т.А.Т., М.А.Т., М.Г.Х., И.Д.К., Д.И.Д., П.Ж.Б., Т.Ж.Т., Ж.Г.М., К.И.М., Е.Б.М., К.И.М., В.Ж.В., И.В.Ж., Д.В.С., Д.Х.К., А.А.П., А.Г.А., Й.Г.А., Д.Д.М., С.Т.М., Д.В.Д., М.В.Д., Т.М.М., А.Т.Н. и К.Р.Ж. - ищци в първоинстанционното производство, които чрез пълномощника адв. Р.Г., го обжалват в законоустановения
срок с оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и постановяване на решението в противоречие със закона. Във
въззивната жалба са изложени твърдения, че в
настоящия случай в първоинстанционното производство е
налице непълнота в диспозитива на решението на районния
съд, с оглед обстоятелството, че съдът не се бил произнесъл по цялото искане на
ищците. Изложени са съображения относно непълнотата на решението, както и такива
във връзка с оставеното без уважение искане за допълване на решението,
постановено от първоинстанционния съд. Изложени са
съображение по отношение на неправилността на изводите на съда, свързани с
извършения от него косвен съдебен контрол на административен акт, а именно Заповед
на кмета на Община Хасково от 1998 г. и изменена през 1999 г., с които е
възстановено правото на собственост на ищците върху определени идеални части от
имотите, които са предмет на исковото установително и
ревандикационно производство образувано пред РС – Хасково.
Считат, че неправилно и в противоречие със събрания по делото доказателствен
материал съдът приел, че заповедта на Кмета на Община Хасково е нищожна, като
не се бил съобразил с обстоятелството, че по-скоро следвало да се приеме, че
нищожни са заповедите на кмета издадени преди 1998 г., когато е била отказана
реституцията на тези имоти на ищците, във връзка с обстоятелствата, че към онзи
момент са били налице всички предпоставки за възстановяването на тези имоти на
наследниците на лицата, от които същите са били отчуждени, тъй като върху тези
имоти не се са били реализирани предвидените мероприятия. Излагат се подробни
съображения във връзка с нищожността на индивидуалните административни актове,
които съображения се базират на публикации и монографии на проф.д-р К.Л. във връзка с нищожността на административните
актове. Изложени са съображения във връзка с неправилността на изводите на
съда, направени въз основа на правилно установена фактическа обстановка и други
съображения, касаещи съществото на спора. Прави се искане въззивната
инстанция да отмени обжалваното решение на Районен съд – Хасково и вместо него
да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените
искове от ищците с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и чл. 108 от ЗС.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен
отговор от въззиваемите Р.Ш.Х. и М.Ю.Х., които чрез
пълномощникa си адв.
В.С. оспорват подадената въззивна жалба и излагат
съображения по нейната неоснователност. Молят въззивната
инстанция да потвърди обжалваното решение.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен
отговор от въззиваемия Н.М.М.,
който чрез пълномощника си адв. Г. оспорва подадената
въззивна жалба. Излага подробни съображения за
нейната неоснователност и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендират се и разноски във въззивното производство.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен
отговор от въззиваемата страна Община Хасково, чрез упълномощения
адв. Г., с който оспорва подадената въззивна жалбата. Излагат се съображения за нейната
неоснователност и се прави искане да се потвърди обжалваното решение. Претендира
се присъждането на разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран е писмен
отговор от въззиваемите „ВиК – Бунар" ЕООД,
М.Н.М., Ш.Ф.В., А.Е.В., ЕТ „И–К–
Ф. Б.– Р.Б.",
които чрез пълномощника си адв. С. оспорват
подадената въззивна жалбата и излагат съображения за
нейната неоснователност.
Във въззивната жалба
и в депозираните отговори не са направени доказателствени
искания.
С Решение
№ 59/29.01.2019 г., поставено по реда на чл. 250 от ГПК е допълнено обжалваното
решение, като първоинстанционният съд е отхвърлил
като неоснователни предявените
от А.Т.Г., Т.А.Т., М.А.Т., М.Г.Х., И.Д.К.,
Д.И.Д., П.Ж.Б., Т.Ж.Т., Ж.Г.М.,
К.И.М., Е.Б.М., К.И.М., В.Ж.В., И.В.Ж., Д.В.С., Д.Х.К., А.А.П., А.Г.А., Й.Г.А., Д.Д.М., С.Т.М., Д.В.Д., М.В.Д., Т.М.М., А.Т.Н. и К.Р.Ж. против „ВиК – Бунар" ЕООД – гр. Хасково, М.Н.М., Н.М.М., Ш.Ф.В., А.Е.В., ЕТ „И–К.– Ф.Б.– Р.Б" –
гр.***, Р.Ш.Х.,***, обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.108 от ЗС, а именно да се признае за установено,
че ищците са собственици на поземлени имоти с идентификатори 77195.717.138;
77195.717.139 и 77195.717.150, като бъдат осъдени ответниците
Община Хасково, Р.Ш.Х. и М.Ю.Х. да предадат владението върху поземлен имот с
идентификатор 77195.717.138; Община Хасково владението върху поземлен имот с
идентификатор 77195.717.139; Община Хасково и „ВиК – Бунар" ЕООД владението върху поземлен
имот с идентификатор 77195.717.150.
Производството по
гр.д.№840/2016 г. по описа на РС – Хасково е прекратено в частта относно предявените
искове с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК, а именно да бъдат отменени
нотариални актове №140 по нот.дело №123/2008г. на
нотариус с рег. №352 на НК – Капка Войнска; №142 по нот.дело
№125/2008г. на нотариус с рег.№352 на НК – Капка Войнска; №141 по нот.дело №124/2008г. на нотариус с рег.№352 на НК – Капка
Войнска, поради недопустимост.
Със същото решение районният
съд е осъдил А.Т.Г., Т.А.Т., М.А.Т., М.Г.Х., И.Д.К., Д.И.Д., П.Ж.Б., Т.Ж.Т., Ж.Г.М., К.И.М., Е.Б.М., К.И.М., В.Ж.В.,
И.В.Ж., Д.В.С., Д.Х.К., А.А.П., А.Г.А., Й.Г.А.,
Д.Д.М., С.Т.М.,
Д.В.Д., М.В.Д., Т.М.М., А.Т.Н. и К.Р. ***
направените по делото разноски в
размер на 9 816 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Със същото решение А.Т.Г., Т.А.Т., М.А.Т., М.Г.Х., И.Д.К., Д.И.Д., П.Ж.Б., Т.Ж.Т., Ж.Г.М., К.И.М., Е.Б.М., К.И.М., В.Ж.В., И.В.Ж., Д.В.С., Д.Х.К., А.А.П., А.Г.А., Й.Г.А., Д.Д.М., С.Т.М., Д.В.Д., М.В.Д., Т.М.М., А.Т.Н. и К.Р.Ж. са осъдени да заплатят на Н.М.М. направените по делото разноски в размер на 1 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Недоволни от така
постановеното решение са останали въззивниците, които чрез пълномощника си адв. Р.Г., го обжалват с
оплакване за неправилност. Изложени са съображения по същество за неправилност
в частта, в която съда е оставил без уважение искането за допълване на решението.
Прави се искане въззивната инстанция да отмени
решението в частта, в която съдът не се е произнесъл по цялото искане на ищците
и да се уважи изцяло искането за допълване на решението по реда на чл.250 от ГПК.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор въззиваемите Р.Ш.Х. и М.Ю.Х.,
с който чрез пълномощника си адв. С., оспорват
подадената въззивна жалба против решението по чл. 250
от ГПК с доводи за нейната
неоснователност. Претендират въззивната инстанция да
потвърди решението.
Останалите страни в
срока по чл. 263 от ГПК не са депозирали писмен отговор по подадената жалба
против решението за допълване по чл. 250 от ГПК.
Хасковският окръжен съд след обсъждане доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от активно легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени искови претенции с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК чл. 108 от ЗС.
Ищците
мотивирали исковата си молба с твърдения, че е със Заповед
от 01.04.1980г. на ИК на ОНССС – Хасково от ищците и техни наследодатели била
отчуждена част от имот пл. №4219 в кв.233, по плана на гр.***, утвърден със
Заповед № 22/1977г., с площ от 20 000кв.м., а именно част с площ от 3 740 кв.м.
за предвиденото в заповедта отчуждително
мероприятие. Със Заповед от 21.10.1980г. на ОНССС – Хасково от същия имот била
отчуждена и част с площ от 16 260 кв.м.
за предвиденото в същата заповед отчуждително
мероприятие. През 1998г. било поискано отчуждаването на имот пл.№4219 в кв.233
по плана на града, целия с площ от 20 000 кв.м. да бъде отменено в
частите, в които мероприятието, за което бил отчужден имота не било реализирано.
Със Заповед от 11.06.1998г. на кмета на Община Хасково, изменена със Заповед от
19.10.1999г. на кмета на общината, било отменено отчуждаването на 15/16 ид. ч. от имот пл. № 4219 в кв.231 по плана на града, която
част не била засегната от мероприятието, за което бил отчужден имота. Отчуждаването
било отменено за идеалните части на всички съсобственици с изключение на К.Д.М..
След като паричното обезщетение за отчуждения имот в размер на 32 523 лв.
било заплатено на 19.06.1998г., с уведомително писмо на ДСК, по сметка на ОНССС
– Хасково от Е.В. М., заповедта на кмета от 11.06.1998г. била влязла в сила и с
изменителната заповед от
19.10.1999г. окончателно била постановена отмяна на отчуждаването на 15/16
идеални части от имота в частта, която не била засегната от мероприятието, за
което бил отчужден. След деактуването
на 13/15 идеални части от имот пл.№4219 в кв.231 по плана на града били
образувани отделни самостоятелни УПИ-та, описани подробно в исковата молба.
Впоследствие през 2006г. общината била продала на ответниците имотите с
договори за покупко-продажба, също подробно описани в исковата молба. С оглед
разпоредителната част на индивидуалните административни актове – заповедите на
кмета от 1998г., на ищците било възстановено правото на собственост, считано от
15.06.1998г. – датата, на която била внесена по сметката на общината сумата от
32523лв. Последвалото деактуване
на имот пл.№4219 и отписването му от актовите книги за държавна собственост със
заповед на областния управител подлежало на изпълнение от общината и поради
нейното действие и правни последици не съществувало правно основание общината
да актува като общински всички имоти, обособени след влизане в сила на
заповедта на кмета от 11.06.1998г. В исковата молба се твърди още, че
купувачите по описаните сделки за закупуване на имотите от общината не били
добросъвестни, доколкото не били извършили необходимите проверки, от които да
установят, че тези имоти били реституирани на ищците и не били частна общинска
собственост. Претендират да се признае за установено по отношение на Община
Хасково, М.Н.М. и Д. А. М. и по отношение на „ВиК –
Бунар“ ЕООД правото им на собственост в посочените в исковата молба идеални
части за всеки от тях върху поземлен имот с идентификатор 77195.717.104 по кадастралната карта на гр.***,
одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г., със стар идентификатор УПИ XIII в кв.614 по
плана за регулация на гр.***, одобрен със Заповед №51/13.01.2006г., целият с
площ от 336кв.м., представляващ реална част от отчуждения им имот пл. № 4219 в
кв.233 по кадастралния план на гр.***; да се признае за установено по отношение
на Община Хасково, Ш.Ф.В. и А.Е.В. и по отношение на „ВиК
–Бунар“ ЕООД, правото им на собственост в посочената в исковата молба идеални
части за всеки от тях върху поземлен имот с идентификатор 77195.717.137 по
кадастралната карта на гр.***, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г.,
представляващ реална част от отчуждения имот пл. № 4219 в кв.233 по
кадастралния план на гр.***; да се признае за установено по отношение на Община
Хасково, ЕТ „И– К– Ф. Б– Р.Б", както и по отношение на „ВиК – Бунар" ЕООД, правото им на собственост на всички
ищци в посочените в исковата молба идеални части за всеки от тях върху поземлен
имот с идентификатор 77195.717.136 по кадастралната карта на гр.***, одобрена
със заповед №РД-18-63/05.10.2006г., представляващ реална част от отчуждения
имот пл. № 4219 в кв.233 по кадастралния план на гр.***; да се признае за
установено по отношение на Община Хасково и „ВиК –
Бунар“ ЕООД правото им на собственост в посочените в исковата молба идеални
части за всеки от тях върху поземлен имот с идентификатор 77195.717.150 по кадастралната карта на гр.***, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006г.,
със стар идентификатор УПИ V, УПИ XII и УПИ XIII в кв.614 по плана за регулация на
гр.*** и да бъдат осъдени ответниците Община Хасково и „ВиК
– Бунар“ ЕООД да предадат владението върху имота; да се признае за установено
по отношение на Община Хасково, Р.Ш.Х. и М.Ю.Х. правото им на собственост в
посочените в исковата молба идеални части за всеки от тях върху поземлен имот с
идентификатор 77195.717.138 по кадастралната карта на гр.***,
одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006г., със стар идентификатор УПИ VI в кв.614 по
плана за регулация на гр.***, одобрен със Заповед № 126/23.02.2004г., целият с
площ от 1 460 кв.м. и да бъдат осъдени ответниците
Община Хасково, Р.Ш.Х. и М.Ю.Х. да предадат владението; да се признае за
установено по отношение на Община Хасково правото им на собственост върху
поземлен имот с идентификатор 77195.717.139 по кадастралната карта на гр.***,
одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006г., със стар идентификатор имот пл. №
4219 в кв. 233 по плана на гр.***, одобрен със Заповед № 22/1977г., целият с
площ от 697 кв.м. и да бъде осъден ответника Община Хасково да предаде
владението.
Ответниците Р.Ш.Х. и М.Ю.Х. оспорили като
неоснователни предявените искове.
Ответникът Община Хасково оспорила
като недопустими и неоснователни предявените искове. Релевирано
е възражение за нищожност на заповедите за отмяна на отчуждаването, тъй като
имало предхождаща заповед, с която е отказано възстановяване на имотите,
потвърдена с решение на съда. Релевира се и възражение за изтекла придобивна
давност.
Ответниците „ВиК –
Бунар“ ЕООД, Ф.М.В., Ш.Ф.В., А.Е.В., М.Н.М., Р.Б.Ч., действащ като ЕТ „И–К–Ф.Б–Р.Б"
оспорили като недопустими и неоснователни процесните
искове.
Ответникът Н.М.М. направил възражение за недопустимост на спора спрямо
него, тъй като спорът спрямо него бил решен с влязло в сила решение по гр.д. №
552/2008г. на РС – Хасково. Изложил доводи и за неоснователност на исковете.
За да постанови атакуваното от въззивниците решение, съставът на районния съд е приел, че
заповедите на кмета на ответната община от 1998г. и 1999г. са нищожни и не
произвеждали желания от ищците ефект по отмяна на отчуждаването.
По делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената от районния съд фактическа обстановка е правилно установена и не се оспорва от страните, поради което на основание чл. 272 от ГПК изцяло се споделя. С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди следното:
Безспорно
установено е, че със Заповед № 98/01.04.1980г. на Изпълнителния комитет при
Общински народен съвет при селищна система – Хасково е отчуждена част от имот
пл. № 4219, собственост /както е посочено в заповедта/ на А. и Г. П.М., а
именно :3 740 кв.м. Със заповед
№ 472/21.10.1980г. на ОНССС – Хасково е отчуждена и част от имот пл. № 4219, собственост както
следва на: П.Г.М., на И.С.М., Б.Е.М., С.Е.В., К.Д. М., Г.Т.М., Т.Т.Т., А.Т.Г.,
Й.В. П., П.В.Г., М.В. М.и Е.В. М., а именно: 16 260 кв.м. Т.е. с двете посочени
заповеди са отчуждени общо 20 000
кв.,представляващи площта на целият имот пл.№4219 . Във връзка с подадена молба
за отмяна на отбуждаване на недвижим имот с
вх.№194-П-10/23.03.1992г.,подадена от П. Г.М. и наследниците на Т.Г.М., на Е.Г.М.
и К.Г. К. е постановено Решение №66/08.065.1992г. на Кмета на Община Хасково,с
което е отказано да се отмени отчуждаването на имот пл. № 4219 в кв.***,
извършено със Заповед № 472/21.10.1980г. и отнасяща се до 16 260 кв.м. С Решение от 17.12.1992г., постановено по
гр.д. № 901/1992г. на Окръжен съд – Хасково, е потвърдено цитираното решение на
Кмета на Община Хасково,с което е постановен отказ да се отмени отбуждаването и възстанови собствеността върху имот
пл.№4219 в кв.***,гр.***,бивша собственост на А. и Г.М..Налице е и Решение №
445/30.11.1994г. , постановено по гр.д. № 699/1994г. на Окръжен съд – Хасково, с
което също е потвърдено Решение № 66/08.05.1992г. на Кмета на Община Хасково.
Със Заповед № 821/11.06.1998г. на Кмета на Община Хасково е отменено
отчуждаването на 13/15 ид.ч. от имот с пл. № 4219, находящ се в кв. 231 по плана на гр.***.В мотивите на заповедта е посочено,че отчуждаването засяга
част от имота с площ от около 16 260 кв.м. и е извършено със Заповед
№472/1980г. Със Заповед № 1279/19.10.1999г. на Кмета на Община Хасково е
изменена Заповед № 821/11.06.1998г., като е отменено отчуждаването на 15/16 ид.ч. от имот пл. № 4219 в кв. 231 по плана на гр.***,
която част е прието ,че не е засегната
от мероприятието, за което е отчужден имота.В мотивите на същата заповед отново
е посочено,че отчуждаването засяга част от имота с площ от около 16 260
кв.м. и е извършено със Заповед №472/1980г. и е посочено,че част от имота с
площ около 1000 кв.м. нене засегната от мероприятието и попада в незастроен
терен.посочено е ,че за част от имота около 3 740 кв.м. не е била
отчуждаване.Какта заповедта на Кмета на Община
Хасково за отмяна на отчуждаването от 1998г.,изменена със заповедта от 1999г./заповедите посочени като номера
по-горе/ касаят отмяна на отчуждаването на имот пл.№4119 в кв.231 по плана на
гр.***,извършено със заповед №472/1980г.
Със Заповед № 1891/08.10.1998г. на Областния управител на Хасковска
област е наредено отписването от актовите книги за държавна собственост на
13/15 ид.ч. от имот с пл. № 4219 в кв. 231 по плана
на гр.***. С вносна бележка от 13.06.1998г. Е.В. М. е
заплатила по сметка в банка „ДСК“ сумата от 32 523лв. за възстановен имот. От
приложените нотариални актове от 2008г. и договори за покупко-продажба,
сключени с Община Хасково след проведени тръжни процедури, се установява, че
ответниците са закупили съответно описаните в документите за собственост недвижими имоти, представляващи
част от гореописания отчужден имот с пл.№4219 в кв.231 по стар план на гр.***. С
влязло в сила решение, постановено на 18.01.2010г. по гр.д.№552/2008г. по описа
на РС-Хасково, са отхвърлени исковете за собственост, предявени от Б.Е.М. ***, Ш.Ф.В.,
Р.Б.Ч., М.Н.М. и Д.А.Ч.
За изясняване
на спора от фактическа страна, първоинстанционният
съд е назначил съдебно-техническа
експертиза, чието заключение е изслушал в съдебно заседание. В заключение си, назначеното
по делото вещо лице сочи, че към момента на съставяне на експертизата на територията
на гр.Хасково има изработени три регулационни плана – от 1977г., от 1981г. и от
1988г., като първите два са били върху
една и съща кадастрална основа, а действащият към момента е регулационния план от 1988г. Промените в
регулационните планове до около 2000 г. са нанасяни върху платната на
плановете, а в последствие и към момента са в отделни преписки, които съдържат
измененията, но не се отразяват на самото платно, а само в цифрово копие. Процесният имот с пл.№ 4219 се
намира в местността *** в гр.*** и е отразен в кадастралните данни, върху които
са изработени регулационните планове, с продълговата, неправилна форма,
разположен в посока север-юг. През годините части от имота са урегулирани в
различни УПИ, собствеността на част от които се е променила от общинска в
частна. В застроителния и
регулационен план от 1977/1981г. северната част от имот с пл. № 4219 е отреден
за дом за стари хора. В кадастралния план не е отразено застрояване в имота и
голяма част от границите му не са били материализирани на място с огради. В застроителния и регулационен план
от 1988г. имота с пл.№4219 е урегулиран, като южната му част е с отреждане
"За водна площ и парк", впоследствие и "за КОО" и номерация
за парцел V. Северната част от имота попада в кв.15, кв.16, кв.20, кв.21, кв.23
и кв.614. Според експертизата, в този кадастрален план имота е малко по-голям,
тъй като включва и малка площ, разположена в централната източна част, която
стигала до кв.21 от регулационния план. Вещото лице сочи още, че в кадастралния
план няма отразени постройки, попадащи в имота. В разписния лист към
кадастралния и регулационните планове от 1977г., 1981г. и 1988г. имот с пл. № 4219
е записан на Б.М. 1/12, С.В. 1/12, К.М.
1/16, Г.М. 1/16, Т.Т. 1/16 и А. Г. 1/16. През 2000г.
е изготвен и приет кадастрален план, на който имот с пл.№4219 не е отразен като
затворен контур. В южната част на имота са отразени бетонова площадка, подпорна
стена и паянтова стопанска сграда, в централната част на имота има отразени две
масивни и една полумасивна
постройки, а в северната половина са отразени множество масивни стоманобетонни
постройки, които са били предвидени в застроителния
план, т.е. към 2000г. имота е бил застроен, с изключение на средната част от
южната му половина. Със заповед №236/03.02.1995г. на кмета на Община Хасково,
на основание чл.32 ал.1 т.1 от ЗТСУ, протокол №21/1994г. на СТСУА е одобрено преотреждането на парцел V в
кв.614 по плана на гр.***, отреден "За водна площ и парк" в парцел V
"За водна площ и парк и КОО", като се предвиждат две постройки,
които явно са били реализирани до 2000г., понеже са отразени в кадастралния
план от същата година. Със заповед №338/22.02.1995г. на кмета на Община Хасково
е одобрено преотреждането
на парцел V в кв.614 по плана на града, отреден "За водна площ и
парк" в парцел V "За водна площ и парк и КОО", като в
югоизточната част на парцела се прежда едноетажна сграда, която също явно е
била построена до 2000г. понеже е отразена в кадастралния план приет през
същата година. Със заповед №126/23.02.2004г. на кмета на Община Хасково е
одобрено изменение на плана за регулация на кв.614, гр.***, като се променят
очертанията на УПИ V "За водна площ и парк". Проектират се УПИ IV
"За обществено обслужване и производствени нужди"; УПИ V "За
производствени нужди"; УПИ VI "За производствени нужди" и УПИ
VII "За производствени нужди". Със заповед №51/13.01.2006г. на кмета
на Община Хасково е одобрено изменение на плана за регулация на част от кв.614,
като се изменя дворищно регулационната линия между УПИ IV и УПИ V, а в УПИ IV
се проектират два нови УПИ XII и УПИ XIII. Със Заповед №518/08.05.2008г. на
кмета на Община Хасково е одобрено изменение на плана за регулация на УПИ V,
УПИ XII и УПИ XIII кв.614 по плана на града, като изброените УПИ-та се
обединяват в един общ УПИ XIV и е допуснато застрояване на до 7-етажна сграда. С
акт №2403/15.03.2005г. е актуван като частна общинска собственост УПИ V в
кв.614, ж.к.***, с площ от 972 кв.м. В
забележка е записано, че има договор за покупко-продажба от 07.06.2006г. на Ш.Ф.В.
и следва заповед за деактуване
№1275/14.09.2006г. С акт №2404/15.03.2005г. е актуван като частна общинска
собственост УПИ VI кв.614, ж.к.*** , с площ 1460 кв.м. В графа
"разпореждания" е записано, че има договор за покупко-продажба от
02.08.2006г. на Р.Ш.Х.. Заповед за деактуване
№251/17.02.2010г. С акт №2405/15.03.2005г. е актуван като частна общинска
собственост УПИ VII кв.614, ж.к.***, с площ от 1828 кв.м. С акт
№2759/29.11.2006г. е актуван като частна общинска собственост ПИ с
идентификатор 77195.717.104 /стар УПИ XIII кв.614 с площ 336.00 кв.м./. Със
заповед №821/11.06.1998г. на кмета на Община Хасково е отменено отчуждаването
на 13/15 ид.ч. от имот с
пл.№4219 в кв.231 по плана на града, а със заповед №1279/19.10.1999г. на кмета
на общината предната заповед е изменена, като е отменено отчуждаването на 15/16
ид.ч. от същият имот.
Кадастралната карта на гр.*** е одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на
ИД на АГКК. Със заповед №КД-14-26-60/29.02.2008г. на началник на СГКК-Хасково е
одобрено изменение на КККР, като имоти с идентификатори 77195.717.104,
77195.717.136 и 77195.717.137 се обединяват в нов имот с идентификатор
77195.717.150.
В съдебно заседание, при изслушване на заключението на вещото лице, процесуалният представител на ищците оспорил констатациите на експерта, поради което първоинстанционният съд е назначил тройна съдебно-техническа експертиза. В заключението, което въззивният съд кредитира като компетентно и обективно, вещите лица,от състава на тройната съдебно-техническа експертиза, сочат, че към момента на изготвянето на заключението, за територията, в която се намира процесният имот с идентификатор 77195.717.138 са изработени три регулационни плана от 1977г., 1981г. и 1988г., от които последният действащ и към момента, като регулационните промени след 2000г. са нанасяни върху основното платно или са в отделни преписки, които не са отразени върху платното, а само в цифрово копие. Регулационните планове от 1977г. и 1981г. са изработени върху една и съща кадастрална основа. Процесният имот с пл.№4219 е отразен в кадастралните планове, върху които са изработени регулационните планове, а измененията на регулационните планове са посочени с конкретните заповеди. Към настоящия момент има действаща кадастрална карта на гр.***, съгласно която ПИ с идентификатор 77195.717.138, ПИ с идентификатор 77195.717.150, ПИ с идентификатор 77195.717.139, ПИ с идентификатор 77195.717.34, ПИ с идентификатор 77195.717.35, ПИ с идентификатор 77195.717.36, представляват част от имот с пл.№4219. Процесният имот с идентификатор 77195.717.138 по КК на гр.***, одобрена със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АГКК, представлява част от имот пл.№4219 в кв.432 по плана на гр.***, одобрен със Заповед №22/1977г., целият с площ 20 000кв.м, и е идентичен с част от имота, описан в Нотариален Акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство №148, том 2, дело №535/1980 год. и Заповед №98/01.04.1980 г./заповедта касаеща отчуждаването на 3 740 кв.м /. В регулационния и кадастрален план, одобрен със Заповед №1340/1988г., имотът описан в НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство №148, том 2, дело №535/1980 год., е идентичен с имот пл.№4219 в кв.626, кв.627, кв.614. Със Заповед №472/21.10.1980г. на ОбНССС – Хасково е отчуждена част от имот пл.№4219 в кв.231 по плана на гр.***, представляваща дворно място с площ 16 260кв.м., оценено на 32 522,50лв. С Акт за държавна собственост (АДС) №3219/31.05.1984г. е актувано държавно дворно място пл.№4219 в кв.231 с площ 6795 кв.м и трайни насаждения, с цена на имота 32 522лв. Със Заповед №98/01.04.1980г. на ОбНССС – Хасково е отчуждена останалата част от имот пл.№4219 в кв.231 с площ 3740 кв.м., оценена на 1496 лв., която стойност е увеличена със съдебно решение. За отчуждената част на имота е съставен АДС №3226/31.05.1984 год. с цена на имота 14 487 лв. В „Книгата за парични плащания на обезщетения по отчуждителни производства" на Община Хасково на страници с номера 00088 и 00089 са отбелязани Отчуждителна Заповед №98/01.04.1980г. и Заповед №472/21.10.1980г., както и датата на плащането. Видно от записа, обезщетението по Заповед №98/01.04.1980г. е сумирано с това по Заповед №472/21.10.1980г. и е изплатено общо на обезщетените по двете заповеди собственици. По двете заповеди не е изплатено обезщетение на А.В. К., който по това време е в Нова Зеландия. С направените плащания отчуждителната процедура е завършена. Със Заповед №98/01.04.1980г. и Заповед №472/21.10.1980г. е отчужден целият имот пл.№4219 с площ 20 дка и същите са приведени в изпълнение ,като обезщетенията по тях са изплатени от общината на собствениците. Видно от записванията по предоставените на вещите лица страници са изплатени обезщетенията на собствениците на отчуждения имот №4219 в кв.231 по плана на гр.***. Според тройната експертиза, мероприятието, за което е отчужден имот пл.№4219 съгласно застроителния план, одобрен със Заповед №22/1977г. не е изпълнено в частта от имота, отредена за озеленяване, която съгласно плана, одобрен със Заповед №1340/1988г. е преотредена „за водна площ и парк". Мероприятието не е изпълнено и по отношение на предвиденото разширение на улица **** и частта от имот пл.№4219, попадаща в парцел II, отреден за „подземни гаражи". Процесният имот с идентификатор 77195.717.138 по КК на гр.***, одобрена със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АГКК, представлява част от имот пл. №4219 в кв.432 по плана на гр.***, одобрен със Заповед №22/1977г., целият с площ от 20 000кв.м., и е идентичен с част от имота, описан в НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство №148, том 2, дело №535/1980г., за която е издадена Заповед №98/01.04.1980г. Процесният имот с идентификатор 77195.717.138 по КК на гр.***, одобрена със Заповед РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АГКК не попада в територията, площта на частта от имот №4219 в кв.432 на гр.***, за която е издадена заповед №472/21.10.1980г.
Основният спор по делото е съсредоточен относно въпроса за валидността на заповедите на Кмета на Община Хасково за отмяна на отчуждаването на имот пл.№4219, а именно: Заповед № 821/11.06.1998г., както и Заповед № 1279/19.10.1999г., с която предходната е изменена.
Правилно и
законосъобразно, в доклада си по чл. 140 от ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест в производството. В тежест на
ищците е да установят правото си на собственост върху
процесните недвижими имоти по исковете с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК, а по исковете с правно основание чл. 108 от ЗС –
да установят собствеността върху недвижимите имот, да докажат, че ответниците
владеят имота, при това без правно основание. Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че от ангажираните по делото
доказателства, ищците не доказват по пътя на пълно и главно доказване
твърдените от тях собственически права върху процесните
недвижими имоти посредством възстановяване на имотите и тяхното деактуване.
Окръжен съд – Хасково споделя крайните изводи на районния съд от правна страна за нищожност на заповедните на Кмета на Община Хасково, с които се отменя отчуждаването на имот пл.№4219 в кв.231 по плана на гр.***/част от който се претендира от ищците в настоящето производство/. От ангажираните по делото доказателства, безспорно се установи, че с Решение № 66/08.05.1992г. на Кмета на Община Хасково, по молба по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, подадена от П. Г.М. и наследниците на Т.Г.М., на Е.Г.М. и К.Г. К., на основание чл. 4 от ЗВСВНОИ, е отказана отмяната на отчуждаването на имот пл. № 4219 в кв.***, извършено със Заповед № 472/21.10.1980г. Същото решение на кмета на общината е било предмет на съдебна проверка два пъти, като с Решение от 17.12.1992г., постановено по гр.д. № 901/1992г. на Окръжен съд – Хасково, е потвърдено същото решение и с Решение № 445/27.10.1994г. , постановено по гр.д. № 699/1994г. на Окръжен съд – Хасково, също е потвърдено. Посочените две решения за влезли в сила. Така, по пътя на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал. 2, вр. чл. 299 от ГПК, съдът намира за нищожни Заповед № 821/11.06.1998г. и Заповед № 1279/19.10.1999г. на Кмета на Община Хасково, тъй като същите са постановени след като предходния административен акт на Кмета на Общината е стабилизиран с влязло в сила съдебно решение. Постановените две заповеди, на които ищците се позовават и обосновават собственическите си права, са постановени в нарушение с принципа на непререшаемост по смисъла на чл. 299 от ГПК. Предвид изложеното, Заповед № 821/11.06.1998г. и Заповед № 1279/19.10.1999г. не са произвели правно действие и не са породили желаните от ищците правни последици относно собственически права върху процесните имоти, което обуславя и неоснователността на предявените от тях искове – както собственическите, така и ревандикационните.
Следва да се
отбележи също,че имот пл.№4219 по плана на гр.*** ,действащ към 1980г.,целият с
площ от 20 000 кв.м. е бил отчужден на два пъти през 1980г. и с две
отделни заповеди на административния орган.Със заповед №98/01.04.1980 г. са били отчуждени 3 740
кв.м ,а със Заповед №472/21.10.1980г. -16 250 кв.м.Реституционна процедура
е била проведена по отношение само на тази част от имот пл.№4219,която е била
отчуждена със заповед №472/21.10.1980г. с площ от 16 250 кв.м.,както през 1992г.,така и
през 1998г.За останалите 3 740 кв.м. от имота изобщо реституционна
процедура не е била извършвана.В тази връзка в заключението си тройната експертиза
установява,че процесният имот с идентификатор 77195.717.138 по КК на гр.***,
одобрена със Заповед РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АГКК не попада в територията,
площта на частта от имот №4219 в кв.432 на гр.***, за която е издадена заповед
№472/21.10.1980г.По отношение на останалите имоти посочени в исковата молба, а
именно поземлени имоти с идентификатори 77195.717.137, 77195.717.136,
77195.717.104, 77195.717.139 ищците не доказват,че по отношение на същите е
била проведена реституционна процедура и че същите са били отчуждени със заповед
№472/21.10.1980г. От приложените по делото скици, отразяващи съответния кадастрален
план също не може да се направи какъвто и да било извод,че тези имоти попадат в
територията на частта от имот №4219 в кв.231 на гр.***, за която е издадена отчуждителна заповед
№472/21.10.1980г. и за които е била осъществена реституционна
процедура,независимо от резултата от същата процедура.Не без значение е и
обстоятелството,че към настоящият момент поземлени имот с идентификатори 77195.717.137,
77195.717.136 и 77195.717.104 не съществуват, а същите са обединени в един имот с идентификатор 77195.717.150 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изп. директор на
АГКК.
В този ред на мисли дори да се приеме,че е имало основание
за издаване на заповедите на Кмета на
Община Хасково ,съответно :Заповед №821/11.06.1998г.,изменена със Заповед
№1279/19.10.1999г. ,съдът счита,че от съдържанието на същите не би могло да се
установи дали частта,в която е било отменено отчуждаването на имот пл.№4219 е идентична с претендираните
от ищците имоти,предмет на предявените искове.В тези заповеди е посочено,че се
възстановява само частта,незасегната от мероприятието,а именно част около 1000
кв.,които попадат в незастроен терен,част от парцел 2 „За подземни гаражи“,но
къде точно се намира тази незасегната част не е уточнено в заповедта за отмята
на отчуждаването,поради което не би могло в рамките на настоящото производство
по предявена ревандикационна претенция да се коригира
недовършена процедура по възстановяване на имоти.
Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е постановил валидно,допустимо и
правилно решение,което ще следва да бъде потвърдено от настоящата инстанция.
Предвид изхода на делото и поради неоснователността
на въззивната жалба, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на въззивниците следва да се възложат
сторените от въззиваемите страни разноски в
производството пред настоящата инстанция.
Съгласно
представения от въззиваемия Н.М.М.
списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, същите възлизат на 1 000 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, изплатено на процесуалния представител, видно от
представеното платежно нареждане.
Съгласно представения от въззиваемите Р.Ш.Х. и М.Ю.Х. списък на разноските по чл. 80 от ГПК, същите възлизат на 1 700 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, имащ характера на разписка, сумата е била изплатена в брой, при неговото сключване.
Съгласно представения от въззиваемите Ш.Ф.В. и А.Е.В. и „ВиК – Бунар“ ЕООД списък на разноските по чл. 80 от ГПК, същите възлизат на 1 500 лв. за въззиваемите Ш. и А.В. и 5 000 лв. за въззиваемото дружество „ВиК – Бунар“ ЕООД, представляващи адвокатско възнаграждение. Видно от представените договори за правна защита и съдействие, имащи характера на разписка, сумите са били изплатени в брой, при сключването им.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 577/18.10.2018г., и Решение № 59/29.01.2019 г./с правно основание чл. 250 от ГПК/, постановени по гр. д. № 840/2016г. на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА А.Т.Г. с ЕГН **********, Т.А.Т., с ЕГН **********,
М.А.Т., с ЕГН **********, М.Г.Х., с ЕГН **********, И.Д.К., с ЕГН **********, Д.И.Д.,
с ЕГН **********, П.Ж.Б., с ЕГН **********, Т.Ж.Т., с ЕГН **********, Ж.Г.М., с
ЕГН **********, К.И.М., с ЕГН **********, Е.Б.М., с ЕГН **********, В.Ж.В., с
ЕГН **********, И.В.Ж., с ЕГН **********, Д.В.С., с ЕГН **********, Д.Х.К., А.А.П., с ЕГН **********, А.Г.А., с ЕГН **********, С.Т.М., с ЕГН **********,
Д.В.Д., с ЕГН **********, М.В.Д., с ЕГН **********, Т.М.М.,
с ЕГН **********, А.Т.Н., с ЕГН **********, К.Р.Ж., с ЕГН ********** да заплатят на Н.М.М.,
с ЕГН ********** *** сумата в размер на 1 000
лв., представляваща сторените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Т.Г. с ЕГН **********, Т.А.Т., с ЕГН **********,
М.А.Т., с ЕГН **********, М.Г.Х., с ЕГН **********, И.Д.К., с ЕГН **********, Д.И.Д.,
с ЕГН **********, П.Ж.Б., с ЕГН **********, Т.Ж.Т., с ЕГН **********, Ж.Г.М., с
ЕГН **********, К.И.М., с ЕГН **********, Е.Б.М., с ЕГН **********, В.Ж.В., с
ЕГН **********, И.В.Ж., с ЕГН **********, Д.В.С., с ЕГН **********, Д.Х.К., А.А.П., с ЕГН **********, А.Г.А., с ЕГН **********, С.Т.М., с ЕГН **********,
Д.В.Д., с ЕГН **********, М.В.Д., с ЕГН **********, Т.М.М.,
с ЕГН **********, А.Т.Н., с ЕГН **********, К.Р.Ж., с ЕГН ********** да заплатят на Ш.Ф.В., с ЕГН **********
и А.Е.В., с ЕГН **********,*** сумата в размер на 1 500 лв., представляваща сторените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Т.Г. с ЕГН **********, Т.А.Т., с ЕГН **********, М.А.Т., с ЕГН **********, М.Г.Х., с ЕГН **********, И.Д.К., с ЕГН **********, Д.И.Д., с ЕГН **********, П.Ж.Б., с ЕГН **********, Т.Ж.Т., с ЕГН **********, Ж.Г.М., с ЕГН **********, К.И.М., с ЕГН **********, Е.Б.М., с ЕГН **********, В.Ж.В., с ЕГН **********, И.В.Ж., с ЕГН **********, Д.В.С., с ЕГН **********, Д.Х.К., А.А.П., с ЕГН **********, А.Г.А., с ЕГН **********, С.Т.М., с ЕГН **********, Д.В.Д., с ЕГН **********, М.В.Д., с ЕГН **********, Т.М.М., с ЕГН **********, А.Т.Н., с ЕГН **********, К.Р.Ж., с ЕГН ********** да заплатят на „ВиК – Бунар" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Ф.М.В., сумата в размер на 1 500 лв., представляваща сторените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.