№ 39
гр. Севлиево, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20234230101219 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
М. М. И. срещу Д. И. Д. и Р. Д. Д., с която са предявени обективно кумулативно,
пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД вр.
чл. 40 ЗЗД и чл. 34 ЗЗД във вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на
недейстивтелността на продажбата обективирана в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижими имоти № 59, том VIII, peг. № 16 778, дело 1007, пред А.С.,
помощник нотариус по заместване при П. Д. - Нотариус с peг. № 543 на Нотариалната
камара на Република България, с район на действие PC -Севлиево по отношение на
притежаваните от ищцата идеални части от имотите предмет на същата.
Ищцата твърди, че на 16.11.2020 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 59, том VIII, peг. № 16 778, дело 1007, пред А.С., помощник
нотариус по заместване при П. Д. - Нотариус с peг. № 543 на Нотариалната камара на
Република България, с район на действие PC -Севлиево, Д. И. Д. с ЕГН **********,
действащ като пълномощник, упълномощен с Пълномощно peг. № 165320/10.11.2020 г.
по описа на Нотариус П. Д. peг. № 543 на Нотариалната камара на Република
България, с район на действие PC - Севлиево /удостоверено съдържания с peг. №
16531/10.11.2020 г., том 2, акт. № 174 на същия/, на брат си М. И. Д. с ЕГН
**********, е продал на Р. Д. Д. с ЕГН ********** следните недвижими имоти, както
следва:
- 4/12 /четири дванадесети/ идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
кадастрален идентификатор 65927.501.2631 /шестдесет и пет хиляди деветстотин
1
двадесет и седем точка петстотин и едно точка две хиляди шестстотин тридесет и
едно/ по кадастралната карта и регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-
77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 09.11.2020 г., адрес на
поземления имот гр. Севлиево п.к. 5400, ул. „Васил Сърбенов“ № 26, с площ от 382.00
/триста осемдесет и два/ кв. м., трайно предназначение на територията
„Урбанизирана“, начин на трайно ползване „Средно застрояване (от 10 до 15m)",
предишен идентификатор няма, номер на предходен план: 2631 /две хиляди
шестстотин тридесет и едно/, кв. 107а /сто и седем, буква „а“/, парцел XXI /двадесет и
едно римско/, при съседи: имоти с кадастрални идентификатори 65927.501.2632
/шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и седем точка петстотин и едно точка
две хиляди шестстотин тридесет и две/, 65927.501.2645 /шестдесет и пет хиляди
деветстотин двадесет и седем точка петстотин и едно точка две хиляди шестстотин
четиридесет и пет/, 65927.501.2654 /шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и
седем точка петстотин и едно точка две хиляди шестстотин петдесет и четири/,
65927.501.2325 /шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и седем точка петстотин
и едно точка две хиляди триста двадесет и пет/;
-1/6 /една шеста/ идеални части от Сграда с кадастрален идентификатор
65927.501.2631.1 /шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и седем точка
петстотин и едно точка две хиляди шестстотин тридесет и едно точка едно/ по
кадастралната карта и регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-
77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо сградата е от 09.11.2020 г., адрес на сградата гр.
Севлиево п.к. 5400, ул. „Васил Сърбенов“ № 26, със застроена площ от 96.00
/деветдесет и шест/ кв.м., брой етажи: 1 /един/, брой самостоятелни обекти в сградата:
няма данни, предназначение: „Жилищна сграда - еднофамилна", състояща се от: кухня,
две спални, хол и вестибюл, с два входа: от запад през остъклена тераса и антре към
кухнята и от юг във вестибюла; стар идентификатор: няма; номер по предходен план:
няма; заедно със същата идеална част от: ИЗТОЧНО ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ със
застроена площ от 26 /двадесет и шест/ кв.м.; разположена в ПИ с кадастрален
идентификатор 65927.501.2631 /шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и седем
точка петстотин и едно точка две хиляди шестстотин тридесет и едно/;
- 1/2 /една втора/ идеални части от ПУНКТ ЗА ДИАГНОСТИКА НА
АВТОМОБИЛИ с кадастрален идентификатор 65927.501.2631.2 /шестдесет и пет
хиляди деветстотин двадесет и седем точка петстотин и едно точка две хиляди
шестстотин тридесет и едно точка две/ по кадастралната карта и регистри на гр.
Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК, адрес на
сградата: гр. Севлиево п.к. 5400, ул. „Баучер“ № 11, със застроена площ от 66.00
/шестдесет и шест/ кв. м. , брой етажи: 2 /два/, брой самостоятелни обекти в сградата:
2
няма данни, предназначение: „Хангар, депо, гараж“; състои се от работно хале: стар
идентификатор: няма; номер по предходен план: няма; разположен в ПИ с кадастрален
идентификатор 65927.501.2631 /шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и седем
точка петстотин и едно точка две хиляди шестстотин тридесет и едно/;
- Сграда с кадастрален идентификатор 65927.501.2631.3 /шестдесет и пет хиляди
деветстотин двадесет и седем точка петстотин и едно точка две хиляди шестстотин
тридесет и едно точка три/ по кадастралната карта и регистри на гр. Севлиево,
одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК, адрес на сградата: гр.
Севлиево п.к. 5400, ул. „Васил Сърбенов“ № 26, със застроена площ от 38.00 /тридесет
и осем/ кв.м., брой етажи: 1 /един/, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни,
предназначение: „Постройка на допълващо застрояване", състояща се от: коридор и
две стаи; стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма; разположена в
ПИ с кадастрален идентификатор 65927.501.2631 /шестдесет и пет хиляди деветстотин
двадесет и седем точка петстотин и едно точка две хиляди шестстотин тридесет и
едно/.
В исковата молба се поддържа, че общата данъчна оценка на продаваните общо
пет недвижими имоти била 25 506.13 /двадесет и пет хиляди петстотин и шест лева и
тринадесет ст./, а на целите имоти била 36 890.80 /тридесет и шест хиляди осемстотин
и деветдесет лева и осемдесет ст./, а продавачите ги продали за общата сума от 9
000.00. /девет хиляди/лева, която е следвало да се раздели на три, съобразно
притежаваните идеални части и имоти.
Ищцата сочи, че така сключеният договор за продажба на недвижимите имоти,
собственост на М. Д., бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД,
поради противоречие с добрите нрави.
Излага съображения, че наследодателят й е бил в изключително увредено общо
състояние и постъпил на 12.11.2020 г. в 09:47 ч., в МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД
гр. Севлиево, за ампутация на дясно ходило, вследствие диабетна гангрена. Видно
било от направените изследвания, посечени в Епикризата, е че показателите му са
били много лоши. Всичко това навеждало на извода, че настъпилата смърт по-късно,
на 21.11.2020 г., е била очаквана, предвид състоянието на М. Д., поради което брат му
Д. И. Д. се е възползвал от същото, както и от вероятно помътеното му съзнание
/предвид ниския хемоглобин и висок креатинин, което води до неадекватно състояние
на мозъка/, и е предприел действия по изготвяне на соченото по-горе пълномощно от
10.11.2020 г., за да може да се разпореди с имотите на брат си в полза на сина си Р. Д.
Д., съзнавайки близкия край на упълномощителя.
В исковата молба се твърди, че в конкретния случай, било неприемливо от
морална гледна точка, два дни преди приема му в болница с оглед изключително
тежкото му здравословно състояние М. Д. да подписва пълномощно на брат си,
3
предвид, че съпругата му е жива и живее с него, за разпореждане с имуществото му,
както и пет дена преди смъртта му, да се изповяда сделката. Твърди, че конкретните
действия, извършени от ответника Д. И. Д. във връзка със сключването на договора за
покупко-продажба, представляват основание за нищожност на същия.
Ищцата твърди, че сделката противоречи на добрите нрави и поради това, че
нарушава изискванията за еквивалентност на престациите.
Излагат се съображения, че продажната цена на имотите била 9000.00 /девет
хиляди/ лева, която би следвало да се раздели на три между продавачите, при обща
данъчна оценка на продаваните недвижими имоти 25 506.13 /двадесет и пет хиляди
петстотин и шест лева и тринадесет ст./, а на целите имоти 36 890.80 /тридесет и шест
хиляди осемстотин и деветдесет лева и осемдесет ст./. Т.е. сключена за цена, която е
почти три пъти по-ниска от данъчната оценка на продаваните недвижими имоти,
четири пъти по-ниска от данъчната оценка на целите имоти и вероятно многократно
по-ниска от реалната, от което следвало и, че упълномощеното лице е действало в
разрез с принципа, уреден в чл. 40 ЗЗД - да не договаря във вреда на упълномощителя.
Искането към съда е да бъде прогласена за нищожна сделката обективирана в
нот.акт № 59, том VIII, рег. № 16778, дело 1007 на нотариус с рег. № 543 на НК при
РС – Севлиево по отношение на наследствените на ищцата идеални части от имотите
на М. И. Д., както и да бъде осъден вторият ответник да върне имотите предмет на
сделката на ищцата, а в условията на евентуалност да бъде прогласен за
недействителен сключения договор, поради това, че упълномощеният и лицето, с
което той е договарял са се споразумели във вреда на представлявания, до размера на
притежаваните от ищцата идеални части от имотите на наследодателя й М. И. Д..
Претендират се разноските по делото.
В уточинителна молба, депозирана на 08.01.2024 г. ищцата изрично посочва, че
предявява искове за прогласяване на нищожността на договорът за продажба
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 59,
том VIII, peг. № 16 778, дело 1007, пред А.С., помощник нотариус по заместване при
П. Д. - Нотариус с peг. № 543 на Нотариалната камара на Република България, с
район на действие PC –Севлиево, поради противоречието му с добрите нрави, иск за
връщане на недвижимите имоти предмет на нищожния договор и иск за прогласяване
недействителността на договора, поради това, че упълномощеният и лицето, с
което той е договарял са се споразумели във вреда на представлявания.
Ответниците в законоустановения срок са депозирали отговор на исковата молба,
с който я оспорват с твърдения за недопустимост на предявените искове, а по
същество за тяхната неоснователност. Твърди се, че в процесния случай М. И. Д.
упълномощил брат си Д. И. Д. да се разпореди с притежаваните от него ид. ч. от
описания в исковата молба ПИ и сградите, находящи се в същия. За да се разпореди с
4
притежаваните от него ид. ч. М. Д. приел в дома си нотариус и е упълномощил брат си
с изрично пълномощно, с нотариална заверка на подписа и съдържанието, заверено с
рeг. №16530 и съответно с Per. №16531 на 10.11.2020 г. от нотариус П. Д. с район на
действие PC -Севлиево, рег.№543 на НК.
Твърди се, че на 12.11.2020 г. М. Д. постъпил в болница. Действително, имал
диабетна гангрена на дясното ходило, обстоятелство, което можело да бъде
потвърдено и от ответниците, които полагали грижи за М. Д. и го закарали до
болницата. В деня на извършване на нотариалните заверки на пълномощното в дома
на М. Д. била и неговата съпруга, като нотариусът е провел разговор и с нея, за да се
увери, че съпругът и съзнателно желае да продаде притежаваните от него ид. ч. от
недвижимите имоти, въпреки че същият имал здравословни проблеми. Поддържа се че
М. Д. не е знаел, че два дни по-късно ще постъпи в болница, както и че ще се наложи
ампутация на крака му, усложненията, от която са довели до неговата смърт на
21.11.2020 г. Излагат се съорбражения, че в пълномощното изрично било упоменато,
че продажната цена е получена предварително и че упълномощеният имал право да
договаря и със себе си. Видно от Нотариален акт, вписан в Сл. Вп. - Севлиево с Вх.
рег.№ 2845 от 16.11.2020 г., Акт №53, том 8, дело №1378/2020 г., Р. Д. е заплатил
продажната цена от 9000, 00 лева /девет хиляди лева/. Сочи се, че не е налице
нееквивалентност на престациите, а продажната цена отговаряла на притежаваните от
продавача ид.ч. от имотите.
В отговора се поддържа, че М. Д. постоянно изразявал недоволство от дъщеря си
пред Р. Д., Д. Д., както и пред приятели на семейството. Споделял е, че тя не му
обръща никакво внимание и е засвидетелствал близост към семейството на брат си и
особено към Р., с когото е общувал постоянно в неговия сервиз. Многократно е
заявявал, че иска да прехвърли собствеността си на Р. Д., което е и направил, тъй като
племенникът му е полагал грижи за него. Поради това се твърди, че в процесния
случай няма външно установими мотиви за сключване на сделката, които да
противоречат на етичните правила или да накърняват добрите нрави.
Твърди се, че по отношение на предявения иск по чл. 40 ЗЗД било видно от
пълномощното, че М. заявил, че е получил продажната цена и същият не е оспорил
получената сума, а е декларирал, че тя е платена, т.е. М. потвърдил валидността на
сделката най-вече в частта отнасяща се до него-получаване на продажната цена,
поради което нямало основание да се твърди, че той е бил увреден, след като сам не е
заявил подобна воля.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират се разноските
по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
5
По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти от 16.11.2020 г., № 59, том VIII, peг. № 16 778, дело 1007, пред А.С., помощник
нотариус по заместване при П. Д. - Нотариус с peг. № 543 на Нотариалната камара на
Република България, с район на действие PC –Севлиево, от който е видно, че първият
ответник – Д. И. Д. продал на втория ответник – негов син, в качеството си на
пълномощник на М. И. Д. собствените на последния идеални части от четири
недвижими имота находящи се в гр. Севлиево за цената от 9 000 лв.
По делото е представено пълномощно от 10.11.2020 г., с нотариална заверка на
подписа с рег. № 16530 и съдържанието с рег. № 16531 на П. Д. - Нотариус с peг. №
543 на Нотариалната камара на Република България, с район на действие PC –
Севлиево, с което М. И. Д. упълномощава първия ответник – Д. И. Д. да продаде
полагащите се на първия идеални части от процесните недвижими имоти на цени и
условия, каквито счете за изгодни, както и да договаря сам със себе си при условията
на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, като упълномощителят заявява, че е получил предварително
изцяло и в брой уговорената продажна цена.
По делото е представено удостоверение за наследници с изх. № ДД-1А-07.2748 от
16.10.2023 г. на Община Севлиево, видно от което М. И. Д. е починал на 20.11.2020 г.,
като е оставил за свои наследници съпруга – Д.Н. Д.а и дъщеря – ищецата М. М. И..
По делото е представено удостоверение за наследници с изх. № ДД-1А-07.3011
от 14.11.2023 г. на Община Севлиево, видно от което Цанка Костова Цонева е починала
на 18.10.2020 г. и оставила за свои наследници Д. И. Д. – син и М. И. Д. – син.
По делото е представена епикриза от 17.11.2020 г. от Хирургично отделение на
МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД гр. Севлиево, съгласно която М. И. Д. е постъпил
в отделението с диабетна гангрена на дясното ходило, а съгласно опреативен протокол
му е извършена операция за ампутация. Изписан в добро общо състояние и за
амбулаторно наблюдение.
По делото е разпитана като свидетел Кинче Василева Д.а – майка на ответника Р.
Д. и съпруга на ответника Д. Д.. Свидетелката заявява, че познава ищцата, откакто
била на година и половина, но последната се изнесла от жилището, където живеели и
от тогава не я е виждала, ищцата не идвала при баща си, не се е грижила за него.
Свидетелката посочва, че М. бил във влошено здравословно състояние, има диабет и
се наложило да му отрежат пръста на крака, поради гангрена. Свидетелката сочи, че
М. бил близък с Д. и Р., Д. ходил да го гледа една седмица в болницата,а в последствие
Р. ходял да му сменя памперсите. Свидетелката сочи, че много пъти говорили за
прехвърлянето и М. искал да остави всичко на Р., говорили с адвокати и те им казали,
че това трябва да стане с продажба, защото ако му направели пълномощно за
завещание, дъщерята на М. можела да го оспори. Свидетелката сочи, че съпругът й
дал 10 000 лв. за тези имоти. Свидетелката присъствала на подписването на
6
пълномощното, тогава съпругът й дал парите на М.. Мично бил благодарен за
полаганите от тях грижи. М. подписал пълномощното с отпечатък от пръст, защото
бил на легло и не можел да става, а нотариусът казал, че може и с палец, защото му
треперела ръката.
По делото е разпитан като свидетел А.К.А. – комшия на ответниците. Свидетелят
сочи, че М. по цял ден прекарвал в сервиза при ответниците, накуцвал с единия крак.
Свидетелят последно видял М., когато го носили с Д. с носилката, а след няколко дни
разбрал, че е починал. Свидетеля сочи, че М. разбирал какво се случва около него,
шегувал се. Свидетелят сочи, че виждал, че Р. и Д. купували лекарства за М. и се
грижили за него. М. чувствал Р. като син и искал да остави всичко на него.
Съдът, кредитира показанията на свидетелите и при преценнката им по реда на
чл. 172 ГПК ги намира за безпристрастни и допълващи се.
По делото е назначени и изслушана съдебно-оценителна експертиза, съгласно
заключението на вещото лице пазарната цена на продадените имоти към момента на
сключване на сделката – 16.11.2020 г. везлиза на 38069,77 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно и изготвено с
необходимата компетентност. Същото не е оспорено от страните по делото.
При така установеното от фактическа страна настоящият състав намира следното
от правна страна:
Приема се в съдебната практика на ВКС, че разпоредбата на чл. 26 ЗЗД определя
основания за нищожност на сделките, като съществуването на някой от пороците
изключва или поглъща останалите. Следва да се има предвид и, че излагането на едни
и същи факти, обуславящи порок на сделката, може да бъде свързано от ищеца с
различни основания нищожност, като в този случай, подвеждането на конкретните
факти под някое от основанията по чл. 26 ЗЗД е въпрос на правната квалификация на
иска. Така например: В решение № 392/18.01.2012 г. по гр. д. № 1487/10 г. на ІV гр. о. е
прието, че основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – противоречие със закона е общото
основание за нищожност, което изключва основанието по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД,
предвид и на въведени твърдения за едно и също нарушение – на нормата на чл. 152
ЗЗД; В ТР № 4/09 г. от 07.07.2010 г. на ОСГК е посочено, че основанието по чл. 26, ал.
2, пр. 1 ЗЗД – невъзможен предмет, изключва общото основание за нищожност по чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с оглед на установена законова забрана за разпореждане,
обусловена от характера на вещта. В този смисъл, основанията за нищожност по чл. 26
ЗЗД могат да бъдат поддържани едновременно, но общото основание за нищожност
по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по принцип, изключва приложението на останалите. Ако
нарушението на императивна правна норма попада в друго, специално предвидено
основание по чл. 26 ЗЗД /например, относно формата/, то специалното основание
изключва общото. Тази преценка за съотношението между въведените основания
7
следва да се извърши от съда за всеки конкретен случай. (така Решение № 97 от
08.02.2013 г. по гр. д. № 196/2011 г. І т. о. ВКС). Съгласно Решение № 241 от 15.01.2021
г. на ВКС по гр. д. № 3796/2019 г., IV г. о., ГК, във всички случаи, когато ищецът,
позоваващ се на нееквивалентност на насрещните престации по двустранен възмезден
договор като основание за недействителност на договора, е сключил този договор чрез
представител (по закон или по пълномощие), правното основание на иска е по чл. 40
от ЗЗД. Фактическият състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД не включва
преценка дали са накърнени добрите нрави, а дали действително, обективно са
увредени интересите на представляваната страна по договора, както и дали
действалият от нейно име представител и насрещната страна по договора са
добросъвестни или не, т.е. дали са осъзнавали, че увреждат представлявания или не са.
Преценката както за наличие на увреждане интересите на представлявания, така и за
недобросъвестност едновременно на представителя и на насрещната страна по
договора, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай,
но във всички случаи към момента на сключването на договора, като тежестта за
доказване е за представлявания.
В случая ищцата поддържа в исковата молба, както и в подадените уточнителни
молби, че първият ответник е продал процесните имоти на втория ответник на цена,
много по-ниска от пазарната в нарушение на задължението си на пълномощник да
действа в интерес на представлявания. Поддържа, че с оглед състоянието на
упълномощителя и скорошната му смърт, противоречало на добрите нрави
извършване на тази разпореждания. Това поведение на ответниците било толкова
тежко, че водело до нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави.
Нищожността е поддържана на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и на чл. 40 ЗЗД,
сочени евентуално. Съобразно по-горе цитираната практика на ВКС и при
съобразяване с нея, доколкото двете основания са на искове с последици водещи до
липса на правен ефект на сделката (нищожност на сделката), като според т. 3 от
Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК
нищожността по чл. 40 ЗЗД същата може да бъде релевирана само от упълномощителя
или негов наследник, настоящият съдебен състав намира, че следва да подведе
фактическите твърдения на ищеца под хипотезата на чл. 40 ЗЗД. Това е така, тъй като
два иска с идентични правни последици не могат да бъдат предявени кумулативно,
нито евентуално, както е сочи ищецът, а съдът следва да подведе фактическите
твърдения под хипотезата на специалното основание за недействителност с правните
последици на нищожността, която в случая е тази на нормата на чл. 40 ЗЗД.
Задължение на съда е да даде правна квалификация на тези твърдения и правилната
правна квалификация е по чл. 40 ЗЗД, предвиждаща специалното основания за
недействителност с последиците на нищожност – действия във вреда на
представлявания, които действия, в един по-широк смисъл, несъмнено не съответстват
8
и на изискванията на добрите нрави.
Предвид изложеното, съдът намира, че е сезиран с един иск, а именно чл. 40 ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл. 40 ЗЗД настоящият съдебен състав
намира следното:
С предявения иск по чл. 40 ЗЗД ищецът се домогва до постановяването на
положително за него съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо да бъдат
отречени правните последици на атакувания договор – неговото облигационно
действие между страните и най-вече вещно - прехвърлителния ефект на договора,
имащ за предмет имоти, собственост на праводателя на ищцата. Искът е
установителен и като всеки установителен иск и този предполага наличие на правен
интерес за воденето му като абсолютна процесуална предпоставка за неговата
допустимост. Правен интерес да се позове на недействителността по чл. 40 ЗЗД има
представлявания, респ. неговите наследници. Когато установителният иск с правно
основание чл. 40 ЗЗД е предявен от някой от наследниците на представлявания, този
ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска по чл. 40
ЗЗД само до размера на своите права в съсобствеността, чиято защита търси и е
процесуално легитимиран (така Решение № 170/18.12.2017 г. по гр. д. № 950/2017 г. на
ВКС, III г. о., както и мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на
ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК).
В случая ищцата се легитимира като наследник на 1/2 от процесните имоти (тъй
като наследява своя баща заедно със своята майка), поради което и същият има правен
интерес да предяви иск за нищожност на процесния нотариален акт за продажба само
на 1/2 ид. ч. от продаваните имоти.
Фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД се състои от
два елемента: обективен - договорът да е във вреда на представлявания, което се
преценява към датата на сключването му и субективен - споразумяване между
представителя и насрещната страна за увреждане на представлявания. Не е
необходимо да е налице изричен сговор между тях да увредят представлявания, а е
достатъчно те да са недобросъвестни - те и двамата да знаят/осъзнават, че сключения
договор обективно уврежда представлявания. Тази недобросъвестност не се
предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания или неговия
наследник. Преценката за наличието й също се извършва предвид конкретните
обстоятелства във всеки отделен случай, към момента на сключване на договора.
Според мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
5/2014 г., ОСГТК увреждането на интересите на представлявания може да има най-
различни проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за него условия;
имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът
поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет), нетипични
9
за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са упражнени
превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както и най-различни
други хипотези.
Успоредно с увреждането следва да е налице и второто условие – съзнаване на
увреждането, като чл. 40 ЗЗД не предполага недобросъвестност на упълномощения и
третото лице. В производството по иска за прогласяване недействителност на
увреждащата сделка ищецът-упълномощител или неговият наследник следва да
установи знанието за увреждане на пълномощника и третото лице. (пак Тълкувателно
решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК).
В конкретния случай по делото несъмнено се установява увреждане на
упълномощителя М. Д. чрез значително намаляване на неговото имущество.
Продажната цена от 9000 лева, за тримата продавачи, е над четири пъти по-ниска от
пазарната цена – 38 069,77 лв. към момента на извършване на разпореждането.
Съдът не споделя доводите на ответниците релевирани в отговора на исковата
молба по отношение свободата на договарянето. Цитираната в отговора съдебна
практика относно преценката за нееквивалентност на престациите касае договори
сключени пряко от продавача, а не такива сключени от пълномощник, като в
последните е налице специфика при охраняване на интересите на представлявания,
доколкото той не изразява сам волята си.
Автономията на волята и свободата на договарянето (арг. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД, във вр.
с чл. 44 ЗЗД) са прокламирани като основни правни принципи, ръководни начала при
уреждането на частноправните обществени отношения, чието зачитане е задължително
както за частно правните субекти, така и за държавните органи.
Приложното им поле е ограничено от законодателя с чл. 9 ЗЗД, според който
съдържанието на договорите страните могат да определят свободно само дотолкова,
доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави.
Добрите нрави не са писани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. Един от тях е принципът на справедливостта, който в
гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на
интересите на отделните правни субекти. При това задължение за зачитане на
взаимните интереси на страните по сделките, за нарушаването на принципа на
справедливостта при сключването им правоприлагащият орган изхожда от
законодателството, от своето правосъзнание и обстоятелствата в конкретния случай.
Безспорно е, че при упълномощаването възникват отношения на доверие, като
пълномощникът следва да действа изключително в интерес на упълномощителя, като в
противен случай, ако договоря от негово име, но в негова вреда и този факт е известен
на лицето, с което се сключва сделката, тя е нищожна – арг. чл. 40 ЗЗД.
10
Установява се, че наследодателят на ищцата с пълномощно с нотариална заверка
на подписа и съдържанието е упълномощил първият ответник да се разпорежда с
процесните имоти „както намери за добре и на цена, каквато намери за добре”, вкл. и
да договаря сама със себе си при изискванията на чл. 38 ЗЗД. Следователно,
упълномощителят е учредил широк обем от представителна власт на пълномощника,
вкл. и да договаря сам със себе си. Тъй като в клаузите на упълномощителната сделка
е предвидено пълномощникът да отчужди имота, както той счете за уместно („както
намери за добре”), той е следвало да действа изключително в интерес на
упълномощителя. От друга страна, обичайно, за да се учреди представителна власт, за
упълномощителя е налице някаква обективна или субективна пречка за извършване на
съответното правно или фактическо действие, за което е овластен пълномощникът –
ограничения по време, място или познания за правните последици на съответното
правно действие. Нещо повече, не е спорно между страните, че бащата на ищцата М.
Д. е бил в тежко здравословно състояние, а пълномощното е изготвено едва седмица
преди упълномощителят да постъпи в болница, поради диабетна некроза на крайник и
е следвало при сключване на договора за покупко-продажба да действа съобразно
правилата за добросъвестност. Макар и в обективното българско право да липсва
законово определение на този термин, съдът счита, че неговото съдържание
представлява мярката на честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския
оборот при сключване на сделки, което е подчинено на съвкупността от правила,
определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните
гражданскоправни отношения и не нарушават добрите нрави. Оспорената възмездна
транслативна сделка – процесният договор за покупко-продажба, е сключена едва пет
дни след след упълномощаването и едва пет дни преди да почине упълномощителя,
като пълномощникът е договарял със собствения си син на цена значително по-ниска
от пазарната, поради което не може да се приеме, че Д. Д. е положил усилия да сключи
договор за покупко-продажба, който да отговаря на интересите на упълномощителя.
Съдът намира, че е налице и субективния елемент в случая – а именно знанието
за увреждането от страна на упълномощителя и третото лице, с което той договаря.
Съгласно трайната съдебна практика, преценката за това знание се извършва въз
основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договорът с
третото лице - обяснимо е представляваният /респ. неговите наследници/ да не
разполага с преки доказателства за сговор между пълномощника си и третото лице,
поради което наличието на сговор за увреждане може да бъде установено с косвени
доказателства, които ценени в съвкупност да обуславят извод за сговаряне за
увреждане. Поредица от такива косвени доказателства могат да бъдат: близки
родствени отношения между пълномощника и третото лице в степен, в която законът
презумира знание за увреждането (чл. 135, ал. 2 ЗЗД) или заинтересованост (чл. 172
ГПК), вкл. даваща право на отказ от свидетелстване (чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК).
11
Обстоятелството, че процесният транслативен договор е сключен от пълномощника с
неговия син, в изключително кратък срок след упълномощаването и преди смъртта на
упълномощителя, представлява доказателство, че той не е охранил в пълна степен
интересите на упълномощителя, намиращ се в състояние на продължително
разстройство на здравето, като не е проявил активност да потърси купувачи на
процесния имот, които биха могли да закупят имота на стойност, близка до пазарната
му цена. Както бе изяснено, фактът, че в процесното пълномощно е обективирана
клауза за продажба на процесните имоти на цена, каквато намери за добре, не
представлява дори и доказателствен факт, индиция (правнорелевантно обстоятелство,
подлежащо на доказване в процеса), че пълномощникът не е нарушил правилата,
уреждащи общоприетите в обществото изкисквания за моралното, честно поведение
на гражданскоправните субекти при сключване на възмездни транслативни сделки като
пълномощници, т.е. че не е нарушил добрите нрави, като е договарял сам със себе си,
прехвърляйки на себе си спорния имот, на цена, значително по-ниска от пазарната.
Още повече, че в пълномощното е посочено, че упълномощителят е получил
„уговорената продажна цена“ предварително в брой, а в пълномощното липсва такава
уговорена продажна цена.
Определянето от пълномощника на цената на продаваните имоти в размер, който
е четири пъти по-нисък от пазарната му /действителна/ цена, явно облагодетелства
купувача /негови син/ и е явно неизгодно за представлявания продавач, т. е. такава
сделка е с увреждащ характер. След като е продал на сина си имотите на четири пъти
по-ниска цена от действителната, представителят не е оправдал оказаното му от
упълномощителя доверие, с което е накърнил добрите нрави. Сключеният при
условията на чл. 40 ЗЗД договор не е породил правни последици, защото е
недействителен.
Ирелевантни за недобросъвестността на пълномощника и третото лице и
увреждането на упълномощителя са обстоятелствата дали същите са се грижили за
него и в какви взаимоотношения е бил с ищцата – негова дъщеря, тъй като в
упълномощителната сделка изрично е посочено, че следва да бъде извършена
възмездна сделка с процесните имоти. В този смисъл са и показанията на свидетелката
Кинчи Д.а, която потвърди, че М. И. Д. е имал нужда от средства и парите не му
достигали.
При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни
съждения настоящата съдебна инстанция достига до правния извод, че възмездният
транслативен договор, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 59, том VIII, peг. № 16 778, дело 1007, пред А.С., помощник
нотариус по заместване при П. Д. - Нотариус с peг. № 543 на Нотариалната камара на
Република България, с район на действие PC -Севлиево, е недействителен, тъй като е
сключен в противоречие с добрите нрави – арг. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, респ. при
12
договаряне на пълномощника Д. И. Д. с неговия син – Р. Д. Д. във вреда на
упълномощителя (арг. чл. 40 ЗЗД).
Съобразно гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 40 ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен.
По кумулативно предявения иск с правно основание чл. 34 ЗЗД вр. чл. 55,
ал. 1 ЗЗД:
Когато договорът е недействителен на основание чл. 40 ЗЗД, той не поражда
насрещни права и задължения на страните по него, както и вещнотранслативен ефект
по чл. 24, ал. 1 ЗЗД. След като е основателен иска по чл. 40 ЗЗД то следва да бъде
прието, че процесният нотариален акт не е породил правни последици и собствеността
върху процесните недвижими имоти не е преминала върху Р. Д. Д..
Липсата на валиден договор, по който страните са дали нещо на другата страна
обосновава право на всяка страна да иска връщане на даденото по нищожния
(недействителния) договор – чл. 55, ал. 1 вр. чл. 34 ЗЗД. Ето защо е основателен иска
на ищцата за предаване (връщане) от ответника на 1/2 ид. ч. от недвижимите имоти
собственост на нейния праводател – М. И. Д., предмет на недействителния договор.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК – на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
от 780,96 лв. от които 180,96 лв, - държавни такси и 600 лв. – депозит за вещо лице.
В полза адв. Ц. С. Д., в качеството й на проц. представител на ищцата, следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от общо 1300 лв. на основание
чл.78,ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗА.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за недействителен по иска с правно основание чл. 40 ЗЗД,
предявения от М. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ул. „Митко Палаузов“
бл. 5, вх. „Д“, ет. 3, ап. 9 против Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ж.к.
„Димитръ Благоев“ бл. 4, вх. „Г“, ет. 6, ап. 18 и Р. Д. Д. ЕГН **********, с адрес: гр.
Севлиево, ж.к. „Димитър Благоев“ бл. 4, вх. „Г“, ет. 6, ап. 18 Договор за покупко-
продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от
16.11.2020 г. № 59, том VIII, peг. № 16 778, дело 1007, пред А.С., помощник нотариус
по заместване при П. Д. - Нотариус с peг. № 543 на Нотариалната камара на Република
България, с район на действие PC –Севлиево по отношение на 1/2 ид. ч. от
недвижимите имоти, собственост на М. И. Д., предмет на същия договор, а именно:
13
- 1/6 /една шеста/ идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален
идентификатор 65927.501.2631 /шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и седем
точка петстотин и едно точка две хиляди шестстотин тридесет и едно/ по
кадастралната карта и регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-
77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 09.11.2020 г., адрес на
поземления имот гр. Севлиево п.к. 5400, ул. „Васил Сърбенов" № 26, с площ от 382.00
/триста осемдесет и два/ кв. м., трайно предназначение на територията
„Урбанизирана“, начин на трайно ползване „Средно застрояване (от 10 до 15m)",
предишен идентификатор няма, номер на предходен план: 2631 /две хиляди
шестстотин тридесет и едно/, кв. 107а /сто и седем, буква „а“/, парцел XXI /двадесет и
едно римско/, при съседи: имоти с кадастрални идентификатори 65927.501.2632
/шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и седем точка петстотин и едно точка
две хиляди шестстотин тридесет и две/, 65927.501.2645 /шестдесет и пет хиляди
деветстотин двадесет и седем точка петстотин и едно точка две хиляди шестстотин
четиридесет и пет/, 65927.501.2654 /шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и
седем точка петстотин и едно точка две хиляди шестстотин петдесет и четири/,
65927.501.2325 /шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и седем точка петстотин
и едно точка две хиляди триста двадесет и пет/;
-1/12 /една дванасесета/ идеални части от Сграда с кадастрален
идентификатор 65927.501.2631.1 /шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и
седем точка петстотин и едно точка две хиляди шестстотин тридесет и едно точка
едно/ по кадастралната карта и регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-
77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо сградата е от 09.11.2020 г., адрес на сградата гр.
Севлиево п.к. 5400, ул. „Васил Сърбенов“ № 26, със застроена площ от 96.00
/деветдесет и шест/ кв.м., брой етажи: 1 /един/, брой самостоятелни обекти в сградата:
няма данни, предназначение: „Жилищна сграда - еднофамилна", състояща се от: кухня,
две спални, хол и вестибюл, с два входа: от запад през остъклена тераса и антре към
кухнята и от юг във вестибюла; стар идентификатор: няма; номер по предходен план:
няма; заедно със същата идеална част от: ИЗТОЧНО ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ със
застроена площ от 26 /двадесет и шест/ кв.м.; разположена в ПИ с кадастрален
идентификатор 65927.501.2631 /шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и седем
точка петстотин и едно точка две хиляди шестстотин тридесет и едно/;
- 1/4 /една четвърт/ идеални части от ПУНКТ ЗА ДИАГНОСТИКА НА
АВТОМОБИЛИ с кадастрален идентификатор 65927.501.2631.2 /шестдесет и пет
хиляди деветстотин двадесет и седем точка петстотин и едно точка две хиляди
шестстотин тридесет и едно точка две/ по кадастралната карта и регистри на гр.
14
Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК, адрес на
сградата: гр. Севлиево п.к. 5400, ул. „Баучер“ № 11, със застроена площ от 66.00
/шестдесет и шест/ кв. м. , брой етажи: 2 /два/, брой самостоятелни обекти в сградата:
няма данни, предназначение: „Хангар, депо, гараж“; състои се от работно хале: стар
идентификатор: няма; номер по предходен план: няма; разположен в ПИ с кадастрален
идентификатор 65927.501.2631 /шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и седем
точка петстотин и едно точка две хиляди шестстотин тридесет и едно/;
- 1/2 /една втора/ идеални части от Сграда с кадастрален идентификатор
65927.501.2631.3 /шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и седем точка
петстотин и едно точка две хиляди шестстотин тридесет и едно точка три/ по
кадастралната карта и регистри на гр. Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-
77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК, адрес на сградата: гр. Севлиево п.к. 5400, ул. „Васил
Сърбенов“ № 26, със застроена площ от 38.00 /тридесет и осем/ кв.м., брой етажи: 1
/един/, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение:
„Постройка на допълващо застрояване“, състояща се от: коридор и две стаи; стар
идентификатор: няма; номер по предходен план: няма; разположена в ПИ с
кадастрален идентификатор 65927.501.2631 /шестдесет и пет хиляди деветстотин
двадесет и седем точка петстотин и едно точка две хиляди шестстотин тридесет и
едно/.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ж.к. „Димитър
Благоев“ бл. 4, вх. „Г“, ет. 6, ап. 18 и Р. Д. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево,
ж.к. „Димитър Благоев“ бл. 4, вх. „Г“, ет. 6, ап. 18 да предадат на М. М. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Севлиево, ул. „Митко Палаузов“ бл. 5, вх. „Д“, ет. 3, ап. 9
фактическата власт върху посочените ид.части от недвижимите имоти, на
основание чл. 55, ал. 1 вр. чл. 34 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ж.к. „Димитър
Благоев“ бл. 4, вх. „Г“, ет. 6, ап. 18 и Р. Д. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево,
ж.к. „Димитър Благоев“ бл. 4, вх. „Г“, ет. 6, ап. 18 да заплатят на М. М. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Севлиево, ул. „Митко Палаузов“ бл. 5, вх. „Д“, ет. 3, ап. 9
сумата в размер на 780,96 лв. /седемстотин и осемдесет лева и деветдесет и шест ст./ –
разноски пред РС – Севлиево.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ж.к. „Димитър
Благоев“ бл. 4, вх. „Г“, ет. 6, ап. 18 и Р. Д. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево,
ж.к. „Димитър Благоев“ бл. 4, вх. „Г“, ет. 6, ап. 18 да заплатят на адв. Ц. Д., ВТАК, със
служебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски“ № 38 А, ет. 5, офис 14, на
основание чл.78,ал.1 ГПК вр. чл. 38 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 1300
лв. /хиляда и триста лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
15
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
16