РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. Пловдив, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330113001 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу Ю.
М. Ю за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 730.71
лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна
и отведена канална вода за периода 12.04.2018 г. до 04.12.2020 г. за водоснабден имот,
находящ се в...., както и сумата в размер на 73.75 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода 30.06.2018 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.02.2021 г. до
окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2899/2021 г. по описа на ПРС. Претендират
се разноски.
В исковата молба се излагат твърдения, че в процесния имот за процесния период
начислението е било по тарифа, доколкото в имота на ответника липсва измервателно
устройство. Месечно е начислявана вода по 10 куб.м за двама обитатели Ответникът е
потребител за процесния имот и в процесния период в качеството си на собственик. За
вземанията си ищецът се е снабдил със Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2899/2021 г. по
описа на ПРС, срещу която длъжникът е възразил в срок, което поражда интереса от
предявяване на настоящите искове.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от
1
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2899/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.
1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен лично препис от исковата молба и приложенията към
нея на 19.10.2021 г./л.33/, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и
не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, като призовката е връчена редовно на 21.12.2021 г.
/л.38/.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове
са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно от страна на
ищеца в открито съдебно заседание на 31.01.2022 г .
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва - 325 лева
разноски в заповедното производство, от които 25 лева – държавна такса и 300 лева –
адвокатско възнаграждение.
В исковото производство ищецът доказа разноски в размер на 75 лева – платена
държавна такса. В открито съдебно заседание от 31.01.2022 г., ищецът се отказва от
претенцията си за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, поради което
за същото ще се присъди единствено платената държавна такса.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю. М. Ю., ЕГН **********, с адрес: ....
ДЪЛЖИ НА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С.
Л. Н. сумата в размер на 730.71 лева, представляваща стойността на доставените на
ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 12.04.2018 г. до
04.12.2020 г. за водоснабден имот, находящ се в ........, както и сумата в размер на 73.75 лева
– обезщетение за забава върху главницата за периода 30.06.2018 г. до 31.12.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
16.02.2021 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за
2
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2899/2021 г. по описа на
Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА Ю. М. Ю., ЕГН **********, с адрес: ...ДА ЗАПЛАТИ НА
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у.С. Л.Н.,
сумата в общ размер на 75 лева, разноски в исковото производство и 325 лева – разноски
по ч.гр.д. № 2899/2021 г. по описа на ПРС.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните могат да
търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3