Решение по гр. дело №459/2025 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4491
Дата: 11 декември 2025 г.
Съдия: Моника Жекова
Дело: 20253110100459
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4491
гр. Варна, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20253110100459 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по обективно, кумулативно съединени
специални положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 7, т. 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.Исковата молба е
предявена в преклузивния срок по чл.415 ГПК във връзка с дадените от заповедния съд до
ищцата - заявител в заповедното производство указания, поради което и производството по
така предявените специални положителни установителни искове е процесуално допустимо.
По същество с предявените искове ищцата цели да установи със СПН съществуването на
паричните вземания по размери и основание , така както са вписани в издадената в нейна
полза от заповедния съд Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
оспорена в срока по чл.414 ГПК от длъжника, което обосновава и правния интерес на
ищцата от иницииране на исковото производство.
Ищцата Д. Г. Т., ЕГН **********, чрез адвокат Д. Х. П., САК, личен № ***, със
съдебен адрес: *** е предявила исковата си молба с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД против ответника „Ю. Е. Ч.“ ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. Н. Д..В титулната част на
исковата молба ищцата е посочила материално - правната норма на която основава иска си
чл. 7, ал. 1 от Регламент 261/2004 (ЕО) и цената на иска: 250 евро.
Ищцата е основала исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:
Със Заповед за изпълнение по ч.г.д. № 4412/2024, по описа на Районен съд - Варна, 42
състав, длъжникът „Ю. Е. Ч.“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д. Н. Д., бил осъден да заплати на Д. Г. Т., ЕГН: **********, сумата от
250 евро обезщетение на основание по чл. 7, ал. 1 по Регламент 261/2004 г. за закъснял полет
№ BUC879, по маршрут Варна - Кападокия, планиран по разписание на 15.05.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.
Ответникът депозирал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение, което
обуславяло правния интерес на ищцата в законоустановения срок и на основание чл. 415, ал.
1
1 от ГПК да предяви настоящия иск за установяване на вземанията й по издадената от
заповедния съд Заповед по чл. 410 ГПК.
Искането на ищцата се основава на следните фактически обстоятелства и правни
доводи:
Ищцата Д. Г. Т. твърди , че закупила самолетен билет за полет № BUC879/H6879 от
Варна до Кападокия, планиран по разписание на 15.05.2023 г. с час на излитане 10:35 и час
на кацане 11:40. Полетът обаче закъснял и кацнал в Кападокия около 16:27 часа.Данните за
полета били следните: № на полет BUC879/H6879; разписание/излитане 10:35;
разписание/кацане: 11:40; Действителен част на кацане 16:27 ; закъснение над 3 часа и
разстояние до 1500 км .На ищцата не била представена информация каква е причината за
закъснението. Ищцата твърди, че се явила на летището навреме, спазвайки всички
изисквания и полагайки необходимата грижа.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз пристигане със закъснение от над
3 часа в крайната дестинация пораждало същите права като при отмяната. В съответствие с
член 5, параграф 3 от Регламента и според практиката на Съда на Европейския съюз, сочи
ищцата, че въздушният превозвач не е длъжен да изплати обезщетение в случай на отмяна
или закъснение при пристигане, ако може да докаже, че отмяната или закъснението са
причинени от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети всички разумни мерки. Тъй като не всички извънредни обстоятелства
освобождавали от отговорност, този, който искал да се позове на тях, подчертава ищцата, че
трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез
съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на
тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически
условия, поносими за съответния въздушен превозвач ( така : решение от 12 май 2011 г.,
Eglitis и Ratnieks, C 294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25 и цитираната съдебна практика). В
изложения по-горе смисъл сочи ищцата, че авиокомпанията трябва да установи, че дори като
използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага,
явно не би могъл - освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на
предприятието си към дадения момент - да избегне извънредните обстоятелства, с които се
сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три
или повече часа (в този смисъл ищцата препраща към решения от 19 ноември 2009 г.,
Sturgeon и др., C 402/07 и C 432/07, EU: C: 2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г., Eglitis и
Ratnieks, C 294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25).По същество: ищцата счита, че такива
обстоятелства не са налице. В този смисъл и твърди, че са възникнали всички предпоставки
за възникване право на обезщетение, а именно изпълнение на всички изисквания и полагане
на дължимата грижа от страна на ищеца, пристигане в крайния пункт с над 3 часа
закъснение и липса на извънредни обстоятелства, които да обуславят забавянето.
Дължимото обезщетение на ищцата намира същата, че е в размер на 250 евро с оглед
разстоянието по въздух между началната и крайната точка на излитане (до 1500 км.),
пристигнал с над 3 часа закъснение в крайната дестинация.
Ответникът сочи още ищцата, че бил поканен да изпълни задължението си чрез
покана за доброволно изпълнение, връчена на 03.08.2023 г., но доброволно плащане не било
извършено, с което ответникът станал повод за завеждането на настоящия иск.
Извън изложеното по-горе ищцата сочи в исковата си молба, че компетентен по
правилата на местната подсъдност да се произнесе по настоящото дело е именно настоящият
съд, с оглед приетото в Определение № 1276806 по дело C-319/2023 г. от 13.12.2023 г. на
осми състав на СЕС, съгласно който член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕС)
№ 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че когато тази разпоредба е приложима, съдът
на държава членка, пред който е предявен иск за обезщетение на основание на Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО)
№ 295/91, трябва да прецени както международната, така и териториалната си
компетентност с оглед на тази разпоредба, независимо от евентуалното наличие в
националното законодателство на алтернативни основания за компетентност в полза на
потребителите.
2
С оглед на гореизложеното, ищцата е сезирала съда с искането :
да бъде постановено съдебно решение по силата на което да бъде установено със сила
на пресъдено нещо съществуването на вземането по Заповед № 1947/12.04.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК , издадена по ч.г.д. № 4412 /2024, по
описа на Районен съд - Варна, 42 състав, на Д. Г. Т., ЕГН: **********, в размер на 250 евро,
представляващо обезщетение на основание чл.7, ал. 1 на Регламент 261/2004 г. за закъснял
полет № BUC879/H6879 от дата 15.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на
сумата.
Ищцата Д. Г. Т., ЕГН: ********** отправя и искане да бъде осъден ответника да й
заплати сторените в заповедното и настоящото производство разноски за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и разноски за експертиза, ако такива са сторени. В подкрепа на
твърденията и исканията си ищцата е направила доказателствени искания . В условията на
евентуалност - ако предявения иск бъде частично или изцяло отхвърлен и на ответника
бъдат присъдени разноски, ищцата прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Ответното дружество „Ю. Е. Ч.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от Д. Н. Д., изпълнителен директор чрез пълномощниците: адв. М. Г.,
член на САК съдебен адрес: *** тел.: 02/942 79 10, факс: *** Адвокатско дружество „***“ е
депозирало в срока по чл.131 ГПК отговор на на исковата молба (ОИМ).
На първо място в ОИМ ответникът сочи, че ищцата е предявила срещу „Ю. Е. Ч.“
ЕАД (Ю. Е. Ч./Ответник) иск на основание чл. 415 ГПК за установяване съществуването на
вземането на Ищцата за сума в размер на 250 евро, представляваща обезщетение на
основание чл. 7, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета
от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91 (Регламент 261/2004) за закъснение на полет BUC 879/Н6879 на
15.05.2023 г. по маршрут Варна - Кападокия, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на
сумата. Ищцата претендирала и осъждане на Ответника да плати направените от нея в
заповедното и исковото производство разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и разноски за експертиза (ако бъдат направени).
В ОИМ ответникът оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.
Възраженията на ответника са следните: Ответникът сочи, че е регистриран в
България опериращ въздушен превозвач, с издадено свидетелство за авиационен оператор
през 2001 г., притежаващ и към момента актуално валидно Свидетелство за авиационен
оператор (Air operator certificate) № BG 06, издадено на 28.04.2021 г. от Главна дирекция
„Гражданска въздухоплавателна администрация „ към министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията (ГД ГВА) (Доказателство 1 към ОИМ).
Ищцата разполагала с бордна карта за полет BUC 879/Н6879 по маршрут Варна - Кападокия
на 15.05.2023 г., планиран по разписание с час на излитане: 07.35 ч. (UTC) (10.35 ч. местно
време) и час на кацане: 08.15 ч. (UTC) (11.15 ч. местно време).Полетът бил осъществен на
15.05.2023 г. с час на излитане от летище Варна -12.24 ч. (UTC) и час на кацане на летище
Невшехир (Кападокия) - 13.50 ч. (UTC), т.е. закъснението на полета било над 3 часа (4 ч. 49
мин.). Разстоянието по маршрута било до 1 500 км. Ищцата подала заявление по чл. 410
ГПК, във връзка с което било образувано ч. гр. д. № 4412/2024 г., ГО, 42 с-в по описа на
Районен съд-Варна и издадена заповед № 1947 от 12.02.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение по
Регламент 261/2004, лихва за забава от 10.11.2023 г. до плащане на вземането и разноски
общо в размер на 425 лв. (Заповед за изпълнение). Ответникът подал в срок възражение по
чл. 414 ГПК срещу Заповедта за изпълнение, като посочил, че не дължи претендираното
обезщетение, доколкото забавата за изпълнение на полета била в резултат от извънредни
обстоятелства, изключващи отговорността на Ответника за обезщетение по чл. 7 от
Регламент 261/2004.
Възраженията на ответника по основателността на иска са следните :С исковата
молба Ищцата твърдяла, че Ответникът дължи претендираното обезщетение, тъй като
закъснението на процесния полет било над 3 часа, разстоянието по маршрута било до 1 500
км. и закъснението не се дължало на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
3
избегнати, дори да били взети всички необходими мерки, тоест обстоятелства, които се
намирали извън ефективния контрол на въздушния превоз. Допълнително, Ищцата твърдяла,
че не й била предоставена информация каква е причината за закъснението.
Противно на твърденията на Ищцата, в процесния случай , възразява ответника, че
закъснението на полет BUC 879/Н6879 по маршрут Варна - Кападокия на 15.05.2023 г.
(Процесния полет) се дължало на извънредни обстоятелства, които съгласно чл. 5, § 3 от
Регламент 261/2004 освобождават Ответника от отговорност за заплащане на
обезщетение по реда на чл. 7 от същия. Закъснението на Процесния полет сочи
ответника в ОИМ, че се дължало на технически срив в софтуерната система на
Гражданска въздухоплавателна администрация на Република Турция в няколко
последователни дни непосредствено преди полета - на 09.05.2023 г. на 10.05.2023 г. и до
обяд на 11.05.2023 г. (Технически срив на системата на турската ГВА). Техническият срив на
системата на турската ГВА се установявал от съобщения за движение на самолета - MVT
message (Доказателство № 2 към ОИМ), кореспонденция между Ответника и местния
обслужващ агент на летището в Кападокия -„***“ и се потвърждавало от българската ГД
ГВА съгласно становище - и-мейл от 15.08.2023 г. на Е. Д., експерт при ГД ГВА
(Доказателство № 3 към ОИМ). В резултат на Техническия срив на системата на турската
ГВА твърди ответника, че било спряно и не са били обработвани своевременно, а с голямо
забавяне, подадените от въздушните превозвачи, вкл. от Ответника, документи за
получаване на разрешение за извършване на полета. Разрешението за извършване на полета
от Турската ГВА било необходимо и задължително условие за провеждане на полета
съгласно международните правила на гражданското въздухоплаване. Така, Ответникът
подал документи за получаване на разрешение за провеждане на процесния полет до
Гражданска въздухоплавателна администрация на Република Турция на 08.05.2023 г., т.е. в
законовия срок от 5 работни дни преди полета на 15.05.2023 г. Поради Техническия срив на
системата на турската ГВА, обаче, документите не били обработени от турската
администрация (Турска ГВА) своевременно, а с голямо забавяне. При възстановяване на
работата на Турската ГВА на обяд на 11.05.2023 г., администрацията била затрупана от
подадени необработени документи за одобрение, като до 12.05.2023 г. Ответникът не
получил отговор/одобрение на заявения полет. Едва на 12.05.2023 г. предвид
затрупването с необработени заявки Турската ГВА поискала формални корекции в
застрахователния сертификат на Ответника, които не били изисквани до този момент -
поставяне на печат и посочване на име и фамилия до печата/посочване на максимално
излетно тегло на самолета. От страна на Ответника били предприети незабавни действия за
изпълнение на указанията за корекции на Турската ГВА и веднага бил представен и приет от
Турската ГВА съответен Застрахователен сертификат (Доказателство № 4 към ОИМ) с печат
и имена. Въпреки това, поради Техническия срив на системата на турската ГВА, довело до
забавяне в обработване на документите, разрешение за полета е получено едва на
15.05.2023 г. Въпреки Техническия срив на системата на турската ГВА, Ответникът
твърди, че е предприел всички възможни действия за своевременно получаване на
разрешение за полета. От страна на Ответника (Оперативен отдел за планиране на
полетите, г-н Г. М.) били предприети активни действия чрез местния обслужващ агент на
летището в Кападокия - „***“ (г-н Д. Ю.), за да бъдат придвижени и обработени подадените
документи и получено от Турската ГВА своевременно разрешение за извършване на
процесния полет. Видно било за ответника от кореспонденция между г-н Г. М. и г-н Д. Ю.
(Доказателство № 5 към ОИМ) , че ответникът предприел всички възможни действия за
избягване на закъснение на полета, като е настоявал за и координирал спешна
обработка на подадените документи. Въпреки взетите мерки и положените максимални
усилия Техническият срив на системата на турската ГВА, довела до значително забавяне в
обработката на документите, станала причина за закъснението на процесния полет.
Въз основа на изложеното по-горе ответникът се позовава на разпоредбата чл. 5, §
3 от Регламент 261/2004 - наличие на извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, което счита за
достатъчно за освобождаването на опериращия въздушен превозвач от задължението му да
заплати на съответния пътник обезщетението по член 7 от Регламент 261/2004. В практиката
на Съда на Европейския съюз, включително цитираната в исковата молба практика на съда
по тълкуването и прилагането на разпоредбите на този регламент (Решение по съединени
дела С-581/10 и С-629/10) обаче, подчертава ответника, че приложното поле и на
разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент 261/2004 било разширено и съдът приемал, че
пътникът няма да има право на обезщетение, ако въздушният превозвач е в състояние да
4
докаже, че голямото закъснение се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, тоест обстоятелства,
които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Практиката на Съда на
Европейския съюз намирала опора и в разпоредбата на т. 14 от Преамбюла на Регламент
261/2004, препращаща към Конвенцията от Монреал, съгласно която задълженията на
опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите,
когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Примерно бил посочени като такива
обстоятелства случаите на политическа нестабилност, метеорологични условия,
несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани
дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху
дейността на въздушния превозвач. В т. 15 от Преамбюла на Регламент 261/2004
подчертава ответника, че е дадена легална дефиниция на понятието „извънредни
обстоятелства", като било предвидено, че такива съществуват, когато въздействието на
решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен
ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на
един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от
съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. По
прилагането на тази разпоредба, практиката на Съда на Европейския съюз (решения от 22
декември 2008 г., Wallentin-Hermann, С 549/07, EU:C:2008:771, т. 23, от 31 януари 2013 г.,
McDonagh, С 12/11, EU:C:2013:43, т. 29 и от 17 септември 2015 г., van der Lans, С 257/14,
EU:C:2015:618, т. 36;) приемала, че като извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3
от Регламент № 261/2004 могат да се квалифицират събития, които поради своето естество
или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния
въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол.
В конкретния случай, обобщава ответника в ОИМ , че не са налице основания за
ангажиране отговорността на Ответника за обезщетение по чл. 7 от Регламент
261/2004, въпреки закъснението на процесния полет, доколкото то било резултат от
извънредно обстоятелство по смисъла на т. 15 от преамбюла на Регламент 261/2004.
Именно като извънредно обстоятелство, стоящо извън контрола на Ответника, следвало да
бъде квалифициран Техническият срив на системата на турската ГВА в периода 09.05.2023 г.
-11.05.2023 г., довел до забавяне при издаване на разрешение за извършване на процесния
полет на 15.05.2023 г. от Турската ГВА. Техническият срив на системата на турската ГВА и
спирането на оперативната работа на Турската ГВА в периода 09.05.2023 г. - 11.05.2023 г.
представлявала според ответника събитие, което не е присъщо на нормалното упражняване
на дейността на Ответника и било извън ефективния му контрол. Същевременно, твърди
ответника, че от представените доказателства се установявало, че Ответникът дори като
използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага,
явно не би могъл , освен : „с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на
предприятието му към дадения момент „ да избегне извънредните обстоятелства, с които се
сблъсква, да доведат съответното закъснение на полета. Ответникът твърди да е взел всички
съобразени със ситуацията адекватни и навременни мерки, които отговаряли на технически
и икономически условия, поносими за Ответника. С оглед гореизложеното, в конкретния
случай счита ответника , че не са налице основания за ангажиране отговорността на
Ответника за обезщетение по чл. 7 от Регламент 261/2004, доколкото закъснението на
процесния полет се дължало на извънредни обстоятелства, които са извън ефективния
контрол на Ответника и не биха могли да бъдат предотвратени дори при предприемане на
всички разумни мерки, респ. предявеният от Ищеца иск се явявал неоснователен.
Посочените изводи се споделяли от СРС, като в тази връзка ответникът представя
за сведение постановени по повод закъснението на процесния полет Решение № 9015 от
16.05.2024 г. по гр. д. № 20241110105733/2024 г. 32 с-в на СРС (Доказателство № 6 към
ОИМ) и Решение № 21819 от 02.12.2024 г. по гр. д. № 54878/2023 г. 82 с-в на СРС
(Доказателство № 7 към ОИМ).
Несъстоятелни според ответника се явявали и твърденията на Ищцата, че не била
информирана за причините за закъснението на процесния полет. Всъщност, служители на
Ответника били през цялото време при пътниците на Летище Варна и им предоставили
информация за причините за забавянето. Нещо повече: в рамките на закъснението на
пътниците от процесния полет Ответникът предоставил 2 пъти безплатна храна и напитки,
което било видно от фактура № ********** от 15.05.2023 г. и приложена към нея справка за
предоставени стоки за процесния полет (Доказателство № 8 към ОИМ) и фактура №
5
********** от 15.05.2023 г. и приложена към нея справка за предоставени стоки за
процесния полет (Доказателство № 9 към ОИМ). Ответникът твърди, че осигурил за
първоначално планирания час на излитане правоспособен екипаж, който бил в готовност и
очаквал да изпълни полета. Екипажът бил в готовност на летището през цялото време и
веднага след получаване на разрешение осъществил полета. Горепосоченото още веднъж
доказвало, че като отговорен и ангажиран въздушен превозвач Ответникът спазвал стриктно
ангажиментите си към пътниците, вкл. задължението си по чл. 9, § 1 („Право на грижа“) от
Регламент 261/2004 за осигуряване на безплатна храна и напитки според времето на
изчакване и за предоставяне на информация.
В раздел четвърти от отговора на искова молба ответникът е изразил становище по
доказателствените искания на Ищцата. В раздел Четвърти от ОИМ ответникът от своя
страна е обективирал доказателствени искания. При така изложеното в ОИМ, ответникът
моли съда да отхвърли предявените в настоящото производство от Д. Г. Т. срещу „Ю. Е. Ч.“
ЕАД искове като неоснователени и недоказани ведно с присъждане в полза на ответника .
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 14.11.2025 година ищецът Д.
Г. Т., редовно призован, не се явява, не се представлява, ответникът „Ю. Е. Ч.” ЕАД, редовно
призован, не се представлява.
В о.с.з. съдът е докладвал молба вх.рег.№ 93243/07.11.2025 г. от адв. М. Г. –
пълномощник на ответното дружество, в която заявява, че желае да бъде даден ход на
делото, че няма възражения по изготвения проект за доклад и изразява становище по
съществото на спора, като моли за отхвърляне на предявените искове, предвид подробно
изложените факти и обстоятелства в отговора на искова молба. Претендират се и сторените
разноски, като е обективирано възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК
касателно претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна.
В о.с.з. съдът е докладвал и молба вх.рег.№ 95344/14.11.2025 г. от адв. И. И. -
пълномощник на ищеца по делото, в която заявява, че исковата молба се поддържа и желае
да бъде даден ход на делото в отсъствие на ищеца, няма възражения по доклада на делото и
моли да бъде отделен за безспорен фактът, че полетът е с разстояние до 1500 км. В случай,
че ответникът има нови искания или представи нови доказателства, ищецът моли за срок за
становище по същите, а при даване на ход на спора по същество, моли съдът да постанови
Решение, с което да уважи предявения иск, ведно с присъждане на сторените разноски, за
което се представя списък по чл. 80 от ГПК, излага бележки по същество.
СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните, на база събраните по делото
доказателства, в съответствие с приложимия закон и нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема
за установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
Районен съд Варна е сезиран с искова молба , регистрирана във ВРС на 05.07.2025 г. с
правно основание чл.422 ГПК, по която е било образувано първоначално гр.д.№ 40810/2024
г. по описа на СРС. С Определение № 50022/09.12.2024 г. постановено от СРС , 75 състав
производството по гр.д.№ 40810/2024 г. по описа на СРС е било прекратено и изпратено по
подсъдност на РС Варна .След влизане в законна сила на Определението на СРС , във ВРС
исковото производство е продължило под номер на гр.д. 459/2025 г.
Спор относно квалификацията на предявения специален положителен установителен
иск по делото няма , а и при проверка на редовността и допустимостта на исковата молба ,
исковият съд е извел извод, че искът е предявен в рамките на срока по чл.415 ГПК във
връзка с дадени указания от заповедния съд .
Видно е от окончателния доклад по делото , обективиран в протокола от проведено
пред РС Варна открито съдебно заседание, че исковият съд е разпределил тежестта на
доказване между страните като следва :
Съдът е указал на страните, че доказателствената тежест в гражданския процес се
разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за
себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
В тежест на ищцата съдът е възложил да установи и докаже следните
правнорелевантни факти, а именно: че е страна по договора за въздушен превоз по
цитираното в исковата молба направление, че е изпълнила собствените си задължения по
договора - че е изплатила стойността на пътния билет и че се е явила на летището навреме;
че е налице закъснение на процесния полет № BUC879/H6879 от дата 15.05.2023 г. от Варна
6
до Кападокия. В тежест на ищцата исковият съд е възложил и е да установи и докаже, че по
нейно заявление е било водено заповедно производство против ответника, че заповедният
съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, че последната е
оспорена по реда и в срока по чл.414 ГПК и че ищцата е предявила пред съда специалните
си положителни установителни искове в преклузивния срок по чл.415 ГПК.
В тежест на ответника по делото съдът е възложил да установи наличието на факти,
от които черпи благоприятни за себе правни последици, в т.ч. наличието на извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички разумни
мерки; че е предложил удобен алтернативен полет на ищеца; че е изплатил претендираните
искови суми на ищеца, в случай, че ищецът докаже тяхната дължимост.
С доклада по делото съдът е отделил безспорните между страните факти и
обстоятелства , а именно : Исковият съд е обявил на страните, че помежду им е безспорно и
не се нуждае от доказване, че полет № BUC879/H6879 от дата 15.05.2023 г. от Варна до
Кападокия е закъснял с над 3 часа, като ответникът не оспорва закъснението от 4 ч. 49 мин.
И че полетът по маршрут „Варна – Кападокия” е с разстояние до 1500 км.
При така маркираното по-горе от фактическа и правна страна се налага извод, че
спорът между страните се концентрира върху въпроса дължи ли ответникът -превозвач
обезщетение на ищцата по чл. 7, ал.1 от Регламент ЕО № 261 /2024г. на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2024 г. за закъснял полет или са налице твърдените от
ответника извънредни обстоятелства .
За да бъде даден правилен отговор на спорния между страните въпрос, съдът приема,
че на база приобщените по делото само писмени доказателства е изяснена следната
фактическа страна по спора :
Д. Г. Т., чрез адв. Д.П. от САК е депозирала пред РС София Заявление с №
320945/10.11.2023г. с искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК против длъжника „ Ю. Е. Ч. „ ЕАД за вземанията вписани в т. 9-12 от
заявлението . По така депозираното заявление е било образувано ч.гр.д. № 62037/2023 по
описа на СРС , 31 състав. Видно от цитираното заповедно дело, с Определение №
42830/29.11.2023 г. СРС е прекратил висящото пред него заповедно производство и съгласно
правилото на чл. 7, т.1 б. „б“ от Регламент № 1215/2012 г. е изпратил по подсъдност същото
на РС Варна. Определението от 29.11.2023 г. на СРС е влязло в законна сила и във ВРС
заповедното производство е продължило под номер на частно гражданско дело 4412/2024 г.
по описа на РС Варна , 42 състав . Видно от листи 3 и 4 от ч.гр.д.№ 4412/24 по описа на
ВРС, въз основа на Разпореждане № 15324/12.04.2024 г. РС Варна , 42 състав е издал Заповед
№ 1947/12.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК , като е
разпоредил длъжникът Ю. Е. Ч. ЕАД, ЕИК *** да заплати на кредитора Д. Г. Т., ЕГН
********** сумата от 250 евро – главница , представляваща парично обезщетение по чл. 7 ,
ал.1 от Регламент (ЕО)261 /2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2024 г. за
закъснял полет № BUC879 от Варна до Кападокия , планиран за разписание на 15.05.2023 г. ,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от подаване на заявлението в съда -
10.11.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.410 ГПК. В заповедта
за изпълнение е вписано и основанието от което произтича търсеното парично вземане , като
са били присъдени и разноски в полза на заявителя : сумата от 25.00 лв. за заплатена
държавна такса и сумата от 400.00 лв.за адвокатско възнаграждение. От приобщените по
заповедното дело писмени доказателства от листи 8 до 31 вкл. е видно, че Заповедта по
чл.410 ГПК е оспорена от длъжника чрез възражение по чл.414 ГПК и в съответствие с
дадените от заповедния съд указания ищцата е предявила в преклузния срок установителния
си иск. Изложеното по-горе се установява от приобщеното по делото писмено доказателство
- частно гражданско дело № 4412/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 42 състав, ведно с
приложеното към него частно гражданско дело № 62037/2023 г. по описа на СРС.
Двете страни по спора са ангажирали писмени доказателства.
Приобщени по делото като писмени доказателства са представените от ищцата с
исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на бордна карта, ведно с превод на
български език; покана за доброволно изпълнение, ведно с обратна разписка за
връчване,както и представените от ответника с отговора на искова молба заверени за
вярност с оригинала копия от : удостоверение от 05.06.2024 г. от СГС по ф.д. № 912/2008 г.;
пълномощно; свидетелство за авиационен оператор № BG 06 от 28.04.2021 г. на ГД ГВА;
спецификации на операциите № BG 06 от 05.05.2023 г. за въздухоплавателно средство Airbus
7
A320-231; спецификации на операциите № BG 06 от 05.05.2023 г.за въздухоплавателно
средство MD-82; допълнение към спецификации на операциите № BG 06/31.03.2022 г.;
списък на одобрения BG 06 от 28.03.2023 г.; списък на одобрения BG 06 от 24.01.2024 г.;
съобщения за движение на самолета - MVT message с превод на български език; Становище -
и-мейл от 15.08.2023 г. на Е. Д. - експерт при ГД ГВА; застрахователен сертификат реф.№
EAC2023TURKEY (A) от 08.05.2023 г. с превод на български език; кореспонденция между г-
н Г. М. и г-н Д. Ю. от м.май 2023 г. с превод на български език – 17 стр.; фактура № 14319 от
15.05.2023 г.; справка за доставка на стоки и услуги за снабдяване на А/К „Ю. Е. Ч.”,
извършващ предимно международни рейсове от Варна за периода 15.05.2023 г.; фактура №
14320 от 15.05.2023 г.; справка за доставка на стоки и услуги за снабдяване на А/К „Ю. Е.
Ч.”, извършващ предимно международни рейсове от Варна за периода 15.05.2023 г.
Ответникът е представил с ОИМ копия от Решение № 9015 от 16.05.2024 г. по гр. д.
№ 20241110105733/2024 г. по описа на СРС, 32 състав; Решение № 21819 от 02.12.2024 г. по
гр. д. № 54878/2023 г. по описа на СРС, 82 състав, които настоящият съдебен състав маркира,
т.к. са ангажирани от ответника само за сведение и по правната си същност представляват
част от съдебната практика на РС София.
Съвкупния и поотделен анализ на цитираните по горе писмени доказателства ,
отделените за безспорни факти с доклада по делото , мотивира съда да изведе еднозначния
извод от фактическа и правна страна, че ищцата е провела пълно и главно доказване по
делото и предявения специален положителен установителен иск следва да бъде уважен
ведно с акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху търсената главница,
считано от датата на която е сезиран заповедния съд .
В основата на предявения специален установителен иск е нормата на чл. 7, § 1, б. „а“
от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. , поради което и за да възникне за ищцата правопораждащия
фактически състав, ищцата е следвало да докаже , че между нея и ответника е бил сключен
договор за въздушен превоз на пътници за полет, който е следвало да се изпълни на
15.05.2023 г. по релация Варна - Кападокия по което има качеството на пътник; явяването си
на регистрационното гише в съответствие с указанията на превозвача за извършване на
превоза, забава в изпълнението на полета повече от 3 часа, размер на претендираното
обезщетение, включващо разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата
на големия кръг. При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е било
да установи: извършването на въздушния превоз съгласно предварително оповестеното
разписание, респективно наличието на извънредни обстоятелства, обусловили закъснението,
които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки,
респективно, че е изплатил претендираното обезщетение.
С окончателния доклад по делото, приет в проведеното открито съдебно заседание на
14.11.2025 г. както бе посочено и по-горе е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните, че разстоянието между двете летища е до 1500
км., както и че страните са се намирали в облигационна връзка, а и тези факти са видни от
представената от ищцата бордна карта . Страните не спорят , а и съдът в настоящия му
състав намира, че за процесното правоотношение приложение намира Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване
на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91,
съгласно чл. 1 и 19 от същия. В Регламент (ЕО) 261/ 2004 г. са разписани различни хипотези,
при които е възниква правото на пътник да получи обезщетение за причинените му вреди в
размерите, предвидени в чл. 7, като основните са при отмяна на полет (чл. 5) и при отказан
достъп до борда (чл. 4) , като при всяка от тях задълженията на превозвача да обезщети
пътниците са регламентирани по различен начин. Спор по делото няма , че ответникът има
качество „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на легалното определение дадено в чл.
2, б. „б“ от Регламента - въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да
изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или
физическо, имащо договор с този пътник.
Съгласно чл. 633 ГПК задължително за съдилищата е даденото разрешение относно
приложението на Регламент (ЕО) № 261/2004 с Решение на СЕС от 19.11.2009 г. по
съединени дела С- 402/2007 и С-403/2017, а именно, че чл. чл.5, 6 и 7 от Регламента трябва
се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на
пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че
същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет
8
претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са
достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от
превозвача час на пристигане по разписание/.Съгласно чл.3, §.2, б. „а“ от Регламент(ЕО)
№261/2004 същият намира приложение за пътници, които имат потвърдена резервация за
съответния полет и освен в случая с отмяната, посочен в чл.5, се явят на гишето за
регистрация, в посочен от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен
пътнически агент час, или ако такъв не е посочен - не по-късно от 45 минути преди обявения
час на излитане. От изложеното следва, че фактическият състав на пораждане на правото
на обезщетение по чл.7 от Регламента включва освен наличието на закъснял с повече от
3 часа полет и следните две кумулативни предпоставки: пътникът да има потвърдена
резервация за полета, както и да се е явил на гишето за регистрация в предварително и в
писмен вид /включително по електронен път/ посочен от въздушния превозвач, туроператора
или упълномощен пътнически агент час, или, ако не е посочен такъв- не по-късно от 45
минути преди обявения час за излитане.
По делото (л.13 от гр.д. №40810/2024 по описа на РС Варна ) е приобщена бордна
карта на името на ищцата / Т. /Д. Г. с обозначение на номера на полета BUC879 , дата 15 май
,място 23С , класа икономична, изход 4 в 09:55 ч. и дата 15 май 10:35ч. Бордната карта
доказва , че процесния полет е следвало да се осъществи на 15.05.2023 г. в 10:35 ч.
Приобщена на л. 14 по делото по описа на СРС е покана изготвена от процесуалния
представител на ищцата (представител и на още четирима от общо пет пътника от същия
полет) до ответника с искане за изплащане на обезщетение от 250 евро на пътник с
основание чл.7, ал.1, б.а от Регламент ЕО 261/2004г. поради закъснение на полета с над 3
часа .
Анализът на посочените писмени доказателства , както и практиката на СЕС
(Решение от 21.12.2021г. по съединени дела C 146/20, C 188/20, C 196/20 и C 270/20 )
мотивира съда да приеме, че бордна карта удостоверява правото на ищцата Д. Т. да се качи
на борда на самолета, тъй като издаването й е предпоставено от проверка на правото да
пътува с конкретния полет, следователно Д.Т. притежава белезите на „друго доказателство“
за потвърдена регистрация за полета. С оглед горното се налага и извода, че между Д.Т. и
ответника е бил сключен договор за въздушен превоз, по силата на който за ответника е
възникнало задължение да осъществи превоза по посочената дестинация на датата, за която
полетът е бил планиран. Ответникът е бил поканен да заплати обезщетение на ищцата, не е
заплатил търсеното обезщетение поради което и ищцата е предприела действия по
снабдяване със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, Заповедта е
била издадена от заповедния съд, а длъжникът е оспорил същата в срока по чл.414 ГПК,
което е довело до иницииране и настоящия исков процес, продължение на заповедното
производство . Ответникът не е заплатил търсеното от ищцата обезщетение , катое твърдял ,
че са налице извънредните обстоятелства посочени в ОИМ - срив в системата на турските
авиолинии.Ответникът не е навел възражения и не е ангажирал доказателства в насока
неизпълнение на задължението на пътника да се яви навреме на полета, поради което следва
да се приеме, че Д. Т. е изпълнила своето задължение си да се яви навреме за полета на
Летище Варна .
Не се спори между страните, а и това се установява от представените по делото
доказателства : бордна карта за полет , кореспонденцията между „Ю. Е. Ч.“ и „Г. С.“ , че
полетът е бил изпълнен с над три часа закъснение, както и че в периода 09 май - 11 май
2023 г. е имало срив в софтуерната система на турската въздухоплавателна администрация
.Самия ответник и твърди, и ангажира доказателства от които е видно ,че „Ю. Е. Ч. „
несвоевременно на 8 май е подал до турската въздухоплавателна администрация заявка за
разрешение на полета, но същата е била върната на следващия ден, поради липса на печат
върху застрахователния сертификат , след което и на 11 май е била върната поради
непосочване под подписа на сертификата на име и фамилия на подписалия се и
разрешението за полет е било дадено на 15 май 2023 г. и получено след 13 :02 ч. от Ю. Е. Ч.
ЕАД
Наведените от ответника твърдения за наличие на извънредно обстоятелство от
обективен характер, засегнало възможността за извършване на полета по разписание, както
и че ответникът е предприел всички необходими мерки за избягване на закъснението на
полета, съдът намира за напълно неоснователни . Съгласно чл. 5, § 3 от Регламента,
опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако
може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са
могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Според
9
съображение 14 от преамбюла на Регламента, съгласно Конвенцията от Монреал,
задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или
отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки.
Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа
нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния
полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и
стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.
Трайна е практика на СЕС затова, че горните хипотези са примерно изброени и не
представляват сами по себе си „извънредни обстоятелства“, освобождаващи превозвача от
отговорност, а следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай, доколко са довели
до възникване на такива извънредни обстоятелства (т. 1 от Решение на Съда /четвърти
състав/ от 22.12.2008г. по дело C-549/07/).Тъй като не всички извънредни обстоятелства
освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че
във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки,
тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства
отговарят по- специално на технически и икономически условия, поносими за съответния
въздушен превозвач (решение от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C-294/10, EU: C: 2011:
303).
В този смисъл ответникът е трябвало да установи, че дори като използва всички
човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл
,освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към
дадения момент, да избегне извънредните обстоятелства да доведат до отмяната на полета
или до закъснение при пристигането му от три или повече часа (Решения от 19 ноември
2009 г., Sturgeon и др., C-402/07 и C-432/07, от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C-294/10).
Вярно е твърдението на ответника , че нормата на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕO)
261/2004 г., доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, следва
да се тълкува стриктно, а и съгласно константната съдебна практика изброените в
съображения 14 и 15 от Регламента случаи не са изчерпателно изброени, но в тежест на
въздушния превозвач е да установи наличието на такива „извънредни обстоятелства“ ,
които да са станали причина за закъснението на процесния полет, като доказването
следва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността
обстоятелство.
За установяване на твърдяното извънредно обстоятелство ответникът е представил
описаните по -горе писмени доказателства с отговора на искова молба, от които може да се
изведе извод, че процесния полет е закъснял с 4:49 ч., че разстоянието Варна –Кападокия е
до 1500 лв. и че причината за закъснението на полета не се дължи на извънредни
обстоятелства, а на непълно и неточно изпълнение на задълженията на ответника въздушен
превозвач .Данните по делото, в частност писмените доказателства представени с отговора
на искова молба, доказват факта, че на 08.05.2023г. ответникът е подал заявка до турската
въздухоплавателна администрация за разрешение за процесния полет, но заявката е била
върната двукратно на 09 и на 11 май 2023 г., поради „формални„ за ответника обстоятелства,
което довело до разрешение за полета на 15.05.2025 г. При така установеното не може да
бъде прието, че срива в периода 09-11.05.2023 г. в системата на турската въздухоплаветелна
администрация е обстоятелството,което е извънредно и непреодолимото от ответника ,
поради което и възражението с правно основание чл. 5, § 3 от регламента се явява
неоснователно.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в интерес на обективната истина
отнетникът е представил по делото „ за сведение „ на съда две съдебни решения на различни
съдебни състави при СРС, в което действително е прието, че за същия процесен полет, но за
други пътници, ответникът превозвач е доказал възражението си по чл.5 § 3 от Регламента .
Ответникът Ю. Е. Ч. ЕАД , обаче не е посочил , че постановените от СРС Решения са
обжалвани, факт, който настоящия състав констатира след справка в ЕПЕП ( образувани са в
СГС в.гр.д. № 1326/2025 г. и в.гр.д.№ 11485/2024 г.
Противно на възраженията на ответника , с Решение № 6449/28.10.2025 г. СГС,II -Ж
състав , по в.гр.д.№ 11485/2024 г. е прието , че извънредното обстоятелство от технически
характер , преодоляно към 11.05.2023 г. не изключва ангажиране на договорната отговорност
на ответника на осн. чл. 7 , параграф 1, б. „а“ от Регламент ЕО 261/2024 за изплащане на
обезщетение в размер на 250 евро за закъснял с повече от 3 часа на полет ВUC879 с
10
маршрут Варна –Кападокия , планиран за изпълнение на 15.05.2023 г., поради което и е
отменено Решение № 9015 ОТ 16.05.2024 г. постановено по гр.д. № 5733/2024 г. по описа
на СРС 32 състав и вместо него е бил уважен иска по чл.422 ГПК От данните в ЕПЕП може
да се установи , че въззивното Решение на СГС по в.гр.д. № 11485/2024 г. е влязло в законна
сила на 28.10.2025 г. ( преди откритото съдебно заседание проведено по настоящото дело на
14.11.2025 г. ).
Настоящият състав напълно споделя правните изводи на ;СГС в цитираното по-горе
решение, касаещо процесния полет от 15.05.2023 г. по маршрута Варна –Кападокия , като
счита , че в производството по гр.д. № 459/2025 г. ответникът не е доказал възраженията си
за наличие на извънредни обстоятелства , които да го освободят от отговорността да заплати
търсеното от ищцата обезщетение .В подкрепа на извода, че обезщетението в търсения
размер ведно със законната лихва се дължи е и актуалната съдебна практика на СЕС
Решение на съда / трети състав / от 16 октомври 2025 г. по дело С – 399/24 , съгласно
което : „ чл.5 , параграф 3 от Регламент ЕО 261 /2004 на Европейския парламент и на Съвета
от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети , и за
отмяна на Регламент ЕИО № 295/91 трябва да се тълкува в смисъл , че понятието „
извънредни обстоятелства „ по тази разпоредба обхваща удара от мълния по
въздухоплавателното средство , с което е трябвало да бъде извършен полета , което довежда
до задължителни проверки за безопасност на това въздухоплавателно средство, станали
причина за късното му допускане до експлоатация „ . Т.е. по аргумент на противното и в
съответствие с практиката на СЕС , ВРС приема, че не е налице в настоящия казус
извънредно обстоятелство което да освободи ответника от отговорността му по чл. 7, § 1, б.
„а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004.
Спор по делото няма , че размерът на обезщетението е обусловен в от разстоянието
между отправната и крайната точка на полета и в случая е точно размер на 250 евро,
равняващи се на 488,96 лева.
В обобщение съдът приема , че ищцата е провела пълно и главно доказване на
предявения специален положителен установителен поради което и исковият съд уважава
иска ведно с акцесорното вземане за законна лихва, начина от датата на сезиране на
заповедния съд .
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски има ищцата съгласно чл.
78, ал.1 ГПК.
Видно от л.135-ти, гръб, в списъка по чл. 80 ГПК ищцата ,чрез адв.Ив.И. от САК ,
коректно е посочила размерите и основанията на разноските, сторени от нея в заповедното и
в исковото производство (по 25 лв. за д.т. и по 400 лв. за адв.възнаграждение и в
заповедното и в исковото , общо 850.00 лв. )
При така изложеното , по въпроса за отговорността за разноските , сторени в
заповедното дело, следва да се отчете, че заповедният е определил същите, а именно 25 лв.
за платена д.т. и 400 лв. за заплатено адв.възнаграждение, поради които и исковият съд
присъжда същия размер на разноски по заповедното ч.гр.д. № 4412/2024 г. по описа на ВРС
в полза на ищцата .
За исковото производство съдът присъжда на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата от общо
425 лв., сбора от платената д.т. от 25 лв. и заплатения в брой адв.хонорар от 400 лв. При
определяне на размера на разноските, съдът не споделя възражението на ответника по чл.
78, ал.5 ГПК, поради фактическата и правна страна на спора, като счита още, че
възнаграждението за процесуално представителство е и в минималния размер определяем
по Наредба № 1 /2004 г.

Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцата Д. Г. Т., ЕГН
**********, представлявана от адвокат Д. Х. П., САК, със съдебен адрес: *** и ответника
11
„Ю. Е. Ч.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.
Н. Д.. съществуването на вземането по Заповед № 1947/12.04.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК , издадена по ч.г.д. № 4412 /2024г., по описа на
Районен съд - Варна, 42 състав, на Д. Г. Т., ЕГН: **********, а именно, че „Ю. Е. Ч.“
ЕАД, ЕИК *** ДЪЛЖИ на Д. Г. Т., ЕГН: **********, СУМАТА от 250 евро(двеста и
петдесет евро) обезщетение на основание по чл. 7, ал. 1 по Регламент ( ЕО) 261/2004 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за закъснял полет № BUC879, по
маршрут Варна - Кападокия, планиран по разписание на 15.05.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -10.11.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.422, ал.1 вр. чл. 415 ,ал.1 ГПК и чл. 86,
ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Ю. Е. Ч.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д. Н. Д. да заплати на Д. Г. Т., ЕГН **********, представлявана от
адвокат Д. Х. П., САК, със съдебен адрес: *** СУМАТА от общо 425.00 лв. (четиристотин
двадесет и пет лева )- сторените от ищцата в заповедното производство – ч.гр.д. №
4412/2024 по описа на ВРС, 42 състав съдебно –деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Ю. Е. Ч.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д. Н. Д. да заплати на Д. Г. Т., ЕГН **********, представлявана от
адвокат Д. Х. П., САК, със съдебен адрес: *** СУМАТА от общо 425.00 лв. (четиристотин
двадесет и пет лева)- сторените от ищцата в исково производство ,пред настоящата
инстанция съдебно -деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Окръжен
съд Варна в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им
представители .

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12