№ 853
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И.ка И.а
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100512813 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 20162264 от 23.07.2021 г., постановено по гр.д. № 3624/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 120 състав, е уважен предявеният от И. Е. И. срещу „Кредит И.И. Бг“ АД,
иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че И. Е. И. не дължи
на „Кредит И.И. Бг“ АД сума в размер на 4297, 48, представляваща главница по сключен
договор за кредит от 05.01.2011х., сумата от 1633, 81 лева, представляваща договорна лихва
за периода 05.01.2011г. до 05.09.2013г., сумата в размер на 1101, 89 лева – лихва за забава за
периода 04.02.2011г. до 27.09.2013г., както и сумата от 240, 66 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78,
ал.1 ГПК сумата от 990,95 лв., представляваща разноски в производството пред СРС.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника
„Кредит И.И. Бг“ АД, чрез процесуалния му представител – юрк. К.Т., с оплаквания за
неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон и необоснованост на изводите. Твърди, че неправилно съдът не е отчел
последиците от насрочения на 10.06.2015г. опис на недвижими вещи, като е приел, че
перемпцията е настъпила и делото е било прекратено на 28.11.2016г., поради което е
достигнал до извод, че е изтекла погасителната давност за процесното вземане. Сочи, че
съдът не е съобразил, че погасителната давност е била прекъсвана многократно с
предприемането на редица изпълнителни действия. Твърди, че съдът неправилно е
приложил Постановление №3/18.11.1980г. по гр. дело №3/1980г. на Пленума на ВС и ТР №2
от 26 юни 2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК на ВКС, във връзка с които следвало да бъде
прието, че от образуването на изпълнителното дело до приемането на ТР №2 от 26 юни
2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК на ВКС давност относно процесното вземане не е текла, а в
1
периода след 26.06.2015г. са предприемани редица изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността. Твърди още и че съдът не е направил разграничение между
перемпционния и давностния срок, поради което не е отчетено и обстоятелството, че
перемпцията е без правно значение за прекъсване на давността и неправилно е приел, че
давността относно процесните вземания е изтекла. Моли съдът да отмени обжалваното
решение като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения
от ищеца иск. Претендира разноски.
Въззиваемият ищец И. И., чрез процесуалния си представител адв. К. С., с надлежно
учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор по
въззивната жалба, с който оспорва същата. Поддържа, че СРС законосъобразно е проследил
и възприел фактическата обстановка по спора, въз основа на която е направил обоснован
извод за уважаване на предявения иск. Отбелязва, че Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по
гр. дело № 3/80 г. на Пленума на ВС, на което се позовава ответникът не намира приложение
в конкретния случай с оглед на приемането на ТР №2 от 26 юни 2015г. по т.д. №2/2013г.,
ОСГТК на ВКС, поради което неправилно е твърдението на ответника, че до
постановяването на споменатото ТР погасителна давност в полза на ищеца не е текла в
рамките на образуваното срещу него изпълнително производство. Посочва, че последното
валидно извършено изпълнително действие е било предприето на 28.11.2014г. поради което
от този момент е започнала да тече давността за погасяване на самото вземане, която е
изтекла на 28.11.2019г. Моли съдът да потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски в производството.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по
следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените във въззивната жалба
доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, настоящият състав
намира следното:
Не е спорно между страните, че в полза на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
издаден Изпълнителен лист от 08.07.2014г. по гр.д.№ 43196/2013г., по описа на СРС, 119 с-в
срещу И. Е. И. за сумата от 4297, 48 - представляваща главница по сключен договор за
кредит от 05.01.2011г., сумата от 1633, 81 лева, представляваща договорна лихва за периода
05.01.2011г. до 05.09.2013г., сумата в размер на 1101, 89 лева – лихва за забава за периода
04.02.2011г. до 27.09.2013г., както и сумата от 240, 66 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски, по който е било образувано изпълнително дело № 20148410412575 по
описа на ЧСИ Н.М.. Не е спорно и обстоятелството, че в резултат на договор за цесия от
10.01.2017г. „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлил всички свои вземания,
произтичащи от Договор за потребителски кредит №CREX-02438597 на „Кредит И.И.с БГ“
2
ЕАД, поради което с Постановление от 19.01.2018г. на ЧСИ Н.М. „Кредит И.И.с БГ“ ЕАД е
конституиран като взискател по изпълнително дело № 20148410412575/2014г.
Спорно в конкретния случай се явява обстоятелството дали дължимите от ищеца
суми по образуваното изпълнително дело са погасени по давност, като по конкретно
наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на
въззивната проверка, настоящият състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „ б“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване
на иск относно вземането, а в чл. 117, ал. 1 от ЗЗД се предвижда, че от прекъсването на
давността започва да тече нова давност, която съобразно ал. 2 на същия член, ако вземането
е установено със съдебно решение, е винаги пет години. Регламентираното в действащия
ГПК заповедното производство има за цел удовлетворяване на гражданскоправни вземания
в широк смисъл на думата. Същото е функционално свързано с изпълнителния процес, тъй
като от една страна, въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение направо се
пристъпва към принудително изпълнение, а от друга, с оглед института на незабавното
изпълнение, т.е. при настоящата правна уредба, това е производство за създаване на съдебно
изпълнително производство – чл. 404, ал. 1 ГПК. Целта на заповедното производство не е да
се установи съществуването на вземането, а само дали то е спорно. Същото е факултативно,
т.е. кредиторът не е длъжен да избере този ред и може направо да предяви вземането чрез
иск по общия исков ред. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като
изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение проверката
дали вземането съществува следва да се извърши в общия исков процес. С изтичането на
срока за възражение на длъжника издадената заповед за изпълнение влиза в сила.
Действително, липсва законов текст, който изрично да указва, че съществуването на
вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. С изтичане на срока за
възражение, съобразно разпоредбата на чл. 416 от ГПК, и на сроковете по чл. 424 ГПК
(хипотези на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства), заповедта се
стабилизира и се получава ефект, който е аналогичен на силата на пресъдено нещо. Извод за
това е и нормата на чл. 439 ГПК, която допуска оспорване на започнало принудително
изпълнение само ако то се основава на нови факти - настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е.
законодателят не е провел разграничение дали изпълнителният лист е издаден въз основа на
съдебно решение или на влязла в сила заповед за изпълнение в хипотеза на неподадено
възражение по чл. 414 ГПК. Длъжникът не би могъл да релевира възраженията си срещу
съществуването на дълга по исков ред, тъй като те са се преклудирали. Извън уредените в
заповедното производство способи за защита, длъжникът няма право на друг иск за защита.
Едновременно с това, при влязла в сила заповед за изпълнение, кредиторът също не може да
инициира исково производство, тъй като за него при наличието на изпълнителен титул, ще
липсва правен интерес от провеждането му.
В производството по чл. 410 ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение,
срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в
предвидения срок, създава презумцията, че претендираното вземане е безспорно, поради
което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист
в полза на заявителя. От този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност,
който е петгодишен, съобразно гореизложеното. Подобно разрешение в максимална степен
съответства на целта и принципите на законодателната уредба на заповедното производство,
а именно да се реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест
длъжника, които са в минимален размер. Ето защо и положението на кредитора не следва да
бъде по - неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото,
ако той направо би предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Изложеното
налага обоснован извод, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да се тълкува разширително,
съответно че е приложима и към влязла в сила заповед за изпълнение . Противно би
3
означавало за идентични по установително действие и изпълнителна сила съдебни актове, да
се придадат различни правни последици относно теченето на давността. Възприемането на
противното би довело до различни правни последици на съдебни актове, които са били
стабилизирани. /в подобен смисъл са определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. №
221/2010 г. на ВКС, IV ГО, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на
ВКС, II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО,
определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО).
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие.
Според даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече, като същото съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за
органите на съдебната и изпълнителната власт. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015г., постановено
по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение, като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но
давността не се спира. С решение № 170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017г., IV ГО на ВКС,
и решение № 51/21.02.2019г. по гр. д. № 2917/2018г., IV ГО на ВКС, чието разрешение
възприема и настоящият състав, е прието, че прилагането на даденото с посоченото
тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му би имало за
последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период, по-голям от
този срок (5-годишен). С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди
момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него
тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС.
Поради това, даденото с отмененото тълкувателно ППВС тълкуване на правната норма
следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в
бъдеще. С оглед на това извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк.
дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г. поражда действие от
датата на обявяването на тълкувателното решение - 26 юни 2015 год., като даденото с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.
С оглед на конкретните данни по казуса следва да бъде прието, че с образуването на
изпълнително дело № 20148410412575/2014г. по описа на ЧСИ Н.М. давността за вземането
на И. Е. И. се счита за прекъсната по силата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, като по силата на
даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване давността е спряла да тече през цялото
време на изпълнителното производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД и спирането
на давността по същото трябва да се счита преустановено от момента на отмяната на ППВС
4
№ 3/18.11.1980г. извършена с т. 10 от ТР №2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д.
№2/2013 година на ОСГТК на ВКС.
От този момент нататък е започнала да тече 5-годишната давност за погасяване на
процесните вземания, която на основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, т. е.
е следвало да изтече на 26.06.2020г. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл.
116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на
длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително
изпълнение.
Видно от представеното заверено копие на изпълнително дело №
20148410412575/2014г. по описа на ЧСИ Н.М. след 26.06.2015г. са били предприети редица
действия, които по смисъла на т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСТК на ВКС са от категорията прекъсващи погасителната давност /сред които: молба от
02.02.2017г. за конституиране на взискател, молба от 01.08.2017г. за налагане на запор,
конституиране на взискател от 19.01.2018г., молба за пристъпване към принудително
изпълнение чрез насрочване на дата за извършване на опис от 15.03.2019г, налагане на запор
от 15.11.2019г. върху банкови сметки на длъжника, молба от 17.11.2020г. за пристъпване
към принудително изпълнение чрез насрочване на дата за извършване на опис, оценка и
публична продан, молба за налагане на запор от 10.03.2021г., както и налагане на запор от
09.04.2021г./ като между предприемането на всички извършени действия не е изминал
период повече от 5 години, което обстоятелство не позволява да бъде направен извод за
погасяване на процесните вземания по давност.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори изпълнителното дело да е
било перемирано, необразуването на постъпили нови искания от взискателя в отделно дело
нямат значение и давността се прекъсва, ако взискателят е поискал или съдебният
изпълнител е извършил изпълнителни действия, които да са от категорията да я прекъснат.
Образуването на изпълнително дело е от категорията на административни такива
/канцеларско действие/, което следва предявяването на изпълнителния лист за изпълнение.
Когато обаче молбата за изпълнение съдържа искане за изпълнителни действия, които са от
категорията да прекъснат давността – те ще прекъснат давността, но с ефект от поискването
им, освен ако осъществяването им е забавено по причина, за която взискателят отговаря –
след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие
и така е осуетявал тяхното прилагане, без значение на това дали е настъпила перемция или
не по конкретното изпълнително дело. /в този смисъл е и споделяната от настоящия състав
практика на ВКС обективирана в РЕШЕНИЕ № 3724 от 24.02.2021 г., постановено по гр. д.
№ 1747/2020 г.; РЕШЕНИЕ № 93 от 17.05.2021 г., постановено по гр.д. 2766/2020 г.;
5
Определение № 248 от 1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3647/2020 г., IV г. о., ГК/.
Ето защо дори и да бъде прието, че изпълнителното дело е било прекратено на
28.11.2016г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради перемиране, до какъвто извод е
достигнал първоинстанционният съд, отправената в последствие от 02.02.2017г. молба за
конституиране на нов взискател по изпълнителното дело е прекъснала давността преди
същата да изтече, тъй като молбата е съдържала възлагане по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ, което
представлява същинско изпълнително действие за удовлетворяване на вземанията, съгласно
чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като в този смисъл са и мотивите към тълкувателно решение №
2/26.06.2015г., постановено по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Давността е била
прекъсвана и последващо с молба от 01.08.2017г. за налагане на запор, конституиране на
взискател от 19.01.2018г., молба за пристъпване към принудително изпълнение чрез
насрочване на дата за извършване на опис от 15.03.2019г, налагане на запор от 15.11.2019г.
върху банкови сметки на длъжника, молба от 17.11.2020г. за пристъпване към принудително
изпълнение чрез насрочване на дата за извършване на опис, оценка и публична продан,
молба за налагане на запор от 10.03.2021г., както и налагане на запор от 09.04.2021г.
Във връзка с разграничаването на перемпцията от давността следва да се отбележи,
че съгласно приетото в съдебната практика перемпцията е без правно значение за давността.
Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение,
както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с
различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред
съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не
може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена
нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я
зачете Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право, но неизпълнението на това задължение от страна на
съдебния изпълнител /да образува ново изпълнително производство/ не може да рефлектира
негативно върху правната сфера на взискателя, който е проявил необходимата активност да
прекъсне давността.
С оглед на предвиденото за съда задължение съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3
ГПК да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение
за спорното право, то следва да бъде посочено, че последното извършено изпълнително
действие е от 09.04.2021г., поради което не са налице основания да бъде прието, че в хода на
въззивното производство са настъпили факти, които да обосноват основателност на така
предявения иск. Започналата да тече нова петгодишна погасителна давност от 09.04.2021г.
не е изтекла към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция –
04.11.2022 г., поради което и предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.
С оглед на изложеното вземането на И. Е. И. към „Кредит И.И.с БГ“ ЕАД не е
погасено по давност и предявеният от последния иск е неоснователен. Доколкото крайните
правни изводи на настоящия състав не съвпадат с тези на СРС, това налага обжалваното
решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора пред СГС в полза на ответника, въззиваем в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски за
производството пред СГС в размер на 245,48 лв., включващи сумата от 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение и сумата от 145,48 лв. за заплатена ДТ, както и сумата от
100,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството
пред СРС.
С оглед цената на всеки един от предявените ОУИ и по аргумент от чл. 69, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20162264 от 23.07.2021 г., постановено по гр.д. № 3624/2021
г. по описа на СРС, ГО, 120 състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Е. И. ЕГН: **********, гр. София, ж.к. Разсадник –
Коньовица, бл. ****, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, партер, чрез. Адв. К. С. срещу
„Кредит И.И. Бг“ АД,иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК за признаване за
установено, че И. Е. И. не дължи на „Кредит И.И. Бг“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. ****, Бизнес сграда – ****, представлявано от Я.Й.О. и Т.Я.
сума в размер на 4297, 48, представляваща главница по сключен договор за кредит от
05.01.2011 г., сумата от 1633, 81 лева, представляваща договорна лихва за периода
05.01.2011г. до 05.09.2013г., сумата в размер на 1101, 89 лева – лихва за забава за периода
04.02.2011г. до 27.09.2013г., както и сумата от 240, 66 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски.
ОСЪЖДА И. Е. И., ЕГН: **********, гр. София, ж.к. Разсадник – Конъовица, бл.
****, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, партер, чрез. Адв. К. С. да заплати на „Кредит
И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, Бизнес
сграда – ****, представлявано от Я.Й.О. и Т.Я. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273
ГПК, сумата от 245,48 лв., разноски в производството пред СГС и сумата от 100,00 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7