№ 12398
гр. София, 31.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110150528 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. Ю. Г., пълномощник на ищцата Б. Д. Г., за
допълване на постановеното по делото решение №1337/30.01.2023г., в частта
за разноските, като в полза на ищцата бъдат присъдени разноски за държавна
такса, а в полза на адв. Г. адвокатско възнаграждение за предоставена на
ищцата безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответникът по молбата „********************“ ЕАД, чрез
юрисконсулт И.М., е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.248,
ал.2 от ГПК, с който я оспорва изцяло.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Съдът намира, че в случая са налице установените в разпоредбата на
чл.78, ал.2 от ГПК предпоставки за възлагане на разноските на ищеца, за
което в постановеното по делото решение са изложени подробни мотиви, а
поддържаните в молбата по чл.248 от ГПК аргументи не налагат други
изводи. Следва да се отбележи в допълнение, че при извършена служебна
справка съдът констатира, че ищцата е завела множество дела за оспорване
дължимостта на вземанията за топлинна енергия, начислени по същия
абонатен номер за същия имот, но за различни периоди, и доколкото ищцата
се позовава единствено на изтекла погасителна давност, предявените искове,
макар и в отделни производства, не налагат различна защита и не обуславят
1
присъждане на разноски, доколкото съдът приема, че ответникът не е дал
повод за завеждане на делото и е признал иска.
Право на кредитора е да кани длъжника да му плати и погасените по
давност вземания, като на основание чл.118 от ЗЗД, ако длъжникът изпълни
задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска
обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че
давността е изтекла. Плащането на погасените по давност вземания е
предоставено на преценката на длъжника и в случай, че длъжникът плати тези
вземания, те са дължимо платени. Поради това съдът приема, че не са налице
необосновани правни действия от страна на ответника, които да са дали
повод за търсената от ищеца защита по исков ред. Право на кредитора е да
търси доброволно изпълнение на погасените по давност задължения,
доколкото е оставено на волята на длъжника дали ще ги изпълни. В
конкретния случай не е налице и отказ на ответника да приеме на каса
плащане на непогасените по давност по-нови задължения и волеизявление, с
което да се търси плащане на старите, погасени по давност задължения. Не са
ангажирани от ищеца никакви доказателства да е отправил до ответното
дружество възражението си за изтекла погасителна давност извънсъдебно, но
въпреки това последното да е продължило да претендира погасените по
давност вземания. Предвид изложените съображения съдът намира, че в
случая са налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а
именно ответникът не е дал повод за завеждане на иска, както и е признал
иска, поради което не следва да бъдат присъждани разноски в полза на
ищеца.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Ю. Г., пълномощник на
ищцата Б. Д. Г., за допълване на постановеното по делото решение
№1337/30.01.2023г., в частта за разноските, като в полза на ищцата бъдат
присъдени разноски за държавна такса, а в полза на адв. Г. адвокатско
възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна помощ на
основание чл.38, ал.2 от ЗА
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
2
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3