РЕШЕНИЕ
№ 260570/17.12.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното НАХД №3771/2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба
от „Н.“ ООД ***, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление №03-011778 от 21.08.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по
чл.153, ал.2 КТ на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 2000.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно,
неправилно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва
да е извършил нарушението, за което е санкциониран. Твърди, че спрямо работника
С. С. е спазено изискването на КТ за максимална продължителност на работната
седмица в часове при сумирано изчисляване на работното време. Твърди също, че
за едно нарушение по трудовия договор с работника С. С. незаконосъобразно са
наложени три отделни наказания имуществена санкция по 2000.00 лв. Излага и
становище за маловажност на нарушението с твърдение за липса на изложени от
наказващия орган мотиви относно приложимостта на този институт. Твърди също, че
наложената санкция неправилно е определена в размер над минималния предвиден. Моли
НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна оспорва
жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП
като правилно и законосъобразно издадено.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.07.2019 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна –
свидетелите Д.И. и С.И., извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство в х-л „Ерма“ в к.к. „Златни пясъци“,
стопанисван от въззивното дружество, при от
работодателя „Н.“ ООД било изискано представяне на документи относно
разпределение и отчитане на работния процес, включително графици и присъствена
форма от м. март до периода на проверката. При проверка на представените в
последствие документи – графици и отчетни форми за периода от м. май до
23.07.2019 г., отразена в Протокол №ПР1921844 от 31.07.2019 г., било
констатирано, че работникът С. С. на длъжност „главен сладкар“ е полагал труд в
периодите от 06.05.2019 г. до 12.05.2019 г., от 10.06.2019 г. до 16.06.2019 г.
и от 07.07.2019 г. до 14.07.2019 г., с което за всеки
от съответните периоди не му била осигурена седмична почивка не по-малко от 36
часа съобразно чл.153, ал.2 КТ при установено сумирано изчисляване на работното
време с правилника за вътрешния трудов ред. При тази констатация, за всеки
отделен период на неизпълнение на изискването по чл.153, ал.2 КТ, спрямо въззивника били съставени три отделни акта за установяване
на административно нарушение, от които АУАН №03-011778 от 13.08.2019 г. се
отнасял за нарушението, допуснато през периода от 07.07.2019
г. до 14.07.2019 г. Актът бил надлежно предявен и връчен на изп.
директор на въззивното дружество, който в срока по
чл.44 ЗАНН депозирал писмено възражение.
На 21.08.2019 г. наказващият орган издал процесното
НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и
наложил на въззивника предвиденото в чл.414, ал.1 КТ
наказание имуществена санкция в размер между
минималния и средния предвиден, в посока към минималния – 2000.00 лв.
Визираната фактическа съдът счита за установена по категоричен начин както
от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия показания на всеки един от свидетелите Д. И. и С. И., така и от
приобщените документи – НП №03-011778 от 21.08.2019 г.,
АУАН №03-011778 от 13.08.2019 г.,
становище изх.№Р0219008733 от
20.08.2019 г., възражение вх.№19092296 от
19.08.2019 г., писмо изх.№11778 от
04.09.2019 г., присъствена форма
на „Н.“ ООД за м. юли 2019 г., призовка
изх.№1281 от 01.07.2019 г., идентификационна карта на „Н.“ ООД, писмо изх.№19070666 от 01.08.2019 г., протокол за проверка №1921844 от 31.07.2019 г., заповед №0280 от 03.08.2020 г. и извадка от номенклатура
на работни смени.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа
на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не
страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание. Действително, в НП
липсват изрични мотиви защо възражението срещу АУАН не е било възприето от
наказващия орган, но това не представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, доколкото формалните реквизити на НП са изчерпателно посочени в
нормата на чл.57, ал.1 ЗАНН и там не фигурира изискване за излагане на мотиви
по оправени възражения, а и в производствата с наказателен характер защитата се
осъществява срещу фактите, а не срещу становища и аргументи.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания административен
акт:
Направената от наказващия орган констатация, че работникът С. С. е работил 8 последователни дни, при което на същия не е осигурена от работодателя седмична почивка не по-малко от
36 часа, е правилна. Максималната продължителност
на работната смяна при сумираното
изчисляване на работното време може да е до
12 часа и продължителността на работната седмица не може да
надвишава 56 часа, като според чл.153, ал.2 КТ, непрекъсната седмична почивка не може
да е по-малко от 36 часа. Видно от представените отчетни форми, С. С. е работил 8 последователни дни без почивка. Важно за съставомерността на нарушението е обстоятелството, че не е спазена
седмичната почивка, която обхваща времето
от края на
последния работен ден на предходната
седмица до началото на първия работен
ден на следващата
седмица, като тази почивка не
се включва в работното време. Законът определя календарните дни, през които
следва да се ползва седмичната
почивка и те трябва да са
последователни. Допустимо е разместване
на почивните дни и тяхното намаляване,
но в само
в следните, изрично предвидени
от КТ случаи - при сумирано изчисляване на работното време
при производства с непрекъсваем процес и при промяна на
смените. По делото не се доказва нито
една от тези
три хипотези, поради което работодателят
е следвало да осигури 36-часова седмична почивка. Седмичната почивка е 2 последователни дни, които са събота
и неделя, а при сумираното изчисляване почивката не може
да е по-малка от 36 часа, като
седмицата остава да е 5-дневна. Видно от графика е, че С. С. е работил
от 07.07.2019 г. до 14.07.2019 г. включително, което
съставлява нарушение на изискването
по чл.153, ал.2 КТ. Нарушението е осъществено именно на 13.07.2019 г., доколкото това е датата, от
която е следвало да започне седмичната почивка на работника С. С., защото при сумирано изчисляване на работното време е допустимо да се
работи на 6-ия ден от работната
седмица, но така, че събирайки часовете след края на работното
време на шестия ден и тези на седмия ден от работната седмица, да се осигури
на работника най-малко 36-часова седмична почивка.
Съдът намира, че не са
налице спорни обстоятелства по фактите, които да са налагали
провеждане на допълнително разследване, тъй като доказателства
относно обстоятелството, колко часа е работило
лицето през сочения в НП период са се съдържали
в представените пред наказващият орган документи - отчетни форми. Приложените график за работа и присъствена форма за м. 07.2019 г., на които се позова наказващият орган, представляват частен писмен документ, съставен и утвърден от управителя, представен е от него на проверяващите служители на Дирекция “Инспекция
по труда” и удостоверява факти относно действително отработеното от работника време
през съответния период. Тъй като отчетните форми удостоверяват неизгодни факти за страната, която
ги е съставила и представила при извършената проверка, то същите се ползват с материална доказателствена сила в административно-наказателното производство, още повече, че тези доказателства са представени от управителя на обекта, ведно с негово становище, че
отразяват реално отработеното време от работещите в
дружеството лица.
Застъпеното от въззивника становище за
незаконосъобразно санкциониране с трикратни наказания за нарушение по трудов
договор с едно лице, е несъстоятелно. Не е налице еднократно нарушение с наложени
три наказания за същото, а три отделни нарушения по правоотношение с един и същ
работник и наложени самостоятелни наказания за всяко едно нарушение, последното
от които е предмет на настоящото производство. Напълно правилно наказващият
орган е приел, че всеки отделен случай на неосигурена минимална седмична
почивка за един и същ работник представлява самостоятелно нарушение, доколкото
ЗАНН, за разлика от НК, не борави с институти като „съвкупност от нарушения“
или „продължавано нарушение“ и не предвижда налагане на общо най-тежко
наказание при съвкупност или на еднократно наказание съобразно включените отделни
деяния и общия резултат при еднородни и осъществени през непродължителен период
и при идентична обстановка. Съобразно чл.18 ЗАНН, в подобни хипотези всяко
отделно нарушение се санкционира самостоятелно.
Съдът намира, че в процесния казус не са налице и основания за приложение на института
„маловажен случай“ по смисъла на чл.28 ЗАНН. Конкретното нарушение и обстоятелствата
по неговото
извършване сочат степен на
обществена опасност на деянието, типична
за общия случай на нарушения
от същия вид, отчетена от законодателя
при въздигане на деянието в нарушение. Също така, нарушението е формално, а не резултатно и липсата или
незначителността на вредоносни последици няма как да обуславя по-ниска степен
на обществена опасност спрямо обикновени нарушения от този вид.
Съгласно чл.414, ал.1 КТ за процесното нарушение на работодател - юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15000 лв. В случая определената имуществена санкция 2000 лв е над минималния размер като в НП не се сочат мотиви за определяне на
наказание по-високо от минималното – нито във връзка
с обществената опасност и тежестта на
нарушението, нито с оглед
нарушителя. Не се твърди поредност на нарушението, определени неблагоприятни последици от деянието,
разкриващи по-висока степен на обществена
опасност от типичната, не се
коментират негативни данни за нарушителя и др. Ето защо съдът счете,
че така определеното наказание
следва да бъде коригирано
към определения от закона минимум – 1500.00 лв,
като намира този размер за достатъчен за постигане целите на наказанието по смисъла на
чл.12 ЗАНН.
При този изход на спора, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, въззиваемата страна има право да й
бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Тъй като делото не е
с фактическа и правна сложност и е приключило в едно заседание, съдът намира,
че възнаграждението следва да е в минималния установен размер 80.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №03-011778 от 21.08.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна срещу „Н.“ ООД ***, ЕИК *********, за нарушение по чл.153, ал.2 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание имуществена санкция, от 2000.00 лв
(две хиляди лева, 00 ст.) до 1500.00 лв (хиляда и петстотин лева, 00 ст.) и
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление
в останалата част, на основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.1 и пр.2 ЗАНН.
ОСЪЖДА „Н.“ ООД ***, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна, сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.),
представляваща стойност на възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63,
ал.3 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок
от съобщаването до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: