Р Е Ш Е Н И Е
№………./ .10.2019 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав
в открито съдебно заседание, проведено на девети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Филип
РАДИНОВ – мл.с.
при секретаря Галина
СЛАВОВА,
като
разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева
въззивно
гражданско дело №1761 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна
жалба на „Енерго-Про България
Продажби” АД със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“,
бул. “Вл. Варненчик“ № 258, представлявано от П.С.С., Я. М. и Г. К. – членове на УС срещу Решение №2814/24.06.2019г., постановено по гр. дело
№765/2019г. по описа на ВРС, с което
е прието за установено по отношение на ответника „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. Владислав
Варненчик № 258, Варна Тауърс – кула Г, че ищецът Т.И.М. ЕГН ********** не му дължи сумата от 7729,66 лв., представляваща начислена
ел.енергия за периода от 23.11.2016г. до 22.11.2017г. за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.Белослав,9178,ул."Иван
Вазов"№45, с клиентски
№ **********, абонатен
№**********, за която е издадена фактура №**********/12.12.2018г., на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Във
въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на
решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивното дружество твърди, че в
процесния случай не е извършена корекция по реда на чл. 48 ПИКЕЕ и допълнително
начисленото количество ел. енергия не е фикция за потребление за периода, а
представлява реално потребено но неотчетено количество ел. енергия при редовен
отчет и се дължи по силата на договорната връзка. Излага, че преизчислението е
извършено по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, тъй като натрупаната и отчетена в
невизуализирания регистър ел. енергия е реално потребена, което се доказва от
заключението на приетата по делото СТЕ. Излага, че корекционните
клаузи целят да създадат предвидимост в отношенията между страните, когато
настъпят факти от типа на нерегламентиран достъп до вътрешната конструкция на
средството за търговско измерване и да ликвидират неблагоприятните последици от
тях. Счита, че е налице годно правно основание за възникване на вземането му за
потребена електрическа енергия. Твърди, че е спазен редът по констатиране на неточното отчитане
на електрическа енергия като всички предпоставки за възникване на правото на
ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени. По
изложените съображения моли решението да бъде отменено
изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а на негово място постановено
друго, с което
предявеният
иск да бъде отхвърлен изцяло като бъде осъдена ответната страна да ѝ
заплати разноски
за двете инстанции.
В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Въззиваемата страна чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника
си излага
становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от
въззивника пороци. Твърди, че процесната сума не се дължи тъй като липсват
законови основания за това. Счита, че първоинстанционният съд, след като е
анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод за
основателност на предявения иск. Моли се
жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а
първоинстанционното решение –потвърдено, както и за присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Във връзка с нейната основателност, съдът съобрази следното:
Предявеният иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим поради наличие на правен
интерес.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата
на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и
допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово
компетентен съд.
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът
следва да направи свои фактически констатации и правни изводи.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото
доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд
приема за установено следното:
Ищецът Т.И.М. ЕГН ********** предявява срещу „Енерго-про продажби”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс –
Г“, бул. “Вл. Варненчик“ № 258, иск за приемане за установено по отношение на
ответника, че не му дължи сумата от 7729,66 лв., начислена
по фактура с №**********/12.12.2018г.,
представляващо корекция на сметка за ел. енергия, за периода от
23.11.2016г. до 22.11.2017г., недоставена от ответното дружество и непотребена
от ищеца електроенергия в обект-недвижим имот,находящ се в гр. Белослав, ул. "Иван
Вазов" №45, с клиентски №**********
и абонатен №**********,
на осн. Чл. 124 ГПК.
Според изложеното в исковата молба, ищецът- като потребител на ел. енергия бил
уведомен от ответното дружество за извършена контролна проверка на средството
за търговско измерване, при което било констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия,
поради което на осн. Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на
„Енерго-про продажби” АД и ПИКЕЕ била
коригирана сметката за използвана ел. енергия, като е начислена посочената
сума. Ищецът счита, че не са били налице предпоставките за извършване на
корекцията, че не е изпълнено задължението на ответното дружество и свързаното
с него „Енерго-про мрежи” АД за извършване на периодични проверки, не са
представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия
посочено в корекционната справка, периода на извършената корекция е определен
произволно, както и поради не законосъобразността на предвидените в ОУ
корекционни процедури. Твърди, че не дължи тази сума на електроразпределителното дружество, тъй като
не е консумирал начислената с корекцията ел. Енергия. Твърди, че скритите
регистри не са били нулеви към датата на монтирането. Излага, че не е ясен периода, през който е потребено
процесното количество ел.енергия. Счита, че тъй като същите са невидими, то
няма как той, в качеството си на потребител да упражнява контрол над тях.
Счита, че процесното количество ел.енергия е изразходвано от процесния
електромер преди монтажа му в неговия обект. Излага, че отчетът по скрит
регистър е в пряко нарушение на
разпоредбата на чл.10 и чл.11 ПИКЕЕ, както и че не става ясно защо не е
отчетена и фактурирана потребена ел.енергия за всеки месец поотделно.
Твърди, че не следва да му бъде
начислявана ел. енергия, за която вече веднъж е извършил редовни плащания.
Оспорва, че на адреса е доставяна ел. енергия в посочените количества. Счита,
че не се установява по безспорен начин, че това е реално консумираната енергия.
Оспорва да е нарушил някое свое договорно задължение. Оспорва основанието за
начисляването на допълнително количество ел.енергия, периода и методиката, въз
основа, на които е извършена корекцията. Счита, че клаузата, въз основа на
която е извършена корекцията е лишена от законово основание. Оспорва правото на
ответното дружество да извършва такава корекция, както и процедурата по нейното
осъществяване. С оглед изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника горната допълнително начислена за плащане сума за посочения период,
като му се присъдят и сторените от него разноски по делото.
Ответникът “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД чрез депозирания
писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощник излага становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Твърди, че процесната
сума се дължи по реален отчет като цена за потребено количество ел. енергия на
осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1 ЗЗД. Твърди, че във връзка с извършената техническа проверката е
съставен Констативен протокол, отговарящ на изискванията на ПИКЕЕ. Излага, че в
конкретния случай не става въпрос за корекция на сметка. Твърди, че начислената
сума е за реално използвана и редовно отчетена от СТИ ел.енергия, която е
натрупана по регистър, който не се изпраща дистанционно за отчет. При софтуерно
прочитане било констатирано наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4, която
не е визуализирана на дисплея. С оглед на което ответникът твърди, че електромерът
съответства на метрологичните характеристики, но не отговаря на изискванията за
точност поради осъщественото неправомерно софтуерно вмешателство. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
От събраните по делото доказателства се установява от
фактическа страна следното:
От
представения по делото Констативен протокол №1104131/22.11.2017г., се установява, че
на същата дата длъжностни лица на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД и пълномощници на «Енерго –Про
Продажби» АД са извършили техническа
проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в
обекта на ищеца, с клиентски номер **********
и абонатен номер **********, с адрес на потребление: гр. Белослав, ул. „Иван
Вазов“ №45, при която са отчетени показанията на СТИ на регистри, както следва:
регистър 1.8.4
- 47156 квтч; регистър 1.8.1 - 4713 квтч; регистър
1.8.2 - 15671 квтч; регистър 1.8.4. -47156 квтч. Процесният електромер
е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка и е
предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Констативният протокол е съставен
и подписан от двама служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД, както и абоната /ищеца.
От Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
№2350/05.12.2018г., на ГД „Мерки и измервателни уреди”, РО – Варна, е видно, че при софтуерно
четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, както и
наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4 в размер на 047156,8 кВТч, която
не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия /без часовник/.
Видно от приетото по делото становище за начисление на електрическа
енергия, „Енерго-Про Продажби” АД, за периода 23.11.2016г. до 22.11.2017г. е
начислило допълнително количество електроенергия за кл. №********** в размер на
47156кВТч., на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е
установено точното количество неотчетена ел. енергия, като на ищеца е издадена
фактура за сумата от 7 729.66 лв. с ДДС, представляващи стойността на
служебно начислено количество ел. за периода 23.11.2016 г. –22.11.2017 г.
От
заключението на СТЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 14.06.2019г., което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесният
електромер тип М 02 - „CARAT",
с фабричен №111503140071 2821 е произведен през 2014г., като същата година е
минал задължителната проверка за годност в БИМ. Към дата 23.11.2016г. е бил
вече монтиран в обекта на потребление - гр.Белослав, ул.“Иван Вазов“№45. Към
датата на проверката - 22.11.2017г., уредът е бил годно техническо средство за
измерване на ел.енергия. Извършеното неправомерно претарифиране по отделните
регистри е с цел неотчитане в пълен обем по двата видими такива на електромера
- 1.8.1 - нощна енергия, 1.8.2 дневна енергия. Софтуерното въздействие цели да
се пренасочат показания в следствие на консумация на ел.енергия от видимите на
дисплея тарифни зони към скрития регистър 1.8.4. Така, че електромерът е отчел
цялото количество на потребената ел.енергия в обекта. Електрическата енергия
натрупана в регистър 1.8.4 в размер на 47156 Kwh е отчетена от процесния СТИ.
Натрупаното количество ел.енергия в регистър 1.8.4 е възможно да бъде отразено
там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на
електромера. Вмешателството е извършено чрез софтуерно претарифиране по
отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения порт на електромера.
Манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количества ел.енергия по нощна,и
дневна тарифни зони. Натрупаното количество ел.енергия в регистър 1.8.4 е
възможно да бъде отразено там само в следствие на човешка намеса. Налице са
били технически предпоставки за извършване на допълнително начисляване на ел.
енергия, съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ.
С
оглед така установеното от фактическа страна, настоящият състав стигна до
следните правни изводи:
На първо място следва да
се отбележи, че съдът не споделя твърдението на ответника, че процесната сума е
резултат от реален отчет, а не от корекция на сметка, тъй като по делото са
представени констативен протокол и становище, от които е видно, че дружеството
е начислило допълнително общо количество ел. Енергия като по такъв начин е
коригирало количеството на доставената на потребителя ел. Енергия за минало
време. От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че
процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в цената,
дължима според ответника за доставена и консумирана от ищеца енергия.
Корекцията е извършена от енерго- снабдителното предприятие при действието на
последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г., както и действащите
от м.ноември 2013г. ПИКЕЕ. В
новоприетите Правила, е предвидена възможността за извършване на корекции на
сметките на абонатите за потребена ел. енергия за минал период при констатирани
отклонения в точността на измерването на количеството доставяна от дружеството
и потребена от абонатите ел. енергия, в случая са приложими, доколкото
процесните правоотношения с които е извършена корекцията са се осъществили при
съществуваща вече нормативна уредба.
Във връзка с изложеното в исковата молба, следва да се
отбележи, че на съда е служебно известно Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, с което ПИКЕЕ са отменени, поради допуснати
съществени нарушения на процедурата по тяхното приемане, с изключение на чл. 48
- чл. 51. Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от
подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като
унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три
месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случая компетентен орган по
смисъла на цитираната разпоредба се явява Комисията по енергийно и водно
регулиране (КЕВР), която съобразно нормата на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ има
правомощия да приема правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Доколкото към настоящия момент Комисията не
е приела нови Правила на мястото на отменените норми, то тя не е изпълнила
вмененото ѝ с нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК задължение да уреди
последиците от отмяна на подзаконовия нормативен акт. Предвид изложеното следва
да се приеме, че липсва приложим материален закон, в съответствие с който да
бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, тъй като с решението на ВАС е отменена включително
нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ, която определя редът, по който се извършват
проверките на СТИ. Липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена по
аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото, тъй като
съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със
специалния закон. Да се приеме обратното на практика означава, както субектите,
за които Правилата са създавали права и задължения, така и съдът в производство
като настоящото, да заобиколят ефекта на решението на административния съд за
преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане
на юридическата им сила. Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2,
изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на
енергийните предприятия. Следователно последните не могат да се ползват от
собственото си бездействие да запълнят съществуващата към момента нормативна
празнота на обществените отношения като процесното.
Предвид горното и с оглед действието за напред на
решението на Петчленния състав на ВАС, съдът приема, че към момента на
проверката на средството за търговско измерване- 22.11.2017 г., не е
съществувал приложим материален закон за извършването ѝ. Следователно
правото на ответника – въззивник да начисли исковата сума въз основа на
констатациите от проверката извършена на тази дата следва да се отрече изцяло.
В случай, че се възприеме, че според диспозитива на
горепосоченото решение, обжалваният акт №12897/01/12/2015г. е обезсилен в
частта, с която се отменят чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от Правилата, то се
налага изводът, че последните материално-правни норми запазват действието си,
т.е. законовата възможност на
енерго-снабдителното дружество да извършват едностранни корекция по този ред
продължава да съществува, тъй като Правилата не са обезсилени или отменени в
тази част.
Четирите цитирани разпоредби са били действащи
към момента на извършване на проверката по настоящото дело –22.11.2017г. и до
тяхната отмяна с Решение №2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017
г., IV о., тъй като отмяната има действие за в бъдеще.
В светлината на
гореизложеното, и дори да се приеме, че според действащото към процесния период
законодателство, на енерго- снабдителното предприятие е предоставена възможност
за едностранна корекция в сметки за минало време, при наличие на предвидените в
чл.98а, ал.2, т.6, б."а" ЗЕ предпоставки и в съответствие с чл. 48,
чл.49 и чл. 50 ПИКЕЕ, изготвени на осн. чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, искът се явява
основателен по следните съображения:
1/Продажбата
на ел. енергия да е осъществена при публично известни условия, в които
задължително да е регламентиран редът за уведомяването на клиента за
извършената по правилата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ корекция на сметката му;
Съгласно
чл.104а от ЗЕ /в сила от 17.VІІ.2012г./, редът за уведомяването е предвиден
като задължителен реквизит в съдържанието на публично известните Общи условия,
при които страните са сключили договорът за потребление на ел. енергия.
2/Подлежащата
на корекция сметка да е обоснована от наличие на потребена енергия, която е
била неизмерена, неправилно и/или неточно измерена такава;
3/
Неизмерването, неправилното и/или неточно измерване на потребената ел. енергия
да е резултат от доказано неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно осъществено от потребителя въздействие върху уреди,
съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ.
По
см. на чл.83, ал. 1, т.6 ЗЕ „Енерго –Про Продажби” АД може да извърши
едностранната корекция на сметките на ищеца като "краен снабдител" за
минало време само при наличие на нормативно регламентирани ПРАВИЛА, изготвени
като такива от единствено компетентния по см. на чл. 21 от ЗЕ орган, а
именно ДКЕВР.
Методиката
за коригиране на сметки за минало време, предвижда условията и предпоставките,
при които „Енерго –Про Продажби” АД може да пристъпи към корекция на
консумираната за минало време ел. енергия. А именно: в случай на констатирано
по правилата на ДКЕВР не измерване и/или неточно измерване на ел. енергия в
резултат на осъществено от потребителя неправомерно въздействие върху СТИ и
неправомерно присъединяване към разпределителната система.
Предвид изложеното се
налага извода, че към датата на извършване процесната проверка на СТИ на ищеца,
принципно съществува законово основание ответното дружество да извърши
едностранна корекция на количеството начислена ел. енергия на потребителя при
неизправно СТИ или при грешка в началните данни.
При преценка на
събраните по делото доказателства съдът намира, че не е доказана
законосъобразността на самата корекционна процедура, съгласно изискванията
на ПИКЕЕ, имащи характер на нормативен акт.
Както от съдържанието на
констативния протокол е видно, че не е констатирана грешка при отчитането, а е
замерено натрупано количество ел.енергия в скрит регистър, така и от СТЕ се
установява, че не са налице основанията на чл. 48 ал. 1 от ПИКЕЕ, за извършване
на корекция на сметка поради липсата на СТИ или грешка при измерването на СТИ.
Вещото лице посочва изрично, че не е налице грешка в измерването, а е налице
замерване, т.е. отчитане на натрупано количество електроенергия от СТИ, макар и
по регистър 1.8.4 /който не се визуализират на дисплея на СТЕ/.
Цитираните ПИКЕЕ имат
характеристиката на подзаконов нормативен акт, задължителен за страните. За да
бъде приложима корекционната процедура, установена в тях, е необходимо или да
липсва СТИ или при метрологична проверка да се установи, че СТИ не измерва или
измерва с грешка извън допустимата. В случая СТИ не липсва, а от съдържанието
на КП не се установява във вътрешността на електромера да е осъществяван достъп
или да има повреда. Според СТЕ, същият съответства на
метрологичните характеристики, отговаря на техническите изисквания, отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел.енергия. Служителите, извършващи
проверката, според удостовереното в цитирания протокол, също не са установили
неправомерна намеса във вътрешността на електромера или в схемата на свързване.
Посочено е само, че са отчетени показания по всички 4 тарифи. В тежест на въззивното дружество е било да установи способът, чрез
който количеството електроенергия е отчетено от
регистър 1.8.4 на електромера.
Същевременно не се установи и, че посоченото в цитирания регистър
количество електроенергия е реално доставено на, и съответно потребено от абоната.
Следва да се отбележи
също, че в приетото становище за начисляване на
електрическа енергия от 10.12.2018 г. за обекта, за периода от 23.11.2016г. до 22.11.2017г.
е одобрено начисляването на допълнително количество енергия в общ размер на 47156
квтч, отчетено след софтуерно прочитане на показанията на електромера.
С оглед така установеното
от фактическа страна, съдът счита, че в конкретния случай не е извършена
корекция по чл. 48, ал. 1, т. 1а от ПИКЕЕ, тъй като е извършено прочитане на
тарифните регистри на СТИ и по специално на регистър 1.8.4. Не са констатирани
данни за техническа неизправност в
процесния електромер, схемата на свързване на СТИ към електроразпределителната
мрежа не е променена и не е налице неотчитане от измервателната схема на СТИ на
преминалата от захранващия кабел към абоната ел. енергия.
Разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ също не може да намери приложение, тъй като
не се установи да е налице несъответствие между данните за параметрите на СТИ
при ищеца и въведените при ответника
данни за нея. Потребителят е битов абонат и на това основание
електромерът му е параметризиран да отчита и визуализира отчета по двете
основни тарифи – 1.8.1 за нощна енергия и 1.8.2 за дневна енергия, каквито са и
данните при ответника, по които са начислявани месечните такси на ищеца.
Въззивникът не навежда твърдения, нито представя доказателства за причините
поради които при данни за битов абонат и без заявление от него, електромерът му
изобщо е отчитал показания за върхова енергия по трета тарифа, приложима само
за стопански потребители.
Следователно, от
приложените по делото доказателства не се установява наличието на
предпоставките, даващи възможност на ответното дружеството да упражни
правомощия за извършване на едностранна корекция съобразно правилата на
разпоредбите на чл. 48, чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ, поради което неприложими се явяват
и нормите на чл. 47 и чл. 51 ПИКЕЕ, които имат процесуален характер и визират
условията за реализиране на корекционната процедура.
С оглед изложеното,
съдът приема, че сумата 7729.66 лева е недължима от абоната, с оглед на което
намира, че предявеният отрицателен установителен иск
по чл. 124 ГПК е основателен и следва да бъде уважен.
По
изложените съображения и предвид съвпадащите изводи на двете инстанции,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение –потвърдено като правилно и законосъобразно.
С
оглед изхода на правния спор, въззивникът дължи на въззиваемата страна
направените разноски по делото, които с оглед представения списък и доказателства за заплащане, съдът определя в
размер на 720.00 лв. на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим
от горното, и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2814/24.06.2019г.,
постановено по гр. дело №765/2019г. по описа на ВРС, 33-ти състав.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. ВЛАДИСЛАВ
ВАРНЕНЧИК № 258, представлявано от Биляна Матева, Боряна Пенева и П.С. ДА
ЗАПЛАТИ на Т.И.М. ЕГН **********, с адрес:
*** сумата от 720.00 /седемстотин
и двадесет/ лв. на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: