Р Е Ш Е Н И Е
№ I-152
29.06.2020г.***
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро
Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание, на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 972 по описа
за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК. Първоначално делото е образувано под № 1297/2019г. по описа на БОС
за разглеждане на въззивна жалба, подадена от Л.С.П. с ЕГН **********,от град ***
чрез адв. Радка Тетрадова против Решение № 115/21.06.2019г., постановено по
гр.д. № 118/2019г. по описа на РС Несебър. С Определение № 1704/17.09.2019г. по
в.гр.д. № 1297/2019г. на БОС производството по делото е прекратено и е върнато
на първоинстанционния съд за поправка на очевидна фактическа грешка като с
Решение № О-1373 от 10.12.2019г. по гр.д. № 118/2019г. на РС Несебър е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка. По делото липсва постъпила
въззивна жалба срещу решението за поправка.
С Решение № 115/21.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 118/2019г. по описа на РС Несебър, поправено с Решение №
О-1373 от 10.12.2019г. по гр.д. № 118/2019г. на РС Несебър, РС е осъдил Л.С.П.
с ЕГН **********, от град ***, ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на жилищна
сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор 51500.502.805, кв.55б, к.к.
Слънчев бряг, представляваща комплекс “Кристал Бийч”, представлявана от
Председателя на Управителния съвет А. К. А., сумата в размер на 691,46 лв.
(шестстотин деветдесет и един лева и 46 ст.), представляваща неизплатени части
от такси за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост,
дължими за периода от 10.05.2018г. до 14.05.2019г., с падеж 31.07.2018г., въз
основа на решение по т.2 на Общото събрание на Етажната собственост от
09.05.2018г. и е допуснал оттегляне на предявения иск за заплащане на сумата в
размер на 695,46 лева, представляваща част от първоначално заявената сума за
заплащане в общ размер на 1386,92 лева като е прекратил производството по
делото в тази му част.
Във въззивната жалба се излагат
съображения за неправилност на решението като основното възражение е, че
ответницата не дължи такса за поддръжка на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Счита
за доказан факта, че ответницата не ползва своите имоти като признат от
насрещната страна и именно в съответствие с признанието било оттеглено
доказателственото искане за разпит на свидетел. Било установено и че
апартаментите са едноспални. Моли да се отмени Решение № 115/21.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 118/2019г. по описа на РС Несебър и да се отхвърлят
предявените искове за заплащане на такси за управление и поддръжка на общите
части на етажната собственост за периода 10.05.2018г. – 14.05.2019г., с падеж
31.07.2018г. въз основа на решение по т. 2 от ОС на ЕС от 09.05.2018г.
Не се правят искания за събиране на
доказателства. Претендира разноски.
Препис от съдебното решение е връчен на
жалбоподателя на 10.07.2019г. като въззивната жалба е депозирана на
23.07.2019г., т.е. в законоустановения срок.
Препис от въззивната жалба е връчен на
насрещната страна на 05.08.2019г. като на 20.08.2019г. в РС с п.к. 18.08.2019г.
е постъпил писмен отговор от Етажната собственост на жилищна сграда, находяща
се в поземлен имот с идентификатор 51500.502.805, кв.55б, к.к. Слънчев бряг,
представляваща комплекс “Кристал Бийч”, представлявана от Председателя на УС А.
А. чрез адв. Димка Тортоланова и адв. Жени Ранкова с адрес за връчване: гр.
Бургас, ул. „Поп Георги“ № 5, ет. 2. По същество в депозирания отговор се
излага становище за неоснователност на въззивната жалба, а решението на първа
инстанция се намира за правилно и законосъобразно, поради което се прави искане
за неговото потвърждаване. Оспорва се твърдението за признаване на факта, че Л.П.
не ползва апартаментите като се сочи, че в съдебно заседание било заявено, че
помещенията се ползват като курортни и предимно за кратък период от време, през
летния сезон. Счита, че твърденията на П. са останали недоказани, въпреки
разпределената доказателствена тежест. Отделно акцентира, че с въведеното
твърдение за извършено частично плащане на практика въззивницата е признала
дължимостта на процесните суми. Моли да се остави в сила решението на РС
Несебър.
Не се правят искания за събиране на
доказателства. Претендира разноски за адвокат в размер на 270 лева.
Пред въззивна инстанция въззивникът
поддържа въззивната жалба, а ответникът отговора на въззивна жалба.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. Съдът намира, че решението е валидно и допустимо,
а по същество е и правилно.
РС Несебър е сезиран с обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 51 вр. чл. 38, ал. 1 вр. чл.
11, т.5 от ЗУЕС. В срока за отговор ответникът е релевирал възражение с правно
основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС.
Предвид характера на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи, че ответницата е собственик, ползвател или
обитател на самостоятелни обекти в процесната сграда, наличието на влязло в
сила решение на ОС, което да обвързва ответницата, размера на дължимите суми,
настъпила изискуемост на вземанията. В
тежест на ответника е да докаже възраженията си и периода, в който е обитавал
процесната сграда.
Не се спори по делото и се установява от
представените писмени доказателства, че ответницата е собственик на
самостоятелни обекти с идентификатор 51500.502.805.2.7 и 51500.502.805.2.8,
находящи се в жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор 51500.502.805 кв.
55 б, КК Слънчев бряг, община Несебър. В представения документ е посочено, че
сградата е с апартаменти за сезонно ползване. Ответницата признава, че е
собственик и притежава два едностайни апартамента.
На основание чл.
11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС Общото събрание определя размера на паричните
вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
Не се спори, че на 09.05.2018г. е прието
решение на ОС на ЕС размера на паричните вноски за периода 10.05.2018г. до
14.05.2019г. за разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата
за жилищните обекти в комплекса като вноската за всеки отделен обект се формира
според вида на апартамента – за студио 3 обитатели, за едноспален апартамент 4
обитатели за двуспален апартамент 6 обитатели като вноската за един обитател е
в размер на 173,41 лева, платима в срок до 08.06.2018г. за собственици, които
не са платили такса през 2017г. и до 31.07.2018г. за собственици, които са
платили такса през 2017г. като всички собственици/ползватели или обитатели
дължат такса независимо дали са ползвали имота си. По делото не са ангажирани
доказателства решението да е отменено или да е обжалвано в преклузивния срок
съгласно чл. 40 ЗУЕС, поради което същото обвързва етажните собственици.
В хода на делото ответницата е платила
сумата в размер на 694,46 лева, поради което за тази сума искът е оттеглен и
производството по делото е прекратено. Уточнено е, че с плащането се погасява
задължението в размер на 50% за всеки от двата апартамента.
С постановеното решение РС Несебър е
приел, че се установява, че ответницата е собственик на посочените в исковата
молба обекти, както и че е прието решение на ОС на ЕС за определяне на
консумативните разходи и разходите за текущо поддържане на общите части на
етажната собственост, което съдът е изложил подробни съображения, че
противоречи на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, която предвижда, че разходите
за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Прието
е, че разпоредбата има императивен характер, но въпросът за законосъобразността
на решението на ОС на ЕС се решава в производство по чл. 40 ЗУЕС, а по делото
такъв иск не е предявен, нито са ангажирани доказателства за неговото
предявяване пред съда. Счетено е за ирелевантно възражението, че ответницата не
е уведомена за учредяването на етажна собственост, тъй като такава възниква при
предвидени в закона предпоставки, без да е необходим нарочен акт или волеизявление.
Прието е, че основанието за заплащане на претендираните с исковата молба суми е
решението на ОС, както и че не е спорно, че апартаментите са едноспални.
Възражението, че апартаментите не са били ползвани от ответницата е прието за
неоснователно като недоказано. Взет е предвид и факта на извършеното в хода на
делото частично плащане, с което е признат иска. В резултат съдът е счел иска
за доказан по основание и размер и е постановил ответницата да заплати
претендираните суми.
Пред въззивна инстанция нямаше
доказателствени искания и не се събраха нови доказателства.
Спорният по делото въпрос пред БОС е
дали в случая е приложима разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, съгласно която не
се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и
от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не
повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Съгласно чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС общото
събрание с мнозинство повече от 50 на сто от идеалните части от общите части
може да реши собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30
дни в рамките на една календарна година да заплаща за времето на отсъствие 50
на сто от разходите за управление и поддържане по ал. 1. За отсъствието се
уведомява писмено председателят на управителния съвет (управителят). Двете
разпоредби следва да се тълкуват систематично като по делото липсват
доказателства, от които да се установи, че собственикът е уведомил председателят
за отсъствие и липсват доказателства, които да водят до основателност на
правоизключващото възражение на ответника. Действително ищецът признава обстоятелството,
че обектите не се ползват постоянно, но че ответницата е ползвала апартаментите
като изрично й е указано с доклада по делото, че носи тежестта да установи
правоизключващите си възражения, каквото е това, че обектът е ползван по-малко
от 30 дни. Неоснователни са твърденията, че този факт бил безспорен по делото,
тъй като в съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е посочил, че
действително обектите не се ползват постоянно, но е уточнил, че е в
невъзможност да ангажира доказателства в какъв период точно са обитавани и
посещавани обектите. Фактът, че обектите са обитавани по-малко от 30 дни в
календарната година е благоприятен за ответника и затова носи доказателствената
тежест да го установи, но не е ангажирал доказателства. Невярно е позоваването
за безспорност на факта, тъй като първоинстанционният съд не е отделил този факт
за безспорен между страните. В подкрепа на твърденията си страната не е
ангажирала доказателства пред РС, като нещо повече, такива не са поискани и не
са ангажирани и пред въззивна инстанция. За пълнота, въпреки, че ЗУЕС не прави
разграничение между сграда за сезонно ползване и всяка друга сграда, следва да
се отчита обстоятелството, че се касае за сграда за сезонно ползване, а е
общоизвестно, че посещенията в к.к. Слънчев бряг се извършват предимно през
лятото. Безсъмнено в случай, че сградата се остави без поддръжка на общите
части не би могла да се използва ефективно и за кратките посещения.
Ето защо този съдебен състав споделя
извода на РС Несебър за основателност на исковата претенция и споделя неговите
фактически и правни изводи и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
По изложените съображения този състав счита, че са
налице всички предпоставки за уважаване на исковете, същите са основателни, а решението
на РС Несебър следва да се потвърди като правилно и законосъобразно като
споделя изложените от първа инстанция мотиви и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях.
На основание чл. 81 ЗЗД съдът дължи
произнасяне и по разноските. Предвид оставянето без уважение на въззивната
жалба и потвърждаване на решението на РС, право на разноски има въззиваемата
страна, която представя доказателства за сторени разноски в размер на 270 лева
за адвокат.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 115/21.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 118/2019г. по описа на РС Несебър, поправено с Решение №
О-1373 от 10.12.2019г. по гр.д. № 118/2019г. на РС Несебър.
ОСЪЖДА Л.С.П. с ЕГН ********** да
заплати на Етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в поземлен имот
с идентификатор 51500.502.805, кв.55б, к.к. Слънчев бряг, представляваща
комплекс “Кристал Бийч”, представлявана от Председателя на Управителния съвет А.
К. А. СУМАТА В РАЗМЕР НА 270 лв. (двеста и седемдесет лева) за адвокат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.