Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.Русе,03.02.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд, осми наказателен състав в публично заседание на осемнадесети
януари, през две хиляди и шестнадесета
година в състав :
Председател: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря М.П., като разгледа докладваното от съдията АНДело № 2490/2015г. по
описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба
от „*****" АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул.
„Владислав Варненчик" № 258 против Наказателно постановление №
208/30.01.2015г на Председателя на Държавната
Комисия за енергийно и водно регулиране-София , с което на основание чл.206
ал.1 от Закона за енергетиката е наложена имуществена санкция от 20 000/
двадесет хиляди/ лева Жалбоподателят
моли Съда да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
Наказващият
орган, редовно призовани, изпраща упълномощен процесуален представител,който
поддържа НП.
Русенската Районна
прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът
след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 26.03.2014 г., при извършена проверка от длъжностно
лице на ДКЕВР на средства за търговско измерване (СТИ,
електромери) в гр. Русе, ул. „Згориград" № 7 е установено,
че СТИ на абонатен № **********, е с фабричен № 2827986, тип Н10t на фирма
SCHLUMBERGER
(еднофазен), година на производство 2003 г., заводска пломба 8ЬВ 2003
от 2003 г., знак за одобрен тип НЦМ 3299/2000 г., което е отразено в съставения
Констативен протокол № 166-3-Е-2/27.03.2014 г.
На длъжностното лице от ДКЕВР не е бил представен
Протокол за последната извършена метрологична проверка на описаното СТИ
(електромер).
В извадка от регистъра на СТИ, поддържан от „*****"
АД съгласно Раздел VI от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 98
от 12.11.2013 г.), приложена към КП № 166-3-Е-2/ 27.03.2014
г., като година за следваща метрологична проверка на описаното СТИ
е записана 2009 г., т.е. описаното СТИ е с изтекъл срок
на последваща метрологична проверка.
Съгласно т. З Специални условия, т. 3.5. Измерване на
електрическата енергия, т. 3.5.2. от лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г.,
лицензиантът е длъжен да поддържа средствата за търговско измерване на
електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо
на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
(Правилата, ПИКЕЕ), както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху
тях.
Съгласно чл. 41 от Правилата, всички средства за търговско
и контролно измерване подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на
Закона за измерванията, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване
съответствието на средствата за измерване. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за измерванията,
контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа,
първоначална проверка и последваща проверка. Съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона
за измерванията, периодичността на последващите проверки се определя със
заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, която се обнародва в "Държавен
вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед
№ А-412 от 16.08.2004 г. на председателя на ДАМТН, Заповед №
А-102 от 05.03.2010 г. на председателя на ДАМТН (обн. ДВ, бр. 22
от 2010 г.) и съгласно Заповед № А-441/ 13.10.2011 г. на председателя на ДАМТН
(обн. ДВ, бр. 85 от 20 П г.), последваща проверка на електромери -трифазни,
използвани по предназначение за отчитане на електроенергия при мощности до 10 МУ
А (включително) се извършва на период шест години.
При така изложеното в съставения АУАН от 30.07.2014г и
направен извода , че като лицензирано дружество, „*****" АД, е било длъжно
да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия,
доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на
изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
включително и да предприеме действия за извършване на редовни проверки,
изпитания и контрол върху тях, т.е. и действия за подмяна на гореописаното СТИ
за извършване на последваща метрологична проверка на СТИ в определения срок. Следователно,
като не е поддържало средството за търговско
измерване (СТИ, електромер) на абонатен № **********, фабричен № 2827986,
тип Н10t
на фирма SCHLUMBERGER
(еднофазен), година на производство 2003 г., заводска пломба SLВ 2003 от 2003 г., знак за
одобрен тип НЦМ 3299/2000 г., съгласно изискванията на чл. 41 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, на 27.03.2014 г., в гр. Русе,
обл. Русе, ул. "Згориград" № 7, „*****" АД е нарушило т.
3.5.2 от издадената му лицензия, с което е осъществило състава
на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.
Същите констатации са отразени в издаденото обжалвано НП ,
с което е наложена имуществена санкция от 20 000 лв
Тази фактическа
обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в
предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и
при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана
по същество се явява основателна.
Съдът констатира, че
при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и
издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които
представляват самостоятелно основание за отмяна на НП.
Допуснато съществено
процесуално нарушение на чл.42 т.3 от ЗАНН по отношение на АУАН и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН по отношение на НП, тъй като
не е посочена дата на извършване на нарушението. В текста на обжалваното НП и този на АУАН не
се съдържа никакво твърдение в тази насока. От отразените фактически
обстоятелства в атакуваното постановление и съставения преди това АУАН е
описано единствено ,че нарушението е открито при извършена проверка на
26.03.2014г , но това не представлява дата на извършване на нарушението. Непосочването на задължителен реквизит по чл.
42, т. 3 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, представлява съществено и неотстранимо
процесуално нарушение, тъй като с датата на извършване на нарушението законът
свързва редица правни последици и срокове. Реквизитите на посочените норми имат
важно правно значение, тъй като всеки един от тях допринася за изграждане на
цялостната картина на фактическата обстановка, при която е осъществено
нарушението и влияе върху проследяването на законосъобразно производство по
установяване на нарушението, което гарантират правото на защита на нарушителя.
Така посочената дата на извършване на нарушението/ датата на проверката/ води
до подвеждане на нарушителя относно фактическата обстановка, при която е
осъществено то.
Видно от отразените
обстоятелства ,касаещи СТИ на абонатен №
**********, с фабричен № 2827986, тип Н10t на фирма
SCHLUMBERGER
(еднофазен), година на производство 2003 г., заводска пломба 8ЬВ 2003
от 2003г и следваща метрологична проверка на описаното СТИ
,която е била записана за 2009 г.,и за която няма данни да е извършвана
поставят въпроса коя е датата на нарушението, т.е на дължимото поведение.
Безспорно това не е датата на проверката -26.03.2014г
Следва да се приеме, че
при описаната в адм. преписка фактическа обстановка нарушението е довършено към
03.01.2010 г. /първия работен ден, след
изтичането на срока/ тъй като в края на
2009 год., когато изтича шестгодишния срок за следваща метрологична проверка,
като годината на последната такава е 2003 не е
изпълнено задължението да се извърши последваща проверка и не е поискано
удължаване на периода на първоначалната метрологична проверка.
При това положение към
датата на приключване на устните състезания е налице изтекла абсолютната
погасителна давност, което е обстоятелство преграждащо възможността за
реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата
на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се
прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда
друго, т.е. предвидено е субсидиарно прилагане на НК, относно обстоятелствата,
изключващи отговорността. Такъв характер безспорно има давността за реализиране
на отговорността, като материално правен институт. Съгласно разпоредбата на чл.
24, ал. 1, т. 3 от НПК давността е една от предпоставките, при наличието на
които наказателното производство следва да бъде прекратено. Доколкото в ЗАНН
липсват изрични разпоредби в тази насока, то по въпросите, свързани с изтичане,
спирането, прекъсването на давностните срокове приложение следва да намерят
разпоредбите на чл. 80 и следващите от НК /действали към момента на извършване
на деянието/. В конкретния случай дори да се приеме, че неизпълнението на
задължението е извършено на 03.01.2010г.,
то абсолютния давностен срок от четири години и шест месеца е изтекъл на
03.07.2014г.. АУАН е съставен на 30.07.2014г , т.е след погасяване на
възможността да се реализира отговорността на жалбоподателя
Това е така и защото се
касае за нарушение , чието изпълнително деяние е под формата на бездействие и
същото следва да се характеризира с начален момент, съвпадащ с момента, в който
е възникнало задължението за дружеството до краен такъв, в който нарушението е
довършено или констатирано. След като в самото НП не е посочен конкретна дата,
от която започва да тече този срок за констатиране на метрологична годност, а
чрез извършеното описание се цели да се стигне до съответна негова
определяемост по пътя на тълкуването, то съдът приема, че повдигнатото
административно обвинение страда от съществен порок на неяснота и неточност,
която не може да бъде преодоляна по пътя на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН. Датата на извършване на нарушението не може да се избира
необосновано и произволно от контролния орган
и изцяло противоречи на принципите на обективност и формалност на
наказателния процес.
В случая съставомерна е липсата на активно поведение
на дружеството, при нормативно въведено задължение за извършване на конкретни
фактически действия, поради което в конкретния случай по делото се съдържат
доказателства не за извършено от него на
едно "продължавано" нарушение, какъвто институт не е присъщ за
административно-наказателното право, тъй като съгласно чл. 18
от ЗАНН изрично е предвидено, че за всяко едно нарушение в определен период
се налага отделно наказание, следователно не може да се касае за повече от едно
нарушения - през всеки от дните, от началния момент на периода, в който той е
бил длъжен да приведе дейността си в съответствие с разпоредбите на закона, а
се касае за бездействие. Ако се приеме, че крайният срок, в който дружеството е
можело да изпълни задължението си преди да изпадне в забава, е 31.12.2009 г. и
фактическият състав на претендираното нарушение се състои в съставомерно
бездействие, изразено в неизвършване на последваща метрологична проверка на СТИ
в определен срок, то се касае се за формално нарушение, на просто извършване и
изтичането на срока ангажира административнонаказателната отговорност на
субекта на нарушението. Задължение за извършване на последваща проверка на
средството за измерване е свързано със срок и с изтичането на същия нарушението
е довършено. Предвид това, АУАН е съставен след изтичане на едногодишния
давностен срок от извършване на нарушението, предвиден в чл.
34, ал. 1 от ЗАНН.
Към датата на
довършване на деянието не е съществувала нормата на чл.34, ал.2 от ЗАНН /ДВ. бр.54
от 17 Юли 2012г./ когато е разписано, че
за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от
възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, не
се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на
нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на
нарушението. Сроковете по чл.34 от ЗАНН,
имат давностен характер, поради което нормите, които ги уреждат са
материални и имат действие само занапред. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2
от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. Изводът който се налага, е че считано от
довършване на нарушението – 03.01.2010год. /първия присъствен ден/ до
съставянето на акта е изтекъл предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН, едногодишен
срок, поради което образуването на административнонаказателното производство
със АУАН от 30.07.2014г., се явява недопустимо.
Като не е отчел
изтичането на предвидения давностен срок, за който е длъжен служебно да следи,
а е предприел санкциониране на
дружеството, наказващият орган е допуснал нарушение и е издал порочно, незаконосъобразно
НП.
Поради това и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът :
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 208/30.01.2015г на Председателя на Държавната Комисия за
енергийно и водно регулиране-София , с което на основание чл.206 ал.1 от Закона
за енергетиката на „*****"
АД е наложена имуществена санкция от 20 000/ двадесет
хиляди/ лева
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен
съд гр.Русе.
Районен
съдия: