Решение по дело №2040/2023 на Административен съд - Бургас

Образувано е по касационна жалба на С.П.П., ЕГН **********, чрез адв. К. против Решение №919 от 02.10.2023г. по АНД №3453/2023г. по описа на РС Бургас. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при нарушения на процесуалния закон. Иска се неговата отмяна. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 от НПК – неправилно решение поради съществени нарушения в процесуалните правила и противоречие с материалния закон.

В съдебно заседание касаторът С.П., не се явява лично и не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касацията младши разузнавач в сектор „Криминална полиция“ при Четвърто Ру на ОД МВР Бургас, редовно и своевременно призован, се явява лично и оспорва касационната жалба.

За Прокуратурата на Република България се явява прокурор Христо К. ***, който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд-Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на С.П., чрез адв. К. - БАК, против Заповед за задържане на лице № 3292зз-400/10.08.2022 г. на 05 РУП Бургас.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването й. Посочена е нормата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, която овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно ако са пречили на полицейски орган да изпълни задълженията си, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. Съдът счита, че в заповедта са посочени и фактически обстоятелства за нейното издаване, а именно, че жалбоподателят пречи на органа. Служителят издал заповедта е започнал да извършва проверка, дали лицето държи наркотични вещества, каквато информация е получена. След провеждане на личния обиск на жалбоподателя той е направил опит да избяга и да осуети последваща проверка в дома му. Според мотивите на решението показанията на бащата на жалбоподателя са ирелевантни, тъй като той възпроизвежда факти относими към проверката в дома му, а в случая възпрепятстването на органа на властта да извърши задълженията си е станало в един по-ранен момент - след извършването спрямо него на личен обиск на публично място. При тези данни съдът е счел, че заповедта е законосъобразна, тъй като в нея и в материалите по полицейската преписка се съдържат данни, че жалбоподателят се е опитал да осуети проверка, като е пречил на съответния орган и се е опитал да избяга. При така изложените мотиви районният съд е отхвърлил жалбата на П. и е потвърдил обжалваната заповед за задържане.

Съгласно чл. 72, ал. 4, изречение второ от ЗМВР решението на районния съд подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред съответния административен съд.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от въззивния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Настоящият съдебен състав намира, че така постановеното решение на районния съд е правилно, мотивирано и законосъобразно, съобразено с установената фактическа обстановка и събраните в административното производство и по делото доказателства.

Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Задържането на лицето по този ред представлява принудителна административна мярка, която непосредствено засяга правната сфера на адресата.

В разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМР са изброени реквизитите, които следва да съдържа писмената заповед, с която се постановява задържане на лицето на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, като т. 2 изисква в нея задължително трябва да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането. Неспазването на това императивно установено задължение за формата на административния акт от страна на полицейския орган, представлява особено съществено процесуално нарушение, което засяга правото на защита на задържаното лице и следва да се квалифицира като нарушение на разпоредбите на чл. 146, т. 2 и 3 от АПК, което от своя страна обоснована незаконосъобразността на издадената заповед за задържане и е основание за нейната отмяна.

Настоящият касационен състав намира, че в конкретния случай в процесната заповед се съдържат фактически основания за издаването й, т. е. са налице изложени мотиви. В оспорената заповед е ясно и категорично доказано това, че полицейските органи са отправили предупреждение към задържаното лице, както и това, че с опита си за бягство същото е попречило на органите на полицията да изпълнят своите задължения, да му извършат проверка. Посочването на правното основание за издаване на процесната заповед е необходимо, доколкото същото следва да съответства изцяло на фактическото такова. Това изискване в конкретния случай е спазено.

При тези съображения са налице безспорни доказателства за спазване разпоредбите на чл. 146, т. 2 и 3 от АПК – т.е. спазена е формата на адм. акт, установена в императивните норми за постановяването й, поради наличие на фактически основания и правни основания, посочени в административния акт, което от своя страна е достатъчно да обоснове извода за спазване на принципа за обезпечаване на правото на защита на жалбоподателя.

Предвид горното, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд Бургас е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде отхвърлена жалбата против първоинстанционния съдебен акт, потвърдил издадената заповед за задържане.

Съдът намира, че с оглед изхода на спора и липсата на отправено своевременно искане от ответния орган за присъждане на разноски, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от изложеното на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК във вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, XIX на Административен съд – Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №919 от 02.10.2023г. по АНД №3453/2023г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател:
Членове: