Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.05.2021 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на двадесет
и втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Зорница Делчева
и с участието на прокурор Нейка Тенева
като разгледа докладваното от съдия
Р. Тодорова КАН дело № 155 по
описа за 2021 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Б.Н.К. - К. ***, против Решение № 260037 от
17.02.2021г., постановено по АНД № 471/ 2020г. по описа на Чирпанския районен
съд, с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К, № 3865008 на ОД на МВР – Стара
Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ
от ЗАНН. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е изследвал обективно,
пълно и всестранно всички факти и обстоятелства от значение за ангажирането на
отговорността, както и че не е обсъдил въведените с жалбата възражения,
като липсата на установявания относно
правнорелевантни факти и произнасяне по направените от нея оспорвания, е довело
до необоснованост на извода на съда, че извършването на вмененото й нарушение е
доказано по безспорен и несъмнен начин. Оспорва се законосъобразността на
заповедта, с която е въведена временна организация на движението по АМ
„Тракия“, по съображения, че не са налице законово регламентираните
материалноправни предпоставки по чл. 165, ал.1, т.8 и т.9 от ЗДвП за въвеждане
на ограничение на скоростния режим, за неспазването на което е санкционирана. Направено
е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което да бъде отменен като незаконосъобразен електронен фиш серия К, №
3865008 на ОД на МВР – Стара Загора.
Ответникът по
касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния
си представител, в представеното писмено възражение оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните
по делото доказателства и установената фактическа обстановка, в съответствие и
при правилно приложение на закона Чирпанският
районен съд е потвърдил електронен фиш серия К, № 3865008 на ОД на
МВР – Стара Загора.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
основателност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно, а делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Чирпан.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от
жалбоподателката касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Чирпанския районен съд се е развило по жалба на Б.Н.К.
– К. ***, срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К, № 3865008 на ОД на
МВР – Стара Загора, с който на основание
чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП, на Б.К. – К. е наложена глоба
в размер на 400лв., за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП. В
електронния фиш е посочено, че на 11.07.2020г. в 12.31 часа, на АМ Тракия, км.
190, в посока към гр. Бургас, при ограничение на скоростта от 90 км/ч, въведено
с пътен знак „В-26“, е установено извършване на нарушение при управление на МПС
с рег. № *****, собственост на Б.Н.К. – К., с установена скорост на движение от
138км/ч, при превишена стойност на скоростта 48 км/ч и приспаднат километров
толеранс -3 %, като извършеното нарушение е установено и заснето с мобилна
радарна система TFR1-M, автоматизирано техническо средство № 572.
С
обжалваното решение Чирпанският районен съд е потвърдил електронния фиш, по
съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният
съд е приел, че електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189,
ал.4 от ЗДвП, като при установяването на нарушението и издаването на
електронния фиш са спазени процесуалните правила и формалните изисквания,
регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. По съществото на спора, след преценка на
събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа
обстановка съдът е приел, че извършеното нарушение по чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП е доказано по безспорен и несъмнен начин, като законосъобразно собственикът
на МПС, с което е извършено нарушението на скоростния режим – Б.К. – К., е
санкциониран с налагане на предвиденото в закона по вид и размер
административно наказание за това нарушение с издаването на електронен фиш.
Решението
на Чирпанския районен съд е постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона.
Изцяло се споделя извода
на въззивния съд, че в съответствие със законово установените изисквания,
електронният фиш съдържа надлежно описание на нарушението - в необходимата и
достатъчна степен е конкретизирано и индивидуализирано мястото на извършване на
нарушението, като са посочени всички
обстоятелства от значение за съставомерността на деянието и наличието на
административно нарушение, при описание на конкретните параметри на нарушението
и пределите на следващата се за него отговорност от гл. т на правна
квалификация и вид/размер на приложимата административна санкция. Обосновано и
правилно съдът е приел и че спазени условията и редът за използване на
автоматизираното техническо средство за контрол на правилата за движение по
пътищата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., при надлежно
съставен Протокол за използване на АТСС по чл.10, ал.1 от Наредбата, с информация
за точното местонахождение на мястото за контрол, датата на използване на АТСС,
разположението на АТСС спрямо посоката на движение на контролираните МПС и др. Настоящият
съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за формална и
процесуална законосъобразност на оспорения ЕФ серия К, № 3865008 на ОД на
МВР – Стара Загора и на основание
чл.221, ал.2, изр.2 от АПК препраща към мотивите на това решение.
Фактически, правно и
доказателствено обоснован е и направеният от въззивния съд извод, че по
несъмнен начин е установено и доказано извършеното с МПС с рег. № ***** на
посочените в електронния фиш дата, час, място и обстоятелства нарушение на
скоростния режим, за което на Б.К. – К., като собственик на МПС, с което е
извършено нарушението, при липса на подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, е наложено предвиденото в закона по вид и размер административно
наказание за това нарушение с издадения електронен фиш серия К, № 3865008 на ОД на МВР
– Стара Загора. Въз основа на събраните, разгледани и обсъдени в
решението писмени доказателства правилно съдът е приел, че е налице валидно
въведено с пътен знак В-26 съгласно Заповед № РД-11-251/ 26.03.2020г. на АПИ
ограничение на скоростта от 90 км/ч при движение по участъка от АМ „Тракия“ при
км.190 към датата на извършване на санкционираното нарушение. От представения
по делото снимков материал, изготвен с АТСС - мобилна радарна система TFR1-M,
автоматизирано техническо средство № 572
/представляващ доказателствено средство по см. на чл.189, ал.15 от ЗДвП/, по
несъмнен начин се установява констатираното превишаване на разрешената скорост
за движение на 11.07.2020г. в 12.31 часа, на АМ Тракия, км. 190, при управление на МПС с рег. № ***** и всички
релевантни за съставомерността на деянието обстоятелства за квалифицирането му
като нарушение на чл.21, ал.2 във вр. ал.1 от ЗДвП, включително посоката на
движение, ограничението на скоростта и измерената скорост на движение на
автомобила. Доказателствената сила на това доказателствено средство, не е оборена
по никакъв начин по делото. АТСС, с което е измерена, отчетена и заснета
скоростта на движение на автомобила, е одобрен тип автоматизирано техническо
средство за измерване съгласно Закона за измерванията, което установява и
автоматично заснема и записва нарушението /превишението на скоростта/; датата и
точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС.
Основното възражение на
жалбоподателката, както във въззивното съдебно производство, така и пред
настоящата касационна инстанция, се свързва с направеното от нея оспорване на
заповедта на АПИ, с която е въведена временна организация на движението по АМ
„Тракия“, по съображения за издаването на заповедта в нарушение и при
неправилно приложение на материалния закон /при липса на законово
регламентираните материалноправни предпоставки по чл. 165, ал.1, т.8 и т.9 от ЗДвП за въвеждане на ограничение на скоростния режим/ и несъответствието й с
целта на закона. Поддържа се, че незаконосъобразността на тази заповед обуславя
и незаконосъобразност на въведеното съгласно заповедта ограничение на скоростта
за движение. Правилно, обосновано и в съответствие с константната съдебна
практика Чирпанският районен съд е приел, че инцидентен съдебен контрол за
законосъобразност на административните актове в рамките на съдебните
производства по ЗАНН, е недопустим. Правна възможност и
проверка за валидност на индивидуален или общ административен акт по реда на
чл.17, ал.2 от ГПК има само общият съд в рамките на общото гражданско
производство. При наличието на регламентиран специален процесуален ред за
оспорване на административните актове, очевидно няма как районният съд в
производството, развиващо се по правилата на НПК, да упражни инцидентен съдебен
контрол досежно твърдяната незаконосъобразност на административния акт за
въвеждане на временна организация на движението и ограничение на скоростта.
Такава законово предвидена възможност не съществува и в касационното
производство по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН – проверката, която
административният съд прави, е единствено по отношение на решенията на районния
съд и на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 – т.3 от НПК, при служебно
извършвана проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваните съдебни актове с материалния закон, като е недопустимо да се
произнася по непредявени по съответния процесуален ред оспорвания на
административни актове, респ. да осъществява инцидентен съдебен контрол за
законосъобразност на административни актове в това производство.
В този смисъл в съдебните производства по
обжалване на наказателни постановления /електронни фишове за налагане на глоби/
за нарушения на чл.21, ал.2 от ЗДвП, съдебната проверка за материална
законосъобразност на санкционния акт от гл.т наличието на съставомерно
изпълнително деяние – управление на МПС при превишаване на разрешената скорост
за движение, обхваща единствено преценката за съществуването на надлежно
въведено ограничение на скоростта в съответния пътен участък и превишаването на
разрешената скорост. В конкретния случай съдебната проверка обхваща налице ли е
валидно въведено с пътен знак В-26 съгласно Заповед № РД-11-251/ 26.03.2020г.
на АПИ ограничение на скоростта от 90 км/ч при движение по участъка от АМ
„Тракия“ при км.190 към датата на извършване на санкционираното нарушение, от
гл.т влизането в сила на заповедта съобразно предвидените в нея условия за
въвеждането на ограничението и датата, считано от която действа това
ограничение и наличието на поставен пътен знак В 26 в съответния участък,
обозначаващ и сигнализиращ скоростта, която не следва да се превишава. В случая
представените във въззивното съдебно производство писмени доказателства
/Заповед № РД-11-251/ 26.03.2020г., Констативен протокол от 30.03.2020г. и
Протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г./, еднозначно установяват, че към датата на санкционираното
нарушение е налице надлежно въведено ограничение на скоростта от 90 км/ч в
процесния участък на АМ „Тракия“.
Неоснователно
е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК
възражение за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните
правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Обективно са изследвани
всички факти и обстоятелства от значение за ангажиране на отговорността на
санкционираното лице. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като
неоснователни са всички заявени
възражения на жалбоподателката, релевантни за преценката за материалната
и процесуалната законосъобразност на електронния фиш. При формирането на вътрешното убеждение, на фактическите и на
правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд и нарушения
на правилата за оценка и проверка на доказателствения материал, съотв. не са
констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване
на съдебното решение.
С оглед на изложените
съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания,
поради обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие
и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените
правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането на
ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл.63, ал.3 във вр. с ал.5 от ЗАНН, Б.Н.К. – К. следва
да бъде осъдена да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от
80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна
защита в касационното производство, определено в минимален размер съгласно чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона
за правната помощ. Претенцията за разноските пред районния съд е следвало да
бъде разгледана в производството пред този съд. Такова произнасяне липсва, но в
случая от данните по делото е видно, че юрисконсултска защита не е осъществена
в тази фаза от производството.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260037 от 17.02.2021г., постановено по АНД № 471/ 2020г. по описа
на Чирпанския районен съд, с което е потвърден електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К, № 3865008 на ОД на МВР – Стара
Загора.
ОСЪЖДА Б.Н.К. – К., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР –
Стара Загора сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.