№ 239
гр. Плевен, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20224430202488 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 2Х от 15.12.2022 година на
Началник Второ РУ - Плевен, с което на основание чл. 53 ЗАНН на П. Ц. Н.
от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лева за извършено административно нарушение по чл. 21 т. 3
от ЗООРПСМ.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ редовно призован не се явява. Представлява се от
адвокат М. Б., ПлАК. Последниата оспорва установената в хода на
административно наказателното и въззивното производство фактическа
обстановка. Твърди, че наказателното постановление е издадено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Твърди, че е налице противоречие
между фактическото и правно основание за издаване на наказателното
постановление, доколкото от обективна страна нарушението е описано като
преодолява охранителни и преградни приспособления, нахлува на пистата на
спортното съоръжение, а като нарушена е посочена нормата на чл.21 т.3 от
ЗООРПСМ. В тази връзка се счита, че така описаното нарушение се съдържа
в разпоредбата на чл.21 т.4 от ЗООРПСМ, където за нарушение е прието
нахлуване, но на спортен терен, а не на спортно съоръжение. Посочва се, че в
1
закона няма нарушение преодоляване на охранително приспособление.
Предвид изложеното счита, че липсва съответствие между фактическото и
правно основание, липсва точно описание на нарушението, което да
съответства на посочената правна норма, с което се ограничава правото на
защита на жалбоподателя. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован , не се представлява в съдебно
заседание. В. съпровождащо жалбата писмо с рег. № 3391Р-13145/29.12.2022
година ангажира становище, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди изцяло. В случай , че жалбата
бъде уважена, при присъждане размера на претендираните разноски, моли да
бъдат съобразени разпоредбите на Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и разпоредбите на
закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган.
На 19.11.2022 година, на стадион „Спартак“ в гр.Плевен била проведена
футболната среща между отборите на ОФК „Спартак“ гр.Плевен и ФК
„Локомотив“ гр.София. *** К. М., заедно с други свои колеги били
натоварени с опазването на обществения ред по време на провеждане на
срещата.
Около 14:00 часа, свидетелят М. и колегите му били извикани от
организаторите на събитието, за да окажат помощ и да възстановят реда на
терена във връзка с възникнала саморазправа между симпатизантите на двата
отбора. На място свидетелят М. възприел множество хора, които били на
терена на стадиона в района на сектора на гостите. В настаналата суматоха
полицейските служители направили необходимото за възстановяване на
нормален ред за провеждане до край на футболната среща.
Впоследствие, от органите на полицията били изискани и прегледани
2
записите от поставените на терена охранителни камери. След като изгледал
съдържанието им, на 14.12.2022 година *** К. М. изготвил и предоставил на
Н- ка на Второ РУ при ОД на МВР- Плевен Докладна записка рег.№3391р-
12712/14.12.2022г., относно извършена противообществена проява по време
на футболната среща между отборите на ОФК „Спартак“ гр.Плевен и ФК
„Локомотив“ гр.София, проведена на 19.11.2022г. на стадион „Спартак“ в
гр.Плевен. В същата отразил, че през първото полувреме на двубоя, около
14.05часа лице от мъжки пол, на видима възраст около 40-45години, високо
около 180см., спортно телосложение, късо подстриган, облечен със синьо-
зелено шушляково яке с бели ципове с качулка, оранжева блуза-анцуг,
тениска с цвят бордо на райета, тъмен панталон и сиви маратонки, подметка
от два цвята-бяло и оранжево, нахлува на пистата на спортното съоръжение и
отива до сектора за гости, като престоява само на пистата пред сектора на
гостуващата агитка. След намеса на полицейски служители, лицето
преустановило действията си и се върнало на трибуните на сектора за
домакини.
На 15.12.2022 година, въз основа на цитираната по горе докладна
записка на жалбоподателят бил съставен акт за извършено административно
нарушение по чл. 21 т. 3 ЗООРПСМ, а именно: на 19.11.2022г., около
14.05часа, в гр.Плевен, на стадион „Плевен“, по време на провеждане на
футболна среща между отборите на ОФК „Спартак“-Плевен и ПФК
„Локомотив“ гр.София, с начален час 13.30часа, като посетител на
мероприятието, преодолява охранителните и преградни приспособления,
нахлува на пистата на спортното съоръжение, пред сектора на гостуващата
агитка, с цел саморазправа с привържениците на гостуващия отбор, настанени
там. Актът бил съставен в негово присъствие и връчен му по надлежния ред.
Впоследствие е издадено и обжалваното пред настоящият съд
Наказателно постановление № 2Х от 15.12.2022 година на Началник Второ
РУ - Плевен, с което на основание чл. 53 ЗАНН на П. Ц. Н. от ***, ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1000
лева за извършено административно нарушение по чл. 21 т. 3 от ЗООРПСМ.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление
№ 2Х от 15.12.2022 година на Началник Второ РУ - Плевен; акт за
3
установяване на административно нарушение № 338052 от 15.12.2022 година
на полицейски инспектор при Второ РУ - Плевен; докладна записка с
регистрационен № 3391р-12712 от 14.12.2022 година на *** К. М.; жалба от
името на жалбоподателя П. Ц. Н. № УРИ 339100¬9839 от 19.12.2022 година.,
както и от събраните гласни такива посредством показанията на свидетелите
К. М., С. С. и Н.П., разпитани непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както
материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление,
така и съответствието му с процесуалният закон.
Безспорно стадион „ Спартак“ в *** представлява"Спортен обект" по
смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗООРПСМ, а именно: съоръжение, което служи за
осъществяване на спортни дейности.
Съгласно разпоредбата на чл.21 т.3 от ЗООРПСМ, противообществена
проява (спортно хулиганство) е проява, която не съставлява престъпление по
смисъла на НК и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди,
по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на
отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното
мероприятие, изразяваща се във преодоляването на преградни
приспособления, конструкции и съоръжения, намиращи се в спортния обект
или спортната зона.
Събраните в хода на административно наказателното и въззивно
производство гласни и писмени доказателства установяват, че по време на
възникналата саморазправа между гостите на футболната среща и част от
охраната на същата, жалбоподателя Н. се е намирал на спортния терен, пред
сектора на гостуващата агитка, без да се опитва да преодолява преградните
съоръжения пред феновете на ФК „Локомотив“ София. Това обстоятелство
установяват по несъмнен начин показанията на свидетелите К. М. и Н.П.,
същите кореспондират и с отразеното докладната записка рег.№3391р-
12712/14.12.2022г. В последната е посочено, че лицето нахлуло на пистата на
спортното съоръжение, отишло до сектора за гости, като само престояло на
пистата. Свидетелят К. М. не установява да е видял нито на живо, нито във
видеофайловете, които прегледал впоследствие, жалбоподателят Н. да
4
преодолява преградни съоръжения, за да нахлуе на пистата с цел
саморазправа с привържениците на гостуващия отбор. Такива действия обаче
са отразени както в съставеният акт да установяване на административно
нарушение, така и в издаденото наказателно постановление. В хода на
въззивното производство обаче не се събраха каквито и да е доказателства
жалбоподателят да е извършил посочената в тях противообществена проява
по чл. 21 т. 3 от ЗООРПСМ, изразяващо се в преодоляването на преградни
приспособления, конструкции и съоръжения, намиращи се в спортния обект
или спортната зона, а единствено, че престоял на същата. Такова поведение
обаче представлява нарушение по чл. 21 т. 4 от ЗООРПСМ. , а не по чл. 21 т.
3 от ЗООРПСМ.
Предвид горното съдът възприе като основателни възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато нарушение на
материалния закон. Направената от страна на наказващият орган
квалификация на нарушението е неправилна. Съдът намери, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушени, което води до нарушаване правото на защита на лицето да разбере
на за какво нарушение всъщност е санкциониран.
Съдът прие, че в хода на проведеното административно наказателно
производство са допуснати съществени нарушения както на материалния,
така и на процесуалния закон. Допуснатите нарушения на процесуалните
правила накърняват в значителна степен правото на защита на жалбоподателя
и налагат пълната отмяна на наказателното постановление.
По така направеното искане за присъждане на разноски, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 Д от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Видно от приложеното към материалите по делото
адвокатско пълномощно е, че на адвокат М. Б. е заплатено възнаграждение за
5
оказаната на жалбоподателя правна помощ в размер на 400 лева. Горната сума
следва да бъде присъдена изцяло, доколкото същата не надвишава
предвидения минимален размер. Уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е съответно на действителната правна и фактическа сложност
на делото. Заплатеното адвокатско възнаграждение, представляващо
направени разходи от страна на жалбоподателя във връзка с разглеждането на
НАХД № 2488/2022 година по описа на Районен съд Плевен в размер на 400
лева следва да бъдат възложени в тежест на ответника по жалбата.
Поради изложеното и на основание чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН съдът
намира, че ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, представлявана от
Директора В.В. следва да бъде осъдена да заплати на П. Ц. Н. от ***, ЕГН
********** сумата от 400 лева, представляваща направените по НАХД №
2488/2022 година по описа на РС - Плевен разноски за възнаграждение на
адвокат М. Б., ПлАК.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2Х от 15.12.2022 година на
Началник Второ РУ - Плевен, с което на основание чл. 53 ЗАНН на П. Ц. Н.
от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лева за извършено административно нарушение по чл. 21 т. 3
от ЗООРПСМ.
На основание чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, представлявана от Директора В.В. да заплати
на П. Ц. Н. от ***, ЕГН ********** сумата от 400 лева, представляваща
направените по НАХД № 2488/2022 година по описа на РС - Плевен разноски
за възнаграждение на адвокат М. Б., ПлАК.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6